Висш депутат от немската тройна коалиция дясно-център на канцлера Меркел заяви днес, че понижение на лихвите по отпусканите гръцки заеми или налагането на мораториум относно лихвените гръцки плащания към основните кредитори на страната е "възможен път" към финансиране на евентуално удължаване с две години на времето за спасителната програма на Атина до 2016г. за което време страна да свали бюджетният си дефицит под лимита в 3% от БВП.

Ханс Михелбах - финансов говорител на Християн-Социалния Съюз на Бавария (CSU), която е основният десен партньор на CDU партията на канцлера Меркел в правителството на Германия, заяви за агенция Dow Jones Newswire, че немското правителство активно търси начини за удължаване времето за изпълнение на гръцката спасителна програма и търси пътищата за финансиране на едно такова разширяване, което да отмени част от тежестта на гръцкото правителство при провеждане на реформите в страната. Но само вдъхващ доверие план за евентуално преструктуриране на гръцката програма, който не включва изливането на повече пари за Атина може да бъде одобрен от немския парламент (Бундестага), подчерта той.

"Самото удължаване във времето на програмата не е отговор", посочи Михелбах. "Само да се каже, че ние ще отпуснем две допълнителни години и ще изхарчим още 20 млрд.евро за това удължаване, но без план за постигане на дългова устойчивост на Гърция - това ще бъде доста трудно", посочи той.

Попита относно предложената идея от члена на ЕЦБ  -Асмуссен да се позволи на Гърция да използва част от средствата по спасителна програма за да изкупува обратно гръцки дългови книжа, Михелбах каза: "Това би било начин, при който Гърция поне би била накара да поеме известна отговорност". Друга възможност за решение как да се финансира фискалната "дупка" при разширяване с две години на програмата за Гърция би било понижените на лихвите по гръцките заеми или налагане на временен мораториум по плащане по лихвите на гръцкия дълг.

Междувременно Wall street Journal цитира неназовани официални финансови представители от Еврозоната да посочват, че Гърция ще се нуждае от допълнителна помощ в размер на 30 млрд.евро от страна на нейните международни кредитори до 2016г., за да се справи с по-дълбоката от очакванията икономическа рецесия и евентуално отлагане с две допълнителни години за осъществяване на заложените цели за свиване на бюджетния дефицити. Допълнително финансиране би означавало, че дългът на Гърция ще остане все още около 140% от БВП до 2020г., според двама европейски официални представители. А това е доста над заложената цел за свиване на гръцкия дълг до по-устойчиво ниво от 120% от БВП, което беше договорено по Втората спасителна програма през февруари месец. Именно поради тези оценки, МВФ продължава да натиска правителства в Еврозоната и ЕЦБ да отпишат част от средствата, които те отпуснаха на Гърция (чрез т.н. haircut на притежаваните от тях гръцки облигации?), нещо което обаче остава все още неприемливи за повече правителства в Еврозоната.