Бюджетният излишък в края на март надхвърли 1 млрд. лева при планирани 1,302 млрд. лв. Това представлява 82,7% от планирания. С други думи политици и анализатори отново ще останат приятно изненадани от огромното разминаване между прогнозната и реалната величина, която ще е поне 3-4 пъти по-висока в края на годината. Тоест отново ще ни очаква голямото Коледно харчене, особено като се има предвид, че ще сме в предизборна ситуация.

Въпросът обаче е дали икономиката ни заработи на високи обороти и „произведе" бюджетния излишък, дали данъчната администрация мобилизира своя капацитет и повиши събираемостта, дали рестриктивната икономическа политика отпусна няколко дупки от колана и българското стопанство започна да избелява, или инфлационният данък пълни хазната повече от очакваното?

Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. Всяко от тези „мероприятия" изработва бюджетния излишък, който в края на годината, след корекциите, може и да надхвърли 4-5 млрд. лева, но въпросът е кое от тях наду най-много приходите.

Приносът на икономическия растеж за допълнителния бюджетен излишък ще е малко под 10 на сто, или допълнителни около 300-400 млн. лв. Ръстът на реалния БВП на България се забави до 4,5% годишно през третото тримесечие на 2007 г., поради значителното свиване на производството на селскостопанска продукция, с което темпът за растеж за деветмесечния период спадна до малко под 6%. Устойчивото разрастване на промишления сектор и услугите компенсираха негативния ефект от неблагоприятните климатични условия върху селскостопанските добиви през лятото на 2007 г. В тази връзка, според предварителните данни на НСИ, през миналата година българската икономика е реализирала ръст от 6.2% и в номинално изражение достига 56.520 млрд. лв. (28.898 млрд. евро),. На човек от населението брутният вътрешен продукт на страната възлиза на 3753.5 евро. В основата на резултатите за миналата година стоят големият ръст на индустрията и силното вътрешно търсене. Индустрията е отчела ръст от цели 14% и заема дял от 26.5% в БВП на България. В тази група най-сериозен растеж бележат преработващата промишленост (+15.4%), строителството (+16.9%) и производството на електро- и топлоенергия (+17.2%). Единствено добивната промишленост регистрира спад в приноса си в добавена стойност на икономиката. Аграрният сектор през миналата година отчита рекордно голям спад от близо 30%, като приносът му в БВП намалява до 5.1%. Причината за намалението са природните бедствия, които увредиха реколтата на стопаните.

Горе долу подобен (около 10% от допълнителния бюджетен излишък) ще е и приноса от подобрената работа на фискалната администрация - данъчна, митническа и пр. Повишена събираемост има при корпоративния данък, от който данъчните постъпления за първото тримесечие на 2008 г. са близо 40% от планираните. Изоставане обаче има по отношение на данъка върху доходите на физическите лица, но вероятно това ще бъде наваксано през второто тримесечие. Все още резерви има по отношение засилване на контрола върху безмитната търговия и подобряване на взаимодействието на Агенция «Митници» с МВР, прокуратурата, както и с Националната агенция за приходите по отношение на събираемостта на ДДС. Допълнителните приходи от подобрената работа на фискалните органи се поделят наполовина между събираните от внос мита и ДДС от една страна, и от друга - от събирания акциз. По-малък е приноса от подобрената работа по отношение на събираемостта при доходите от физическите лица и корпоративните доходи, където ролята на намалените данъчни ставки и минималните осигурителни прагове е по-голяма.

