„Поне 1/5 от българите работят в сивия сектор”, „Такса преброяване”, „Кризата създаде 94 нови БГ милионери за година”

Поне 1/5 от българите работят в сивия сектор", прогнозира от първата си страница „Сега", като се позовава на проучване на Българската търговско-промишлена палата
Поне 1/5 от работещите българи са в сивия сектор на икономиката и полагат труд на черно под една или друга форма. Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата съвместно с КТ "Подкрепа", изготвено с финансиране по ОП "Развитие на човешките ресурси". Авторите претендират то да е най-мащабното у нас по темата - препитани са 6337 работодатели и заети от цялата страна в 10 икономически сектора и дейности в края на 2009 г. и началото на 2010 г.

Близо 8% от хората работят без договор с работодател, показва проучването. Те са основно в хотелиерството и ресторантьорството, строителството и шивашката промишленост. Още 8.5% пък признават, че в договора не е записана цялата им заплата и вземат част от нея на ръка. Повече от 1/3 от анкетираните се оплакват, че допълнителният им труд не се заплаща или се плаща само частично. В сектор "Транспорт" това нарушение е масово - при 44.3% от анкетираните.

Делът на нерегламентираните плащания на труда в по-слабо развитата икономически Северна България е два пъти по-висок, отколкото в Южна, показва проучването. Най-тежко е положението в областите Варна, Добрич, Шумен, Силистра, Търговище и Разград. Там с договори работят едва 83.5% от хората.

Хотелиерството и ресторантьорството пък водят черната статистика по сектори. Тук почти 14% работят без договор. Нерегламентираните форми на плащане са 14.5% от всички. При строителството и транспорта този дял е около 12%. В хотели и ресторанти най-често бавят или не плащат осигуровки - 13.4% от работодателите. В шивашката промишленост нарушителите са около 10%.
Още от статията на „Сега"

„Такса преброяване", четем от първа страница на „Стандарт"
Измамници плъзнаха по домовете заедно с преброителите. Тарикатите искат от 1,40 до 7 лв. такса от домакинствата, за да опишат имуществото им. Други пък убеждават пенсионери, че трябва да видят с очите си каква марка е телевизорът и хладилникът им. Не се хващайте на измамата, не дължите нищо на преброителите, нито пък сте длъжни да ги каните вкъщи, заявиха от статистиката. Анкетьорите менте атакуват къщите от седмици. За да не попаднете на тях, искайте служебни карти за преброител. От домоуправителя пък може да научите техния телефон, за да се уговорите кога да дойдат в дома ви.

Днес в 10 ч започва преброяването на хартия. 3 милиона вече се отчетоха в нета. От тях се иска само да представят 10-цифровия код на анкетьора.
Още по темата от „Стандарт"

„Изпусната дума лишава фирми и граждани от съдебна защита", разкрива от първата си страница „Дневник"
Забрана за обжалване на актове на съда по най-масовите граждански и търговски дела е заложена като бомба със закъснител преди месец и половина  с приета поправка в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Заради нея без право на защита в десетки случаи остава всеки гражданин, който води дело до 5000 лв., и всяка фирма с иск до 10 000 лв., когато не са съгласни с определение на съда. Капанът е сътворен чрез изпускането на една дума в текст от ГПК и е въпрос на време новата разпоредба да доведе до нарушаване на права, коментираха магистрати пред "Дневник".

Те илюстрираха проблема със следния пример - дали сте 4000 лв. назаем на приятел, но не сте си получили парите в срок. Завеждате дело и изненадващо получавате определение от съдията, с което отказва да се занимава с вашия случай. Мотивите му да прекрати процеса могат да са най-различни, както и да са в нарушение на закона.

