Паричната маса или т.н. широки пари (М3) в Еврозоната покачи изненадващо силно с цели +1.2% м./м. и с цели +3.9%г./г. през октомври месец (под прогнозите за +2.8% г./г.) след +2.6% г./г. за септември месец (ревизия от +2.7г./г.). Това е най-силният едномесечен растеж на паричната маса в региона от октомври 2008г. насам, а на годишна база М3 качва най-силно от април 2009г. насам.

На тримесечна осреднена база, широките пари (М3) на Еврозоната за трите месеца до октомври покачват с +3.1% г./г. (при прогнози за +2.8%г./г.) след +3.0% г./г. за трите месеца до септември.

В същото време, заемите към частния сектор през октомври в Еврозоната падат с-0.7% г./г. след спад с -0.9%г./г. за септември месец (низходяща ревизия от -0.8%г./г.). Заемите към домакинствата през октовмри покачват с +0.5% г./г. след +0.1%г./г. за септември, а кредитие към нефинансовите компании падат с -1.5%г./г. след -1.2%г./г. за септември месец.

Като цяло данните са по-силни от очакванията и може би първи сигнал, че паричната и лихвената политика провеждана от ЕЦБ (операциите по доставяне на парична ликвидност при ниски лихви на европейските търговски банки) може би започва да стига до реалната икономика (търговските банки започват постепенно да отпускат кредити за бизнеса и домакинствата?). Но докато през октомври заемите към домакинствата в Еврозоната са покачили до 4 млрд.евро, в същото време банковите заеми/кредити към нефинансовите компании падат до 8 млрд.евро спрямо заеми за 24 млрд.евро през предходния месец.

От друга страна, този доста силен растеж на паричната маса М3 в Еврозоната може да предположи риск от задаващ се инфлационен натиск, което да намали опциите на ЕЦБ за нови мерки стимулиращи слабата икономика на региона (да не позволи ЕЦБ да прибегне до ново понижение на основната лихва за да подкрепи слабото икономическо развитие), въпреки че за сега растежът на М3 остава под "прага" на ЕЦБ от +4.5%г./г., който се смята че отговаря на ценовата стабилност в региона (отговаря на инфлация от 2%г./г.).