„Камери заменят катаджиите по главните пътища от догодина", разкрива от първата си страница „Сега"
МВР най-после реши да поведе сериозна битка с корупцията по пътищата. От догодина катаджиите по магистралите, големите пътища и основните кръстовища в населените места ще бъдат заменени от 400 камери. Така ще се елиминира субективността при преценката на нарушението и ще се избегне искането и даването на подкупи, обеща вътрешният министър Цветан Цветанов вчера.

"Искаме да изградим инфраструктура за наблюдение и заснемане на нарушителите. От догодина започва поетапно отпадане на караулките, които не са много лицеприятни за една държава, която е в Европа, и по този начин ще избегнем всякакъв контакт на контролния полицейски орган с нарушителя", обясни Цветанов. И допълни, че техниката ще маркира безпристрастно нарушенията на пътя и в зависимост от регистрираното прегрешение глобата ще бъде налагана и събирана чрез електронни фишове на шофьорите.

В част от градовете вече съществуват или в момента се изграждат системи за видеонаблюдение. По по-малките пътища обаче катаджиите остават.

В момента пътната полиция действа като съд - масово се налага глоба от 50 лв., която не може да се обжалва пред съда и трябва да се плати в рамките на една седмица. Това стана повод омбудсманът да се обърне към Конституционния съд по въпроса. Очаква се и Вътрешна сигурност на МВР да провери всички актове, за да види дали няма злоупотреби от страна на катаджиите.

Ако изобщо се стигне до монтирането на 400 камери, ще станат излишни не повече от 200-300 пътни полицаи. След ареста на 17-те катаджии при операция "Палките" стана ясно, че те са повече от половината, обслужващи автомагистрала "Тракия" между София и Пловдив. Тогава бе обявено, че те са имали стройна система за събиране на подкупи - парите се съхранявали навити в палките, а мобилните им телефони имали сигнал, чрез който радарите да отчитат уж по-високи скорости. После обаче задържаните бяха освободени от ареста и все още очакват делото срещу тях да влезе в съда.
Още от статията на „Сега"

„Коледа без влакове", четем от първата страница на „Стандарт"
В навечерието на Коледа българите ще останат без влакове, ако стачката продължи. 166 пътнически композиции ще замръзнат по гарите в пиковите за народа предпразнични дни. Вместо да пусне допълнителни мотриси, както винаги по това време, "БДЖ Пътнически превози" се озовава в патова ситуация заради ината на синдикатите.

"Няма никаква сигурност, че влаковете ще стигнат закъдето са тръгнали. Така че по-добре е хората да си знаят, че няма влакове от 8 до 16 ч и да не разчитат напразно на тях", заяви по Нова телевизия Йордан Недев, изпълнителен директор на Холдинг БДЖ.

Мрачният сценарий е напълно възможен, ако днес не се постигне съгласие между ръководството на железниците и синдикатите.
Още от статията на „Стандарт"

„Над 80% от фирмите у нас имат просрочени вземания", обобщава от първата си страница „Класа"
83% от фирмите у нас имат неразплатени задължения, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показва съвместно проучване сред 500 компании на Българската стопанска камара и „Мост финанс мениджмънт" АД, представено вчера. Най-голям процент са вземанията от 10 000 до 50 000 лв. Засегнати са всички сектори - услугите, търговията, добивната, преработващата промишленост и селското стопанство. 22% от всички просрочени дългове са в селското стопанство, добивната и преработващата промишленост, а 17% - в услугите и търговията.

Значителен остава и размерът на държавните и общинските задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Според заместник-председателя на БСК Камен Колев държавата дължи между 420 и 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки от началото на годината. Припомняме, че миналата седмица изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов посочи, че до края на годината данъчните ще възстановят на бизнеса около 400 млн. лв. дължим ДДС.

Според проучването на БСК и „Мост финанс мениджмънт" АД големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост имат да си прибират най-много пари от държавата и общините. Колев дори цитира данни на Търговския регистър, според които фалитите тази година са се удвоили спрямо 2010 г.

Резултатите показват още, че 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми. Почти всяка трета фирма у нас - 27%, има несъбрани вземания за 10-50 хил. лв., всяка пета трябва да си прибере до 10 хил. лв., а 15% - от 50 до 100 хил. лв. Едва 3% от компаниите, участвали в проучването, посочват, че имат несъбрани вземания над 1 млн. лева. Минималният срок за издължаване е от три месеца до над година, като преобладават просрочванията до 6 месеца, съобщиха от БСК.
Още от статията на „Класа"

„Фирми около Ковачки теглили 26,5 млн. лв. от Общинска банка" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
26,5 млн. лв. е общият размер на заемите, които Общинска банка е отпуснала на фирми, близки до бизнесмена Христо Ковачки във времето, когато финансовата институция се управляваше от тях, научи "24 часа".

