Г-н Иванов, каква е реалната цена на проекта АЕЦ „Белене"?
До момента има само 2 официални становища за цената на проекта АЕЦ „Белене". Едното е на наетия от правителството консултант - HSBC. По всеобщо признание това е най-авторитетният консултант по ядрени проекти. Той беше избран с международен конкурс. Втора в класацията беше една друга уважавана финансова институция - банка „Ротшилд".
HSBC в своя доклад определя в своя доклад, че цената на АЕЦ „Белене" ще бъде 10 милиарда 353 милиона евро, което прави почти 21 милиарда лева.
Втората официална оценка е на избрания през 2008 стратегически инвеститор RWE, който впоследствие се оттегли. RWE в писмо, с което разполагам, защото то е част от документацията, с която работи комисията „Белене" (парламентарната комисия за АЕЦ „Белене" - б. р.), заявява че българската страна трябва да осигури 5.4 млрд евро за своите 51 процента в проектната компания (останалите 49 са за RWE). Ако се сметне, това означава, че според RWE проектът струва 10 688 милиона евро - с близо 350 милиона евро по-скъпо дори от оценката на HSBC.
Тези данни са неопровержими и смятам за абсолютна наглост твърденията на Румен Овчаров и Петър Димитров, които продължават да повтарят като латерни, че цената на проекта е само 4 милиарда евро.
Колко би струвал токът от АЕЦ „Белене"?
За да се изплати инвестицията от 10.365 млрд. евро, очевидно цената на тока трябва да бъде съгласувана като цена, която да покрие всички разходи.
На тази база HSBC дава окончателната оценка за цената на тока, - 75 евро на мегаватчас, или това са 150 лева на мегаватчас.
Приведено към 1 киловатчас прави 15 стотинки. Това е най-високата цена на електроенергия, която се произвежда...
Тя е три пъти по-висока от цената на тока от АЕЦ „Козлодуй" и два пъти и половина по-висока от цената на ТЕЦ „Марица-изток 2", два пъти по-висока от цената на ТЕЦ „Марица-изток 3" и по-висока от цената на всички останали енергийни генериращи мощности.
Единствено цената на слънчевите колектори е все още по-висока - 16 стотинки на киловатчас. Но министърът на икономиката Делян Добрев заяви, че след 1 юли тази година тази цена ще падне под 15 стотинки за киловатчас.
С други думи - това, което е важно за потребителите, е че цената от АЕЦ „Белене", ако този проект бъде реализиран, въпреки всичките аргументи срещу него, ще бъде най-високата в България.
Защо при необходимост от нови ядрени мощности, Козлодуй е за предпочитане пред Белене и какво показва сравнението на сеизмичния риск на двете места?
Преди всичко, приоритет на българската ядрена енергетика е да удължи живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй" с 10 години, а след това с още 10 години. Това означава, че до 2040 г. АЕЦ „Козлодуй" ще произвежда най-евтиния ток в страната.
Ако се строи нова ядрена мощност, което може да бъде опция само при необходимост, тя трябва да бъде в АЕЦ „Козлодуй", защото централата притежава цялата инфраструктура - и техническа, и транспортна, и социална. Така ще бъдат спестени разходите за инфраструктура, а такива разходи трябва да бъдат направени при строителството на АЕЦ „Белене".
Второ, в Козлодуй сеизмичният риск е значително по-нисък, отколкото в Белне. Площадката на АЕЦ „Белене" се намира само на няколко километра от Беленския разлом. Ако стане катастрофално земетресение във Вранча, в „Белене" абсолютно сигурно ще има изтичане на радиоактивни вещества и ще се получат последици, сравними само с взрива в Чернобил.
Рискът от Вранча не трябва да се подценява Средно на 50 години там земята „изригва". Нека си припомним, че от земетресението през 1977 г. са изминали 35 години...
Тоест, ако се построи една ядрена централа и тя има живот 50 години, съвсем сигурно е че тя ще бъде изправена пред подобен риск.
Има и много сериозен риск свързан с радиоактивните вещества. Не само че при едно земетресение ще има изтичане в околната среда със смъртоносни поледици за хората, но България, съгласно европейското законодателство, трябва да погребва на своя територия високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.
Бих попитал - кой български гражданин, отговорен за себе си, семейството си, за децата си би приел в неговата община да се погребват радиоактивни отпадъци.
Когато поисках НЦИОМ да зададе такъв въпрос в социологическо проучване, отговорът беше:
Г-н Иванов, вие какво искате - да преброим колко са лудите в България ли? Защото само луд човек може да Ви отговори с „да" и бъдете сигурен, че ако зададем такъв въпрос хората, които ще кажат, че не искат радиоактивни отпадъци ще бъдат 97-98 процента.
