Заради лошото време се очертава тази година близо два пъти по-малко хлебна пшеница ще влезе в складовете на фермерите, съобщиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Падналите дъждове са причина не само за по-малкото количество, но и за по-лошото качество на зърното. До момента около 80% от житната реколта е прибрана, като най-малък е процентът в Североизточна България - 70 на сто.

В Добруджа тази година ще жънат и през август, което не е било досега. До момента в страната са прибрани едва 2 700 000 тона пшеница от общо очакваните 3 млн. и 400 хиляди тона. Очертава се едва 600 000 тона да е хлебната пшеница, което е двойно по-малко в сравнение с миналата година.

Най-силно засегнати от обилните дъждове са посевите в областите Добрич и Варна. По данни на областните дирекции „Земеделие" сериозно пострадали от неблагоприятни климатични условия са и областите Ямбол, Бургас, Сливен и Разград, Търговище и Шумен.

Противоречиви са данните за качеството на хлебното зърно. Докато зърнопроизводителите от засегнатите райони твърдят, че то ще бъде далеч по-ниско в сравнение с предишните години, според експертите от Добруджанския земеделски институт - твърде много се спекулира с твърденията за лошо качество на пшеницата.

Това се прави в услуга на търговците, които искат да купуват на по-ниски цени. В момента зърното от новата реколта е заключено в складовете. Има търсене на жито от сегашната реколта, и то голямо, но купувачите предлагат ниски цени, които не удовлетворяват производителите. Така че на практика търговия няма.

Лошите климатични условия тази година повредиха пшеницата като качество, въпреки че като количество загубите няма да бъдат толкова, заяви пред БНТ Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Хлебната пшеница е трябвало да бъде около 35% от цялото производство, но реално тя е около 17-18%. До момента е прибрана от 80 до 85% от реколтата.

Мария Кукушева, председател на УС на федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, заяви в телефонно включване, че според нея тази година ще има леко поскъпване на хляба, тъй като "ние спазваме меморандума 1:2:4".

С прогнозираното леко повишение на цените 1 килограм хляб ще струва 1.45 лв. Но хлябът не се прави и досега не се е правил единствено и само от хлебна пшеница, защото България не е основен производител на хлебна пшеница.

Радослав Христов обясни, че асоциацията подкрепя въвеждането на български държавен стандарт за житото, брашното и хляба, за да бъде ясно от какво ще се произвежда хлябът оттук насетне.

Резките промени във времето доведоха до проблеми със зърнодобива не само у нас, но и в Европа и Азия. Наводненията в Южна Европа и горещата вълна в Западна Европа и Русия унищожиха голяма част от реколтата.

Така че се очаква спад на световните запаси на зърно с 6 млн. тона. Това ще доведе до повишаване на цената на пшеницата по световните борси с над 40 процента.

Въпреки всички спекулации и коментари „няма сериозни предпоставки да се вдига цената на хляба у нас", заяви земеделският министър Мирослав Найденов.