Според отлично информирани източници сумата е потвърдена от БНБ. Най-вероятно кредитите са получили някои от фирмите "ОЗК Застраховане", "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, "Търговска асоциация" ЕООД, "Мина Станянци 1" АД и "Атоменергоремонт" АД.

Петте компании бяха определени за свързани лица от централната банка и бяха лишени служебно от право на глас за 6 месеца в общото събрание на акционерите. Така на 11 ноември Столичната община, която макар да е мажоритарен собственик на банката, беше лишавана дълги години от право на глас в управлението й, успя да си върне контрола.

Допреди месец банката се управляваше от миноритарните акционери - петте фирми, които притежават 27% от капитала, но имаха блокираща квота при вземането на решения според стария устав.

По закон свързаните лица имат право да получат кредити в размер до 25% от капитала на банката. Той е малко над 76 млн. лв. Според първоначалните данни на новото ръководство на кредитната институция заемите обаче са за около 36% от капитала, което прави 26,5 млн. лв.

Към момента всички кредити се обслужвали редовно. Кои фирми са получили заемите и при какви условия, ще стане ясно до средата на януари, когато трябва да приключи извънредната проверка.
Още от интервюто на „24 часа" със Стефан Ненов, шеф на надзорния съвет на Общинска банка

„Кметството в Сливен разваля договори на Лечков", разкрива „Капитал Daily"
По предписание на две министерства - на околната среда и на регионалното развитие, община Сливен е развалила рамковите споразумения за водния цикъл, сключени от предишния кмет Йордан Лечков, каза за "Капитал Daily" заместник-кметът по строителството Иван Манчев. По-рано вчера новият кмет на града Кольо Милев, цитиран от mediapool.bg, съобщи, че е прекратил договори за над 38 млн. лв. с фирми, близки до предшественика му, за да могат да бъдат деблокирани европейските средства за общината.

Предстои нов търг

През август правителството замрази седем европроекта за строителство на община Сливен на обща стойност около 60 млн. лв. Това стана по настояване на Европейската комисия заради сключения рамков договор за изграждане на обектите, което събуди подозрение за нередности. Лечков сключи споразумението с пет строителни компании - Пи Ес Ай, Стара Загора (част от "Трейс груп"), софийските "Станилов" и "Балканстрой", сливенските "Биндер" и "Гради" и консорциумът "Билдинг - Монолит 2010". Според общински съветници от Сливен, които сезираха за случая Брюксел, Лечков е в близки отношения с две от фирмите - "Гради" и "Билдинг", тъй като те участват и в строителството на личните му бизнес проекти.

Иван Манчев съобщи, че обратните разписки за разваляне на договорите по рамковите споразумения за строителство и строителен надзор на ВиК са се върнали в общината и до момента нито едно дружество не е реагирало. Той не изключи някое да предяви претенции за неустойка, но засега нямало такива индикации. Сега общината трябва да обяви нови тръжни процедури за избор на изпълнител на изграждането на ВиК мрежата на града. Зам.-кметът обясни, че има още две рамкови споразумения, сключени след 2007 г., но те са с изтекъл срок и не пораждат никакви правни последици.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Държавата продава акциите си в ЕВН от 20 декември", информира „Сега"
Държавните акции от ЕВН Електроразпределение и ЕВН Електроснабдяване ще се продават на фондовата борса от 20 декември, става ясно от одобрените от Комисията за финансов надзор проспекти. И в двете дружества държавата държи по 33% от акционерния капитал. Инвеститорите ще получат достъп до 1.5 млн. клиенти в Югоизточна България и електроразпределителна мрежа от 42 000 кв. м. Кандидатите да придобият акции могат да заявят дори само една. През следващата седмица Агенцията за приватизация ще определи цената за акция.

Доскоро се очакваше държавата да спечели значителни суми от сделките с дяловете си в ЕРП-тата. Това вероятно няма да стане. Няма индикации за силен инвеститорски интерес, коментира пред "Сега" Камелия Лазарова от инвестиционния посредник "Карол". Прогнозите й за цената са по-скоро песимистични. Финансовите резултати на дружеството за шестте месеца на тази година сочат спад на продажбите и печалбата.
Още от статията на „Сега"

„Бизнесът плаща над 1,5 млрд. лв. данък "бюрокрация" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „Труд"
Над 1,5 млрд. лв. плаща годишно бизнесът като данък "бюрокрация" само за изпълнението на 20 закона и свързаните с тях наредби. Това съобщи в понеделник министерството на икономиката, което е анализирало нормативните документи. Външни и експерти на ведомството вече са изготвили над 300 препоръки за промени, с които тежестта за бизнеса ще намалее с 313 млн. лв. на година. Целта на хората на Трайчо Трайков е те да бъдат изпълнени до края на 2014 г.