С други думи, хората не искат радиоактивни отпадъци, но си мечтаят, че някъде в България на безопасно за тях място могат да бъдат погребани...
Никой не знае къде бъдещото правителство ще реши да се погребват отпадъците. Затова председателят на ДСБ Иван Костов запита г-н Сергей Станишев къде ще бъдат погребани ядрените отпадъци. Досега - вече две седмици - е пълно мълчание.
Защото Станишев го е страх, че ако съобщи, с камъни ще дойдат да го замерят хората от тази община.
Доколко отговаря на съвременните изисквания оборудването за АЕЦ „Белене"?
Оборудването е остаряло. Защото моделът на реакторите за Белене е от 1992 г. и никоя друга ядрена централа няма да бъде оборудвана с тези реактори. Светът отиде много напред от 1992 г. досега.
Първо - защото отчете последиците от Чернобил, второ - защото след това, което се случи във Фукушима най-новите модели са съобразени с много по-висока степен на сигурност, тъй като в света няма по-голям приоритет от живота и здравето на хората.
За да може тези реактори (проектирани за АЕЦ „Белене" - б. р.) да бъдат съобразени с новите изисквания за сигурност, ще трябва да бъдат похарчени още няколко милиарда евро, тъй като Европейската комисия следи много внимателно това, което се случва, и няма да допусне на територията на ЕС да цъка една радиоактивна бомба.
Какво трябва да направи България за да бъде енергийно независима? Как ще коментирате идеята да бъдем енергиен център на Балканите?
Аз не виждам никакъв реален смисъл в понятието „енергиен център на Балканите", защото Европейската комисии излезе със становище, че от 2050 година всяка страна членка на ЕС трябва да задоволява енергийните си нужди на 80 процента. Т. е. няма да има центрове и периферии.
Второ, България трябва да се развива в съответствие с приоритетите, които следват водещите страни в Европейския съюз, преди всичко Германия. Трябва рязко да повиши своята енергийна ефективност, трябва да развива възобновяемите източници защото тава е най-чистата енергия, която имаме директно от природата.
На трето място, необходимо е България, ако се налага да поддържа ядрената си енергетика да удължи срока на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй".
Това не беше направено от правителството на Сакскобургготски, нито от правителството на Сергей Станишев, защото те искаха да се строи „Белене".
А включването на „Козлодуй" и „Белене" едновременно не може да бъде понесено от българската енергийна система. Ако те работят едновременно, ще трябва да се закрият десетки работни места в други компании - „Марица-изток", мини „Марица-изток" и на други места.
Затова съм убеден, че пътят, който България трябва да измине, не е път, преминаващ през АЕЦ „Белене". И призовавам наистина всички български граждани, които милеят за себе си и децата си да гласуват с „не" на референдума на 27 януари. Нека не се колебаят, нека не стоят по домовете си.
Нека да се противопоставим на енергийната мафия и на разни партийни динозаври, бих ги нарекъл, които продължават да мислят как България да бъде за векове наред свързана с Русия - ако не чрез оръжие, чрез енергийна зависимост. Пагубно е за страната ни строителството на АЕЦ „Белене".
От това как ще гласуваме на 27 януари зависи дали ще бъдем развита европейска страна. Защото с тези 21 милиарда лева, които привържениците на АЕЦ „Белене" и енергийната мафия се стремят да закопаят в Белене, България може да подобри цялата си инфраструктура - и скоростни магистрали и скоростни железопътни линии, и оправена шосейна система и водоснабдяване пристанища, летища.
Всичко това може наистина с 21 милиарда да бъде доведено до средноевропейско ниво.
Нека мислим наистина отговорно за България, да гласуваме отговорно с „не"!
USD
CHF
EUR
GBP
Свищовец
на 22.01.2013 в 07:36:38 #4Ако все още имате съмнения ще посоча още един факт: Професорът сеизмолог, който навремето е извадил Свищовско-беленския регион от сеизмичната карта, след земетресението през 1977 г. почина от инфаркт. По този начин той понесе своята отговорност. Наскоро 6 италиански сеизмолози бяха наказани по 4 години затвор за това, че не са предвидили силата на земетресението, което доведе до 300 човешки жертви. Хората, които направиха последната експертиза, в разрез с всички предишни такива явно са роби на златния телец. По-лошото е че хора заемащи отговорни постове в момента като г-н Милошев - директор на геодезическия институт си позволяват да подвеждат населението досущ както през 1977 г го направиха управляващите. В едно предаване по БТВ той каза, че няма никаква разлика на коя площадка ще се строи - било безопасно. По нататък в предаването сам си противоречи като каза, че никой не може да предскаже какви ще са подледствията от едно земетресение. Японците, които са най-опитни в света в тази област, още преди Фокушима имаха проблеми с друга ядрена централа Карива в Кобе. Земетресението, което по сила е аналогично с Вранчанското, нанесе несъразмерими с изчисленията и предвижданията на инженерите щети. За тяхното отстраняване централата беше спряна за две години.