От 21 декември 2010 г. обаче не можете да направите нищо. Причината е, че тогава влезе в сила текст в ГПК, в който думата "касационно" е употребена веднъж вместо два пъти. Сега той гласи: "Не подлежат на (тук е трябвало да има "касационно") обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване."
Още от статията на „Дневник"

„Кризата създаде 94 нови БГ милионери за година", обобщава от първата си страница „Класа"
Кризата създаде нови 94 милионери у нас. Точно с толкова се е увеличил броят на домакинства и физически лица с влог над 1 млн. лв. в български банки, показват данни на БНБ. Според статистиката към края на декември 2010 г. рекордните 454 домакинства са депозирали седемцифрени суми на стойност 1,17 млрд. лв. Година по-рано - през 2009 г., техният брой бе 360, а средствата - 879,9 млн. Дори спрямо данните за септември се отчита ръст - със 17 броя повече.

Любимият депозит на родните милионери е в евро - 244 от тях го предпочитат. В лева те са 187, а в други валути - едва 23 на брой. Средно на човек се падат по 2,58 млн. спрямо 2,32 млн. лв. само едно тримесечие по-рано.

Прави впечатление, че броят на фирмите, вложили над 1 млн., остава непроменен през 2009 и 2010 г. - 1731, като се променя само делът на избралите еврови, левови или депозити в друга валута. През 2009 г. компаниите са държали на влог със седем цифри общо 6,59 млрд., а година по-късно - 6,51 млрд. Така данните показват 2185 влога на фирми и домакинства с шест нули при 2091 броя за 2009 г. Депозираните средства също отчитат лек ръст от 220 млн. до 7,68 млрд. спрямо 12 месеца по-рано, когато бяха 7,46 млрд.

Според икономиста и програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии Георги Ганев става дума за увеличение от 3-4%. „Не мисля, че това е някакъв драстичен ръст. Въпреки кризата не бива да се забравя, че заплатите в България продължиха да растат. Като пример мога да дам, че секторите, работещи за износ, изпратиха една нелоша година. Доколкото номинално българската икономика расте, не е нелогично да имаме и повече граждани и фирми с такива спестявания", коментира експертът пред „Класа". Данните на БНБ не бива задължително да се тълкуват като ръст на новите милионери по време на криза, тъй като може фирмите или физическите лица просто да са се възползвали от промоционални лихви на банките или пък да става въпрос за консолидация, обясни Лъчезар Богданов, управляващ партньор на Industry Watch.
Още от статията на „Класа"

„Въвеждат три стандарта за хляб до месец", съобщава от първата си страница „Монитор"
Три стандарта за хляб ще бъдат разработени до месец от Експертен съвет към новата агенция по храните, която официално започва работа днес. Специалистите ще подготвят рецепти за бял, типов и хляб „Добруджа". В насъщния по стандартите ще има само брашно, мая, вода и сол. Това стана ясно вчера след среща на земеделския министър Мирослав Найденов с браншовите организации на хлебарите. В стандартите със сигурност няма да има добавени стабилизатори и подобрители.

Качеството ще се постига благодарение на стандартизирано брашно, каза изпълнителният директор на Камарата на индустриалните хлебари Николай Тапаров. В момента съдържанието на глутен в брашното не отговаря на изискванията за производство на качествен хляб.

Производителите ще носят отговорност в насъщния направен по стандарт да не се добавя нищо друго освен  брашно, вода, сол, мая. На контрол ще подлежат влагата, пепелното съдържание, стабилизаторите и  подобрителите. Освен стандартизация на хляба ще има задължителна регистрация по ДДС за хлебопроизводителите, за да няма скриване на ДДС и драстични разминавания в цените. В момента у нас има регистрирани между 4500 и 4600 хлебопроизводители. Агенцията по безопасност на храните ще актуализира и регистъра на зърнопроизводителите и мелничарите.

