"Държавата блокира", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Държавата блокира. Скандалите около новите разчети в бюджета създадоха патова ситуация. БСП се заинати, че няма да подкрепи друга актуализация извън тази за здравната каса. И то само с 225 млн. В отговор ГЕРБ бойкотира парламента. Без корекция в държавната хазна няма да има нито пари за здраве, нито за спасяването на Корпоративна търговска банка. Вложителите й нямат яснота колко от парите им ще бъдат гарантирани и кога ще разполагат с тях.
Реакциите не закъсняха. Лекарите заплашиха с ефективна стачка и съдебни дела срещу НЗОК. В бойна готовност са и камионите на търговците на скрап по границата. Те спряха протеста си за няколко дни, след като парламентът им обеща година гратис до новия закон. Ранното пенсиониране на миньори твърдо остава за следващата власт.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Малайзийски самолет падна край Донецк, 295 загинали", пише в. „24 часа"
Малайзийски самолет е паднал в източната част на Украйна, съобщава РИА Новости.
295 са загиналите, 15 от тях са от екипажа.
Имаме такава информация. Боинг 777 пътуващ по маршрута "Амстердам- Куала-Лумпур". Самолетът се е разбил на около 80 км от Донецк.
Той се е движел в определен международен коридор, заяви представителят на украинските сили за сигурност Владислав Селезньов.
Малайзийският самолет, разбил се в Украйна, е бил свален, не е било инцидент, взривен е във въздуха, каза вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън.
По-рано Си Ен Ен съобщи, че според американски официални лица ракета земя-въздух е свалила самолета. Заключението им се базира на показанията на радарни системи.
Два факта са допринесли за този извод. Първо е бил засечен радарът на ракетна система земя-въздух, който започнал да проследява летящия самолет. Второ - "топлинен подпис" на катастрофично явление в същата част от небето, което се предполага, че е било улучването на самолета.
Прочети още от в. „24 часа"

"БСП мина в опозиция на правителството си", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Парадоксално мандатоносителите от БСП почти официално влязоха в ролята на опозиция на собственото си правителство и противопоставяйки се на ултиматума на ГЕРБ за още по-голяма актуализация на държавния бюджет, заплашиха сами да свалят премиера Пламен Орешарски, ако той не депозира обещаната оставка до 23 юли. Работата на парламента е приключила и оставката на кабинета ще бъде гласувана на 23 юли, а ако такава не бъде депозирана ще търсим други конституционни средства, обяви председателят на Народното събрание Михаил Миков. В същото време от партията на Бойко Борисов, която е официалната опозиция, се възмутиха от подобен вариант.

Недоволни от гласуваните от кабинета в сряда параметри за актуализацията, които нарекоха прах в очите, ГЕРБ подновиха бойкота си към работата на парламента и обявиха, че ако дефицитът и таванът на дълга не бъдат вдигнати в исканите от тях размери, ще влязат само за гласуването на оставката на Орешарски. Предишния ден финансовият експерт на партията Менда Стоянова обясни, че "правилното решение" е общото увеличение да достигне 14.4 млрд. лева.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Замразяват строежи за милиарди" е заглавиe от в. "Труд"
Строителството на обекти за милиарди левове, финансирани от еврофондовете, може да бъде спряно. Камарата на строителите в България изпрати вчера препоръка до членовете си да пристъпят към подписване на т.нар. акт 10 за замразяване на строителството. Акт 10 е основание за избягване на неустойки, издава се при форсмажорни обстоятелства.
Причината е, че заради спрените европейски фондове - "Околна среда" и част от "Регионално развитие", държавата и общините бавят плащания, а в някои случаи изцяло са ги прекратили.
Според изпълнителния директор на камарата Иван Бойков съвсем скоро дълговете на държавата и общините към строителни фирми ще достигнат 1,2 млрд. лв., като половината от тях се дължат на спрените плащания по "Околна среда".
Допреди половин година дълговете бяха само 180-200 млн. лв.
Прочети още от в. "Труд"

"Бизнес и опозиция искат бързо решение за блокираните в КТБ пари" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Засилва се натискът за бързо "отключване" на парите на фирми, граждани и институции, блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ). Българската стопанска камара настоя в специално изявление политиците да спазват законите и да престанат да взимат погрешни и користни решения. Реформаторският блок иска "в най-кратък срок да бъдат отблокирани сметките на малките и средните вложители в КТБ".

