Паричната политика на САЩ изправя някои от бързоразвиващите се страни пред сериозни проблеми. А споровете около американския бюджет могат още повече да ги изострят. Дали оттам следва, че настъпва краят на глобализацията?

От началото на финансовата криза американският Федералният резерв наводнява пазарите с пари с надеждата да стимулира икономиката. И когато наскоро шефът на институцията Бен Бернанке заяви, че политиката на евтините пари скоро може да приключи, финансовите пазари изпаднаха в паника. В средата на септември обаче Бернанке отмени споменатата промяна в курса.

"Та нали Фед е единственият възрастен в стая, пълна с деца", казва по този повод Бари Ейкънгрийн, професор по икономика от университетта в Бъркли, и добавя: "И ако децата искат повече сладкиши, тъй като това е единствената храна за момента, Фед едва ли би могъл да им каже: "Деца, бонбоните свършиха!"

Разни държави - разни интереси

Неизяснената парична политика може да има неблагоприятни последици за развиващите се и бързоразвиващите се страни. "Допреди няколко години трябваше да полагаме големи усилия, за да не бъдем заляти от паричните маси, които прииждаха към Турция, а днес опасността е точно противоположната - рискуваме да загубим всички капитали", казва турският финансов министър Мехмет Шимшек. Тъй като инвеститорите предчувстват края на евтините пари и са започнали да изтеглят капиталите си от Турция, Бразилия и останалите бързоразвиващи се икономики.

"Развиващите се и бързоразвиващите се страни с пълно право заявяват на Федералния резерв на САЩ: носите отговорност не само пред американската икономика, длъжни сте да зачитате и нашите интереси", казва и китайският икономист Ю Йондинг, бивш консултант на Централната банка в Пекин.

Бунтът на кредиторите

Въпросът обаче е в това, че според двамата цитирани експерти оплакванията на бързоразвиващите се икономики не срещат разбиране. При това тези страни разполагат със сериозни средства за оказване на натиск: "Ние сме тези, които днес дават пари назаем на индустриалните държави, респективно - ние трябва да решим какво да се прави", казва Ендрю Шенг от хонконгския институт за икономически изследвания "Fung Global".

Но каква точно би трябвало да бъде реакцията на тези страни? Дали е време да се прекрати отпускането на толкова щедри заеми на западните държави или пък да се въведе контрол над движението на капиталите? "Това обаче би означавало да се сложи началото на края на глобализацията", смята Шенг. Защото ако под глобализация се разбира това, че само малцина се облагодетелстват от глобалните печалби, докато останалият свят мизерства, моделът ще се натъкне на съпротива.

Шенг изтъква, че няма достатъчно яснота за бъдещия курс на Федералния резерв, поради което останалите държави не са в състояние да се подготвят за реакция. Финансистът Уилям Роудс също обръща внимание на това колко опасни последици може да има колебливият курс: "Ако сбогуването с "евтините пари" не се проведе по правилата, може да се стигне до ситуация, която да е по-лоша от току-що преживяната криза".
Бързоразвиващите се страни обмислят реакциите си

Безгрижие на борда на "Титаник"

Лошото е това, че яснота по паричната политика на Фед в скоро време не може да се очаква - тъкмо обратното. Ако Конгресът не постигне единодушие, още на 17 октомври САЩ ще се окажат неплатежоспособни, тъй като в този ден страната достига максимално допустимата горна граница на своите дългове. За повишаването ѝ е нужно одобрението на републиканците, а те, както е известно, не са благосклонни към правителството на Обама, дейността на чиято администрация блокираха.

"На 17 октомври светът може да спре да съществува, а ние си седим на "Титаник" и играем карти", казва Якоб Френкел, президент на JPMorgan за Европа. "Нима ще се наложи Бернанке да се появи след това в ролята на супермен и да ни каже: "Няма да допусна подобно нещо?"

Ако впоследствие Федералният резерв вкара още повече пари в обращение, за да осуети настъпването на нова криза, това ще е идеалната рецепта за създаването на следващ сапунен мехур, смята Френкел. Според него, думата "криза" в случая вече изобщо не е подходяща. "Щом нещо се случва постоянно, явно това ще да е нормалното състояние на нещата."