Милтън Фридман подлага на съмнение две твърдения. Първото е дали наистина потребителите имат болезнената нужда държавата да ги защитават от „хитрините" на бизнес организациите и второто е дали държавната намеса в пазарните отношения „продавач-клиент" е оправдана?
Според него, проблемите на потребителите
най-вече са плод на мудното и обхванато от бюрократщина държавно управление, отколкото от някои умишлени хитрости на свободния пазар. Най-добрата защита за потребителя, според Фридман е свободната конкуренция и свободата на избора в условията на пазарна икономика.
Въпреки общото схващане, че бизнес интересите посредством силата на маркетинга, може да накарат хората да пожелаят нещо (да създаде потребност от продукт), това не винаги е вярно. Да вземем например провалът на изключително настойчиво рекламирания и хвален модел на Форд „Едсел" (произвеждан 1958-1960 г.). Въпреки, че е бил лансиран от най-големите рекламни и маркетингови специалисти на Форд, моделът просто не успява да спечели интереса на потребителите. Такива примери има много в историята на големите корпорации.
Когато хората имат алтернативи, те няма да приемат продукти, които не харесват или не задоволяват личните им нужди. В това се корени свободата на пазарния избор. В условията на свободна конкуренция, бизнес организациите са наясно, че потребителите имат огромен избор и се стремят да акцентират на все по-високото качество и допълнителните полезности, които продуктът им притежава. Страхът от загубата на пазарен дял, кара бизнесът да ухажва клиентите си със всевъзможно глезотии, за да го задържи.
След като няма държавна намеса и държавни монополи (в редица държави такива са държавните монополи върху комуналните услуги), потребителите използват правото си на избор и ползват най-достъпната за тях услуга. Всъщност, на много места по света, където държавата е поела контрола над някои сектори (с цел защита на потребителя), качеството на обслужване е паднало. Главната роля на държавата трябва да бъде осигуряването на здравословна пазарна конкуренция и борба с монополизирането на пазара (борба срещу картелите).
USD
CHF
EUR
GBP
barabanista
на 23.11.2007 в 06:48:49 #7Статията е на Тодор Русанов и наверно е много велик, но аз не знам.И действително е прекрасна, следкато толкова хора събуди и захласна!Предлагам да си гледаш футбола, Само Левски, където си явно много добре запознат. Всеки си има своя Япония!
Само Левски
на 22.11.2007 в 23:03:23 #6ОЩЕ ЕДНА ВЕЛИКОЛЕПНА СТАТИЯ ЗА СВОБОДНИЯ ПАЗАР НА ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК.
BatVlad
на 19.11.2007 в 16:21:30 #5Кихано, моите уважения, и на мен повечето ти постове ми харесва(когато имам време и сили да ги чета-)), но човевче, защо се палиш толкова под една нищо и никаква статия с резюме на книга предназначена за масовата консумация. От всички глави на това книжле лъха една прстота, един стремеж на автора да даде по достъпен начин идеи и разбирания , които нито той е открил, нито ще е последния, който ще ги подкрепя. Е, Фридман представя и някои свои трактовки по дадени проблеми, и на моменти наистина се прави на интересен, ама не виждам кому е нужно да го плюете толкова. Това, че подобен род четиво малко или много промиват мозъка и спират хората да виждат какво всъщност се случва сигурно е така, но в крайна сметка никой не се е родил с познания и аналитичен ум по дефоулт и подобен род писания са полезни дотолкова, че предоставят възможност да се замислиш над определени неща. Същото може да се каже и за твоите коментари, така че нека има поводи да се дискутира казвам аз. Понякога е полезно да се дискутират дори и пълни глупости, защото в крайна сметка дискусията е това, което ражда идеите и ги надгражда и усъвършенства. Поздрави. пс. Постът за Маркс ме изкефи.