През следващите седмици по инициатива на премиера Бойко Борисов започват масови проверки на зърнобази, мелници и производители на хляб за това дали спазват всички закони. Инспектори от Българската агенция по безопасност на храните, НАП и Икономическа полиция ще ловят съвместно нарушителите в сектора на храните.
Още от статията на „Монитор"

„Найденов тръгна на лов за хлебари спекуланти", съобщава „Сега"
Идат лоши времена за житните "спекуланти" и "сивите" хлебари. Премиерът Бойко Борисов е наредил да започнат тотални проверки за ценови игри, нарушения и измами по зърнената верига - от складовете за пшеница и мелниците до фурните, обяви вчера земеделският министър. Според инструкцията на премиера в десанта ще участват НАП, икономическата полиция и кадри на най-новия държавен орган - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

"Данните показват, че повече от половината от сектора е сив. Затова ние ще проверим каква е ситуацията. Ще бъдем безкомпромисни и няма да се спрем пред нищо, там, където има нелегално производство - то ще бъде затваряно", коментира министър Найденов пред "Фокус" след среща с шефовете на трите организации на хлебопроизводителите у нас.

Новата агенция БАБХ всъщност ще се занимава само с качеството и безопасността на храните. Затова при инспекциите ще й асистират полицаи и данъчни, които да ловят данъчни и финансови нарушения. И трите институции обаче нямат и не могат да имат отношение към цените, защото България е пазарна икономика, член на ЕС и в еврозаконите понятие "спекула" просто няма. Въпреки това отделни министри у нас не спират да борят "спекулантите". Самият министър на храните признава, че не толкова цените, колкото качеството на храните е плашещо. И вчера ветеринарният д-р Найденов обяви, че ядем хляб за прасета (от фуражна пшеница), а пилешкото съдържа колкото месо, толкова вода и ензими.
Още от статията на „Сега"

„Расте средният размер на заемите за корпоративния сектор", обобщава „Дневник" данните на БНБ за депозити и кредити през декември
Расте средният размер на заемите за корпоративния сектор, като през последното тримесечие на 2010 г. броят на отпуснатите кредити с размер над 1 млн. лв. се е увеличил с 61. Това показват данните на БНБ за кредитите и депозитите по икономически дейности и по количествени показатели към края на миналата година.

Така средният размер на бизнес кредитите достига 253.1 хил. лв. Увеличението му е несъществено, но е първото по-значимо нарастване в последната година и половина. Категорията заеми за над 1 млн. лв. (по-подробна разбивка на големите кредити няма) последно са увеличили броя си през третото тримесечие на 2009 г.

Нарастването на обема им за последните три месеца на миналата година е с 405. 1 млн. лв. (до 23 млрд. лв.). Увеличаването на средния размер на отпусканите фирмени кредити и на броя на по-големите, което се вижда от статистиката, съвпада с наблюденията на банкери, които в края на миналата година коментираха, че при едрото корпоративно кредитиране за бизнеса процесите изглеждат оптимистично. Съвсем различна обаче е ситуацията при малките и средни предприятия, при които възстановяването ще отнеме повече време и усилия, коментират от сектора.

Като цяло нарастването на кредитирането за бизнеса през последното тримесечие на миналата година спрямо предходното е по-малко като абсолютна стойност (350.1 млн. лв. при 560 млн. лв.). През третото тримесечие обаче имаше и обратно върнати заеми в системата, което променя в известна степен данните. Темпът на кредитиране се запазва без съществено изменение - 1.12% увеличение за последните три месеца (1.64% за предходното тримесечие). Годишният ръст е 2.5%.
Още от статията на „Дневник"

„Пилеем над половината от енергийните ресурси", информира „Монитор"
53 на сто от внасяните и добивани в страната енергийни ресурси не се предоставят директно на крайните енергийни потребители, а се губят при генериране, пренос и дистрибуция на енергия. Това заяви изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ) Кольо Колев, цитиран от БТА.

По думите на експерта първичната енергийна интензивност в България е с 62 процента над средната за Европейския съюз. Така в крайна сметка харчим с 25 процента повече енергия за производство на единица вътрешен продукт спрямо средната стойност в Европа. Това е потенциалът, който трябва да усвоим до 2020 г., категоричен е Колев.

Ниската енергийна ефективност у нас се обяснява с дългите години, в които сме ползвали евтин ток, коментира Димитър Дуков - изпълнителен директор на Фонда за енергийна ефективност.

