"Махат от БДЖ 700 чиновници", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Кредиторите искат съкращения, за да се спасят железниците

Близо 700 чиновници от БДЖ трябва да бъдат съкратени, за да се спаси дружеството. Сега администрацията на закъсалата държавна компания наброява над 1200 души. "Според мен това число не трябва да е по-голямо от 400-500 души", заяви пред "Стандарт" транспортният министър Данаил Папазов. Целта на съкращенията е да убедят кредиторите, че "Холдинг БДЖ" полага усилия за намаляване на разходите. "До края на май ръководството трябва да ми представи ясна визия как администрацията ще достигне нормалното число за такива дружества", обясни Папазов. Според него не може ремонтната дейност на БДЖ да е разпръсната на 12-13 места. Трябва да има една или две бази, в които да се извършва всичко.
Всичко това обаче е свързано с влагането на инвестиции, които не можем да вземем, преди да се договорим с кредиторите за разсрочване на дълга, коментира Папазов.
На предстоящото общо събрание на кредиторите трябва да се вземе решение за продажба на 25 дизелови мотриси и на 3407 стари товарни вагона. Нашата задача е в никакъв случай да не допуснем фалит на БДЖ и именно в това искаме да убедим и кредиторите, заяви още транспортният министър.
От много години слушам, че ще се съкращава администрацията, но никога това не е ставало и на практика винаги са махали обикновени служители, коментира Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите в България.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Вдигаме БВП с бърз интернет", четем във в. "Монитор"
Брутният вътрешен продукт може да бъде увеличен с изграждане на високоскоростен интернет. Това сочат изследвания, цитирани в Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение. Според някои анализи страните с бърз нет имат 2% по-висок БВП. Проучвания сочат още, че увеличение с 10 на сто на покритието със скоростен интернет води до ръст на БВП с между 0,9% до 1,5%.
Анализ на Европейската комисия определя, че по този начин могат да се отворят повече от 2 млн. работни места в Европа и това да доведе до увеличение на БВП най-малко с 636 млрд. евро, се посочва още в плана.
Осигуреният високоскоростен интернет улеснява започването на нов бизнес.
Той има много голямо положително въздействие върху дейността на малките и средните предприятия, каквито са над 99 от фирмите в България. В международен мащаб е установено, че компаниите, активно използващи интернет услугите, нарастват два пъти по-бързо от останалите, имат двойно по-голям дял на експорта и осигуряват много повече работни места. Освен това се дава възможността за бърз достъп и обмен на информация и идеи, което улеснява възприемането на новости, увеличава иновационния капацитет. Осигуреният достъп до високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет е от особено голямо значение за фирмите от сферата на услугите.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Спринт за 8,7 милиарда: Усвояваме по 458 млн. лв. на месец или ги губим" е заглавиe от в. "Труд"
Около 8,7 млрд. лв. по европроекти трябва да бъдат усвоени до края на октомври 2015 г., за да не бъдат загубени. Това показват последните публикувани данни за изпълнението на всички европрограми. Така за всеки от 19-те месеца трябва да се плащат средно по 458 млн. лв., ако България иска да усвои всички пари по европрограмите. Това е със 122 млн. лв. повече от средния месечен резултат през най-силната засега година в усвояването на европарите - 2013-а. Тогава бяха плащани средно по 336,6 млн. лв. на месец.
Към края на март реално платени са 13,3 млрд. лв. европейски средства от общо 22,1 млрд. лв., предвидени за периода 2007-2013 г., което прави 60,53% изпълнение.
Отличник е програмата "Развитие на човешките ресурси" с 68% изпълнение. На второ място е "Конкурентоспособност" с над 62% плащания.
Прочети още от в. "Труд"

"Свързани фирми печелят проектите за фотоволтаици по селската програма" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Свързани фирми са оплели процедурите за изграждане на фотоволтаични централи по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). От публичния регистър на сключените договори личи, че част от компаниите са ползвали един и същ проект, като са го прокарвали нееднократно през свързани с тях фирми. Формални нарушения на правилата обаче няма, защото ограниченията са заобикаляни чрез регистрацията на компаниите на други лица, често младежи.Това показва проверка на "Сега" за сключваните договори за изграждане на фотоволтаични централи по ПРСР.

Програмата финансира проекти по две от мерките - за развитие на неземеделски дейности и за подкрепа за създаване на микропредприятия. Както "Сега" писа, голяма част от договорите по тези мерки са именно за фотоволтаични централи.