Според анализа на министерството най-скъпи за бизнеса са изискванията в Кодекса за социално осигуряване. Например ежемесечното подаване на декларация за внесени осигуровки пред НАП струва 37,7 млн. лв. на година. Предлага се това изискване да отпадне.

Със 124,4 млн. лв. може да бъде намалено бремето за фирмите, ако подават информация към НАП за осигурителния доход на служителите си на тримесечие, вместо всеки месец.

Въвеждането на електронен болничен ще спести почти 105 млн. лв. годишно. Предвижда се той да стане факт до края на 2014 г., въпреки че за това се говори отдавна и работодателите настояваха да се включи в антикризисните мерки на кабинета. Сега фирмите трябва да водят дневник за ползваните от служителите болнични и да дават информацията всеки месец на НОИ.

Останалите важни изменения засягат данъчните закони, но те тепърва ще бъдат обсъждани. Много промени се предлагат и в екологичното законодателство, където са най-скъпите административни изисквания. Екооценката например струва над 20 хил. лв., но се прави от малко фирми. Затова общата административна тежест е около 420 хил. лв. Единичните разходи по подаване на данъчни декларации и годишните отчети за дейността са ниски, но струват над 401 млн. лв.на година.
Още от статията на „Труд"

"Китайските джипове с наши акумулатори", съобщава „Стандарт"
Автомобилите Great Wall, които ще се правят в завода край Ловеч, ще бъдат оборудвани с български акумулатори, масла и други консумативи и части. Това каза изпълнителният директор на завода на "Литекс Моторс" Андон Димитров. Идеята е да се използват колкото може повече доставчици от България, като така ще се стимулира сериозно и родната икономика. Засега още няма подписан договор с някой български производител на подобни части или оборудване, но преговори се водят. Основното изискване е всеки компонент, независимо дали става дума за акумулатор, моторно масло, спирачна течност или нещо друго, да отговаря на съответните стандарти в автомобилостроенето. При постигане на принципна договорка с български производител преди сключването на договора ще трябва да се получи и одобрението на китайските ни партньори, обявиха от "Литекс Моторс". Редица доказали се експерти от световни производители на автомобили са привлечени в завода край ловешкото село Баховица.
Още от статията на „Стандарт"

„Предколеден глад за ипотечни заеми", съобщава от първата си страница „Монитор"
След понижението, регистрирано през октомври, през ноември има нарастване на средния размер на кредитите във всеки един от четирите големи града на България, което показва нарастване на апетита за теглене на ипотечни заеми. Това сочи проучване на „Кредит център".

Най-значително е повишението в София. Там за изминалия месец за покупка на нов дом са изтеглени средно по 46 280 евро, или със 7760 евро повече, отколкото през октомври. Във Варна средният размер на кредитите нараства с 6600 евро до 37 560 евро. Увеличение има и в Бургас и Пловдив, съответно с 560 евро и 1080 евро.

През миналия месец средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната е 36 245 евро. Съотношението на валутите, в които са взети кредитите, е 91/9 в полза на еврото спрямо лева.

И през изминалия месец най-често теглените ипотечни кредити са от 10 000 до 30 000 евро. Техният дял през ноември е 51,2%. Той обаче намалява спрямо октомври, когато е бил 58,5%. За сметка на това е отчетено нарастване на дела на кредитите в диапазона от 30 000 до 50 000 евро - 32,6% спрямо 28,6% през предходния месец. Леко повишение има и при ипотечните заеми между 50 000 и 70 000 евро, както и при тези над 90 000 евро.

92,6% от ипотечните кредити през ноември са изтеглени с цел покупка на жилище, сочат данните на „Кредит център". За ремонти са взети 0,5% от кредитите, а за лично ползване - 6,9% от тях.