БСК предложи план в 5 точки за бързо разрешаване на кризата с КТБ. Той предвижда в най-кратък срок квесторите да дадат пълна информация за състоянието на поставената под специален надзор банка, а упълномощен от кредиторите на банката екип да разработи оздравителна програма. Камарата настоява в КТБ да не бъдат наливани публични ресурси, а парите във Фонда за гарантиране на влоговете да бъдат използвани само по предназначение. БСК предлага и механизъм за бързо отблокиране на гарантираните суми на вложителите в КТБ. Идеята е това да стане чрез договори за цесия на всички влогове, които са до 100 000 евро (това са депозитите, които по закон са защитени от Фонда за гарантиране). "Банката хикс открива депозит на името на съответния клиент на КТБ и така става кредитор на затворената банка, а вземането е гарантирано от фонда", обясняват идеята си от БСК.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"1,5 млн. българи без безплатни лекарства" четем на първа страница във в. "Монитор"
Един и половина милиона болни българи с хронични заболявания ще останат без безплатни лекарства и медикаменти с намаления, които сега им се осигуряват за сметка на Националната здравноосигурителна каса. Това съобщи магистър-фармацевтът Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки вчера. От 16 септември хората ще трябва да ги плащат от джоба, тъй като до тогава ще свършат парите на касата за медикаменти въпреки актуализацията на нейния бюджет, посочи Костов.
Мрачната прогноза потвърдиха още председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев и Иван Димитров - член на Надзорния съвет на НЗОК и председател на Българския пациентски форум.
Едва 25 млн. лв. от разписаните 225 млн. лв. в актуализацията на бюджета на касата са предназначени на медикаменти за домашно лечение. По изчисленията на икономисти, ангажирани от пациентските организации, тази сума ще бъде изчерпана до средата на септември и то предимно за лекарства за онкоболните.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Облигациите на КТБ се сриват, БТК също леко пострада", пише в. "Капитал Daily"
Проблемите с КТБ се отразяват сериозно върху цените на облигациите й на междуанродните пазари. Макар и в по-малка степен, това се случва и с бондовете на БТК - телекомът има 71 млн. евро блокирани по сметки в банката. След като се разбра, че компанията не е успяла да ги изтегли, цените на облигаците й тръгнаха надолу, а доходността - нагоре.
Емисиите са свързани чрез общ основен акционер в компаниите, които реално ги издават - Цветан Василев е акционер и в двете дружества (в КТБ с отнети вече права). Покрай скандала "Пеевски-Василев" и кризата КТБ акциите на цигарения холдинг също започнаха да губят от стойността си. За притежателите на бондове на банката основният въпрос е каква част от парите си биха получили.
Облигациите на КТБ са на стойност 150 млн. долара и в момента се търгуват на цена от около 40% от номинала им, или 40 долара на 100 номинал, спрямо 100% само преди два месеца. Те са с падеж 7 август 2014 г. и са емитирани на борсата в Ирландия от специално създаденото за целта дружество Northern Lights Bulgaria - дружество, което се явява кредитор на КТБ. Това финансиране най-вероятно се използва от банката за кредитиране на сделките за БТК и "Булгартабак".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Германия ни връща 3000 бежанци", пише в. "Сега"
От следващата седмица властите в Германия ще започнат да връщат в България близо 3000 бежанци. Повечето от тях са с хуманитарен и бежански статут, но по неофициална информация се очаква да има и такива, които са успели да пресекат нелегално границата към Западна Европа. Предупреждението от германските власти е било получено преди седмица, съобщи вчера шефът на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Николай Чирпанлиев.