Свищовец
на 22.01.2013 в 06:52:26 #3Земетресението във Вранча е с 1000 годишна история или поне за толкова има писмени сведения. Според историята на земетресението силно такова се случва поне два пъти на 100 години. В епицентъра силата на земетресението се измерва с магнитуд по Рихтер, което е единствено точен и съизмерим показател. Земетресението във Вранча през 1977 год. беше с магнитуд 7.2 по Рихтер и на дълбочина 92 км. Това земетресение е от т.нар. дълбокофокусни и може да се случи на голама дълбочина. Дълбочината е втория признак, който оказва влияние за силата на земетресението. Колкото е по-дълбоко едно земетресение, толкова по на далече стигат неговите вълни и следователно пораженията който то нанася. Според историята на земетресението максималните стойности на магнитуда могат да бъдат до 7.5, а според някои автори 7.7 по Рихтер и дълбочина до 190 км. Земетресението е с епицентър по-малко от 200 км. от Свищов в планината Вранча. Бих задал следния казус: Какво би станало, ако земетресението е с магнетуд 7.7 и на дълбочина 190 км.? На същото разстояние вълните ще бъдат по-високи и следователно с по-голяма разрушителна сила. Последното, считано за най-голямо земетресение от този район, е през 1802 год. и е било силно усетено чак в Москва на 1400 км от епицентъра. Описанията от онова време в местните весници сочат за клатене на полилеите, падане на предмети и силен страх у хората. Специално за тези, които задават въпроса защо земетресението никога не се свързва с румънската АЕЦ. Обяснението е просто. Това земетресение има ориентация североизток - югозапад. Тази изтегленост на изосеизмите на всички Врачански земетресения явно отразяват разположението на самата дълбокофокусна зона, по която стават преместванията и се излъчват сеизмичните вълни. Вълните вървят надлъжно по дълбочинните структури /наречени разлом/, а на северозапад - югоизток вълните се разпространяват напречно на структурите и следователно се поглъщат по-силно и заглъхват. За това в градове като Браила и Галац, които са в Югоизточна посока и по посока на АЕЦ Черна вода /на земетръсната карта тези места са посочени с две степени по нисък магнитуд – това е равно на площадката в Козлодуй/, няма разрушения и жертви, а в Свищов - има. Има голям риск АЕЦ Белене да бъде построен и след разрушително земетресение да бъде спрян завинаги.
Свищовец
на 22.01.2013 в 06:49:23 #2Земетресението във Вранча е с 1000 годишна история или поне за толкова има писмени сведения. Според историята на земетресението силно такова се случва поне два пъти на 100 години. В епицентъра силата на земетресението се измерва с магнитуд по Рихтер, което е единствено точен и съизмерим показател. Земетресението във Вранча през 1977 год. беше с магнитуд 7.2 по Рихтер и на дълбочина 92 км. Това земетресение е от т.нар. дълбокофокусни и може да се случи на голама дълбочина. Дълбочината е втория признак, който оказва влияние за силата на земетресението. Колкото е по-дълбоко едно земетресение, толкова по на далече стигат неговите вълни и следователно пораженията който то нанася. Според историята на земетресението максималните стойности на магнитуда могат да бъдат до 7.5, а според някои автори 7.7 по Рихтер и дълбочина до 190 км. Земетресението е с епицентър по-малко от 200 км. от Свищов в планината Вранча. Бих задал следния казус: Какво би станало, ако земетресението е с магнетуд 7.7 и на дълбочина 190 км.? На същото разстояние вълните ще бъдат по-високи и следователно с по-голяма разрушителна сила. Последното, считано за най-голямо земетресение от този район, е през 1802 год. и е било силно усетено чак в Москва на 1400 км от епицентъра. Описанията от онова време в местните весници сочат за клатене на полилеите, падане на предмети и силен страх у хората. Специално за тези, които задават въпроса защо земетресението никога не се свързва с румънската АЕЦ. Обяснението е просто. Това земетресение има ориентация североизток - югозапад. Тази изтегленост на изосеизмите на всички Врачански земетресения явно отразяват разположението на самата дълбокофокусна зона, по която стават преместванията и се излъчват сеизмичните вълни. Вълните вървят надлъжно по дълбочинните структури /наречени разлом/, а на северозапад - югоизток вълните се разпространяват напречно на структурите и следователно се поглъщат по-силно и заглъхват. За това в градове като Браила и Галац, които са в Югоизточна посока и по посока на АЕЦ Черна вода /на земетръсната карта тези места са посочени с две степени по нисък магнитуд – това е равно на площадката в Козлодуй/, няма разрушения и жертви, а в Свищов - има. Има голям риск АЕЦ Белене да б
