"Когато едно частно предприятие фалира, то се прекратява; когато едно държавно начинание фалира, то се разширява."

Милтън Фридман

В годините между Гражданската война и „Голямата депресия" от 30-те години на миналия век, икономическото течение „laissez faire*" е било изключително на мода в капиталистическа Америка. Катаклизмите във финансовата система на САЩ след крахът на борсата от 29 октомври 1929 г., променят общественото мнение до такава степен, че политиката за ненамеса на държавата, започна да се разглежда като основна причина за провала на капитализма.

По-голямата част от обществото е била убедена, че чистият пазарен капитализъм е нестабилен сам по себе си и се нуждае от правителствена подкрепа, която да го направлява и да не допуска изпадането му в по-сериозни дупки. Тази промяна в курса е все още валидна за редица държави по света, които използват смесената форма на икономическа политика.

Голямата депресия провокира и драматична промяна в професионалното икономическо становище. До 1929 г. в Америка е властвало мнението, че монетарната политика е най-мощния инструмент в арсенала на икономическото управление на държавата, а след „Черния вторник" на Wall Street, започва да се тиражира мнението, че всъщност парите нямат толкова знаечние при определяне на политиката.

Съединените щати решават да променят изцяло икономическия си курс и се обръщат към новите тогава теории на британския икономист Джон Мейнард Кейнс. Той проповядва по-силна намеса на държавата в свободното пазарно стопанство, което на теория трябва да го предпази от силни трусове и загуба на доверие.

Според Милтън Фридман, настройването на общественото мнение срещу чистото пазарно стопанство е било в следствие на недооценяване на събитията след борсовия крах. Голямата депресия отразява несправянето с икономическите процеси в държавата от страна на правителството, а не на пазарните субекти.

Фридман конкретизира проблема, като набеждава Федералният резерв, че не успява да си свърши работата и да омекоти приземяването на щатската икономика. Всички факти, споделя Фридман в книгата си, водят единствено до заключението, че променяйки икономическия си курс към кейнсианската теория, американските власти са направили нещата още по-зле.

Иронията в цялата случка, е че кризата създадена в следствие на правителствени грешки, водят до десетилетия на увеличаване административния апаратна държавата. Това от своя страна е утежнило правенето на бизнес в САЩ, а с това и увеличаване броя на пропуснатите ползи за американската икономика.  

* Laissez faire - (от френски) Ненамеса на правителството в частната инициатива на пазарните субекти.

Следва Глава IV - "От люлката до гроба"