Допреди няколко години, легендарният бивш председател на Федералния резерв Алън Грийнспан бе наричан с думите „най-великият централен банкер живял някога", докато сега му се налага да се бори ежедневно с критиките на икономистите. Атаките им са насочени към прекалено либералната политика водена от Грийнспан в периода 2001 г.-2003 г., когато лихвеното ниво от 1% разруши финансовата дисциплина на хората.

През всичките 18 години начело на най-влиятелната финансова институция в света, Грийнспан нито веднъж не е бил критикуван за действията си, което допълнително подсилва сегашните негативни оценки.

„Едно време бях толкова обичан, че хората ме боготворяха дори за неща, които не бях направил", коментира самия Грийнспан пред вестник The Wall Street Journal. "Сега пък съм обвиняван за неща, които не съм извършил", продължава той.

Алън Грийнспан в момента е на 82 години и по всичко личи, че иска да запази неопетнена репутацията си на финансов гуру. Все пак той твърди, че е загрижен най-вече за правилното разбиране на уроците от сегашната кредитна криза, с което да бъдат избегнати подобни грешки в бъдеще. В десетките интервюта, които в последно време дава за различни медии, той често казва: „Погрешното разбиране на периода, в който се намираме днес ще ни донесе погрешни изводи и неправилна политика".

Самият Грийнспан споделя, че никога не е съжалявал за нито едно от решенията си. Според него, критиците му забравят да погледнат към десетократно по-големите успехи в монетарната политика и не отчитат, че след време е много по-лесно да съдиш някого, отколкото да бъдеш на неговото място в тежките моменти и да взимаш решения в условия на стрес.

Къде са доказателствата?

Най-яростните критики в момента идват от бивши колеги и приятели на Грийнспан, които по време на управлението му са подкрепяли всички негови решения. „Приемем насериозно коментарите на колегите си, но къде са им доказателствата? Лесно е да се хвърля цялата вина на един човек, трудно е обаче да се докаже", споделя Грийнспан.

Все пак банкерът продължава да бъде уважаван от повечето хора. Издадената от него книга през миналата година, вече е продадена в половин милион копия в САЩ, а самият той получава като хонорар шестцифрени суми, за да присъства на конференции и да отговаря на въпроси. Освен това, Грийнспан е подписал договори за консултации с три световни компании, сред които са  Deutsche Bank, Pacific Investment Management и единственият хедж-фонд спечелил от ипотечната криза Paulson & Co.

Нека все пак видим как Грийнспан коментира основните грехове, в които е обвиняван през последните месеци.

Вземането на решения:

„Монетарната политика е процес, който се осъществява на база вероятности. Не си спомням случай, при който Федералният резерв да е гласувал някакво решение и то да не е подействало в правилната посока. Случвало се е да има забавяне на резултатите, но това не е било в следствие на грешка от наша страна, а с оглед непредсказуемостта на събитията".

Прекалено ниски лихвени нива:

„Аз съм стар банкер с либерални възгледи от 19-ти век, който не харесва прекалено ниските лихвени нива. Това че лихвената ставка е била повече от година на 1%, е защото икономическата ситуация го е изисквала".

Регулации:

„Аз не съм господ и няма начин да знам колко иновативен ще стане финансовия пазар. Тук всичко опира до това какви регулации наложим на пазара. Изборът е между леко или по-тежко регулирана от държавата икономика. В първия случай имаме по-конкурентоспособна, иновативна и бързо развиваща се икономика, но подлежаща на възходи и падения (рецесии). Във втория имаме стабилна иконмика, но с по-бавен растеж".

Имотният балон:

„Изненадан съм, че нещата се развиха по този начин. В момента самият аз имам проблем с нов ценови феномен. Олиото и храната поскъпват в магазина, дали и те няма да се окажат балон?"

Неуспех на политиката по пазарно саморегулиране:

„Пазарът претърпя много повече неуспехи отколкото очаквах. Всичко обаче е въпрос на човешка преценка и въжделения, а не на институционални дела. От тази гледна точка, смея да твърдя, че не трябва да критикуваме толкова свободния пазар, който ни направи богати и могъщи, а по-бързо да го възстановим".

Първоначалното му недоверие за кризата на ипотечния пазар:

„Когато през 2005 г. за първи път се сблъсках с бясно развиващия се вторичен ипотечен пазар, не можах да повярвам на скоростта, с която се движи сектора. Казах си, че това просто е невъзможно, пазарите не могат да развият подобна скорост".

Целият проблем на сагата „Грийнспан" тръгна от това, че банкерът е поддържал прекалено ниски лихвените нива в периода от 2001 г. до 2003 г. След това му е отнело прекалено много време, за да ги върне обратно към нормалните стойности. Ниската лихвена ставка е изиграла важна роля за рязкото покачване на отпусканите кредити и нездравословното поскъпване на имотите.

Проблем също е представлявал и липсата на регулаторни функции за контрол на финансовите пазари. Централната банка не е повдигнала въпроса за възникването на проблема с регулациите и така е изложила на прекалено голям риск не само финансовите институции, но и самите кредитополучатели.

По онова време, Грийнспан е очаквал водената от него монетарна политика да подкрепи първо имотния сектор, който пък е трябвало да издърпа останалата част от икономиката. На база дългогодишни проучвания, той е смятал, че по-високата цена на имотите, ще позволи на притежателите им да взимат още кредити, за да финансират потреблението си и стартирането на нов бизнес. Тогава той не е смятал, че това ще доведе до надуването на имотен балон, предвид току що приключилата „дот-ком" криза и слабото икономическо развитие.

Днес, банкерът признава, че е грешал, когато е твърдял, че не е възможно да се получи криза в имотния сектор. Все пак, той продължава да е на мнение, че финансовите балони са неделима част от бъдещето на една бързоразвиваща се и гъвкава икономика. Той не споделя поведението на колегите си централни банкери от ЕЦБ, чиято основна задача е да се грижат за ценовата стабилност в страната без значение колко бързо расте икономиката. Никаква монетарна политика, не е можела да предотврати кризата на имотния пазар, споделя още Грийнспан.

Следва продължение...