Откакто хората в развитите страни се помнят, храната на пазара става все по-достъпна, докато земеделието постепенно намалява активността си. В периода 1974-2005 г., цените на храните са паднали с около 75% в реално изражение (пресмятайки инфлацията). Храната днес е толкова евтина, че в Западното общество тя дори не се смята за ценност, а кофите за боклук са пълни с остатъци.

Именно за това, покачването на цените на храните през тази година, беше отразено като шокираща новина. От началото на пролетта, цената на пшеницата се удвои, а котировките на почти всички други хранителна суровина като царевица, соя и слънчоглед, са в близост до вечните си рекорди. Хранителният индекс на списание The Economist, който за първи път е бил публикуван през 1845 г., също е на рекордно високо ниво.

Дори в реални измерения, цената на храната е поскъпнала с над 75% от 2005 г. до сега. Без съмнение, фермерите ще бъдат облагодетелствани от по-високите цени, като инвестират в разширяване на производството, но това едва ли ще спре бясното рали на цените. Това е така, заради повишеното търсене от страни, които до скоро бяха толкова бедни, че не можеха да осигурят нормалното изхранване на населението си. В Китай, през 1985 г. средният гражданин е изяждал по 20 кг. месо годишно, докато днес нормата за 12 месеца вече е 50 кг. Това от своя страна увеличава търсенето на зърно за изхранване на животните, тъй като за да се произведе килограм месо са нужни 8 кг. фураж.

Скокът при цените на храните е не само следствие от по-големите нужди на развиващите се икономики, но и заради все по-голямото производство на етанол в САЩ и Европа. За да илюстрираме, колко е сериозно положението, само ще споменем, че през тази година САЩ ще употреби една-трета от добива си на царевица за нуждите на етаноловата промишленост. Това няма как да не се отрази на пазара. Ако напълните резервоара на джипа си с етанол произведен от царевица, все едно сте отнели храната на един човек за една година.

По-скъпата храна обаче, не трябва да се разглежда само като нещо лошо. Да, високата цена ще навреди на градския консуматор, особено в по-бедните страни. Но, от друга страна, ще облагодетелства аграрния сектор, като увеличи печалбата от дейността му. По-бедните селски райони, ще изпитат преобразяващо въздействие за цялата социално-икономическа среда. Въпреки че цените на храните се определя от търсенето и предлагането, до някъде правителствата трябва да се намесят, за да предотвратят сериозни световни катаклизми.

В момента около 75% от цялото бедно население на света, живее в селските райони. Изключително ниските цени на земеделската продукция, влошаваше състоянието на фермерите още повече. През последните десетилетия се забеляза силен отлив на инвестиции от традиционното селско стопанство. Държавните субсидии за земеделие в развиващите се страни, са паднали наполовина от 1980 г. насам. Бедните страни, които до скоро изнасяха храна, сега внасят, за да посрещнат по-големите си нужди.

Намаляването на субсидиите за селското стопанство в западните държави, може да промени тази картина. Световната банка коментира, че ако се освободи напълно търговията със земеделски стоки, цените на суровините от по-бедните страни ще се увеличат, а с тях и експорта. Тъй като фермерството е отговорно за две-трети от работните места в по-бедните страни, тази промяна в статуквото ще има изключително позитивен икономически ефект. Отново според изследване на Световната банка, най-бедните печелят три пъти повече от повишеното земеделско производство, отколкото от идентичен ръст в индустрията или сектора на услугите.

Естествено, както във всяко нещо и тук има едно „Но...". Високите цени на хранителните продукти имат разнопосочен ефект върху бедността в слаборазвитите страни. Те ще навредят на тези които губят по-голяма част от дохода си, заради скъпата храна, отколкото биха спечелили от развитието на аграрния сектор в страната. В тази група попадат около 1 млрд. консуматори от целия свят, много от които са принудени да работят при тежки условия на минимално заплащане. Имайки предвид, прекалено бързото поскъпване на храните през тази година, правителствата в по-бедните страни няма да имат друга алтернатива, освен да направят опит за намаляване щетите до минимум.

Където имат възможност, правителствените служби трябва да увеличат субсидиите за най-бедните слоеве на обществото. Храните, които те купуват, трябва да са със занижени цени, за да не се стигне до бързо разрастване на глада в световен мащаб. До сега обаче, повечето държавни инициативи са се проваляли по редица причини. Политиците в по-социалните страни налагат строг контрол на цените и ограничават износа, смятайки че така помагат на собственото си население. За съжаление, това би бил един прекрасен сценарии, ако не навреждаше на производителите, които в даден момент спират да намират стимул в разрастване на производството.

През последните няколко години, в света се зароди схващането, че богатите общества с тяхната лакомия, обричат по-бедните на глад. В по-бедните страни пък, започна да се забелязва все по-голяма разлика между градовете и селата, тъй като доходите в урбанизираните райони нарастваха в пъти по-бързо. Ако се използва правилно, тенденцията по поскъпване на храните може да предостави уникален шанс за преодоляване на разликата град-село и да доведе до всеобщ икономически прогрес. В крайна сметка, най-голямата награда трябва да е: Да направим един по-богат и по-честен свят, в който да скъсим дистанцията между бедни и богати.