„Неочаквано недобра комбинация за България", съобщава от първата си страница „Дневник"
Икономиката на България остава в дълбока рецесия и през първото тримесечие на годината в комбинация с пореден ръст на потребителските цени. Освен това страната отговаря само на един от критериите за еврозоната.

Данните бяха обявени в сряда - първите от националната статистика, а вторите в Доклада за сближаване в ЕС, публикуван от Европейската комисия. Документът на Брюксел се оказа и по-критичен от очакванията, създадени от премиера Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков в средата на април.

Свиването на икономиката за първите три месеца е 4% на годишна база, което е пети пореден спад от началото на 2009 г. и е вторият най-голям сред страните от ЕС след Латвия. Инфлацията е достигнала 1.8% през април на годишна база спрямо 1.3% месец по-рано.

Цифрите изненадаха анализаторите: "Спад от 4% спрямо същия период на 2009 г. е много лоша новина", коментира пред "Дневник" Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана трейдинг", който ден по-рано прогнозира свиване между 1 и 2%. "Спадът е по-голям, отколкото очаквахме", заяви и Десислава Николова от Института за пазарна икономика, цитирана от "Блумбърг".

Брюксел обяви, че България не е готова за еврозоната, но покани за членство от 2011 г. Естония. Балтийската република ще стане 17-ата страна във валутния съюз.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„България не отговаря на нито един критерий за еврото", обобщава от първата си страница „Сега"
България съвсем се отдалечи от еврозоната, след като вчера Европейската комисия обяви, че страната не отговаря на нито един от четирите критерия за приемането на единната валута. Първата оценка за България излезе през 2008 г. и според нея София отговаряше на два от критериите.

Сегашната оценка е значително по-слаба, защото през последната година страната ни влоши икономическите си показатели. Инфлацията например трябва да е по-висока с максимум 1.5% от средната в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС, а дългосрочният лихвен процент трябва да е по-висок с най-много 2% от средния в трите страни с най-ниска инфлация. Третото изискване е да се поддържа фиксиран валутен курс към еврото с минимални отклонения в продължение на поне 2 години чрез участие във валутния механизъм, наричан още "чакалня" за еврозоната. Четвъртото е добра бюджетна позиция, т. е. дефицитът да е под 3% от БВП и държавният дълг да е под 60% от БВП. Последното обаче се води за един критерий, а България в момента изпълнява единствено изискването за нивото на дълга, т.е. ЕК е решила, че това не се зачита.

"България не изпълнява критерия за ценова стабилност", изтъква ЕК в доклада. Освен че самата инфлация расте, средните цени у нас са на ниво от едва 48% от средните в еврозоната и затова е много вероятно те да растат и през следващите години.

Нивото на дългосрочните лихви в България към март 2010 г. е било 6.9%, което е над максимума, допустим от Брюксел - 6%. До средата на 2009 г. България е стояла добре по този показател, но оттогава насам лихвите са се качили. България не отговаря и на валутно-курсовия критерий, но само формално, защото не е в т.нар. "чакалня". Иначе от 13 години насам левът е вързан за еврото.

За разлика от края на м.г. България вече не отговаря и на изискването дефицитът да е под 3% от БВП. За 2009 г. той е 3.9%. За дълга ЕК прогнозира, че нивото му ще се вдигне тази и следващата година.

ЕК оценява страните и по редица други критерии извън формалните. Отбелязва се например позатихналият напоследък проблем с дефицита по текущата сметка. Страната е похвалена заради доброто ниво на интеграцията на финансовите й пазари с европейските, благодарение на чуждата собственост върху банковата система. Отбелязани са и дребни юридически пропуски около синхронизацията на Закона за БНБ с европейските норми, които вече се отстраняват.

Стремежът на България тази година беше не да приеме еврото, а да влезе в "чакалнята".

