Практиката показва, че успеваемостта на прогнозите не е много висока - и за България, и по света. Разбира се, в повечето случаи по-близки до реалността са прогнози, които се основават на по-детайлно познаване на данните и по-добри допускания за развитията в бъдеще.

Например, преди четири месеца прогнозата на  Economist Intelligence Unit беше, че икономиката на България ще отбележи намаление на темповете на икономически растеж до 5.7-5.8% през 2007 година. Тогава написах по повод на тази прогноза следното:

Накратко, показахме, че с промяната на малко на брой допускания - които вероятно са прекалено консервативни - прогнозата на Economist Intelligence Unit може да стане дори по-позитивна отколкото е в момента, а ръстът на икономиката да продължи със същите темпове. В този смисъл, винаги когато се четат прогнози е добре да се обръща внимание на тези допускания, които определят насоката на развитие.

Само няколко месеца по-късно Economist Intelligence Unit действително промениха прогнозата си за икономиката на България и вече очакват ускоряване на икономическия растеж през 2007 година до 6.3%. Разликата между ускоряваща се икономика и икономика намаляваща темпото е голяма.

През септември се случи нещо подобно и с една друга прогноза - този път за темповете на инвестициите през 2007 година. Тогава във всички медии като важна новина беше отразена прогнозата на чужди икономисти, че от 2007 година ще започне спад на инвестициите в региона, включително в България. За 2007 година прогнозата за България беше за 3.5 милиарда долара чужди инвестиции и спад до средно 2.6 милиарда през следващите години.

Само няколко дни по-късно, обаче, БНБ обяви данните за платежния баланс и чуждите инвестиции за първите седем месеца на годината. Оказа се, че само за седем месеца вече има повече чужди инвестиции, отколкото са прогнозирали чуждите икономисти за цялата 2007 година. Разбира се, тази позитивна новина получи много по-ниска степен на отразяване, но на практика данните показаха, че прогнозата е била погрешна.

Друг пример за несбъдваща се прогноза е свързана с излишъка в държавния бюджет. Вече години наред Министерството на финансите прогнозира нулев или нисък излишък в бюджета за следващата година, а икономистите от частния сектор (вкл. авторът на тази статия) прогнозират високо преизпълнение на приходите и излишък. Няма случай, в който Министерството на финансите да е познало - винаги има излишък и той се оказва много висок.

Което не означава, че неправителствените икономисти са безгрешни. Защото въпреки че всички очакваха висок бюджетен излишък през 2007 година, никой не си беше и помислял, че бюджетният излишък може да надмине 3 милиарда лева още през първите три тримесечия.

Нещо подобно се случи и след намалението на корпоративния данък до 10%. Международният валутен фонд и някои български икономисти от по-старото поколение очакваха намалението на данъка да лиши бюджета от важни за него приходи и не смятаха, че по-ниският данък ще има какъвто и да е ефект върху динамиката на икономиката или сивия сектор. Тогава бях на различно мнение и имах кореспонденция с МВФ убеждавайки ги, че приходите няма да намалеят, а дори може леко да се увеличат, както стана и при предишното намаление на корпоративния данък.

На практика, след намалението на корпоративния данък приходите в бюджета от данъка наистина се увеличиха, но се увеличиха толкова много колкото никой не си е и помислял, че може да се случи. Над 40% ръст на приходите още през първата година, в която ставката беше намалена с една трета. Ясно е, че МВФ и други икономисти сгрешиха тотално, твърдейки, че приходите ще спаднат. Но дори и тези, които смятаха, че приходите ще се увеличат и прогнозираха правилно тенденцията, не можаха да прогнозират правилно размера й.

Във връзка с данъците ще си позволя да направя и една прогноза за ефекта от плоския данък. През 2008 година приходите от данъка върху доходите ще бъдат по-високи от 2007 година въпреки че вместо ставки от 20 до 24% ще има една единствена ставка от само 10%. Дори си мисля, че приходите от данъка върху доходите биха могли да повторят това, което стана при намалението на данъка върху печалбата и да отбележат един по-значителен растеж въпреки значително понижената ставка. Всъщност, не въпреки, а именно заради по-ниската ставка - която ще намали стимулите за укриване на доходи и ще има благоприятно влияние върху пазара на труда и икономиката.