Овладяване на кредитната експанзия

През пролетта на 2005 г. БНБ предприе мерки за успокояване на кредитната активност. При функциониращ паричен съвет възможностите на БНБ се свеждаха до оперирането със задължителните минимални резерви (ЗМР). През 2005 г. действията на БНБ бяха насочени към разширяване на основата за определяне на ЗМР, както и към възприемането на диференциран подход към отделните ТБ.

Банковата система реагира на регулациите на БНБ. Темповете на прираст на кредитите спаднаха до целевите 25% на годишна база (Фигура 1).

В началото на 2007 г. БНБ реши да облекчи рестрикциите и темповете на прираст на кредитите поеха стръмно нагоре. Последва нова реакция на БНБ, много по-остра от предиш­на­та - рязко увеличаване на процента на ЗМР - от 8% на 12% (влизаща в сила от септември 2007 г.).

Високата кредитна активност на ТБ си има своите обяснения. В началото на ХХІ в. банковата система бе почти изцяло приватизирана, подмени се банковият мениджмент, в страната се установиха устойчиви условия за икономически растеж, спредът между лихвите по депозитите и кредитите обещаваше висока доходност. Активите на ТБ започнаха твърдо и последователно да нарастват, което водеше и до прираст на поддържаните в БНБ резерви дори и при постоянен процент на ЗМР (Фигура 2).

Делът на поддържаните ЗМР от депозитите намаляваше (до 6% - Фигура 3), тъй като БНБ допускаше преференциално третиране на депозитната маса. С въвеждането на рестрикциите от 2005 г. се премахнаха преференциите и този дял се повиши до около 10% поради включването и на привлечени финансови ресурси при определянето на ЗМР. Също от Фигура 3 обаче може да се проследи, че от началото на 2007 г. (с премахването на рестрикциите) се наблюдава забеле­жим обрат в тенденцията и бързо възстановяване на статуквото  от 2003-04 г.

БНБ има основания за безпокойство. Евристичният критерий за здравослов­но банкиране препоръчва дела на кредитите от активите на ТБ да не превишава границата от 50-55%. Непосредствено в началото на ХХІ в. у нас той е около 40%, но към средата на първата декада твърдо доближава и дори прехвърля евристично определената безрискова граница (Фигура 4). Предприетите мерки на БНБ от 2005 г. дават очаквания резултат, но от началото на 2007 г. проблемният дял тръгва твърдо нагоре - до близо 62% в средата на годината.

Реакцията на БНБ е изключително твърда и засяга всички ТБ. Исторически погледнато равнище от 12% за ЗМР у нас може да се оцени като рекордно за времето след 1990 г. (Фигура 5) .

Практиката показва, че големите ТБ (за разлика от по-малките) съумяват значително по-леко да се справят с регулативните ограничения. И сега няма да бъде изключение. Такава регулация може да принуди по-малките ТБ да акти­ви­зи­рат усилията си за консолидация, което по принцип може да се оцени като поло­жи­телна тенденция. Това обаче едва ли е било основание за приетото решение.

Изказаните от БНБ съображения за необходимостта от повишаване на лихвените проценти на ТБ не могат да се приемат като сериозно основание. В условията на паричен съвет БНБ по презумция няма право да въздейства върху лихвените проценти на ТБ, а и няма инструменти за подобно въздействие. В допълнение практиката показва, че все още лихвите по емитираните дългосрочни ДЦК у нас не реагират адекватно на наблюдаваната световна тенденция (Фигура 6), толкова повече очакванията за паралелна реакцията на лихвите на ТБ са спорни. 

Данните от Фигура 6 обаче открояват друга особеност, която заслужава да се отбележи. През последната половин година средномесечните лихви на ТБ по краткосрочни кредити превишават устойчиво тези по дългосрочните кредити. Ико­но­мическата логика подсказва, че подобна ситуация е следствие от струк­ту­ри­ра­не­то на кредитния пазар - ТБ разграничават първокласните си клиенти, които полу­ча­ват дългосрочни кредити и плащат относително по-ниска цена за тях, за разлика от до­пълнителната категория кредитополучатели, които могат да ползват само крат­ко­срочни кредити, вкл. на по-висока цена. Кредиторите се адаптират към особенос­ти­те на кредитния пазар.

БНБ е длъжна да следи кредитния пазар в страната, както и да оценява ситуацията адекватно. Рязкото възстановяване на кредитното статукво през 2007 г. показва, че отмяната на рестрикциите от 2005 г. е била преждевременна. Темповете на прираст на кредитната активност спаднаха до желаните 25%, но видимо кредитната ситуация не е била затвърдена. Толкова повече, когато предстои активен приток на финансови ресурси по линия на сътрудничеството с ЕС, който безусловно ще увеличи паричната маса в обращение.

Рязките промени в регулативните параметри не са предпочитани за стабилното развитие на финансово-икономическите процеси. Ситуацията напо­до­бя­ва fine-tunning, т.е. реагиране на всяка конюнктурна промяна на пазара. Прак­ти­ка­та показва, че подобен стремеж за "прецизно реагиране" не дава добри резултати. Варирането на регулативните параметри, особено в по-широки рамки и по-често, генерира несигурност както при кредитополучателите, така и при кредиторите. Предпочитаната политика е в плавното, последователно и предвидимо (и не така често) изменение на регулативните параметри, които да позволят на инвеститорите да оценяват перспективните рискове, респ. да поемат рискове.

Въпросът, който логично възниква, е: Как ще изглежда политиката на БНБ по отношение на ЗМР в бъдеще? Най-вероятно е банковата система да реагира положително на рестрикциите, особено при такава твърдост. Поддържаните в БНБ резерви ще нарастнат с повече от 1.5 млрд.лв., а паричният мултипликатор ще съдейства за свиване на паричното обращение с над 5 млрд.лв. (значително повече от предвиждания излишък в държавния бюджет). В този смисъл ще има определена хармонизация с предвижданите действия на правителството по т.нар. данъчна революция независимо от това дали тя е търсена или не. Но какво по-нататък? Процентът на ЗМР в ЕС е шест пъти по-нисък - 2%.

При всички случаи действията на БНБ следва да бъдат строго премерени и проектирани!