„МВР си прави спецсъд за бърза битка с мафията”, „Путин хвърли око на Велинград”, „Магистралите и метрото готови до две години”, „Последно 20 - по-ниски държавни разходи запазват ДДС”

„МВР си прави спецсъд за бърза битка с мафията", информира от първата си страница „Сега"
Присъда за 45 дни по тежки дела за организирана престъпност и корупция на първа инстанция. Това обещава МВР, ако се реализира идеята за създаване на специализирани съд и прокуратура срещу мафията и корупцията. Вчера предложението бе разкритикувано остро от съдии, адвокати и правозащитници като извънредна мярка без сигурен ефект.

Обещанието на МВР може да се реализира, ако обвинителният акт се напише за 15 дни от края на разследването и се внесе в съда, делото бъде насрочено в рамките на още 15 дни и бъде приключено в едно заседание, а съдиите обявят присъдата и мотивите си също за 15 дни. В концепцията обаче никъде не става дума за сроковете на разследването, което отнема 2/3 от времето на едно производство и може да се проточи години.

МВР предлага да се обособят три звена - специализирана служба за разследване, прокуратура и съд. Те ще се занимават с престъпленията на организираните групи, отвличания, трафик на хора, пране на пари, злоупотреба с еврофондове. В София ще има един съд на окръжно ниво и един - на апелативно. Последната инстанция ще е ВКС.

С цел бързо производство по тези дела няма да се допуска участие на частни обвинители и граждански ищци - т.е. пострадалите ще си търсят правата отделно, в граждански процес. Свидетелите и вещите лица ще са длъжни приоритетно да се явяват в този съд. Ако не го направят без уважителна причина, ще бъдат водени принудително. Засега никой от авторите на идеята не коментира как експертизите по делата за пране на пари, които са сложни, ще бъдат изработени в кратък срок, нито как ще бъде задължена чужда държава да изпълни бързо съдебна поръчка. При обжалването пред ВКС не се очаква забавяне, тъй като там делата вървят бързо.

Вътрешният министър Цветан Цветанов залага основно на кадрите. Идеята му е всички съдии в бъдещите спецсъдилища да се проверяват от МВР и тайните служби. Те вероятно ще минат и през детектор на лъжата, макар засега това да не е решено, защото, както се изрази министърът, съдиите са "много чувствителни по отношение на техните права".
Още от статията на „Сега"

„Путин хвърли око на Велинград", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Руски ветерани ще ближат рани във Велинград. Лично съветникът на премиера Владимир Путин по военните въпроси - генерал Варанин, пристига за оглед в курортния град. Лековитата минерална вода и модерните СПА центрове са впечатлили Кремъл, който търси подходяща база за лечение на своите бивши и настоящи рейнджъри. Руснаците са готови не само да наемат хотели, но и да купят или построят възстановителни центрове. Местните зевзеци вече се шегуват, че след като дълго време бе наричан Беевград заради местния феодал Фидел Беев, Велинград може да се прочуе като Путинград. Интерес към курорта проявяват и съседите от Турция. Мехмед Кутлу, братовчед на премиера Реджеп Ердоган, води делегация, която ще се срещне днес с кмета Иван Лебанов, за да обсъди възможностите за туризъм и отдих.

„Магистралите и метрото готови до две години", информира от първата си страница „Монитор"
В средата на 2012 г. в България ще са готови три магистрали - "Марица", "Тракия" и "Люлин", както и метрополитенът в София. Това обяви вчера премиерът Бойко Борисов, след като направи първа копка на 32-километровия участък на магистрала "Тракия" от Стара Загора до Нова Загора (лот 2). Освен това ще са готови и проектите за някои отсечки от магистрала "Струма", северната скоростна тангента на София и аутобана от София до Ниш. В момента се разработват схеми и за изграждането на магистрала "Хемус" от София до Варна, допълни премиерът Борисов.

"Няколко правителства подред обявяваха магистралата почти за готова, каза още Бойко Борисов - така си вършеха работата обаче, че дойде време ние да правим първа копка. Според него предишните управляващи не са искали нищо да правят, а само са лъгали.

