Един е днес въпросът, госпожо Кунева - сигурна ли ни е датата 1 януари 2007 г. за ЕС ?

- Не съм променяла посоката на работата си и на отговорността , която поемам с думите си - и във външен, и във вътрешен план. Нямам план Б. Но нали знаете: за да се случи нещо лошо, е достатъчно само доброто да стане пасивно. Но да се върна към датата: няма предрешена ситуация извън тази в договора за присъединяване. Взетото политическо решение е, че България ще стане член на Европейския съюз. Но за да стане това на 1 януари 2007, в договора е записано, че трябва да бъдем готови, трябва да сме се справили с проблемите, които са съществували при подписването му- година и половина преди членство е нормално да има такива.

И справихме ли се?

- В отчетлива степен сме напред. Под "справяне" се има предвид не мигновен резултат - в някои области това е невъзможно, но трябва да станат устойчиви политиките, да има воля и необратими реформи. Важно е умението да работим с европейските партньори, да се чуваме един друг и това да важи за всяко българско правителство, за всяка наша институция. Способността за този обмен е част от оценката колко бързо ще се интегрираме, тя е част от кредита, от който страната ни се нуждае. Наистина има области, в които думата "справихме се" е минало свършено време. Да кажем, че от 14 области в 4 глави останаха 4. Имаме това желано минало свършено време почти в цялата глава "Земеделие" (остават само ветеринарният контрол и разплащателната агенция), напълно свободни са предоставянето на услуги, гражданската отговорност е вече наред и ще можем да минаваме през границите като останалите европейци, напредък постигнахме в интелектуалната собственост, в голяма част от правосъдието и вътрешния ред, като например полицейското сътрудничество, сътрудничеството в правосъдието и в граничния контрол. Успехът не е повод за самодоволство, а начин да си докажем, че можем да се справяме и да се опрем на собственото си самочувствие, преди да поискаме да ни разпознаят и другите.


Какво ще напише Европейската комисия в решаващия септемврийски доклад, който всички чакаме с нетърпение?

- Вярвам в политиката на последователността, а не в новините за един ден. В този решаващ доклад очаквам да бъде констатирана стабилната посока на справяне с проблемите във все още оставащите области и последователността на усилията. Една политика като антикорупцията не може да даде веднага резултати. Но когато се вижда, че са взети точните мерки, че те се изпълняват и че са приоритет на обществото, няма основания такава политика да не бъде отчетена. Ние направихме реална смяна на цялото ни законодателство достатъчно рано, при това и в области, за които няма директиви за хармонизация, и това според мене се отчита отлично от нашите партньори. Изненадвам се, като чуя твърдения, и то от грамотни хора, че изготвянето на нов Граждански процесуален кодекс (ГПК) било ангажимент "поет в преговорите" и го иска Европейската комисия. Това не е поет ангажимент в преговорите в собствения смисъл на думата, а е планът на българското правителство чрез Министерството на правосъдието да направим промяна в гражданското законодателство като част от стратегията за съдебна реформа още от 2002 г. Промяна, каквато впрочем ни е нужна на нас, българите, за да постигнем стабилност на гражданския оборот, справедливост и бързина. И когато сме направили това предложение, Европейската комисия ни е снабдила със средства да се изготви проект с австрийски партньори. А когато са вложени средства, напълно естествено е да се представи резултат. Още повече че се прави и оценка можем ли да спазваме вътрешните си ангажименти. Така че ние не просто променяме законодателството си, но го направихме достатъчно рано, всички закони са факт без един (ГПК - бел. ред.). Не просто приехме нов Наказателно-процесуален кодекс, но правим вътрешен мониторинг на действието му в сътрудничество с нашите партньори и мога да кажа с удовлетворение, че новият НПК се оценява и вътре в страната, и извън нея като успешно действащ. Имаме и нов Административнопроцесуален кодекс.

Ще ни наложат ли предпазни клаузи? И как би се отразило това на качеството на нашето членство - дали няма да сме "втора ръка" в ЕС?

- Предпазните клаузи, специфични за всички страни от петото разширяване, зависят от равнището на реформите и подготовката им. Но при всички случаи това са временни мерки, които целят да помогнат на страните да преодолеят определени трудности, а не да ги отстранят от една или друга политика. Те могат да бъдат налагани на специфични основания и в рамките на три години след членството, както и да бъдат вдигани и месец след налагането им - веднага щом се установи, че няма нужда от тях. Има достатъчно примери, отнасящи се и за настоящите членки: при десетте нови страни имаше случаи, в които разплащателната агенция трябваше да бъде проверена на място след актуалното им членство, за да се види дали е устроена така, че да няма никакви съмнения в изразходването на средствата. Това изобщо не забави директните плащания в селското стопанство, защото те се изплатиха навреме накрая на годината. По същия начин се извършваха проверки и на финансовата децентрализация след актуалното членство. С две думи, няма втора ръка членство, има по-успешни и по-малко успешни страни членки, без това да е веднъж завинаги. Впрочем в някои области, в които страните членки на ЕС показват неизпълнение на ангажименти, също им се дава възможност и време да покажат резултатност. Например за страни от еврозоната, в които бюджетният дефицит надвишава 3 процента, им е дадено време да се справят. По същия начин се гледа и на областите, в които ние имаме още какво да вършим. Всички страни участват на равни начала при вземането на политически решения и това кара ЕС да бъде взискателен, защото, ако някоя от страните не се справя, може да се получи ефектът на доминото и това да застраши останалите, а всички са части от един общ пазар и пространство за сигурност. Затова и демократичността и върховенството на закона са абсолютното условие за членство. Мисля, че главно с политиката на прозрачност, която бързо заема пространство в нашия обществен дебат, имаме достатъчно аргументи да кажем, че посоката ни е правилна и тя ще даде резултат.


