Грешният преход в БГ започна с политическите свободи

Статия: Конкурентоспособност и икономическа свобода

Моите уважения кам автора на статията, но... Това са общи приказки без никакви конкретни понятия охарактеризиращи спесификата на блъгарския пазар и "играчите" на него.

Важно звенно от анализа е липсата на ясна картина как паричния поток се движи в БГ икономиката. Ролята на държавата е изключително важна, но в статията и е дадена емпирична стойност, а не динамична роля. На всеки е ясно, ,че грешния преход в БГ започна с политическите свободи и така ролята на държавата се разми, защото нямаше ясна политическа власт с икономически приоритети на развитие на икономиката на национално ниво. Нещата в Китай, например, бяха точно обратните и резултатите са налице, като се има пред вид, че Китай беше много по-назад от БГ във всяко отношение, с демографски проблеми, изолация и полуфеодално селско стопанство.

Там обаче ролята на държава се запази и тя се оказа защитник на собствения, национален капитализъм. Само едни пример за скептиците - 1989 год завари БГ с най-голям процент собствени жилища на глава от населинето в Европа - 85%. Това освободи страшно много свободен капитал във всяко домакинство, но той отдиде в дерето и се стопи именно защото държавата нямаше монетарна политика и национална доктрина с приоритети. Свобода и конкурентноспсобност в икономиката не могат да съществуват сами, те са взаимно свързани. Не виждам нужда от философии за обяснението им, но виждам, че все още не се дава ясна картина на обикновенния предприемач, кое е правилно за него-т.е. държавата още не ще да поеме роля на защитник на националния капитал.

Има два пътя.

Единият е да се наложи със средствата на икономическите механизми движението на паричните потоци да става само в банките или поне над 75-85%. Това е възможно, това е факт в Скандинавия. Веднага давам пример с Германия. Там кешовите разплащания са все още над 40% и резултата се видя-икономиката се задъхва при криза, понеже няма свежи пари, а само заеми от банките за погасяване на социалните нужди. В Швеция има голяма безработица около 9 %, но икономиката е прегрята, износа работи и банките са пълни с пари. За това и Социалдемократите загубиха, защото народа иска промени в друг аспект, а не в икономически разстеж, което те не могат да дадат, защото програмата им е не за увеличаване на доходите, а за резпределение, което работещите не искат вече- един да работи, трима да лежат в къщи.

Другия път е да се поддържа, но контролируемо, сивата икономика до 30% докато се натрупа парична маса в обръщение, която да дава постоянно вътрешно търсене, а от там и заетост на работната ръка. Когато има пари в обръщение и данъчните имат спретната система за залавяне на неплащащите( пак ролята на държавата), ще има и пари за социалния сектор, държавата няма да задължава вътрешно на националните кредитори, а те понеже им пари под стола - парите трябва да се движат, ше намалят лихвите, за да се въртят парите, свободния предприемач ще вземе заем, ще създаде нови работни места, ще върне парите и ще се развива и т.н.

За съжаление в БГ развитието ще бъде бързо в определени сектори, но други ще има големи сътресения, защото няма стройна система между профсъюзи и държава и частния сектор. Имам пред вид рамконите договори за заплащането по отрасли, които гарантират минималните заплащания. Говоря за сериозни, европейски неща, не за подигравката, която търпи народа с тази мин. раб. заплата. Когато има сигурност, че предприемача не спекулира със заплащането, тогава и контрола на пъричния поток става възможен. Т.е. той е свободен да се развива според собствените си способности и конкурентността му ще е именно на тази база, а не на спестените средства от недекларирани доходи. Този ред от своя страна ще изчисти от пазара неадекватните играчи от самосебе си. Свободата на предприемача е отоносително понятие, особенно след влизането в ЕС. Икономиката ще е зависима от финансирането, а то от приоритетните сфери според Брюксел.

Предприемачите ще имат свободата да се развиват, ако обаче успеят да отговорят на изискванията. Малко омагьосан кръг, но мисля, че за българската пазарна икономика държава може да визира например Гърция и да анализира положитерните и отрицатерни страни на тази симбиоза- географски, национални и исторически особенности погледнати през призмата на глобалния капитализъм.

Борбата в света е за информация. Нефта не може да се мери с нея по важност. Липсата на браншови съюзи, обединения на производители и финасисти лишава предприемача от информацията,от която той зависи-какви са субвенциите(компенсациите в селск.стоп.), кои са приоритетните отрасли за финасиране от ЕС-напр. инфраструкторните проекти. Там е най-динамично резвитието на вътрешното търсене, оттам заетостта на населението.(Един пример. Във Финландия, която през 1938 год икономически е била по-зле от България, са видяни много икономически кризи след войната. Винаги когато имало голяма безработица, държавата отваряла кесията и почвала да прави пътища. Така давали работа на хората, те почвали да консумилрт, да създават работни места и да се трупат пари в банките. И сега Финланидя има 40 милиярда долара външен дълг, но изнвоса и всяко година е с 10 милиярда по вече от вноса и тя си обслужва заемите и е с един от най-високите стандарти в света).

Образованието на предприемача не бива да става в чалга кръчмите, а на ниво, което дава възможност менажмента да е на научна основа, т.е. академичното докосване дава бързо и пластично нагаждане към новите изисквания на тази наука, как да ръководиш пари и хора. Това е пак ролята на държавата. Икономика не се ръководи с укази и наредби, но се движи по закони, които са съобразени с административни действия, облечени във власт, които защитават интереса на възпроизвеждане на парите, а не преченето на този процес. Предприемача трябва да е свободен да действа, тогава ще се мъчи да победи конкуренциата и ще дърпа браншовия си съперник и той да се развива.