За наше съжаление те продължават да пречат, категоричен е Борисов. Той обясни, че в момента БСП в лицето на Младен Червеняков бави подписването на договора с фирмата, избрана да упражнява строителния надзор. Отстраненият в търга участник - консорциума "Транспортни оси", е наел Червеняков като адвокат и е обжалвал избора на строителния надзор в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). За да бъде разгледана жалбата, трябва да бъде заплатена такса от 50 лв. Тя според премиера Борисов умишлено не се заплаща, за да се бави строителството на магистралата. "Ако нямат - да съберем пари, да им дадем 50 лв. Те умишлено не са внесли таксата, за да печелят време. Дори да се опитват да продължат с бойкота, ние ще сложим временен строителен надзор, така че ще изпълним сроковете", категоричен е премиерът.

Според министър-председателя Бойко Борисов България е в пъти по-пестелива, когато харчи европейски пари спрямо други страни в ЕС. Той посочи, че строителството на един километър магистрала в Германия и Чехия струва 19 млн. евро, в Австрия, Гърция и Албания - по 10 млн. евро, а отсечката от "Тракия" от Стара Загора до Нова Загора ще излезе 2,2 млн. евро на километър. „Обръщам се към строителите - нито ден повече, нито лев повече отгоре на тази цена, защото това е начинът да покажем на Европа, че българските фирми работят и качествено и бързо, и на значително по-ниски цени. А на европейските данъкоплатци искам да кажа, че когато става въпрос за техните пари, ние сме в пъти по-пестеливи", каза още премиерът.
Още от статията на „Монитор"

„Последно 20 - по-ниски държавни разходи запазват ДДС", обобщава от първата си страница „Дневник"
Разходите на държавната администрация да се съкратят с 20%, за да остане данък добавена стойност 20%. Офертата беше представена от финансовия министър Симеон Дянков в понеделник пред Националния съвет за тристранно сътрудничество като единствен вариант косвеният данък да не се увеличи на 25%. Утре правителството трябва да вземе решение.

Първоначално премиерът Бойко Борисов анонсира увеличението на ставката като почти неизбежна, макар и временна, мярка заради срива на приходите в бюджета. После обеща на 5 май кабинетът да излезе с нови, алтернативни антикризисни мерки.

Съкращение на административните разходи, но с 10%, беше записано като една от 60-те антикризисни мерки, договорени между правителството, работодателите и синдикатите в края на март. От нея се очакваше да бъдат спестени 450 млн. лв.

Свиването на трябваше да засегне само контролните органи на държавата, но при гласуването на текста в Министерския съвет премиерът включи в изключенията и МВР. Според представители на социалните партньори на вчерашното заседание на тристранката Дянков е обяснил, че от новата стъпка се чакат още 450 млн. лв., или общо 900 млн.

Освен приходната агенция, инспекцията по труда и другите контролни органи новото съкращение няма да засегне и министерството на труда, за да има средства за социалните плащания. Допълнителната 10-процентна стъпка обаче ще важи и за МВР, обещал Дянков.

Според съобщението от пресцентъра на правителството допълнително ще се прави анализ за възможностите за съкращения в различните ведомства и структури. Същевременно ще се извършат допълнителни разходи, сред които 116 млн. лв. за премии на тютюнопроизводителите, 220 млн. лв. за бюджета на здравната каса. Ще се осигурят и средства за големите инфраструктурни проекти, както и за задълженията на държавата по стари договори.

Министърът на финансите даде гаранции, че до края на годината няма да има увеличаване на данъците, каза след заседанието на тристранния съвет председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. По-рано през деня пред БНР вицепремиерът определи на 80% вероятността ДДС да се запази непроменен.
Още от статията на „Дневник"

„Данъците няма да се вдигат до края на годината, ДДС остава 20%", съобщава от първата си страница „Класа"
Данъците няма да се вдигат до края на годината, включително и ДДС. Това съобщи пръв председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов на излизане от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера. Шефът на палатата заяви, че вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е дал много сериозни гаранции за това, че корпоративният данък, данък общ доход и ДДС „няма да се пипат" и че ако не изпълни обещанието си, ще си подаде оставката. Според финансист № 1 в хазната ще има достатъчно приходи и няма да се наложи повишаване на налозите.

