Защо точно Гърция, Ирландия и Испания? Който иска да проумее еврокризата, нека прочете Макс Вебер, който твърди, че капитализмът не е еднакъв навсякъде - истинският капитализъм бил заложен в аскетичния протестантизъм.

Исландия, Гърция, Ирландия, Португалия, Испания... след тях и Италия, а в крайна сметка - такива са опасенията - може би и Франция. Защо тъкмо тези страни колабират или са на път да колабират във финансовата криза? В каква посока трябва да се търсят следите, сочат имената в края на списъка. Големите средиземноморски страни сякаш естествено се появяват като апокалиптични конници на хоризонта, докато разтърсени от кризата общества като Великобритания не биват споменавани. Не само реалните цифри, а и дълбоко залегнали присъди и дискурси съставят този списък на ужаса.

Който не работи, не трябва да яде

За обяснение е достатъчно всъщност само едно име: Макс Вебер. В труда си "Събрани съчинения по социология на религията" големият историк и социолог поставя въпроса защо именно в западния свят и само в него се появяват културни явления, които всъщност би трябвало да имат универсално значение и валидност.

Вебер се спира върху "най-съдбоносната сила в нашия модерен живот: капитализма". За разлика от останалите форми на ориентираната към печалба икономика, капитализъм според учения е "възникването на буржоазния фирмен капитализъм с неговата рационална организация на свободния труд". Само че рационална организация на свободния труд Вебер открива в Северна и Централна Европа, т.е. в обществата, в които се налагат калвинизмът и пуританската етика на труда като водеща социална идея.

Във връзка с актуалния проблем е важна мотивировката на Вебер за ролята на аскетичния протестантизъм в налагането на капиталистическата икономика. При калвинизма този протестантизъм се превръща в предначертана от Бога самоцел на живота. Макс Вебер цитира не друг, а апостол Павел: "Който не работи, не трябва да яде".

Френският историк Фернан Бродел също споделя представата на Вебер за ядрото на капитализма. Той пише: "Световната инфилтрация на нордическия, атлантическия, международния капитализъм със седалище Амстердам не заобиколи богатите средиземноморски страни". Тези страни според Бродел са "изкусителна плячка за младия капитализъм". Сходни аргументи четем днес в уводни статии, публикувани в страни като Ирландия и Гърция.

Тезата на Макс Вебер обяснява не само нидерландската, британската, скандинавската и германската икономическа експанзия на планетата. Тя очевидно уцелва нещо съществено и за днешното време. Да вземем страните, които не влизат в списъка на числящите се към католицизма средиземноморски страни - Гърция, Ирландия и Исландия.

Според Макс Вебер Гърция е разположена в сфера, където обществената деятелност възниква на основата на изначална мистика. Света на православието Вебер описва точно като антитеза на рационалното действие. Същинската идея на ориенталско-мистичното понятие за църква според него е по-скоро ирационалната представа, че хората, които мистично се обичат, мислят и действат аналогично - тук по начало няма почва за рационалния капиталистически труд. Ирландия и Исландия векове наред са изтласкани в полуколониалната периферия на Европа, поради което не познават централни етапи на развитието като буржоазия, Ренесанс, Хуманизъм, Реформация.

Капитализмът - лъжица (не) за всяка уста

Може да се възрази, че Хуманизмът и Ренесансът са всъщност открития на Италия. Но и тук Макс Вебер открива важни различия. Италианските градове-републики не познават самоуправляващата се буржоазия. За Вебер са важни не само "рационалните" критерии, важна е "спиритуалистичната конструкция" на икономиката. Не земните интереси на Аз-а, а стремежите на индивидите по Божия милост се свързват в обществено-историческа сила.

По тази причина Вебер смята, че някои народи не са способни да усвоят централната същност на капитализма. За пример той сочи италианците и французите, при които според него действа свободата на избора да правят в един момент едно или пък друго. Това лишава тези народи от почвата, на която покълва "онова отношение на човека към неговия труд, от което се нуждае капитализмът".