Наличието на свързани фирми изпъква при проверка на населеното място, за което са одобрявани проектите, както и при сверяване на мощността на предложената фотоволтаична централа. Засичането при такова припокриване по правило води до свързани фирми.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Как ще се разпределят новите 1.4 млрд. евро за бизнеса", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Над 1.4 млрд. евро ще могат да получат българските предприятия през следващите седем години, за да станат по-конкурентни и ефективни. Средствата са заложени в оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., която е публикувана за обществено обсъждане до 21 май. Най-много средства са предвидени за мерки, които да увеличат експортния потенциал на фирмите, тъй като износът остава основен двигател на икономиката заради ограничения вътрешен пазар.

Насърчаване на предприемачеството, технологичното развитие и иновациите също ще бъде приоритет през новия програмен период, а около четвърт от цялата сума ще бъде насочена за повишаване на енергийната и ресурсната ефективност на предприятията. Освен чрез директна помощ подкрепа ще бъде предоставяна и чрез финансови инструменти, които вече ще бъдат част от мерките по отделните приоритети. Бизнесът може да очаква и по-леки процедури за кандидатстване, тъй като административната тежест е отчетена като една от грешките на предишния програмен период. Амбициите на правителството са да започне с изпълнението на програмата още тази година, но това ще зависи от това кога ОПИК ще бъде окончателно одобрена от Европейската комисия.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"13 000 учители на уроци срещу агресията в час" четем на първа страница във в. "Монитор"
3 000 учители ще бъдат обучени да разпознават дали децата в класа им са жертва на насилие или самите те са агресори. Това предвижда проектът „Обучение на педагогически специалисти за превенция на училищното насилие, агресията и други негативни прояви" на образователното министерство. Преподавателите ще бъдат обучени да се справят с агресията на учениците си и как да реагират при конфликт сред децата, така че да бъдат избегнати усложнения.
„Обучението се състои в лекции и практически задачи, в които преподавателите трябва да решат как да постъпят", обясни пред „Монитор" учителката Мария Николова, която преди месец е преминала през курса. Проектът струва малко над 9 млн. лв. и се финансира по ОП „Развитие на човешките ресурси". Обученията трябва да приключат в края на август, като за първите 3 месеца на годината през него са преминали 6494 учители. Курсовете трябваше да започнат още миналата година, но заради обжалване на изпълнителя на обществената поръчка се е стигнало до забавяне. Освен това МОН провежда обучение и на 56 психолози, които ще работят в мобилни групи към всеки един от областните инспекторати по образование. Тяхната задача ще бъде да работят с деца, жертви на насилие или трафик. Част от тях ще оказват психологическа помощ на учениците със специални образователни потребности, които имат проблеми с адаптацията в масовите училища. Мобилните групи ще работят и с децата, които са отпаднали от образователната система.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Наплив от кандидати за ремонта на "Тракия"", пише в. "Капитал Daily"
Двете обществени поръчки за ремонт на участъци от магистрала "Тракия" предизвикаха сериозен интерес от строителния сектор. В първата от тях, която включва 35 км край София и Пазарджик, бяха подадени 11 оферти, а във втората - за рехабилитацията на 14 км край Пловдив, кандидатите са 10.
Двете тръжни процедури са с обща индикативна стойност над 50 млн. евро и в период на липса на значими обществени поръчки очаквано предизвикаха интереса на почти всички по-големи играчи в пътното строителство.

Сред подалите документи компании са както обичайните български играчи в големите тръжни процедури, като "Главболгарстрой" (само за участъците край София и Пазарджик), "Автомагистрали Черно море", "Трейс груп холдинг", така и чужди компании. За първи път за инфраструктурен обект в България се бори турската група Duygu, която участва в обединението "Дуйгу - Металик - К Груп" заедно с българските "Калистратов груп" и "Металик - Иван Михайлов". В този състав консорциумът е подал документи и в двете тръжни процедури. Португалската Lena Engenharia e Constuções, която се появи на българския пазар покрай нереализираната концесия за магистрала "Тракия", също се бори и за двете поръчки. Самостоятелно участва и гръцката Akto, но само в процедурата за рехабилитация на участъка до Пловдив.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„(Ре)индустриализация? Вижте зона "Раковски"", пише в. "Сега"
Вече минаха повече от пет години от началото на глобалната криза. Още тогава прогнозирахме, че най-яркото й проявление в България ще бъде в рязкото секване на кредитния и на инвестиционния процес. Именно секторите в икономиката, зависещи от стартирането и разширяването на нови проекти, на строителство и свързаните с тях дейности, пострадаха най-силно от срива в цените на активите и "замръзването" на притока на капитал. В България - бедна страна, отворена към по-богати партньори - зависимостта от чуждестранни финансови потоци за постигане на по-бърз растеж е изключително силна.