За нея няма формални критерии, но въпреки това Брюксел не допуска София там заради ниската конкурентоспособност и по политически причини.
Още от статията на „Сега"

„Апаши в мейла", съобщава за новата измама „Стандарт" от първата си страница
Ограбиха ме на летището в Лондон, моля изпрати ми 1450 лири, за да се прибера. Мейл с такова съдържание са получили преди дни над 400 приятели на председателя на Центъра на неправителствените организации в Разград Георги Милков. От gmilkoff@yahoo.com хората получили и точен адрес на Острова, където да пратят парите. Стотици приятели се обадили на Милков, за да го попитат дали е добре.

Едва тогава те разбрали, че са жертва на най-новата измама.

За своите ужилвания хакери проникват в чужди пощи в интернет.

Така, докато сте далеч от компютъра, спите или пътувате, от ваше име може да бъдат събирани пари или уреждани сделки, предупреждават експерти от отдела за борба с измамите в нета на МВР.
Още от статията на „Стандарт"

„Нови 17 кредитни милионери у нас в година на криза", разкрива „Класа"
Кредитните милионери у нас са се увеличили със 17 души до 119 физически лица в края на март, показва статистиката на БНБ. През първото тримесечие на годината общата сума, която банките у нас са отпуснали на богатите, е малко над 205 млн. лв., като спрямо същия период на миналата 2009-а заемните средства са нараснали с 24 млн. лв.

Според статистиката на централната банка общият брой на физическите лица и фирмите, получили кредити от шестцифрена сума, е достигнал 5220. Оказва се, че обемът от кредити, който компаниите и хората управляват, е на стойност 22,384 млрд. лв., което е около 45% от общия обем отпуснати заеми от банките у нас. Спрямо същото тримесечие на миналата година усвоените средства от нашите кредитни милионери се повишават с малко над 1 млрд. лв. Средно всяка от компаниите или физическите лица в графата „кредитни милионери" държи по 4,288 млн. лв.

Двойно по-малко се оказват обаче фирмите и гражданите, които са оставили на влог в банка над 1 млн. лв. Към март броят им е 2141, от които 395 са физически лица и 1746 са компании. Въпреки по-малкия брой на вложителите спрямо ползвателите на заеми гражданите с възможности са увеличили спестяванията си за година с 83,69 млн. лв. до 903 млн. лв. При фирмите тенденцията е обратна и спрямо януари-март 2009 г. депозитите им намаляват с 66 млн. лв. до 6,84 млрд. лв.

Данните на БНБ показват също, че през първото тримесечие на годината кредитният портфейл на банките у нас е 49,8 млрд. лв., като спрямо предходното тримесечие намалява с 263 млн. лв. На годишна база е отчетен ръст от 2,3%, а бройката на отпуснатите заеми е 2,98 милиона.

Размерът на депозитите на граждани и фирми пък достига 37 млрд. лв., което е увеличение от 833 млн. лв. спрямо декември и 2,57 млрд. лв. спрямо първото тримесечието на 2009 г.
Още от статията на „Класа"

„Операции с недвижими имоти са най-кредитирани", обобщава „Дневник"
Операциите с недвижими имоти са били най-кредитирани от банките през първото тримесечие на 2010 г. Това показват данните на БНБ към края на март 2010 г.

За този период към сектора са отпуснати 1.1 млрд. лв. до общо 2.5 млрд. лв., което е ръст в обема им с 68.3%, спрямо предходното тримесечие. Като брой отпуснати кредити обаче броят им нараства с 13%, или 233 нови заема. Това означава, че средният обем на един заем е вече по-голям.

Като цяло обаче данните на централната банка показват свиване на отпуснатите от българските банки кредити за бизнеса в началото на тази година в сравнение с нивата от края на 2009 г.

Към март 2010 г. общият обем на заемите за фирмите възлиза на 30.8 млрд. лв., което е с 0.6% по-малко спрямо отчетените в края на декември 30.9 млрд. лв. На годишна база обаче е реализирано увеличение на обема на предоставените кредити с 1.1%.

Заемите за фирмите в производствения и енергиен сектор са се увеличили със 73.5 млн. лв. до 807.9 млн. лв. На трето място е сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", в който обемът на предоставеното финансиране нараства с 56.3 млн. лв. до 432.5 млн. лв.