Избеляването на българската икономика ще вкара допълнително в хазната около 15% от бюджетния излишък над прогнозния. Тук става дума както за легализиране на заетостта и доходите на домакинствата, така и за легализиране на бизнеса. На практика скритата икономика в България е 50% черна, около 30% неформална /домашна икономика/ и едва 20% са в сивия сектор. С други думи, само последните благоприятната фискална и парична политика може да ги изкара на светло. Според анкетираните бизнесмени в България /това е легалния светлия бизнес/ се укриват средно около 20% от оборотите. Счита се, че най-много обороти се укриват в отрасъл Търговия, следван от Услуги и Транспорт. Укритите обороти са най-малко в Индустрията. Редуцирането на корпоративния данък печалба до 10% изведе на светло една немалка част от укритите обороти. Според някои изчисления приблизително 8% от всички обороти. Плюс на намалената ставка бе и факта, че ще се свие натиска за данъчни облекчения и преференции, които разширяват възможностите за легално избягване на облагането и деформират условията на конкуренцията. Резерви има и за 2008 г., тъй като 62.66% от работещите в България се осигуряват върху нереални трудови доходи. Нещо повече имотите в България официално са заплатени по данъчна стойност, а не по пазарни цени. За последните години 9 пъти са нараснали цените на недвижимите имоти, докато данъчната оценка се е вдигнала с 20% - 13 пъти по-малко. В същото време икономическата политика успя да децентрализира някои публични дейности и намали данъчната ставка за корпоративния доход и доходите на физическите лица на 10%. Това направи безмислени, в някои случаи, разходите за оставане в сивия сектор. Става въпрос за разходите на фирмите за консултанти по заобикаляне на данъчното законодателство, а също за нерегламентирани плащания, глоби, съдебни такси и пр. при евентуално разкриване на данъчната измама при наличието на високи ставки за социални осигуровки. Еднаквата ставка спря изтичането на данъкоплатци към по-ниското данъчно бреме (24% бе максималната ставка на подоходния данък за физическите лица) и вероятно още в средата на 2008 г. приходите от ДОД ще достигнат 70-80% от планираните.

Най-голям обаче ще е приноса на инфлацията, която постави рекорд за последните 10 години. Около 2/3 от допълнителния бюджетен излишък се дължи на т.нар. «инфлационен данък», т.е. повишените цени ще напълнят хазната най-вече чрез косвените данъци. С други думи не е едно и също облагането с 20% ДДС на килограм кашкавал от 6 лв.,  или при цена 12 лв. Във втория случай в бюджета ше влезнат два пъти повече средства. Съгласно националната методология средният процент на инфлация за 2007 г. е 12,5%, което се дължи на силните последици от ценовия шок при храните през август и на горивата, поради повишаването на цените на суровия петрол на международните пазари. Индексът на потребителските цени за март 2008 г. спрямо февруари е 100.8%, т.е. инфлацията е 0.8%. Средното относително нарастване на потребителските цени от началото на годината (март 2008 г. спрямо декември 2007 г.) е 3.4%, а за март 2008 г. спрямо март 2007 г. е 14.2%. Инфлацията за периода януари - март 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 13.3%. Като цяло инфлацията на годишна база ще надхвърли почти 2 пъти прогнозираната (заложената в бюджета), което означава поне 2 пъти по-голям бюджетен излишък от прогнозирания за сметка на инфлацията. Подобни са тенденциите и при цените на производител. Едва ли обаче може да виним правителството за «инфлационния данък», макар че подобна правителствена политика на запълване на бюджетния дефицит да е била включвана в арсенала на икономическите инструменти на редица кабинети. Случаят обаче не е подобен и не важи за българската стопанска практика сега. Основна роля (дюшеш за правителството) изигра глобалната пазарна конюнктура - по-високите цени на селскостопанските продукти и енергийните източници. И след като в родната потребителска кошница, почти 2/3 от нея, основно място заемат хранителните продукти, разходите за транспорт и комуналните услуги, в чиято себестойност основно влизат горивата, става ясно защо ценовия скок и тази година ще провокира инфлационния данък.

Очакванията са, че през 2008 г. заложената в бюджета инфлация от 3,7% ще бъде надхвърлена и ще е налице допълнителен бюджетен излишък над прогнозния. Основание за това са очакваният ефект от повишените акцизи, исканите нови цени от топлофикациите, енергоразпределителните дружества, ВиК и пр. монополисти и инфлационните очаквания от страна на бизнеса и населението.