Именно това ни показа макрокартината за развитието на кризата през 2009 - 2011 година. Спад в крайното потребление бе отчетен единствено през 2009 г. (и то на фона на огромното харчене, стимулирано и от "раздаването" на над 3 млрд. лева от бюджетния излишък през последната "добра година"). Разбира се, тези данни не отчитат значителните различия между отделните домакинства в понесения ефект - но тук не това е темата. За три години поред обаче общите инвестиции в икономиката продължаваха да спадат. Въпреки значителната "спестовност" на българите - довела до неспирен ръст на депозитите през цялата криза - пресъхването на потоците от чужд капитал бе толкова внезапно, че нямаше как да бъде компенсирано. За сравнение през трите години на периода 2006 - 2008 г. в страната влязоха 22 млрд. евро преки чужди инвестиции, а за 2009 -2011 г. - по-малко от 5 млрд.
Прочети още от в. "Сега"

"Мерките срещу Русия в енергетиката са нереалистични" пише в. „Труд"
Преди няколко дни в Рим енергийните министри на страните от групата на седемте индустриално най-развити страни в света, известна като Г-7, се договориха да търсят нови източници на енергия и по този начин да попречат на Русия да използва петролните и газовите си резерви като политическо оръжие.
Не е тайна, че в сферата на енергетиката на Русия се падат около 25% от нейния БВП и почти половината от нейния бюджет. Очевидно идеята за налагането на подобни мерки печели подкрепа и в Европейския съюз, но цената ще бъде твърде висока. Но не за Русия, а за Европа.
В какво ще се изрази цената на мерките?
На първо място това ще се отрази на цените на петрола на световния пазар. Привържениците на мерките би трябвало да отговорят на въпроса как ще реагира пазарът, в случай че Русия реши да изтегли само 30 процента от 10 милиона барела от дневното си производство (според World Energy Outlook). Подобна ситуация най-вероятно ще принуди страните oт Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да посегнат до стратегическите петролни резерви.
Прочети още от в. „Труд"

„Враца и Видин само с по един милионер", пише в. „24 часа"
Двама души от Северозапада са декларирали доходи в размер над 1 000 000 лева пред Националната агенция по приходите. Тази година във фронт офиса на НАП във Враца, най-високия деклариран доход е в размер над 1 100 000 лева. Декларацията е подадена от физическо лице, което е едноличен търговец. Вторият милионер от Северозапада е от Видин, съобщава "Конкурент".
Той също попада сред физическите лица, обявили в данъчните си декларации додходи, нахдвърлящи един милион лева за миналата година. Мъжът от крайдунавския град е декларирал пред агенцията по приходите доход от друга стопанска дейност и наеми в размер почти над 1 400 000 лева.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"По-бързо дават визи за руснаци", пише в. "Стандарт"
Повече туристи от Западна и Централна Европа ще почиват у нас тази година, сочат данни на чуждите туроператори. Това съобщи зам.-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев на среща с туристическия бранш във Варна. Засега няма спад на издадените визи за руснаци, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева. Според Ботев при тях дори има ръст от 12%. Процесът се очаква да се ускори, след като България отвори консулска служба в Екатеринбург. Градът е столица на Свердловска област, която е четвъртият по богатство район в Руската федерация, а звеното се очаква да заработи до седмица. Консулската служба на Словашкото посолство в Минск се е съгласила да издава двойни входни шенгенски визи за транзитно преминаване на гражданите от Беларус, които са решили да почиват в България.
Представителите на туристическия бранш се оплакаха от липса на квалифицирани кадри както в обслужващата сфера, така и за средните мениджърски позиции. Вицепремиерът Бобева обеща още да лобира пред министъра на образованието проф. Анелия Клисарова за увеличаване на лимита за места в туризма по програмата "Стажантски практики". По нея има още 1500 свободни места за стажанти, но местата в туризма са изчерпани.
Прочети още от в. "Стандарт"