barabanista
на 18.11.2007 в 01:55:05 #4Кихано, ашкулсун! Нали е модерно да се използват турски думи, останали от османското присъствие по нашите земи!? Съвсем синтезиран , обоснован и ретроспективен преглед на същността на въпроса.Наличието на Маркс, Ф..ман, Маркузе и т.н. е отражение на науката във времето - т.е. всички имат нещо оставено след себе си. До колко се припокрива с реалността, доколко е полезно и плодовито за прилагане в практиката, това е преценка на историята. Лично за мен е важно в днешно време, колкото и да е интернационализиран света, да не се изпуска възможността уроците на историята, фундаменталните наблюдения и опита в икономическото развитие да се използват в национален мащаб за доброто развитие на наща Родина. Както и Кихано отбелязва, за 18 години аз виждам една объркана държава, с последователни правителства без една единствена концепция за развитие, без една елементарна програма за насочване на националния капитал от мозъци и средства към реализация на поне един макро икономически проект. Такива идеолози като Ф..ман само ще попречат на избистрянето на стратегиите. Хубаво е да се знае и Маркс и всички други, но вече времето не е на идеологическите борби и мерене на пишките. Времето е на студенокръвните технократи, икономически стратези, визионари и на способните да взимат решения бързо. Хубаво е да се знае развитието на човешкия род през какви икономически фази е минало, но по- важното е да не се губи време, а да се действа според реалностите. Реалностите са ЕС, Европейска история, Европейски цели, застаряващо население, Световно движение на работната ръка, изостряне на енергийната криза, промените в климата. Изходът от тези проблеми е задачата сега. С какво помага Ф..ман в този момент, на мен не ми е ясно. Съгласен съм, че се криеме зад оправданието,че сме малка страна. Но това е извинение без покритие. Има много други страни даже по-малки от БГ в Европа, да не говорим в Света, които имат концепции за развитие от преди 30 години и продължени с национален консенсус от различни по политически убеждения правителства за благото на нацията. За нас е лесно както да критикуваме, така и да кажем Няма проблеми, което на практика значи Проблемите почват. Българина има първа дума - това няма да стане така. Чак след това мисли как да го направи. За Маркс сме чели много неща преди и след вододела на тълкование и приемането му. Това, което е оставил съвпада в огромна степен с действителността сега и е единствения теоретик, приеман от всички като капацитет. Учудващо е съвпадението на тези точки, които Кихано е отбелязал, с реалитета на днешния ден, а това са основните крайъгълни камъни на теориите за Световната конспирация. Нека не отиваме по-далеч, но нещата като безразборната емиграция и смесването на нациите под девиза Един Свят за всички, енергийната криза и наличието на социални пазарни отношения карат хората да се замислят. Успех на всички в търсенето на истината. И индивидуалното и откриване е постижение на човешкото мислене.
Неделчо Съботинов
на 17.11.2007 в 09:30:56 #3Маркс също е нафталинов труд, но това не пречи на някои от вас да го предлагат като четиво. Хубаво е да се разглеждат различни теории, това не е пропаганда, това епоглед към историята. Благодаря за инициативата на сайта да публикува книгата до край.
barabanista
на 17.11.2007 в 02:37:05 #2Кихано, прави ми удоволствие да чета постингите ти. Явно е желанието и способността да използваш капацитетите си в самостоятелно мислене, а не в повтаряне като шарен папагал, колко са велики измислените Американски капацитети. На няколко пъти питам по повод на този автор с какво неговите трудове са по-полезни за настоящето от например твоите наблюдения и защо специално в БГ трябва да се търсят нафталинови трудове за база данни и критерий на оценките вместо националните експерти? Преди 30 години по-големи капацитети от Съветските нямаше. Сега пак някой друг знае по вече. Вече сме членове на ЕС, едно сдружение на развит социален пазарен ред, с доказани ценности и потенциал, изправено даже и в морален аспект срещу доминиращата роля на Англо-саксонския ред от Америка реализиран с парите на едно популярно майнорити, за което 2 по 2 е 6, а не 4. Колкото по вече се приемат сдъвкани и тенденциозни постулати, идеи, анализи и теории, толкова по се отдалечава възможността от самоуправление в специфична , национална среда. Пример с воучерните системи. Пак идва от Калифорнийските финансисти. Преди няколко години го опитаха в страна, по онова време втора в Света по ВБП. То се роди като енцефалит и не успя да тръгне даже. В тази страна важните университети са държавни. Имат студенти от цял Свят, работят в тесни отношения с бизнеса и промишлеността, лабораториите и научните им центрове бълват разработки със Световно значение и те печелят като луди. Държавата отделя огромни средства за образование и хай тек, от което е успяла да се добере до първите места в Света по реализация на високите технологии и притежава най-скъпия бранд в Света. Ни най-малко не подценявам частните учебни заведения, но за съжаление се броят на пръсти тези, които са запазили от векове името си на добри подготвителни центрове. Не искам да обидя и учащите в тях, но те далече не са най-способните от всички. Само имат тази възможност. Не всеки може да плати на детето си 200 000 долара висше образование без персоналните потребности за живот.Тя им дава предимството да са в лобито на избраните, на управляващите Света, които не блестят с кой знае какви научни постижения (БУШ например), но създават мрежа от познанства, която е брадерхууд и оплитат Света в тази мрежа. Най-яркия пример е Харвард. След дипломната квалификация на висшистите се плаща обикновенно от големи фирми. Тя се организира за 25-30 души годишно, които задължително живеят със семействата си в САЩ. Така през тия 12 мес. тези смейства стават близки и когато се прави снимка на випуска те са всички заедно, с бебетата даже. Разделят се по Света, но са пак заедно, свързани с бизнеса. Ако един се обади от Индия на друг в Австралия работат е уредена без много допълнителни детайли. Просто така работи системата. Но не за всеки. Много мои приятели в БГ когато ги попитам как се развиват децата им ми отговарят- нали е в частно училище, минава с 6, нали плащаме. За какви воучари става въпрос и за каква защита на потребителя. Разглеждането на подобни капацитети като Ф...манн трябва да бъде полемичен акт, да се поставят опониращите теории или поне констатации. Тук имам чувството,че личността се бърка с капацитета и от там грешното му приемане от реалистите като мен и теб.