Новината, че ДДС няма да се пипа до края на годината, идва след поредицата противоречиви сигнали от страна на правителството. Спрягаха се версии за скок на ДДС от 22% до 24%. По-рано вчера пред БНР Дянков каза, че вероятността ставката на ДДС да се запази е 80% сигурно. „Основната идея, за да имаме стабилност и тази, и следващи години и ръст на икономиката - трябват ни реформи. Ако се съгласим като правителство, като парламент да тръгнем към трудните реформи сега и да продължим тези, които сме започнали, тогава не е необходимо да се вдига ДДС", аргументира се той.
Още от статията на „Класа"

„Няма да се пипат данъци до края на годината", пише „Сега", като се позовава на вицепремиера Симеон Дянков, който е казал, че ако се стигне до увеличение, ще подаде оставка
Никакви основни данъци няма да се пипат до края на годината. Това е обещало правителството в лицето на вицепремиера Симеон Дянков на вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Става въпрос за трите основни данъка - ДДС ще остане 20%, корпоративният или известен като данък печалба и този върху доходите на физическите лица - 10%, обясни председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

"Г-н Дянков даде много сериозни гаранции. Каза, че ако се стигне до увеличение, ще подаде оставка", обясни Симеонов. Това е поредният обрат в намеренията на правителството относно данъците. Миналата седмица премиерът изненадващо обяви, че до дни ДДС ще се вдигне, а когато антикризисните мерки дадат резултат, ще се свали дори под сегашното му ниво. През уикенда обаче вероятността за увеличение се стопи и вчера сутринта вече беше само 20% по думите на Дянков.

За сметка на данъците кабинетът смята да засили друга антикризисна мярка, за която от самото начало настояват всички експерти - съкращаване на разходите в публичния сектор. Вместо с 10% те ще бъдат намалени с 20 на сто, стана ясно вчера. Предстои да се види как ще се приложи на практика това намерение, тъй като още при първото орязване някои министерства успяха да се измъкнат от общата политика. Вчера се разбра, че МВР също ще бъде засегнато, но само с 10% намаление на разходите, при МО промяна няма да има, тъй като там вече бяха направени съкращения, освен това имаме ангажименти към НАТО, които не можем да заобиколим.

Като цяло социалните партньори трябва да изготвят нови мерки, тъй като сегашният пакет от 60 мерки няма да даде желания резултат, стана ясно от изявленията след тристранката снощи. Министерството на финансите е представило на заседанието сметки, че вместо 1.5 млрд. лв. 60-те идеи ще донесат много по-малко средства. От приватизацията например се очаквали едва 100 млн. лв. от предвидените 250 млн. От вредните емисии могат да дойдат само 50 млн. вместо планираните 500 млн. лв. Други мерки пък противоречат на законите и не могат да бъдат веднага приложени в този си вид.
Още от статията на „Сега"

„Икономиката тръгва нагоре през лятото", пише „Монитор", като се позовава на прогноза на председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски
През третото и четвъртото тримесечие на тази година икономиката на страната ще се възстанови и във втората половина растежът ще достигне средно 2 на сто. Това прогнозира вчера председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски. Общо за 2010 г. икономическият ръст ще бъде 1%, каза той.

България е на път да преодолее първата циклична криза в най-новата история на страната. Въпреки това и през първите три месеца има спад в икономическия растеж с нови 3%, което обаче е доста под резултатите от последното тримесечие на 2009 г. От началото на тази година има сигнали, че българската икономика преодолява най-тежките моменти от кризата и търси възможности за излизане от нея. През второто тримесечие ще има около нулев растеж, а през третото и четвъртото тримесечие стопанството ще се събуди, сочи анализът на ЦИР.

