В интервю за немският ежедневник Handelsblatt, шефът на Европейския стабилизационен механизъм (ESM фонда) - Клаус Реглинг посочи, че Гърция не трябва да очаква, че правителствата в Еврозоната ще отпишат притежавания от тях гръцки дълги (няма да има обезценка на гръцките държавни облигации притежавни от европейския официален сектор), като това може да стане факт само при "извънредни обстоятелства".

Той призна, че Гърция е "най-тежкия случай" в Еврозоната и каза, че "отписване на дълго от страна на публични сектор е нещо много рядко, което може да бъде направено само при екстремни обстоятелства". Макар че в миналото имаше отписване/обезценка на суверен дълг, това почти винаги се постигаше както с участието на частния, така и на публични/държавен сектор, посочи шефът на ESM фонда.

"Частните кредитори опрощава част от дълга, докато публични сектор предлагаше свежо кредитиране при по-изгодни условия", заяви Реглинг и добави, че това се ставало в Латинска Американ и Азия и сега ще се направи в Еврозоната.

Независимо дали ще бъде намален дълга на страната, Гърция трябва да успее да намали суверенния си дълг с около една трета през следващото десетилетие с оглед на изключително ниските лихвени проценти от 1.5% до 2% по заемите от спасителните фондове, заяви той.

Реглинг също така отхвърли информациите за несъгласие в мисията на Тройката на гръцките основни кредитори (МВФ, ЕК и ЕЦБ), отчитайки все пак сложността на въпросите, които се обсъждат. "Имаме време отново да постигнем консенсус", заяви шефът на Европейския стабилизационен механизъм и добави, че той е уверен, че МВФ ще продължи да участва в спасителната финансовата програма за Гърция.

Бел.р. Това изказване на шефът на ESM фонда е само ден преди новата важна среща на Еврогрупата (фин.министри от Еврозоната) утре в Брюксел на която се очаква евентуално окончателно споразумение за отпускането на следващия транш от финансовата помощ за Гърция. На тази среща обаче основният проблем остава различието между МВФ и Европа относно въпроса за устойчивостта на гръцкия дълг. На предишната среща на Еврогрупата от миналата седмица се видяха ясните различия по този въпрос, като Еврозоната настояват две допълнителни години до 2022г. за постигане на по-устойчив гръцки дълг в размер на 120% от БВП на страната, докато МВФ и нейния шеф Кристин Лагард продължава да държат, че това ниво на по-устойчив гръцки дълг трябва да стане факт до 2020г. спрямо планираният пик на гръцкия дълг от цели 190% спрямо БВП през 2014г.