Случващото се в Европа, а и у нас, накара хората с по-ниски доходи отново да се отдръпнат от пазара и да заемат изчаквателна позиция. По-заможните клиенти пък се увеличиха и това се отрази на средния размер на теглените кредити, който отново тръгна нагоре. По-голямата активност на клиентите остана основно в големите градове на страната, а най-активен си остава пазарът в столицата.
Още от статията на „Монитор"

"Несигурността се завърна на пазара на ипотечните кредити", обобщава „Класа"
Случващото се в Европа, а и у нас накара хората с по-ниски доходи отново да се отдръпнат от пазара на ипотечни кредити и да заемат изчаквателна позиция. По-заможните клиенти и тези с по-значителни спестявания пък се увеличиха и това се отрази на средния размер на теглените кредити, който отново тръгна нагоре. Това сочи анализът на Кредит Център за ноември. „Изминалият месец беше специфичен поради разнопосочните сигнали, които икономистите и лидерите даваха за бъдещето на икономиката в Европа", коментира изпълнителният директор на компанията Тихомир Тошев. „От друга страна, случващото се в България също караше част от потребителите да не се чувстват достатъчно сигурни, за да излязат на имотния пазар точно сега. Все пак голяма част от хората, планирали сделка с кредит през 2011 г., побързаха да я приключат преди края на годината, което увеличи обемите на усвоените кредити през ноември", допълва той.

За 2012 г. очакванията на консултантите са за леко нарастване на средния размер на заемите най-вече заради сделките за покупка на по-голямо жилище на по-добра локация, както и на жилище в по-големите градове. При лихвите прогнозите сочат да продължи тенденцията на сближаване на лихвите по левовите и евровите кредити. Възможни са леки колебания и в двете посоки. „Сериозно поскъпване на ипотечните кредити, както и сериозен спад на лихвите по тях не се очакват", категоричен е Тихомир Тошев.

Догодина отново най-активна ще остане групата на купувачите на възраст между 25 и 35 години, като тези под 25 години ще намалеят. Ипотеките ще са с ясно предназначение - за покупка на имот. Най-често ще са със срок между 16 и 25 години. Лихвите ще се колебаят в двете посоки, но в рамките на 0.25-0.75% разлика от сегашните, а цените на повечето имоти ще вървят леко надолу.
Още от статията на „Класа"

„Стотици хиляди тонове не открили митниците в "Лукойл", съобщава „24 часа"
Митническа проверка от 3 октомври тази година установила несъответствия от стотици хиляди тонове в складовете на "Лукойл Нефтохим", стана ясно на заседание по делото за отнетия лиценз на рафинерията.

Юристите на митниците поискаха два протокола от проверките да се приложат като доказателство.

Адвокат Андрей Делчев, който защитава "Лукойл", обаче се разгневи от опита им и заяви, че те нямат нищо общо с делото за лиценза и са опит за внушение, че или уредите на компанията не отчитат коректно, или "Лукойл" лъже. Съдът уважи искането му и протоколите бяха оттеглени.

В официално съобщение от "Лукойл" обявиха вчера, че разминаването идва от това, че при инвентаризация митническите екипи записали липси и излишъци на суров петрол и продукти, без да съобразят, че през това време "Лукойл Нефтохим" продължава работа.

Затова, като липси били описани 4500 тона нефт, влезли за преработка. 145 000 литра продукти, които се товарели за продажба, а 457,5 тона котелно гориво, отбелязано от митниците като излишък, се оказало мазут, който пък е отчетен от своя страна като липса. Експертите от рафинерията предоставили тези данни и на съда при вчерашното заседание.
Още от статията на „24 часа"

„Бизнесът пести 313 млн. лв. от по-малко бюрокрация", съобщава „Монитор"
По 313 милиона лева годишно ще пести бизнесът от поредното отпадане на куп бюрократични изисквания в законите и наредбите. Спънките пред правенето на бизнес, които ще бъдат изцяло премахнати през 2014 г., са открити в 20 закона, близо 300 наредби към тях и в 193 свързани актове от европейското законодателство

Това стана ясно по време на конференция за политиките за намаляване на административната тежест за бизнеса на европейско и национално ниво, организирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

По данни на икономическото министерство във въпросните закони и наредби има 918 задължения на бизнеса за представяне на информация.

Само те му струват 2,7 млрд. лв. 36 на сто от тези задължения са по Закона за ДДС. На социалния кодекс се падат 22%, на Закона за корпоративното подоходно облагане - 16 на сто, а на Данъчноосигурителния процесуален кодекс - 10 на сто.

Административната тежест на всички нормативни актове - български и свързани с ЕС, които трябва да се облекчат до 2014 г., се оценява на 1,521 млрд. лв.

„Ангажиментът на държавата към бизнеса е да се създаде среда, в която той да постига най-добри резултати, а административната тежест е ключов елемент от нея", коментира по време на конференцията икономическият министър Трайчо Трайков.

Един от основните инструменти за намаляване на административната тежест, който е в центъра на вниманието на правителството, са електронното правителство и внедряването на електронните услуги, допълни той. Само от въвеждането на електронния болничен лист и отпадане на задължението да се води дневник на болничните бизнесът пести над 100 млн. лв. годишно, даде за пример министърът.
Още от статията на „Монитор"