Преди седмица премиерът обяви, че българската банкова система е една от най-защитените. Не е ли твърде смело подобно твърдение?

- Аз не знам какво точно се влага във фразата „защитено". Защото българската банкова система е много интегрирана със световната банкова система. Но няма съмнение, че банките в България имат много висока капитализация и са много стабилни в сравнение с повечето банки в развития свят.

Голяма част от българските икономисти и банкери продължават да твърдят, че ефектът от кризата в страната ни ще е незначителен.

- Значителен и незначителен са относителни понятия. Но не вярвам да избегнем рецесия. Тоест отрицателен растеж и продължителен период, в който икономиката се свива. И ми се струва, че няма да можем да избегнем този процес. Както няма да го избегне и развитият свят.

Очакванията на компаниите в света са много отрицателни. Всеки е в ситуация да мисли, че бизнесът му ще се свива. И съответно се взимат такива решения - в посока на свиване на бизнеса. Това като цяло ще доведе до свиване на бизнеса. Като се добави към това и фактът, че банките нямат доверие едни към други, а оттам е намалена ликвидността и кредитирането е по-скъпо. Негативните очаквания плюс по-скъпото кредитиране ще доведат до забавяне на икономическото развитие и до рецесия в някои страни.

Когато говорим за рецесия, при оптимистична развръзка, това означава поне половин или една година. Зависи какво ще се случи в световен мащаб. При песимистичен сценарий - тя може да продължи четири-пет години.

Тоест  няма начин България да остане своеобразен остров на спокойствието и икономиката да не пострада съществено въпреки финансовите трусове в международен план?

- Не. Наистина няма как.

Вие самият неотдавна коментирахте как финансовата криза ще покаже, че финансовите институции не са всесилни и възможната рецесия в икономиката ще понижи високомерието на банкерите.

- Това вече се е случило. Според мен банкерите както по света, така и в България са в ситуация на повишено напрежение. Рисковете за тяхната работа са се увеличили и високомерието им определено се е понижило.

Какъв ще е ефектът на финансовата криза върху банковата система в България?

- Мисля, че след криза винаги има и положителни резултати. Положителният ефект според мен ще бъде в заздравяването на системата, подобряването на процедурите. Вероятно ще има фалити на някои компании, които са били по-агресивни, но неоснователно агресивни. Едно известно ребалансиране на икономиката в посока на бизнес, който е с по-добър потенциал от този, който е бил развиван през последните години. Много зависи как ще реагират отделните икономически агенти.

Необходимо ли е да се предприемат определени защитни мерки според вас и евентуално - какви?

- Единственото разумно нещо, според мен, специално по отношение на правителството е да харчи минимално. Те смятат, че трябва да стимулират икономиката, но според мен не бива да правят разходи. А от страна на БНБ трябва да се засили надзорът. Той трябва да бъде строг. И банки, които са поели неоснователни рискове - да понесат последиците си. Не да бъдат подкрепени, с което да бъде оправдано неразумното им поведение.

Както представителите на правителството, така и БНБ определят банките в България като доста консервативни.

- Аз нямам усещането, че банките в България са по-консервативни от други компании. По-скоро има някои финансови институции, които бяха доста агресивни и поеха доста сериозни рискове през последните няколко години.

Мислите ли, че ще се стигне до фалити на банки?

- Не мисля, че в България банковата система като такава е в каквото и да е било напрежение в момента като цяло. И не смятам, че ако една или друга банка има затруднения, то това ще доведе до усложнения в системата. Но след като в Америка може да има фалиращи банки, защо да не може и в България.

Доколко правителството трябва да помисли за промени в структурата на бюджета за 2009 г.?- Не бих могъл да кажа нищо добро за бюджета, тъй като всички сме жертви на некомпетентността на българските правителства през последните години. Бюджетите на правителствата са израз на потенциалното ниво на капацитет да решават публични проблеми. Съвсем очевидно е, че през последните години правителствата не решават такива. Нито в областта на здравеопазването, нито в образованието, нито като инвестиции в инфраструктура. Не и на нивото, което българите очакват.

Не ми се ще да коментирам бюджета от гледна точка на макроикономиката, защото със сигурност знаем, че Министерството на финансите може да се справя с тази задача вече от 10 години. Но там, където бюджетът има значение, в секторите, които споменах - здравеопазване, сигурност, полиция, съдебна система, очевидно парите не се харчат по начин, по който тези сфери да работят в интерес на гражданите. Което за мен означава, че или бюджетът не е добър, или неговото изпълнение е лошо.