На тримесечна база свиване е отчетено и по отношение на заемите за домакинствата, които намаляват с 80.5 млн. лв., или 0.4%, в сравнение с края на 2009 г. Спрямо първото тримесечие на миналата година обаче те са се увеличили с 4.4%.

Средният размер на един корпоративен кредит е 244.8 хил. лв., което е с 0.7% повече спрямо предното тримесечие. При заемите за домакинствата той е 6.7 хил. лв., като увеличението е с 3.4%.
Още от статията на „Дневник"

„Депутатите с лични коли на работа", съобщава от първата си страница „Монитор"
Овехтелите парламентарни лимузини, които гълтат доста пари за поддръжка, ще бъдат разпродадени, стана ясно от думите на шефката на Народното събрание Цецка Цачева пред бТВ. Въпросът с амортизираните депутатски возила е бил обсъден по-късно вчера и на председателския съвет. На него станало ясно, че заради понатрупаните годинки и големия пробег приблизително 40 от общо 116-те коли от автопарка са извън строя, което е наложило спирането им от движение, обясни лидерът на СДС Мартин Димитров. Именно от грохналите автомобили ще се лиши възможно най-скоро парламентът. Заради пенсионирането им депутатите ще трябва да се качат на личните си возила.

Така най-висшата държавна институция, която в тон с другите ведомства трябва да ореже между 15 и 20 на сто от разходите си, ще спести значителна сума, която отива за ремонта на най-раздрънканите коли. Цачева лансира идеята с икономисаните пари да бъдат купени нови автомобили от по-нисък клас, които ще са по-малко на брой, но пък няма да тежат на парламентарния бюджет. Още в 40-ото Народно събрание тъмносиният Веселин Методиев предлагаше вместо на мерцедеси и БМВ-та депутатите да се качат например на шкоди, което хем щяло да спести пари на данъкоплатците, хем да се приеме по-добре от обществото.

Шефът на депутатите от ГЕРБ Красимир Велчев обаче увери, че нови коли няма да се купуват. Парламентарните групи имат една седмица, за да предложат варианти как да се свият транспортните разходи на законодателната институция. Паралелно с това ще бъде направен анализ на техническото състояние на колите. Идната сряда ще бъдат взети решения какви конкретни мерки да се предприемат, обеща Цачева. Нейното БМВ също не е първа младост. Десетинагодишната баварска машина обаче е осигурена от НСО, която, както се знае, също страда от дефицит на нови бронирани лимузини. Службата се грижи и за превоза на зам.-шефовете на парламента, на услугите на които от началото на миналата година са три нови мерцедеса Е класа. Освен тях по всяко време с кола разполагат председателите на групи и на комисии в Народното събрание.

Останалите депутати трябва да заявяват изрично желанието си, когато искат да ползват автомобил, като по думите на Цачева впоследствие отчитат стриктно обиколките си из страната.
Още от статията на „Монитор"

„Защо се лишаваме от буфер срещу неочаквани шокове в икономиката?", търси отговор на този въпрос в анализа си в „Сега" икономистът Георги Ангелов
Бюджетният дефицит е основният въпрос, който вълнува напоследък не само Гърция, но и всички останали страни от Европейския съюз. Все повече държави вземат мерки за намаление на бюджетния дефицит спрямо заложеното в държавните им бюджети за 2010 г. - най-скорошни примери са Гърция, Португалия, Испания, Великобритания, а други ще ги последват.

България не върви в тази посока. Актуализацията на бюджета всъщност увеличава заложения бюджетен дефицит, и то значително. В републиканския бюджет първоначално беше заложен дефицит от 1.5 милиарда лева, докато в проекта за актуализация на бюджета той се увеличава на 3.7 милиарда лева. С други думи, повишението е над 3% от БВП за 2010 г.

Заради този по-висок дефицит се залага и съответно намаление на фискалния резерв. Докато в сегашния бюджет е заложено минимално салдо от 6.3 млрд. лв., сега тази сума се променя на 4.5 млрд. лв. При това се прави и друга промяна - досега изискването беше фискалният резерв "за 2010 година" да бъде 6.3 милиарда, а сега изискването ще бъде "към 31 декември" той да бъде 4.5 милиарда. Т.е. увеличава се свободата на правителството да намалява фискалния резерв и до по-ниски нива в рамките на годината, стига към Коледа да се възстанови до заложеното ниво.

