През месец март доларът на САЩ падна до историческото си дъно. След това в началото на лятото той започна да пълзи бавно нагоре, за да може през последния месец да пробие през всички нива на съпротива. Поскъпването му спрямо евро, британския паунд, швейцарския франк и австралийския долар бе едно от най-зрелищните валутни движения, виждани напоследък.

И така до началото на тази седмица, когато серията слаби данни за макроикономиката, добрият индекс на икономическото доверие в Европа, мрачните оценки на известния икономист Кенет Рогоф и геополитическите сътресения, довели до ново поскъпване на петрола, сложиха спирачки на американската валута, която днес се движи около нивото $1.48 спрямо евро.

Но преди този развой на събитията, пазарните анализатори се бяха истински въодушевили. От Goldman Sachs например са изготвили доклад със заглавието „Доларът достигна своето дъно" - тоест оттук насетне само ще се покачва. Тези, които са залагали на неизбежното разпадане на икономическата и политическа власт на САЩ, изглежда ще трябва да почакат до другия икономически цикъл - шегува се Амброуз Евън - Причард от „Телеграф".

Има защо да си оптимист за икономиката на САЩ. Промишлеността на САЩ е изключително конкурентна, макар и малка по размер. Фондове от Близкия Изток масово искат да купуват компании от Уолстрийт и така внасят свежи пари. За да избягат от скъпото евро и ръста на разходите за труд, европейски компании като Airbus и Volkswagen изнасят производството си в Америка.

Износът на САЩ се е покачил с 22% за последната година, което е повече дори и от ръста на Китай. Търговският дефицит на САЩ (изключвайки петрола) се е свил с две пети спрямо нивата през 2002 г. до $300 млрд. годишно, или 2.1% от БВП. Лихвената политика на ФЕД засега се оказва по-удачна от нервните реакции на ЕЦБ.

Само че драстичната промяна в настроението на финансовите пазари дойде чак след като се видя, че конкурентите на САЩ от ОИСР падат като кегли и всички богати страни в света са се заразили от болестта кредитна криза. Заради негативните данни от Канада, Великобритания, Германия, Япония, Франция, Италия, Швеция и Испания  (да не изпуснем рецесията в Дания, Исландия и Нова Зеландия), теорията за „отвързването" на световната икономика от тази на САЩ вече изглежда сериозно разклатена.

Биковете отново надигат глава в САЩ, което се вижда по новия интерес към акциите на финансовите компании и новите опити да се продават второкласни облигации. Но не е изключено това да е чисто и просто „мечи капан".  

Има и пълни основания за песимизъм относно икономиката на САЩ. Пакетът с фискалните стимули поддържаше разходите на консуматорите през второто тримесечие, но сега няма какво да го замени. Ръстът на износа на САЩ вероятно няма да е вечен, щом икономическата криза приема глобални измерения. Има мнения, че САЩ ще изпаднат във втори, по-сериозен етап на кризата в своя икономически цикъл и тогава значението на думата „депресия" ще стане по-ясно.

Пазарът на фючърси оценява 33% спад в цената на жилищата в САЩ. Банките продължават да крият загубите си от ипотечната криза, като активите, които те вече са обезценили (под $500 млрд.), не могат да се сравнят със загуба в размер една трета от стойността на домовете. Оценка на специалист от Westwood Capital сочи, че 28% спад (от върха) на цените на имотите в САЩ се равнява на загуба на богатство в размер на $5.4 трилиона - за домакинствата. Кредитните институции ще останат с $1.25 трилиона загуби.

Има прогнози (Меридит Уитни, банка Cassandra), че цената на имотите в САЩ може да падне с 40%. В подобен случай получателите на ипотеки ще започнат колективно да вдигат белия байрак. „Не мисля че сме близо до края на обезценяването на активи. Продължавам да смятам, че капиталовото ниво ще се понижава, също и акциите ще се понижават".

Така че засега да не се надяваме безкритично, че болезнените сътресения в Щатската икономика са приключили, само защото валутата на страната се е засилила в един момент. Рязкото поскъпване на долара се дължи не толкова на вътрешната мощ на САЩ, колкото на срива в търсенето на търговски стоки (следствие от забавянето на глобалния икономически растеж) и надвисналата над еврозоната рецесия.