Участниците на срещата на финансовите министри на „Голямата седморка" в Канада се договориха да помислят как да наказват виновните за бъдещи кризи. Има предложение мерките за спасяване на финансовите институции по време на кризи да не се плащат от държавните бюджети, или от данъкоплатците, а от самите банки.

За целта ще бъде въведен специален данък за кредитните институции, средствата от който ще отиват за създаването на специален антикризисен фонд. „Тлъстите котараци" от Wall Street едва ли харесат такава идея, коментира Bloomberg.

«Ние обсъждахме дали ще бъде правилно с превантивна цел в дългосрочна перспектива да въведем специален данък за банковата индустрия, за да бъдат компенсирани загубите, които ще бъдат понесени при евентуална криза", обяви министърът на финансите на Великобритания Алистър Дарлинг. Той уточни, че всичко е в самото начало, „но важното е, че се договорихме да работим над тази идея, а желанието на всички страни е да се търси глобално решение".

За да бъде парирана в зародиш евентуална съпротива от банкерите, финансовите министри на най-развитите индустриални държави започват кампания за намиране на консенсус за налагането на специалния „антикризисен данък" за банките.

Основна тема на срещата на Г-7 и шефовете на централните банки на същите държави отново бяха глобалните икономически проблеми.

По-голяма яснота по идеята внесе министърът на финансите на Канада Джим Флаерти, който в интервю за Си Би еС казва: „Всички искаме в бъдеще банките, а не данъкоплатците да плащат за извънредните мерки, които се въвеждат за спасяване на кредитните институции. И това трябва да бъде узаконено в настоящата година, когато трябва да започне реформата в банковата индустрия."

Източник от британската делегация заяви пред Bloomberg, че министрите и банкерите са сближили позициите си за създаване на антикризисен застрахователен фонд, но все още няма пълно одобрение на идеята за въвеждане на специален банков данък.

Според министъра на финансите на САЩ Тимъти Гейтнер обаче всички участници в срещата на Г-7 поддържат идеята по-бързо да се съгласуват и въведат мерки за регулиране на финансовия сектор.

За общи правила и по-бързото им въвеждане се е обявила и министърът на Франция Кристин Лагард, съобщава Reuters. Според нея ако се приемат общите правила, мерките на национално равнище може да се различават, заради спецификата на отделната страна.

Макар и в по-мека форма и финансовите министри атакуваха „тлъстите котараци". Агенция Bloomberg припомня, че пръв нарече така банкерите президентът на САЩ Барак Обама, когато обяви намерението си да въведе законодателни ограничения за бизнеса на банките. Той предложи да бъдат ограничени рисковите операции и да бъде въведен данък от 0,15% за банките, чиито баланс превишава $50 млрд., а такива кредитни институции в САЩ са около 50. Много от тях получиха помощ от данъкоплатците чрез държавната дотация, а някои върнаха на правителството своите дългове.

Великобритания също обяви, че възнамерява да въведе глобален данък за финансовите спекуланти и да обложи с 50% бонусите на банкерите над определена сума. Швеция вече създаде фонд, който да финансира банките в условия на криза.

Агенция Reuters припомня, че общата сума за спасяване на банките по оценка на ОИСР е около $11 трлн.