Защо никога не коментирате упрека, че сте се проявили като yes-lady в преговорите?

- Моето голямо "да" в тези преговори е да убедя европейските партньори да кажат yes на българските национални приоритети. Моето "да" е за членството ни от 1 януари 2007 и на подготовката на България за това. Ако ние не поемем ангажименти, които да ни направят член на ЕС на тази дата, няма как да искаме това да се случи. Ние влизаме в едно добре разграфено пространство на публичен ред и правила и ако не искаме да кажем "да" на това, което е ЕС, тогава просто да сменим приоритетите си! Има няколко начина да се водят преговори. Единият е да се опиташ да пречупиш партньора с агресия. Другият е обратният - да опиташ да влезеш в неговото мислене, да го накараш да се почувства по-комфортно, за да се постигне съгласие. А третият начин са политическите преговори: двете страни опитват да постигнат нещо общо. Аз съм водила такива преговори. Имах добрият повод да се запозная с теорията на преговорите по време на двегодишния ми престой в Джорджтаунския университет в Америка, и то в департамента по външна политика. Това са уроци, които ми помогнаха в тези типично политически преговори с ЕС. И в тях получих голямото "да". Впрочем това изречение (за yes-lady - бел. ред.) е от един печален полски политик - той беше нарекъл Госпожа Да моята полска колежка Данута Хубнер, която сега е еврокомисар по регионалната политика. При едно посещение у нас, без да познава българския опит и проблеми, той реши, че може да сложи същия етикет и за нашите преговори. Мисля, че не е успял нито в Полша, нито тук. Но искам да каже нещо за екипа си - той е от всички министерства - както казваха от комисията - "работихте по всички правила на изкуството", затова и се радвам, че получихме покана от следващите страни кандидатки да подпишем меморандуми за сътрудничество - това е все част от доброто име на България.


Кое беше най-трудното в преговорите?

- В най-общ план - да убедя Европейската комисия и страните членки да кажат "да" на приключването им в точно определен срок. А конкретно - договарянето на финансовата рамка, която ни поставяше в контекста на петото разширяване, и подписването на договора. Само няколко дни след това последваха референдумите в някои от страните. Ако не бяхме приключили преговорите тогава, можеха да влязат в сила сценарии, които предвиждаха това да стане в края на 2005 или началото на 2006.

Вашето име се споменава сред възможните номинации за еврокомисар от България, но пък се добавя, че тази възможност е пожертвана от Симеон Сакскобургготски в сделка с левицата срещу запазването на царските имоти?

- Симеон Сакскобургготски е политик от голяма европейска величина. Приключването на преговорите се дължи на личния му кредит, който той вложи за националната ни кауза, и на перфектното му чувство за време - кога какво да се каже, на кого, как и кога да се действа, за да има най-голям резултат. За мен той е огромна школа. Абсурд е да се твърди, че той прави сделки в личен план. Пълен абсурд! Колкото до номинацията - така, както и моите колеги, бивши главни преговарящи, които станаха еврокомисари, това не са преговори, които ние водим. Работя за това да го има този пост на 1.1.2007 (както и да ги има двата съдийски, както и член на Европейската сметна палата - това са все еднакви по ранг позиции на комисарската), защото това ще значи, че сме страна членка.

Знаенето на чужди езици ли е главното изискване за еврокомисарите? Вие какви езици владеете?

- Хубаво би било малко да внимаваме като говорим на тази тема, защото има реална опасност освен незнание да покажем и грубост и липса на дипломатичност. Не, няма такова изискване. Има еврокомисари, които са само с английски. Или като комисарят Шпидла - скорошен наш гост, е с френски, а не с по-разпространения английски. Оли Рен е с английски и работен немски, както е видно от страницата му. А щом задавате този въпрос и към мен: владея английски и работен френски. Започнала съм с френски като чужд език по "семейни причини": дядо ми по майчина линия завършил в Сорбоната, майка ми е учила във френски колеж, но аз трябва да му посветя време, което напоследък не ми остава, за да го възстановя така, както този прекрасен език заслужава. Без да е специално изискване за политически постове в ЕС, поддръжник съм на добрата езикова култура, и не само по отношение на постовете в Европейската комисия и Европейския съд, но и за редица вътрешнополитически постове. Нашите министри вече участват в различните формати на Съвета на министрите. Разбира се, че винаги има превод, но различно е, когато и в кулоарите намираш общ език. Много се радвам, когато видя мои колеги с по няколко езика от кабинета. И браво на тях, те са добър пример. Имах привилегията да работя в предишния мандат с министър-председател, който владееше осем езика. Отлично впечатление прави английският език на премиера Станишев. Бях с председателя на парламента Георги Пирински на една дискусия в Германия, където неговият английски беше високо оценен. Николай Василев и Милен Велчев освен добрата езикова подготовка имат и нещо специфично, което също много се цени - т.нар. презентаторски умения. Отварянето ни към света ще предизвика повече знаене. Но най-важното, разбира се, е да умеем да говорим на европейски. Тоест да казваме значими за европейската политика неща, както и да можем да чуваме онова, което другите казват.