България все още не отговаря на европейските изисквания за речна безопасност и е заплашена от сериозни санкции, ако до края на 2009 година не изпълни ангажиментите си към Брюксел. Това съобщи Златко Кузманов от Министерството на транспорта на семинар за усвояването на европейските пари, пише Дарик.
„У нас е все още почти невъзможно да се проследи дистанционно кораб в река Дунав. Страната ни дълго време отлагала инвестиция в информационна система за речна безопасност и това е довело до закъснение спрямо другите европейски градове", обясни Златко Кузманов от държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура".
Брюксел настоява до края на 2009 година България да изпълни минималните действия за създаването на такава система, иначе ни чакат санкции от 3000 до 4000 евро за всеки ден забавяне. За целта държавното предприятие ще похарчи 30 млн. лева от европейските структурни фондове и ще изгради речна информационна система на три фази до 2013 година.
В същото време подобен проблем не съществува за морския ни транспорт, който вече работи с модерна система за безопасност, обясни Кузманов. Общата й стойност е 12.5 млн. евро, като първите две фази са изградени по линия на програма ФАР, а третата част от системата ще се създаде с пари по оперативна програма „Транспорт".
Кузманов демонстрира възможностите на системата, като проследи в реално време местоположението на произволно избран кораб. Технологията дава възможност да се разбере какви маневри е правил корабът, къде е пускал котва, както и къде точно е спрял в пристанището.
Системата изчисли още, че за последните 72 часа в двете най-големи морски пристанища у нас са акостирали по около 20 кораба, докато лидера в региона - румънското пристанище Констанца, е приел е приело за това време повече от 100 плавателни съда.
До 24 ноември Еврокомисията окончателно ще реши дали да позволи харченето на блокираните средства за пътни проекти по програма ИСПА и ФАР, съобщи Нели Йорданова, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" към транспортното министерство. Парите за пътища по ИСПА бяха първите от серията блокирани средства от ЕС за България. ИСПА трябва да приключи до края на 2010 г. и по нея се финансира изграждането на магистрала "Люлин", съобщава в."Сега".
Почти едновременно със спирането на парите по ИСПА бяха спрени и тези по ФАР, а единствените два пътни проекти, стартирали по оперативна програма "Транспорт" - пътя Кърджали-Подкова и връзката на магистрала "Хемус" с околовръстното, бяха също спрени заради скандално нарушение на процедурите по избор на фирми, направено от бившия пътен фонд.
В същото време стана ясно и, че транспортното министерство, БДЖ и бизнесменът Людмил Стойков са се договорили железниците да не правят никакви плащания повече по цесионния договор между бизнесмена и БДЖ, сключен през 2004 г., съобщи министър Петър Мутафчиев. Договорът предвиждаше срещу плащането на 60 млн. лв. дълг на железниците към НЕК бизнесменът да получи над 5000 вагона за скрап.
"До момента сме дали само 32 вагона и няма да даваме повече, а лихвата по договора я намалихме от 7% на 5%", похвали се Мутафчиев. Людмил Стойков бе разследван за измама със средства по програма САПАРД, но отърва обвинението. Той се разследва и за пране на пари.