Бизнес климатът през април дава добри показатели на възстановяващото се доверие в промишлеността, което доказва, че второто тримесечие ще бъде разделното между спада и новия растеж. Положителните новини в нашето стопанство се дължат на нарастването на износа. Именно експортът става основен генератор за излизането от кризата заради подобрения климат в страните от ЕС. В същото време дефицитът по търговското салдо ще бъде около 400 млн. лева, което е два пъти по-малко в сравнение с предходната година.

Нашите фирми са успели в условията на криза да се преориентират към пазарите извън общността, сочи докладът. Данните показват, че експортът към трети страни е нараснал с 40 на сто. В същото време чуждестранните инвестиции остават на притеснително ниско ниво, каза Прохаски. През 2010-а ще имаме най-слаб приток на чуждестранни вложения. Тази ситуация е ехо от кризата в страната и от прекратяването на редица инвестиционни проекти. За 2010-а  трудно ще достигнем 2-2,5 млрд. евро за цялата година.
Още от статията на „Монитор"

„Българската икономика е "Трабант", а гръцката - "Фиат", е заглавието на анализа в „Сега" на старши икономиста от „Отворено общество" Георги Ангелов
Гърците все още живеят в някаква илюзия и сякаш не осъзнават в колко тежко положение са се поставили. Което им гарантира продължаващи страдания, защото, когато не се вземат мерки навреме, след това излизането от негативната спирала е много по-трудно.

Но това, разбира се, си има и добрите страни, тъй като ще им помогне да преживеят своя катарзис и да се осъзнаят. А освен това ще помогне и на други страни, като България например, да разберат защо трябва да се внимава с дефицитите и популизма.

Последните прогнози показват, че заради бюджетните проблеми Гърция ще остане в рецесия поне 2-3 години по-дълго, отколкото останалите страни в ЕС, а големите дългове ще тежат като воденичен камък върху страната десетилетия напред. Това е цената на разпускането на бюджета и постоянното отлагане на реформите.

Естония е пример за точно обратната на гръцката политика - в тази прибалтийска държава, за чиято икономика се говореха и пишеха страховити неща през 2006-2008 г., взеха мерки много рано, като не просто намалиха бюджетния дефицит, а въобще не позволиха образуване на голям бюджетен дефицит. Според прогнозите Естония щеше да има над 12% бюджетен дефицит през 2009 г., но благодарение на взетите мерки дефицитът беше само 1.7% от БВП, най-нисък в цяла Европа.

В Естония бяха започнати важни реформи на пенсионната система, на здравеопазването. В резултат песимизмът на инвеститорите към страната изчезна и бе заместен от оптимизъм. И не просто от голия оптимизъм на икономическите прогнози, които рязко се смениха с положителни, а се върна рекордният интерес на чуждите инвеститори - фондовата им борса е отбелязала растеж от 45% за 6 месеца, износът рязко се увеличава, страната е на път да влезе в еврозоната, лихвените проценти рязко спадат, след като рязко се бяха увеличили заради кризата. Не че пред естонската икономика няма рискове, но правителството е доказало, че когато се наложи, може да вземе необходимите мерки.

България все още е в неясна позиция - през 2009 г. страната ни се разглеждаше като втора Естония, после започна да се държи като втора Гърция, напоследък има известно осъзнаване. Засега сме в средата, но не в "златната среда", а в неопределената среда, което въобще не е добре. Люшкаме се в крайности между ограничаване на разходи и в същото време раздаване на пари за тютюнопроизводство, спортни зали, музеи и пр. Да, положително е, че конвергентната програма бе одобрена от Брюксел, но трябва да се надяваме тя да се изпълнява с всички предвидени в нея мерки.
Още от статията на „Сега"

„87 мерки, които още не са променили икономиката", обобщава „Дневник"
На 1 октомври 2009 г. правителството прие пакет от 87 "Икономически мерки за възстановяване на българската икономика". За начална дата на прилагането им е поставена 27 юли 2009 г., когато беше гласувано правителството на ГЕРБ. Крайната беше отброена миналата седмица - 27 април 2010 г.

На фона на драматично намалелите приходи в бюджета и продължаващите вече два месеца антикризисни дебати, най-вече по линията реформи или вдигане на данъци, "Дневник" реши да провери на какъв етап е реализацията на първият пакет мерки на правителството.