Решението на Берлин е изненадало неприятно българските власти, които се надяваха, че Западна Европа ще поеме част от бежанския поток. Заради това от ДАБ ускориха процедурите по даване на статут. Сега обаче се оказва, че този план не работи.
Прочети още от в. "Сега"

„Ще влезем в банковия надзор, но с 1 крак", пише в. „24 часа"
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ, икономист
Европейският банков надзор, към който България се стреми, съществува на книга, но все още не е създаден. Ще започне да действа в края на тази година - ще се наемат хора, ще се правят офиси, бюра. В този смисъл, всичко, което казваме за тази институция, е условно - не сме виждали как се справя с надзора в проблемни банки, каква е в действие.
Банковият надзор се създава, защото не само в България, а във всички европейски страни имаше банкови кризи и се наложи да се дават пари от държавата.
Надеждата е да се справя по-добре от националните надзорни органи, да бъде по-строг и по-независим от местните интереси и местните политици Превантивно да решава проблемите, вместо да ги оставя да растат и да се стигне до криза. Това е идеята на теория, но как ще работи на практика, е въпрос на бъдеще.
Второто важно нещо е, че Европейската централна банка се интересува от общата макроикономическа стабилност в еврозоната и в този смисъл тя иска да надзирава най-големите банки в Европа. Не се интересуват от малка общинска банка в провинциален регион в малка страна, защото тя няма системен и макроикономически ефект. Нито една от българските банки не е голяма от гледна точка на ЕЦБ. Така че за тях ние не сме чак толкова важни, че да ни отделят голямо внимание.
Прочети още от в. „24 часа"

"Гонят 31 русначета от хотел в Каварна", четем във в. "Монитор"
Полицията е изгонила 31 възпитаници на подмосковската Одинцовска спортна школа, които почиват на нашето море по линията на руския туроператор "Нева", съобщи вчера руският сайт lifenews.ru. Компанията не е превела средства по сметката на българския хотел, а туроператорът обяви фалит и свали цялата отговорност от своите клиенти. 30 момичета и едно момче от спортната школа, които се занимават със софтбол, плюс петима възпитатели са в злополучната група. Представителите на асоциацията "Турпомощ" незабавно са се свързали с посолството на Русия в България. По информация на треньорката на отбора Татяна Стручева домакините от "Бялата лагуна" са отказали да хранят децата. По думите й те се страхуват да напуснат пределите на хотела, за да не останат окончателно без покрив над главата. Пред агенция ИТАР-ТАСС мениджърът на хотела Цветелина Тодорова е уточнила, че тази вечер с полет на авиокомпания "Транс¬аеро" всички деца ще бъдат изпратени за Москва.
Най-много клиенти на "Нева" се намират в Бъл¬гария, Гърция, Турция и Испания, съобщи говорителката на Руския съюз на туристическата индустрия Ирина Тюрина, цитирана от ИТАР-ТАСС. По-късно стана ясно, че фирмата не е платила за нито един клиент зад граница. Нещо повече - туроператорът отменил всички чартъри и задлъжнял към европейските си партньори за три месеца назад.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Работим 45 мин за литър бира", пише в. "Стандарт"
Българите са започнали да пият по-малко бира. От началото на годината до сега потреблението е спаднало с 6 на сто, съобщи изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България Ивана Радомирова. Причините за по-слабото потребление са няколко - хладната пролет и лято, наводненията и намалението на семейните бюджети. Изследване на румънски производители показва, че у нас, за да си купи литър бира, човек трябва да работи 45 минути. В северната ни съседка необходимото време за заработване на литър пиво е 23 минути, а в Германия - само 7 минути. Заради по-слабата покупателна способност на хората у нас пластмасовите опаковки продължават да държат първенство като най-купувани. Делът на PET бутилките обаче намалява до 60% за сметка на бирата в кен, която вече заема една десета част от пазара. 25% от бирата, купена у нас, е в бутилки, а наливната е с пазарен дял 5 на сто. Увеличава се потреблението на евтини вносни бири в кенове, отчитат още от съюза. Вносното пиво заема около 7% от пазара, което е увеличение с четири пъти за последните пет години, каза Владимир Иванов, председател на СПБ. Основната причина тези бири да са предпочитани напоследък е в достъпната им цена, смята Марко Ниавро, който е шеф на една от големите фирми, членуващи в СПБ. 70 на сто от тези бири идват от Австрия, Германия и Полша, допълни той. Въпреки това останалите 93% от пазара се държат от фирмите, членове на съюза. Средно 74 литра бира изпива годишно всеки българин, което е под средното за Европа. Най-много кехлибарена течност се купува в Чехия - 144 л на човек, следвана от Германия и Австрия - съответно със 108 л и 107 л.
Прочети още от в. "Стандарт"