Хаосът във въздушния транспорт, който предизвика вулканичната пепел от Исландия, е сравним с времето след 11 септември 2001 г., когато терористи взривиха самолети в двете кули в Ню Йорк и сградата на Пентагона, предаде агенция Reuters. Според агенция Bloomberg загубите за авиационната индустрия от нереализирани полети може да достигнат $1 млрд. долара само за тази седмица. Сериозно ще пострада икономиката на Исландия.

Изчисления на Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) показват, че въздушният транспорт губи по $200 млн. на ден от парализирания трафик. Освен загубата на приходи, авиокомпаниите имат допълнителни разходи и заради пренасочване на пътници, обслужването им в чакалните и самолетите, принудени да останат на различни летища.

Според Асоциацията на европейските авиокомпании (АЕА) разпростиращата се вулканична пепел над цяла Европа ще струва на авиационната индустрия над 100 милиона евро ($135 млн.) на ден.

Блокадата по летищата е засегнало над 10 милиона пътници. Един ден престой струва около 30 млн. евро на Air France-KLM, на British Airways - 25 млн. евро, а на Finnair - 2 млн. евро. Спирането на част от въздушния трафик днес предизвика поевтиняване на акциите на авиокомпаниите на европейските борси. Американските авиокомпании все още не са съобщавали прогнози за очаквани загуби от отменени полети до Европа.

Само в събота, 17 април, в Европа са били отменени 17 000 полета, а от планираните 337 трансатлантически линии, европейските авиопревозвачи са успели да осъществят само 55, показват последните данни на ИАТА.

Точната сума на загубите от престоя на самолетите предстои да бъде изчислена, но вече е ясно, че исландският вулкан ще удари туризма на страната над два пъти. Пепелта опустоши бюджета островната държава и местната власт ще бъде принудена да търси допълнителни средства за възстановяване от бедствието.

Най-засегнат ще е туризмът, който има 13% дял в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. И като се има предвид, че БВП на Исландия падна с 6,5% през миналата година, а доходите на населението намаляха с 20%, вулканичната пепел ще нанесе още един тежък удар на страната.

Трябва да се отчете и задлъжнялостта на Исландия към някои европейски правителства с повече от $5 млрд.

Световните агенции разпространиха информация, че днес самолети ще прелетят над Европа, за да оценят щетите от вулканичната пепел върху двигателите. Тестовете ще бъдат извършени без пътници и от специални екипажи при нови строги правила за безопасност.

Все още няма признаци, че активността на вулкана ще затихне скоро, съобщи Associated Press, като се позовава на исландския геолог Магнус Туми Гудмундсон. Доста песимистични са и прогнозите на метеоролозите. Според тях облакът с вулканичната пепел ще продължава да се разраства и да обхваща повече територии най-малко още две седмици. Ако посоката и скоростта на вятъра не се променят, черният гъст облак може да обхване и България и да достигне границите на Гърция на юг и Русия на изток, съобщи снощи Метеорологичната служба на Исландия.

Вулканичната пепел, като явление, което е продиктувано от значителни вулканични изригвания започва да се разглежда активно след 1982 година. Причината, която провокира изследванията в тази област е първия случай на авиационно произшествие, вследствие на попадане в облак от вулканична пепел, регистриран на 24 юни 1982 година. Самолет тип Боинг 747, при изпълнение на полет на височина 11 300 метра по маршрут Куала Лампур (Малайзия) до Пърт (Австралия), получава отказ на четирите двигателя. След тяхното спиране самолетът рлодължава 16 минути да снижава до 3600 метра, когато пилота успява да запусне три от двигателите и успешно да кацане в Джакарта.

От Министерство на траспорта съобщиха, че в момента Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) разполага с 9 консултативни центъра за вулканична пепел. В Европа има 2 центъра:

- Лондон с район на отговорност Великобритания и Северния Атлантик;

- Тулуза - континентална Европа и Африка, включително западна Русия и Индия.

Тези центрове са оборудвани с мощни електронноизчислителни машини, които обработват огромно количество метеорологична информация. Входните данни са от наземни метеорологични обсерватории, метеорологични радари, геостационарни спътници разположени на 36 000 км, орбитални спътници, самолети, кораби и др.