Променените реалности обаче налагат страната ни бързо да се преустрои. Това е и основната задача на приетия през 2008 г. Закон за енергийна ефективност, посочиха специалистите.

Националната индикативна цел предвижда разходът на електроенергия да се намали с 9 процента до 2016 г. и с 20 на сто до 2020 г. Постигнатата икономия на енергия досега е 1329 гигаватчаса годишно, което е 18,4 процента от националната цел, съобщи Колев. По думите му това доказва, че страната ни има възможност да изпълни ангажиментите си.
Още от статията на „Монитор"

"Брюксел ни натиска за по-скъп ток", казва в интервю за „Стандарт" управителят на "Еолика България" Стилиан Бурханларски
Токът ще поскъпне заради зелената енергия, стана ясно във вторник от думите на шефа на държавния регулатор Ангел Семерджиев. Новият проектозакон за енергията от възобновяеми източници вече е внесен за обсъждане в Министерския съвет. Ще реши ли той проблемите в сектора, отговаря ли на нуждите на бизнеса и има ли нужда от допълнителна подкрепа от държавата, попитахме управителя на "Еолика България" Стилиан Бурханларски.
Г-н Бурханларски, има ли печалба от пазара на зелена енергия?
- Преди 6-7 години България започна да изпълнява директивата на Европейския съюз, според която в определени срокове трябва да изградим възобновяеми енергийни мощности /ВЕИ/. Поради стремежа нещата да станат бързо, започна работа в тази насока, без да има добре изградена нормативната уредба. Доминираше желанието на определени управленски среди да се създаде възможност всеки да може да се включи в изграждането и да извлича спекулативни облаги. В тези начални години изведнъж се получи бум от интереси, но не и от инвестиции. Докато в строителството имаше инвестиции, при възобновяемата енергия повече бяха спекулациите. Много хора видяха в това възможност да придобият земя и територии. Така държавата се напълни с проекти. Към момента в НЕК има искания за 14 хил. мегавата мощности. А възможностите на преносната мрежа са около 1/10 от заявеното.

Как се получи това?
- Според първоначалната нормативна уредба, изискването за опит в сферата на ВЕИ не съществуваше. Освен това такива компании трябва да са и инвеститори. Не можеш да разработваш проект за 20-30 и повече мегавата, ако имаш дребен бизнес, с който си докарваш пари за съществуване. Надали е възможно такъв човек да направи инвестиция за 20-30 млн. евро. В момента "Еолика България" изгражда инсталация от 60 мегавата и инвестицията е 103 млн. евро. Но законът досега позволяваше на всеки, на когото му е хрумнало, да направи проект и после да търси на кого да го продаде. В момента България е блокирана от такива ветроенергийни проекти. Това затруднява много сериозните инвеститори, които са докарани в много случаи до безизходица. Създават се и проблеми на НЕК.

Служителите са претоварени. Тези заявки за 14 хил. мегавата са минали през съответните отдели в НЕК и там са наясно, че толкова проекти не могат да се реализират и че се работи на празни обороти. Законът обаче задължава НЕК да разгледа всички искания и да даде становището си.

Какво печелят собствениците на тези проекти?
- Те се опитват набързо да изкарат големи пари, като направят проект и след това го продадат за много повече от вложеното. А държавата стои отстрани и гледа. Може би някой има интерес от това.

Какво трябва да направи държавата, за да оправи нещата?

- Добро законодателство. С идването си на власт Бойко Борисов се опита да сложи ред в този бизнес. Редуцирането на проектите за 14 хил. мегавата обаче не може да стане толкова бързо. Много от тях са получили разрешение, макар на не много законово основание. Сега има опити с новия Закон за възобновяемите източници да се сложи ред. Има разумни предложения в него. Най-доброто е, че за всеки мегават мощност, заявен за изграждане, трябва да се заложи в НЕК определена сума. Засега още не е ясно кога да стане това - дали при подписването на предварителен договор за присъединяване или при получаване на лиценза от ДКЕВР. Но трябва да има мярка, която да ангажира разработващия проекта да рискува пари, които да го възпират от спекулации. Повече от 50% от проектите сега са спекулативни. Добре е в закона да има изисквания кандидат-инвеститорите в такива проекти да са осъществявали подобни инвестиции.
Още от интервюто на „Стандарт"