Бързият преглед показва, че в началото на май по-голямата част от тях са в процес на изпълнение, но все още не се вижда ефект върху икономиката. Заради ограниченията на мястото във вестника представяме онези от тях, които би трябвало да имат най-силен фискален ефект.
Още от статията на „Дневник"

„Болниците точат НЗОК и с медицински сестри", казва в интервю за „Монитор" проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи
Проф. Маркова, вярно ли е, че здравната каса може да скъса договорите си с някои болници, защото нямат достатъчно медицински сестри?
- Напълно е възможно, защото има европейски стандарти за добра медицинска практика, според които се следи не само за броя на лекарите, но и на медицинските сестри. Дори няколко английски и испански здравни фонда, които имаха интерес техните клиенти да се лекуват в България, се отказаха да ги изпращат тук, когато разбраха, че в лечебните заведения няма достатъчно медицински сестри.

От няколко години от страната ни непрекъснато изтичат такива кадри. Момичетата едва завършили заминават за чужбина, най-вече във Великобритания, за да гледат възрастни хора, независимо че са отлично подготвени. Не е възможно те да бъдат задържани у нас с унизителни заплати от по 400 лв. максимум. На някои места все още им плащат по 340 лева. Същевременно те работят в изключително стресова среда. В болниците обаче не им зачитат образованието и независимо че вече са бакалаври, все още ги третират като средни медицински кадри. Медицинските сестри емигрират. Има болници, в които няма кой да слага инжекции и системи. Кадрите ни бягат при първа възможност в чужбина, където им плащат в хиляди евро за разлика от тук. Оставащите у нас са застарели. Стигнахме до там съсловието ни от символ на сексапил да се превърне в символ на бабишкерщина.

Ясно ли е колко са медицинските сестри в България?
- Към момента има 29 000 медицински сестри и 34 000 лекари, което прави по-малко от сестра и половина на доктор. В средноевропейските държави еталонът за добра грижа за болничен пациент е в съотношение съответно 3:1. У нас в цели отделения с по 30 легла има само по две сестри, които в един и същи час трябва да сложат на болните инжекции, да премерват температура, да сменят системи и да дават лекарства. Средната възраст на жените в съсловието сега е 45 години, което го прави най-застаряващото в Европейския съюз. В детските градини и ясли 85 на сто от представителките на тази професия са пенсионерки или пред пенсия. Заради напредналата възраст те не успяват да усвоят нито работата с компютър и да водят електронен отчет, нито умеят да се справят с някои нови методи на работа. Ако държавата не вземе спешни мерки, скоро ще останем съвсем без медицински сестри.

Какво може да се направи, за да бъдат задържани поне тези, които все още са в страната?
- Държавата да направи няколко съществени неща, които Асоциацията на професионалистите по здравни грижи е включила като спешни мерки в своя екшън план. Едната мярка е да бъдат привлечени за обучение у нас момичета от Македония, Украйна и бившите съветски републики. Те ще получат дипломи от страна - членка на Европейския съюз, което е особено привлекателно за тях. Срещу това обаче ще трябва да бъдат задължени да работят по завършената специалност в България толкова години, колкото са учили. Така поне на първо време ще бъде решен отчасти проблемът с медицинските сестри. Тази възможност сме заложили в нашия екшън план, който представихме и на премиера Бойко Борисов, а днес ще внесем и на новия здравен министър проф. Анна - Мария Борисова.
Още от интервюто на „Монитор"

„Само цялостна визия ще ни извади от кризата", казва в интервю за „Класа" социологът Антоний Гълъбов
Г-н Гълъбов, едно от социологическите проучвания показа, че пада рейтингът на ГЕРБ като партия, но не и на Бойко Борисов като премиер. Как си обяснявате това разминаване?
- Рейтингът на министър-председателя никога не се е влияел от ГЕРБ. Онова, на което се крепи обществено доверие, симпатии, дори любов към премиера, е разбирането, че той е силен, решителен и е готов да прави някакви неща. Ще настъпи промяна в авторитета на Борисов едва когато започне да изглежда нерешителен, слаб и с нужда от съвети - всичко онова, което беше Сергей Станишев.