Това са промени в неправилна посока. Когато всички страни затягат фискалната дисциплина и когато финансовите пазари гледат скептично на страни с разширяващи се дефицити, да се увеличава дефицитът толкова много носи голям риск. В допълнение, поредното намаление на фискалния резерв (който от началото на кризата постоянно намалява и до момента е спаднал с около 7 млрд. лева) показва хронична невъзможност на българските правителства да си контролират разходите. Това не вдъхва голямо доверие.

Между другото една от разликите между Гърция и Ирландия е, че Гърция няма, а Ирландия има значителен фискален резерв. И двете страни имат големи бюджетни дефицити, но ирландците имат фискален резерв, който им позволява да издържат продължително време, без да правят нови дългове. Гърците нямат тази възможност - един-два аукциона за държавни ценни книжа да им се провалят и те изпадат в практически банкрут, което се и случва в момента. Разбира се, има и други различия между двете държави. Например фактът, че ирландците са по-склонни да предприемат болезнени мерки, когато се налага. Но без съмнение наличието на фискален резерв в Ирландия помага много за стабилността на страната.
Още от статията на „Сега"

„Наемите за бутици на половин цена", информира „Стандарт"
Бутиците по големите търговски улици се наемат на половин цена. В същото време продаваните в тях стоки остават все толкова скъпи, показа проверка на "Стандарт". Средно с 40% са паднали наемите на магазини през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на миналата, показват данните на компанията за недвижими имоти "Фортън".

Причината за огромния спад е кризата в сектора и конкуренцията на моловете. Шопинг центровете пък са смъкнали нивата за отдаване средно с по 12-13% заради по-големия интерес на компании, които искат да бъдат представени в тях. Само през тази година в страната се очаква да отворят врати 11 нови търговски центъра с обща площ 370 000 кв. м. Новите молове в столицата - "Сердика център", "Карфур мол" и "София аутлет център", са донесли значителни приходи на новите световни марки, които стъпиха на родния пазар, отчита анализът на "Фортън".

Печалбите на чуждите фирми са за сметка на намалелите приходи на българските търговци. Доходността от вложенията в търговски площи за година е спаднала с цял пункт и вече се движи около 9,5%. Страната ни отстъпи последното място на Сърбия и стана 33-та в класацията на Cushman & Wakefield, която изследва съотношението на търговските площи на глава от населението.
Още от статията на „Стандарт"

„Oтрязаха вузовете за платено обучение", съобщава „Монитор"
Просветният министър Сергей Игнатов отряза вузовете за въвеждане на платено обучение. Според него исканията на висшите училища да се върне обучение на частно е неразумно. Причината е, че в условията на криза студентите ще възприемат такава възможност болезнено. Разчетите, с които Министерството на образованието, младежта и науката разполага, показвали, че през следващите години висшите училища трудно ще могат да изпълнят дори държавната поръчка поради липса на млади хора.

Държавна субсидия за частни детски градини и училища няма да бъде заложена за следващата година, съобщи още Игнатов след заседанието на правителството. Според него това би могло да бъде заложено в бюджетите за 2012-2013 г. Законът за училищното образование щял да е готов до края на годината, стана ясно вчера.

Учените от БАН засега протестират срещу нещо, което не съществува, заяви министърът на образованието Сергей Игнатов по повод протестите на академията срещу закриването на институцията. Игнатов определи протеста на преподавателите и студентите на СУ "Св. Климент Охридски" и учените от БАН с боксов термин - като бой със сянка. Юристи работят върху това как да се оптимизира дейността на академията с идеята институтите в условията на криза да имат повече средства за наука, по-голяма самостоятелност и да не се посяга на парите от проекти. С промените в закона се обмисля възможността институтите да станат автономни, така както са университетите, обясни министърът. Той съобщи, че в централното управление на БАН средната заплата е малко над 817 лева.
Още от статията на „Монитор"

