Политологът Андрей Кинякин, преподавател в Академията по национална икономика и публична администрация към президента на Русия, пред news.bg

Българският министър на икономиката Драгомир Стойнев обяви, че не всичко е решено по договора за „Южен Поток". Как виждате перспективите пред него?

Не е за първи път България има допълнителни изисквания към участъка, минаващ през нейна територия. Преди ставаше дума за екологичната безопасност, сега - за икономическата, по-точно за стойността, за заложените средства.
България иска да измени някои положения в меморандума, подписан от Бойко Борисов, за да се намали финансирането от нейна страна. В Европа е налице икономически спад, който заставя много страни да обърнат сериозно внимание на икономическата ефективност и целесъобразност.
По европейските мерки, цената е висока. Може да се намали и да се привлекат европейските банки за финансирането на проекта. Тук има и чисто политически момент - българското правителство не може да си позволи резки движения и е длъжно да съгласува всичко с Еврокомисията. А тя не е разположена добре към „Южен Поток".
Ще бъде направен опит за оказване на натиск върху България, с цел забавяне на реализацията на проекта. Аз съдя по заявленията на Стойнев, че България е замразила реализацията. Ако все пак до Нова година меморандумът бъде подписан, значи проблемите са по-скоро икономически, отколкото политически.

А може ли да се възобнови реализацията на проекта АЕЦ „Белене" до Нова година?

Мисля, че е напълно възможно, имайки предвид, че решението на Бойко Борисов за неговото спиране на практика беше отхвърлено на реферндума. Правителството би могло да се съобрази с общественото мнение. Западните компании не са заинтересовани от този проект. А след трагедията с „Фукушима", българското ръководство все повече се съобразява с позицията на Запада. От практическа гледна точка, имайки предвид енергозависимостта на България и цената на електроенергията, ползата е очевидна. Ще се намали цената на тока за обикновените граждани, ще се увеличат работните места. Ясно е, че реализацията на проекта е напълно целесъобразна. Всичко зависи от политическата воля на българското правителство.

Напълно ли е погребан проектът „Бургас - Александропулис"?

На този етап проектът е нереализуем. Лошата икономическа ситуация в Гърция, натискът от страна на Еврокомисията оказват своето решаващо влияние. В дългосрочен план проектът е много важен и нужен за икономиката на България. Той също ще създаде нови работни места. След време се очаква връщане към него, когато ситуацията в Гърция се подобри и тя ще може да го финансира.

Каква е руската позиция по отношение на „Набуко"?

Както и преди - „Набуко" е недружествен за нас проект. Ние, разбира се, осъзнаваме безпокойството на ЕС за стабилността на доставките и стремежа за тяхното диверсифициране. Проблемът за стабилността не е в нас, а в транзитните страни - Полша, Украйна, Беларус, прибалтийските и други държави.
„Набуко" не е обоснован, нито икономически, нито технически. Релефът на Каспийско Море е сложен, военно-политическата ситуация е нестабилна (във всеки един момент конфликтите около Нагорни Карабах, Южна Осетия и Абхазия могат отново да преминат във въоръжена фаза, в Средна Азия също няма гаранции, че нищо няма да се случи).
Последният вариант на „Набуко" е с около 20-30% по-скъп от „Южен Поток". Консорциумът от компании, които се занимаваха с „Набуко", вече се разрушава. Проектът вече е мъртъв. И най-главното: той е повече политически, отколкото икономически. Много западни компании не разбират кому е нужен „Набуко", след като могат да се присъединят към „Южен Поток".

До каква степен отмяната на визовия режим между София и Москва ще помогне за реализацията на българо-руските проекти?

Всичко зависи от Еврокомисията. Естествено, че има тясна взаимна връзка между двата проблема. Според мене обаче по-скоро реализацията на енергопроектите ще помогне за отмяната на визовия режим. Защото, колкото повече проекти се реализират, толкова повече български бизнесмени ще посещават Руската Федерация и обратното.

Тези дни ние с Вас научихме една сензационна за българо-руските отношения новина: бившият вицепремиер и министър на финансите на България Симеон Дянков, известен като яростен русофоб и антикомунист, стана ректор на Руското Училище за Икономика в Москва - изключително престижен икономически университет. И той ли е московски лобист и агент на КГБ/ФСБ!? Българските медии необяснимо мълчат по темата!

Руското Училище за Икономика е либерално учебно заведение, достатъчно престижно. Естествено е назначаването за ректор на човек с либерални възгледи да не е нещо неочаквано. На тях им беше нужен някой с голям международен опит, какъвто безспорно Дянков притежава. Неговите студенти правят магистратурите си на Запад. Затова беше нужен ръководител със статус, дори да не е руски гражданин. Няма нищо извънредно в това назначение.