Адекватни ли са мерките на правителството срещу кризата, предложени до този момент? Те станаха причина десните да се отдръпнат от управляващите и все по-ясно да се държат като опозиция.
- Онова, от което има нужда страната, не са отделни мерки, а цялостна политика. Това е същественият проблем. Част от резултатите, които се очаква да постигнат управляващите, не биха могли да бъдат постигнати чрез директно насочени мерки от този тип. Давам пример: преди да се мисли за намаляване на администрацията, трябва да се продължи административната реформа. Това изисква политика, политическа воля за реформи, а не отделни мерки - само така ще има ефект. Всичко друго е краткосрочно и не показва цялостна политическа перспектива.

Премиерът Борисов посочи като кандидат за президент Цветан Цветанов. Подходяща ли е според вас евентуалната му кандидатура?
- Цветан Цветанов и Бойко Борисов са различни фигури. В началото отношението към Цветанов беше доста пренебрежително. Като към директен изпълнител на волята на Бойко Борисов. Постепенно стана ясно, че това е политик, който полага усилия и систематично изгражда своята политическа кариера. В момента той се ползва с повече доверие от действащия президент Георги Първанов, така че е много възможна кандидатура. Но все пак ми се струва, че е рано за такава заявка - има година и половина дотогава. Сериозните проблеми, които трябва да решава вътрешният министър, не се нуждаят от допълнително натоварване с предизборна активност. Според мен Борисов казва това в отговор на поредното активизиране на президентската администрация.

Обяснението на премиера впрочем е, че е „вбесен на анализаторите, които се упражняваха на мой гръб, че ще избягам от отговорност в президентските избори". Вие като анализатор как ще коментирате тези думи?
- Аз винаги съм казвал, че Борисов няма да се яви на президентски избори, за разлика от много мои колеги. Самият профил на Борисов като политик не предполага декоративната фигура на президент. Това е човек, който би искал да управлява, а не да представлява управлението. И въпреки това още от 2005 г. го спрягат за президент. Прав е и има основание да се разгневи - твърде неумело се борави с тази прогноза.
Още от интервюто на „Класа"

„Казах на Бойко кой в отбора му пречи", споделя в интервю за „Стандарт" отец Никанор от манастира край Гигинци
Премиерът Бойко Борисов посети в неделя манастира "Св. св. Козма и Дамян" край с. Гигинци, за да нагледа ремонта на Светата обител. Игуменът дядо Евгений и отец Никанор подариха на госта си Евангелие, за да управлява мъдро. Премиерът разговаря около 10 минути на ухо с бившия финансов брокер, а сега монах - Никанор. Какво си казаха двамата, има ли изход от кризата и какъв е той - попитахме отец Никанор.
Отец Никанор, двама премиери идват в манастира "Св. св. Кузма и Дамян", а само от три години върви строежът на нови сгради.
- Смятам, че сам Бог привлече всички хора, които помагат на този манастир. За мен това е чудо. Честно казано, не вярвах, че в такъв мащаб, изпипано и хубаво, ще стане това, което правим. То не можеше да се случи без помощта на частни дарители и на държавата. Радвам се, че независимо от политическите различия и различните характери, под покрива на храма може да се съберем всички българи и да бъдем единни. Много ми се иска да има национален консенсус, поне по въпроса за по-голямо място на вярата в живота на българина. За да се спасим. Духовно и телесно да се спасим. В момента България не върви добре и това е видно за всеки. Виновна е не само икономическата криза, а и другата голяма криза, която върви от десетилетия - топим се като народ.