„Автомонтьори дават тапии на козметици", съобщава „Стандарт"
Автомонтьори раздават дипломи на козметици. Винари пък подписвали тапии на производители на домашна ракия и дори на рехабилитатори. Абсурдът е от няколко години, съобщи пред "Стандарт" шефката на Националното сдружение на козметиците "Здраве и красота" Даниела Спасова. Скандалните изпитващи са от комисиите на занаятчийската камара. Тя не признава държавните дипломи дори на кинезитерапевти и спецове по спортна медицина. Принуждава всички да се явяват на изпит за майстойрски свидетелства, ако искат да практикуват, разказва Спасова. За изпитните сесии се събират специалисти, с каквито регионът разполага в момента, без да се съобразяват с професиите, за които ще дават свидетелства. Абсурдната ситуация е довела до масова продажба на майсторски тапии, с които всеки може да се снабди срещу 250-300 лева, без да има нужните познания.

Безпрецедентен бил и начинът на включване на стотина професии в занаятчийската камара. Сега действащите нормативни документи принуждавали дребния бизнес, регистриран по търговския закон, да го направи и по закона за занаятите. Така той става автоматично член на занаятчийската камара и трябва да плаща членски внос. Той е до живот, защото няма възможност за отписване. Таксите оставали дори след смъртта на майсторите, защото се наследявали от децата им. Никой не знае как се харчат тези пари, казва Спасова.
Още от статията на „Стандарт"

"Плодове и зеленчуци тъпкани с пестициди", разкрива „Монитор"
Плодовете и зеленчуците, които се продават в България, са тъпкани с пестициди. Те са канцерогенни, увреждат ендокринната система, репродуктивните възможности, плода в зародиш и растежа при децата. Освен това в някои от зарзаватите у нас има отрови, които предизвикват генни мутации. Голяма част от пестицидите, откривани в зарзавата на българския пазар, са тотално забранени за употреба в рамките на ЕС. Това твърдят две неправителствени организации, които са реализирали граждански мониторинг върху храните.

Ръководителят на проекта Валентина Лукова каза, че по проекта са анализирани 24 проби на общо девет продукта като зелена салата, китайско зеле, мандарини, банани и други. Всички те са изпратени за анализ в холандската лаборатория AgriQ, а половината от тях са тествани за пестициди в една от нашите лаборатории към здравното министерство.

Резултатите на българската лаборатория показали, че в плодовете и зеленчуците няма никакви пестициди. В същото време холандските им колеги са констатирали, че само една от пробите е чиста от отровите. Нещо повече ­ в 40% от пробите са открити препарати, които са абсолютно забранени за употреба в ЕС.

В българската салата например холандската лаборатория е хванала 5 пестицида, един от които е забранен в ЕС. Една от откритите отрови в салатата е била дори 61 пъти над допустимата норма. Сред химикалите в любимата пролетна салата има такива, които увреждат репродуктивната система, а два от тях предизвикват генни мутации, обясни Валентина Лукова.
Още от статията на „Монитор"

„Бюджетът на всеки съд трябва да зависи от резултатите му", казва в интервю за „Сега" главният инспектор на инспектората към Висшия съдебен съвет Ана Караиванова
Г-жо Караиванова, станаха ли магистратите по-дисциплинирани? На какво се натъквате при проверките си сега?
- Определено станаха по-дисциплинирани. С изключение на тези в София. Тук се оплакват от голямата натовареност, което не е лъжа, но зад нея крият и много други безобразия. Да вземем скандалния случай, изнесен от вестника ви в началото на седмицата за дело за открадната чанта, проточило се 6 години, и накрая са наказани свидетелите, а не извършителите. Скоро лично правих проверка в Софийската градска прокуратура и се оказа, че една прокурорка е държала една година на бюрото си дело за убийство, извършено през 2004 г. - 6 месеца, докато напише постановлението за прекратяване срещу едната обвиняема, и още 6 месеца, докато се връчи.

Кое е това дело? Известен случай ли е?
- Известен, доколкото сегашният премиер в качеството си на главен секретар на МВР се снима при разкриването на труповете през 2004 г. Става въпрос за семейството журналисти Добревски. Децата им са обвинени за убийството.