„АЕЦ "Белене" може да се финансира с руски пари за 33 месеца", казва в интервю за „Класа" Богомил Манчев, изпълнителен директор на „Риск инженеринг" и председател на „Булатом"
Г-н Манчев, вие сте технически консултант по строежа на втората атомна централа, успяхте ли да разгледате писмото, публикувано от „Росатом" за АЕЦ „Белене", което изтече в медиите?
- Да, видях го и мога да кажа, че в него няма нито една вярна цифра. Това са някакви общи данни, които будят съмнение за някакъв вид спекула.

Каква е причината според вас точно сега да се появи това писмо?
- Не мога да ви кажа, но в момента ние сме в чувствителен период и сега се изготвят документи. Новият финансов консултант HSBC започва да работи по проекта и за много кратко време има да свърши доста конкретна работа. Нормално е останалите участници да изчакаме фирмата да си каже мнението. Още стои и онзи критичен момент с ескалацията на цената или крайната цена, която ще се образува. Тя е договорена до един максимален праг, а дали той ще бъде достигнат, или ще се избере някакво друго число, това вече е в ръцете на т. нар. Проектна компания „Белене". Там не може само България да взима отношение, защото в проекта има и други участници. Всеки, който е вложил дори един лев в централата, трябва да знае колко скъп ще стане този лев. И затова инвеститорът се е съгласил да участва все пак.

Заместник енергийният министър Марий Косев вече е стартирал организирането на работните групи, които са по създаването на структурата на проектната компания. Ние, като архитект-инженер на проекта, сме участници. Друга работна група действа с пълна пара в момента по завършването на техническия проект на централата и той е вече на последния етап. В момента се обсъжда планът от руския проектант - „Атоменергопроект". В тази група има експерти на енергийното министерство, на Агенцията за ядрено регулиране и на европейския консултант „Риск одит", а групите се водят от хора на НЕК. С тях се решават последните въпроси по втората редакция на техническия проект.

Ние като експерти даваме всякакви предложения и предупреждаваме инвеститорите за рисковете по приемане на един или друг вариант, но крайното решение се взема от клиента ни. На практика за АЕЦ „Белене" в момента си остават три възможните варианти за развитие - спиране на проекта, замразяване или продължаване. Това, дали ще се прекрати, зависи от собствениците. Вече имаше среща в София между финландската „Фортум", френската „Алтран технолоджи", „Росатом" и НЕК. Те трябва да решат какво ще се прави. Не може да поканите някой да участва, пък после да се прецени, че централата няма да се изгражда. Ти можеш да излезеш от начинанието, да предоставиш територията на концесия например, но ти вече не си сам в този проект.

Предполагам, вече сте представили необходимата информация на инвеститорите по проекта, нали?
- Ние сме се съобразили с меморандума, който е подписан на 30 ноември. А там ясно се казва, че България ще запази 51% дял в проекта АЕЦ „Белене".

Въпросът ми е дали все още френската и финландската компания обсъждат какъв дял в проекта искат?
- Те участват с по един процент в момента, но по-натам ще говорят с другите участници дали са съгласни да се преразпределят дяловете. Но това си е проблем вече на съдружниците вътре в компанията.

Появиха се изказвания на бившия премиер Сергей Станишев, че още при управлението на тройната коалиция е било взето решение за използването на индексация за проекта по Евростат и оскъпяването на строежа можело да стигне максимум до 1,6 млрд. евро. Това така ли е?
- Не е вярно това. И по негово, и по наше време таблицата за оскъпяване е една и съща, понеже ние участвахме в изготвянето й. И оскъпяването е наистина от 600 млн. евро до 2,3 млрд. евро.
Още от интервюто на „Класа"