Когато преди три години започнахте строежа, вярвахте ли, че ще съберете толкова много пари за него?
- Преди три години започнахме с помощта на бившия министър Нихат Кабил. Българската православна църква влезе като бенефициент по европейските програми. Бяха я пропуснали при преговорите, но после я включиха. Само по една злощастна ирония на съдбата църквата не можа да усвои много пари, а можеше да го направи. Сега с помощта на премиера Борисов това ще стане факт. Надявам се и през следващите бюджетни периоди 2014-2021 година да имаме по-активна позиция. Бяхме 60 години мачкани. Сега по няколко програми можем да получаваме помощ - по образование, социални дейности, горско стопанство, земеделие и селски туризъм. Най-благата за нас е мярка 322, наредба 24 за подновяване и развитие на населените места. Там субсидията е 100%. Борисов се намеси, защото нещата бяха зациклили. Но след като си отиде един зам.-министър, нещата потръгнаха.

Такова стълпотворение от хора в манастир в Югозападна България, освен в Рилския, този край не помни. Как си го обяснявате?
- Ние сме най-големият манастир в региона. От векове тук е било средище, което събира хората от няколко области. Затова традицията ги кара да излизат от домовете си и да идват на тези традиционни събори.

Има ли духовна криза в България, след като толкова миряни идват в манастирите?
- Според мен има духовна катастрофа, а не криза. Хубаво е, че идват на народен празник в почивния си ден. Един комунистически събор сега става духовен. Миряните вече проявяват съвест. Един човек ме попита: "Може ли да ме поръсите, въпреки че съм пийнал малко". Разбирате ли, хората вече проявяват свян. Църквата винаги е била безпощадна към греха и снизходителна към човека. Ето това е нашето православие - най-хубавата вяра.

Къде тогава е духовната катастрофа?
- Тя е очевидна. Ние, българите, отдавна сме обявили война на Бога. Забравихме правия спасителен път. Тръгнахме по гибелни пътеки на либерализми, конституционизми, комунизми, демократизми - глупости, които са неща, възпрепятстващи религията. Наистина тя е отделно от светското, но не е безразлична към обществения строй. Той може да помогне, а и да попречи на делото на човешкото спасение. Ние не сме само духовни, а сме телесни и сме в този свят, не можем да излезем от него. Най-благодетелен и подходящ за спасението на човешката душа е самодържавието. Това е българският цар, автократор и самодържец. Такива са цар Симеон, цар Петър и другите монарси. Сега, при Бойко Борисов, има такъв елемент на цар. На мен това ми харесва. Има автократорство. Не позволява да се карат, да се бият, през него ще мине всичко, той ще отсъди. Това е неговият голям плюс.

Според критиците му той въвежда авторитаризъм...
- Не, автократорството не е авторитаризъм. Това е едната воля, която може да ни сплоти. Защото многоволието, всички борещи се помежду си интереси водят до едно царство, което няма да устои. Въпросът е дали ще успее Борисов да се обкръжи с правилните хора. Аз дори се осмелих да му кажа в очите за действия на негови подчинени, с които не съм съгласен. Ако съумее да прецени хората си, ще се измъкнем по-бързо от бедата, в която сме изпаднали. Не зная каква ще е голямата перспектива. Прескачам личните качества на човека, не искам да ставам политически коментатор. Но стилът на Борисов е добър. България кога е била силна? Знае се - когато цар Борис III е разгонил партиите. Колкото да не ни харесва, това е факт. Партията е разделение, частица, противопоставяне и насъскване. Е, как ще просперираме, когато се караме и злобеем един срещу друг. Така е и в другите държави. Германия няма прираст на населението. Швеция е с най-голям брой самоубийства. Ексик да им е строят и демокрацията. После, те все пак са обединени. Имат една база и която и партия да дойде на власт, курсът е един. В нашите условия партията е мировъзренческа. При другите е само техническо изпълнение. Ние сменяме символ верую през 4 години и тръгваме в друга посока. Не можем да намерим националния интерес и ползата на близкия. Това е евангелският принцип. Но той не се спазва. Затова подарихме евангелия на премиера.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Няма начин и АЕЦ "Белене", и ВЕИ проектите да се случат заедно", казва в интервю за „Дневник" Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията
В началото на април премиерът Бойко Борисов изненадващо заплаши с ревизия приватизационните договори за електроразпределителните дружества заради разликата в цените, по които купуват и продават тока. По думите на Борисов потърпевш от това е държавната НЕК. През следващите две-три седмици енергийният регулатор започна одит на компаниите, ДАНС влезе в клиентските центрове на една от тях, а премиерът наскоро пак повтори заканата си. За това какво се случва в сектора и за истинските проблеми там разговаряме с Руслан Стефанов, директор "Икономическа програма" в Центъра за изследване на демокрацията.
Г-н Стефанов, предишният анализ на Центъра за изследване на демокрацията върху енергийния пазар е от 2007 г. Променило ли се е нещо досега?
- В момента правим по-сериозен анализ, но виждайки случващото се в последните две-три години, то по-скоро се е влошило. Енергетиката е последният бастион, където хората не питаха какво се случва. Тя е силно централизирана, сложна и непрозрачна сфера в българската икономика.