Коя е тази прокурорка? Магистратите трябва да стоят с имената си, а не да се говори по принцип. И какво обясни тя?
- Борислава Александрова. Обясни, че била прекомерно натоварена. Но направихме проверка и се оказа, че за 12 месеца е написала 11 обвинителни акта. Оказа се, че са от страничка и половина, за елементарни престъпления. Това й е огромната натовареност.

Какво наказание предлагате за прокурор Александрова?
- Гласувахме за по-тежко дисциплинарно наказание, но когато изпратихме акта, градският прокурор Николай Кокинов ни изпревари и я наказа с най-лекото - забележка. Но ВСС, който трябва да потвърди наказанието, може да реши, че то е прекалено леко. Моето мнение е, че не трябва непрекъснато да се променят законите, а трябва да погледнем как работят хората.

Друг пример - получихме сигнал за дело на Окръжната прокуратура в Шумен. През 2001 г. е открадната реколтата на една кооперация, няколко тона слънчоглед, чрез лошо скалъпени фалшиви документи. Разследването е образувано през 2002 г. Едва през 2006 г. единият от извършителите, срещу когото е образувано, е потърсен за разпит като свидетел, но той случайно два месеца по-рано заминал за чужбина. Сега делото стои спряно. Препратих го на инспектората на Върховната касационна прокуратура, защото ние не можем да даваме предписания какви следствени действия да се извършват. Освен това трябва да се провери дали случайно не са го търсили 4 години, или с някакви други мотиви са му дали фактическа амнистия.

Често ли се натъквате на следи, че зад нарушенията има нещо повече от некадърност и е възможно да става дума за корупционни влияния?
- Винаги могат да се изтълкуват и така нещата. Когато има толкова грубо нарушение на закона, едно от възможните обяснения, и то доста вероятно, е други въздействия върху независимото вътрешно убеждение. Тогава пращаме сигнали на прокуратурата.

В Плевен например, в районния съд има едно дело за кражба, което приключва с условна присъда, но ВКС я отменя. След като го гледат още 2-3 години, само за да отменят условното осъждане и да направят присъдата ефективна, каквото е указанието на ВКС, изведнъж съдът (имената на съдиите не се съобщават, бел. а.) оправдава подсъдимия. Това е грубо, фрапантно нарушение на закона.
Още от интервюто на „Сега"

„В момента ЕРП-тата отчитат по-високи загуби", казва в интервю за „Класа" Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Г-н Семерджиев, по какъв начин ще се отрази в цената на тока включването в системата на новата ТЕЦ „AES Гълъбово"? Смятате ли, че при това положение ще можете да задържите цените за бита на сегашните нива?
- Определено, когато в микса на тока влиза нова енергийна мощност и тя е с твърде висока цена в сравнение с останалите цени на едро на електроенергията, естествено, че това ще натовари средната цена в цялата система. Още повече че в случая имаме и дългосрочен договор за изкупуване на тока, оттам и задължения на НЕК. По принцип такава практика има при изграждане на нови мощности, но условията, при които това се прави в момента, не са благоприятни, тъй като средните цени на енергията в региона и в цяла Европа паднаха. Тази висока цена на тока от новата ТЕЦ ще се отрази на самия микс в регулираната му част и ще го оскъпи, което на практика ще повиши цената.

С колко може да поскъпне токът за този пазар?
- Изчисления конкретно на този етап е трудно да се правят, защото не е ясно кога ще влязат в експлоатация блоковете на новата мощност. Разбира се, те няма да работят през целия едногодишен регулаторен период. По предварителните планове на самата компания единият блок ще бъде пуснат към края на септември или октомври, а другият - до края на годината. Така че през всичките тези месеци ще се направи изчисление как ще се отрази тази цена върху микса. За да се отчете влиянието на централата върху него, трябва да се отчетат и цените на всички останали компании. При всички положения ще се отрази с едно вдигане на цените, но по-конкретни неща ще знаем до края на месеца.