barabanista
на 16.11.2007 в 18:26:12 #1По почина на някои форумници ,искам да благодаря на сайта за публикуването на тази статия, защото ме развесели. Този Нобелист пак хванал да доказва на безмозъчните си сънародници, които не учат география и история, колко е зле да живееш в държава, в която намесата на администрацията, сиреч държавата, е опасно и води до нещо сташно. Кое е то, обаче, остава за читателя да решава. Понеже това е писано през -80те на мин.век, бих искал да питам в редица кои някои държави държавата държи по онова време комуналните услуги. Този ми въпрос е към интелектуалци от поколението получило стабилно образование след великия 10.11.1989. Комуналните услуги, много малък дял от нешата касаещи потребителя, бяха в ръцете на държави, които бяха обречени от Рейган и цел на неговата пропагандна машина. Цел, която трябваше да бъде дискредитирана в очите на американския ред нек, да не си помисля за подобни исторически промени. А мозъците на американците се промиват във всички пососки - от сапунените опери до политическите шоута. Аз живея в държава, ама такава дето е държава та дрънка и в нея защитата на правата на потребителя е в нейните ръце. Това не са нискочелни , с обръснати глави неандерталци, с бухалки в ръце, които бият решилите да излъжат потребителя търговци или фирми, а дипл. инженери, юристи, химици и т.н., които с помоща на приети закони напомнят на горепососчените авантюристи, че ако не изпълнят написаното в напр. гаранционната карта ще бъдат глобени, името на фирмата обявено в протестна листа на официален ежедневник и при по-лоши прегрешения-съд. Така с годините се създала увереността на хората, че тяхното достойнство няма да бъде поругано от някой тарикат на дребно. Проста работа-достойнсрво. Какво значи тук някаква си дума за този велик Нобелист. Т.е. обществото е възпитало членовете си, че имат демокрация и свобода на предприемачески начинания, но трябва да имат и морал, защото в следващия момент те са де фако получатели на друга услуга или стока и техното достойнство е застрашено, ако и другия е решил да ги прецака. За какви конкуренции ми говори тоя брилянтен икономист, не е много ясно. Когато няма самоконтрол трябва да има контрол. Не е задължително да се намесваш в бизнеса или да вършиш това с държавни средства, но да поставиш критерии пред него та никой да не застраши сигурността на другия. Е, това не е лошо. Има го в РЕДИЦА ДЪРЖАВИ с по-умно и интелегентнмо население от САЩ. Да си представиме два случая - 1)сама жена, домакиня с 3 деца си купува пералня. Тя се чупи в гаранция и фирмата не я поправя, казвайки, че е използвана неправилно. Жената е взела пари на заем за това. 2)семейство си строи къща. Влиза в заеми до уши. Всичко е тънко изчислено. Къщата протича, мухлясва, напуква се и пропада. Става необитаема. Няма държавна система за контрол. Всичко е оставено на свободния пазар и конкуренцията. За кое? За това семейството да драсне една клечка и да си купи пакет от друга фирма или да почне да се съди с голяма стрителна фирма? Е, ако има доходите на Фриман, може и три пакета да си купи с обознавателна цел - Флорида, Аляска и Калифорния или да спечели делото. И накрая. Много ми е смешно като му чета глупостите на тоя нещастен палячо. Той само пише някакви констатации на станали неща, без даже и анализ на действието или последствието- само констатации.Никъде няма едно заключение , че това е станал, защото така и така и че трябва да се направи така или иначе, за да не се повторят грешките илеи за да има по-добър резултат. Написал томове за ролята или по-точно за непотребността от държавата в живота на свободния предприемач, точно по времето, когато неговия плащаш господар, поръчителя на тези научни трудове, подсказани от интелегентните централи на САЩ, уволни като държавата си 12 000 авиодиспечери, мобилизира 14 000 от запаса, пак само държава може да го направи, за да не спре бизнеса в Америка, отвори надпреварата във въоръжаването Междузвездните войни, пак от позицията и с механизмите на държавните поръчки в полза на частния военно-промишлен комплекс. Е, на кое от двете му лица да вярват бъдещите членове на обществото.