Данните от измерванията на температурата на земята и океаните, започнали през 1860 г., показват странно охлаждане от около 0.3 °C в световен мащаб през 1945 г., в сравнение със средната стойност за 1961-90 година. Остротата на спада се откроява още повече, ако температурните стойности за разнообразни климатични явления, като тези, свързани с Ел Ниньо, се филтрират.

Това охлаждане в края на Втората световна война е един от няколкото регистрирани спадове на температурите. Но за разлика от други охлаждания, като това от 1991 г., което беше причинено от изригването на вулкана Пинатубо във Филипините, това е ограничено до океанските температури и не е свързано с известни климатични или геоложки феномени. Ядрени взривове през 1945 г. над Хирошима и Нагасаки могат да се изключат като възможна причина, тъй като се смята, че не са имали влияние върху глобалната температура.

Друга предложена като обяснение теория включва подобен на Ел Ниньо феномен от 1940 г., който трябва някак трябва да се напасне; имаше предположение, че е резултат от голямо количество изпуснати в тропосферата сулфат аерозоли, породени от изгаряне на въглища. Това не звучи никак убедително.

Но американо-британски екип от климатолози намери учудващо просто обяснение за главоблъсканицата.  Оказва се, че тайнственият спад се дължи на различия в начина, по който корабните екипажи от Великобритания и САЩ са измервали температурата на морската повърхност през 1940 г.

Учените занимаващи се с климата отдавна знаят, че сателитните сензори, радиосондите и океанските измервания не могат да се смятат за напълно точни. Данните от теренните измервания на сушата се считат за много по-обективни. Така че учените трябва по-често да се замислят за качеството на данните, за да не посяват с неверни данни за промяната в климата съмнения в умовете на хората.

Сам по себе си  фактът, че учените могат да осланят прогнозите си на неточни данни, е притеснителен, но той не може да служи като повод за преразглеждане на феномена „парников ефект", защото проучванията на сушата безспорно потвърждават повишаването на средногодишните температури през последното столетие.

За периода 1906-2005 е установено повишаване на средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с 0,74 ± 0,18°C.

Преобладаващото мнение в научната общност е, че основната причина за наблюдаваното през последните 150 години затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO2) и метан (CH4) в атмосферата. Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 383 ppmv, значително повече от нивата преди 200 години - около 290 ppmv, измерени чрез изследвания на проби полярен лед. Освен индустриалното производство, основано на изгарянето на фосилни горива, друга причина за затоплянето е практически безконтролното изсичане на тропическите гори през последното столетие.

Според някои теории повишаването на средните годишни температури е резултат от увеличената слънчева активност - количеството слънчева радиация под формата на енергия. Тя се променя циклично и от 1950 г. насам е в период на повишен интензитет.

Съществуват различни и противоречиви хипотези за връзката между слънчевата активност и глобалното затопляне.

Така например група учени от университета Дюк в Северна Каролина са установили, че Слънцето вероятно е допринесло за около 45-50%  от увеличаването на средните температури на повърхността на земята в периода 1900-2000. Те предполагат, че в компютърните модели ролята на парниковия ефект е завишена, а тази на слънчевата активност занижена.

Но въпреки това и те са съгласни с хипотезата, че затоплянето от средата на 20-ти век досега с голяма вероятност се дължи и на увеличението на парниковите газове.

Увеличаването на слънчевата активност би затоплило стратосферата, докато парниковият ефект предвижда охлаждане на високите атмосферни слоеве и „прегряване" на ниските. Експерименталните наблюдения от 1960 година насам показват охлаждане на долната част на стратосферата. Слънчевата активност заедно с вулканичната дейност със сигурност имат затоплящ ефект, но британски учени, изследвали проблема, не са могли да намерят никаква корелация между сегашната активност на слънцето и глобалното затопляне.

Най-вече защото повишена слънчева активност не би трябвало да е причина за факта, че последните 7 години са най-топлите, откакто се правят редовни температурни измервания. Както знаем, намираме се в край на 11 годишен соларен цикъл.

За жалост дори да приемем, че това увеличение може да се отдаде изцяло на човешката дейност, за сега няма фундаментално решение на проблема, което да намали нивата на въглероден двуокис в световен мащаб и да спре негативните ефекти от антропогенното въздействие, без да влоши качеството на живот на хората.