А другите производители вече внесли ли са исканията си за нови цени?
- Да, има конкретни искания и всички се проверяват доколко са съобразени с предварителните изисквания. Като обща тенденция всяка от компаниите се стреми да постигне по-висока цена, но в крайна сметка резултатът е, че след анализ на елементите се преценява кои от разходите могат да се признаят и къде има резерви за компаниите. Определено ще се прилага абсолютно рестриктивен режим по отношение на разходите на дружествата.

Сега се прави анализ на всички елементи и ми е трудно да кажа какви са поисканите увеличения. Но при всички положения възможността да се вдигат цените е почти изключена. Има достатъчно резерви да се задържат цените за потребителите. Оптимист съм, че ако изобщо се налага някакво увеличение на цената на тока, то то ще бъде минимално на този етап. Системата има достатъчно резерви. Разбира се, има и фактори, които ние не можем да предвиждаме и те са свързани главно с цените на горивата, които се внасят в България. Това особено се отнася за природния газ, който пряко влияе върху цените на топлоенергията и тока от когенерациите. Но това са фактори, които влияят върху всички.
Още от статията на „Класа"

„Чужди инвеститори се привличат с прозрачност и последователност", казва в интервю за „Дневник" Марин Димитров, директор за България на "Болкан холдингс"
Как собствениците на "Болкан холдингс" се насочиха към инвестиции в България?
- Това стана по време на имотния бум преди няколко години. От 2001 г. аз работех като търговско аташе в българското посолство в Лондон и основната ми цел беше да помагам с контакти на български износители и да насърчавам британски инвеститори да дойдат в България.

По този повод имахме серия от семинари съвместно с Агенцията за чуждестранни инвестиции, на един от които се запознах с акционери от сегашния холдинг. Когато през 2005 г. изтече мандатът ми, те ми предложиха да стана техен представител тук, в България. В момента "Болкан холдингс" е частен инвестиционен фонд с около 40 дребни акционери и не е листван на фондова борса.

Всички инвестиции, които сме направили до момента в България, са финансирани със собствен капитал. Първоначалната идея е била вместо всеки един от дребните акционери да купува имот тук, да се съберат, за да могат да купят по-големи инвестиционни проекти. Основно е замислено за инвестиции в земи, които да се вкарват в регулация, да се създаде проект, след което да се продаде на строител, който да го изпълни.

Така преди три години купихме около 400 дка земеделска земя между Сандански и Петрич, в район, който е с традиции в отглеждането на лозя. Влязохме в съдружие с местна фирма, които станаха миноритарни акционери във винената ни компания "Струма уайн къмпани" и засадихме с наши средства 200 декара с винени сортове.

През 2008 г. реализирахме първа реколта, разбира се, тя беше малка, около 20 хил. бутилки. След като отгледахме гроздето, го дадохме за преработка в местен винпром, а самото вино беше направено от наш специалист консултант. От 2009 г. работим с базата на "Дамяница".

Имат ли потенциал българските вина да се наложат в Западна Европа като вина от по-висок клас?
- Българското вино винаги е присъствало във Великобритания, още отпреди 1989 г., когато са се произвеждали огромни обеми. Съответно обаче качеството не е било много високо и британските купувачи са го считали за евтино вино. Нали знаете, в супермаркета от най-високия рафт започват най-скъпите вина, най-долу са най-евтините - българските вина винаги са били там в британските супермаркети.

И е много трудно да се разграничиш от този стереотип, който не години, а десетилетия се е наслагвал. Трудно е да докажеш, че в последните години в България са налети огромни инвестиции в качествено оборудване, в качествен посадъчен материал, че виното вече не е това, което е било.

Преднамерено ли сте избрали лозята ви да бъдат в зона от "Натура 2000"?
- Да, това е важно, тъй като във Великобритания темата за биологичните продукти е много важна. Нашата идея е постепенно, когато обемите потръгнат, да се серфитицираме за биопроизводител и да влезем в този сегмент на биопродукти. Това е важно, за да можем да имаме някакво конкурентно предимство, да можем да искаме по-високи цени.
Още от интервюто на „Дневник"