В допълнение, въпреки отбелязаните от нас проблеми с обществените поръчки в сектора предходното правителство реши да направи най-големите инвестиции в историята през последните 20 години, като използва същите механизми за обществени поръчки, които се използваха и преди това. Всеки ще ви каже, че е абсолютно безумие да строиш проект за 4 млрд. евро чрез обществена поръчка.

Не може по същия начин, по който си поръчваш хартия или самолетни билети, да строиш и атомна електроцентрала. Прехвърлянето на риска кой носи икономическите печалби и разходи предполага съвсем различен инструмент или най-малкото различна процедура. Тя трябва да може да ти позволи да контролираш процеса във всеки един момент.

Всички големи решения в енергетиката - стартирането на строежа на втора атомна централа, образуването на енергийния холдинг, преговорите за "Южен поток", преговорите за "Набуко" и "Бургас - Александруполис", преговорите за ВЕИ (възобновяеми енергийни източници, бел. ред), поддържането на гарантирани цени са взети на базата на стратегия от 2002 г.

Говорите за обществените поръчки - проблемът в липси в закона ли е или в начина, по който се прилага?
- Има възможност да се сключват договори по процедури, които позволяват конкурсите да се следят на етапи. Недопустимо е един възложител да сключва договор, при който изпълнителят да може да прави каквото си иска, без да го съгласува на всеки един етап от процедурата. Това говори за изключително лошо управление. Пак ще дам за пример ядрената централа - не може изпълнителят да поръча оборудване без контрола на възложителя.

Установихме, че моделът, по който се източваха предприятията в средата на 90-те години, сякаш работи за енергетиката в момента. От една страна, има едни посредници, които са на входа на енергийните ресурси, а от друга - други посредници, които са на изхода на готовата продукция.

При тях остават големите печалби. Хората, които печелят обществените поръчки, имат невероятна норма на печалба в сравнение с държавните дружества, които дават същите тези поръчки.

От една страна, не се управляват правилно средствата, които държавата изразходва за нови инвестиции, защото не е ясно кой взима решенията, кой определя кога се инвестира - министерството, фирмите, регулаторът? От друга страна, липсва текущ контрол на поръчките.

Какви са основните проблеми при формирането на цените на електроенергията?
- Има страхотни дисбаланси в енергетиката. Всеки от тях не само не е решен, но и не съществува идея как това ще стане. Първият произтича от необходимостта от инвестиции за рехабилитация, нови мощности, преносна мрежа - газова, електроразпределителна, от развитие на възобновяеми енергийни източници.

Всичко това води до увеличаване на цената на енергията, при условие че и сега съществена част от домакинства могат да се считат за енергийно бедни. В същото време има стремеж към свръхпроизводство на енергия заради заявения строеж на втора атомна централа и масово изграждане на ВЕИ. Създават се условия за свръхпредлагане, срещу което стои едно свиващо се и слабо платежоспособно търсене.

Има дисбаланс и в енергийния микс. Ако построим втора атомна централа, тя ще измести стимулираните от закона възобновяеми източници. И още - стимулираме увеличаването на възобновяемите източници с високи входни тарифи, защото са поети задължения към ЕС да се постигне определен дял на възобновяемата енергия, но как ще плащат потребителите за нея? Можем ли да си позволим ВЕИ балон както в Испания, който включва и страшно много неясни капитали?
Още от интервюто на „Дневник"