В някои от възвишените си речи, европейските политици в парламента в Брюксел заявяват, че именно отделните езици на народите в общността я правят толкова „цветна" и различна.

Това, което обаче често си спестяват, е че многото работни езици водят до огромни разходи и логистични проблеми, да не говорим за националистическите пререкания, до които понякога се стига. Това положение може да се усложни, когато на 1 януари 2007 г. към официалните езици на ЕС се присъединят още три- Български, Румънски и Ирландски  

Съществува безспорна демократична логика в ЕС да се върши работа на собствените езици на гражданите от различните страни. Именно за това, с приемането на България и Румъния за пълноправни членове след две седмици, тези езици също ще станат официални за съюза.

За ирландския език обаче, изглежда че нещата не са толкова очевидни. Въпреки, че той е официален език в страната Ирландия, правителството е отказало да го включи като официален през 1973 г., когато страната е станала член на ЕС. Според експерти, по-малко от половината граждани на Ирландия познават този език и могат да го говорят, а едва 5% го използват в ежедневната си реч. Ирландският комисар в ЕС Чарли МакКрийви, обаче се застъпи за официалното приемане на езика като официален в ЕС.    

Отстояването на културна идентичност може да става все по-важно в разрастващия се съюз. Ирландското решение разбуни духовете у другите страни членки. Миналата година, Испания подаде официално искане за предоставяне на полуофициален статут на провинциите Каталан, Галисия и Баска. Испанското правителство е пожелало да бъдат преведени всички документи отнасящи се за трите провинции на техния диалект.

Испания не единствената, която се опитва да прокара решение за превеждане на официални европейски документи на регионален диалекти. Уелските националисти във Великобритания в момента лобират пред правителство в страната, да регистрира техния език като пълноправен в ЕС. За момента обаче това не изглежда възможно.     

През 2005 г., Европейският съюз е похарчил 1.1 млрд. евро за услугите на преводачите. Тази сума включва използването на преводачи на 11,000 заседание през годината и превеждането на общо 1.3 млн. страници официални документи. Един от най-видните резултати, които бяха на лице след последното разширение, е че от Европейската комисия отправиха молба към членовете си да пишат по-кратко и точно, за да е по-евтин превода.

Не всички проблеми са толкова лесни за решаване. Примерно през 2002 г., Европейският парламент не можа да приеме нов закон за патентите, тъй като се предвиждаше да е написан само на три езика-Английски, Френски и Немски. Опитите да се постигне разбирателство се провалиха, заради огромните разходи за превод на всички официални езици в общността.

Според съглашение от преди 20 години, Английски, Френски и Немски са основните работни езици в Европейската комисия. По онова време, половината от документите и законите са се предлагали за гласуване на английски. В момента техния брой е около две-трети, тъй като повече от страните от Източна Европа избират за първи свой чужд език-английски.

От практическа гледна точка, без да влагаме емоции и националистически призиви, Европейската комисия трябва да се откаже от криворазбрания си „либерален" подход към официалните езици и да използва само един. В края на краищата всички, които работят на високо ниво в Брюксел са задължени да говорят английски.