Свищовец
на 22.01.2013 в 06:40:21 #1Що се отнася до твърденията за сеизмиката на площадката, искам да приведа извадки от становището на БАН от 1990 г. Сеизмолозите Сокерова и Рангелов смятат, "че ако се отчете влиянието на магнитудните грешки, то 8 силни земетресения /от Вранча/ надхвърлят максималния възможен магнитуд 7.5 за периода 1107 - 1802 г. От тук следва логичното предположение, че ако при магнитуд 7.2 /земетресението Вранча 1977г./ на площадката на АЕЦ Белене е установена интензивност от 7 степен, то при магнитуд по-голям от 7.5 би могла да се очаква интензивност над 8 степен." "Според румънски източници на значителни площи, разположени на големи разстояния западно и източно от площадката, на румънска територия, при същите и подобни грунтови условия, са установени разрушения, съответстващи на интензивности от 8 и над 8 степен както за предишни земетресения, така и за земетресението през 1977 г." Грунтовите условия на площадката се оценяват като по-близки до 3-та категория: "При тези условия са възможни „втечнявания” на пясъци от сеизмични въздействия с интензивност от 7 и по-висока степен." Напомням, че площадката представлява насипан пясък върху блато. При насипване на площадката този ефек не беше известен на учените. Преди години при голямо земетресение в Япония изчезна цяло пристанище. Изследванията показаха, че вероятната причината е този ефект. Ще направя едно отклонение за да може да се информирате за някои съществени характеристики на земетресението и изисквания към АЕЦ, за да може да свържете в едно цяло изложението. Силата на земетресението и мащабите на неговото разпространение се определят и от неговата дълбочина. Земетресението през 1977 г. беше на дълбочина 92 км,, а максималната дълбочина на която може да се случи е 190 км. Силата на всяко земетресение се измерва с два показателя магнитуд в епицентъра на земетресението и интензитет в периферията. Затова съществуват и две скали по Рихтер и по Медведев-Шпонхоер-Карник /МШК/. Когато говорим за площадката винаги имаме предвид интензитета. Последния се определя от жертвите и разрушениета причинени на дадено място. Разрушиенията зависят от още един показател – продължителността на труса. През 1997 год продължителността на труса беше 39 сек., ако беше 2 и повече минути никой нямаше да се сети за АЕЦ Белене. Руснаците произвеждат два класа реактори, които издържат интензитет до 6 степен по МШК и такива които издържат интензитет от 8 степен по МШК. Според нормативните изисквания на руснаците за строителство на АЕЦ се предвижда една степен резерв над максимално възможния интензитет на площадката. По-горе се допуска, че площадката може да има интензитет 8 и по-голям от 8, което значи, че централата трябва да понася интензитет от 9 и по-голям от 9. По повод на очакваното земетресение от Вранча ще цитирам най-добрия румънски сеазмолог Георги Мермуряну, директор на румънския Институт по физика на земята: "По силе новое землетрясение в "зоне Вранча" будет мощнее, чем стихия 1977 г.,Эпицентр будет глубоко в земле, и чем глубже - тем мощнее будет землетрясение. Почувствуют его даже в Москве!" За неувереност на руснаците по отношение на сеизмиката на площадката в Белене свидетелства и писмо № 500/6.11.1987 г. на директора на Централната лаборатория по висша геодезия към БАН до корпорация "Енергетика" проф. д-р Н.Георгиев. В това писмо се казва, че руснаците 11 пъти са разглеждали сеизмиката на площадката и накрая са поискали нейната смяна. В мотивите се казва, че от действащите над 400 централи и от строящите се над 300 "нито една от тях не се намира в толкова сложна сеизмична обстановка както АЕЦ Белене”. Нашите обаче не приели тези мотиви защото на площадката били изразходвани 13 млн. лв. Като заключение искам да кажа, че оценката направена непосредствено след събитието е най-точна, а с времето се преиначава и омаловажава. Надявам се, разбирате, че в настояще време всеки може да си купи експерт и консултант и да си докаже това което му е изгодно. Още повече, че никой не носи отговорност при такива проекти. Срокът за експлоатация е твърде голям и надхвърля продължителността на човешкия живот. За това ние обикновените хора, които градим гражданско общество, трябва да са противопоставим на тази лудост.