Включете своя тостер, телевизор или прахосмукачка. Токът, който ги задейства, е променлив. Въпросът, дали светът да бъде захранван от прав ток, при който електроните текат в една посока или пък от променлив, при който те се движат хаотично, е бил решен през 1880. Томас Едисон е подръжник на първата теза, докато Уестингхаус подкрепя променливия ток. Битката печели Уестингхаус.

При къси разстояния (каквито са били електропреносните мрежи на времето), по-изгоден е променливият ток: той носи много по-малко загуба на енергия и именно затова се произвежда стандартно.

Обаче вече някои специалисти считат, че на по-големи разстояния в електрическата мрежа правият ток води до много по-малки загуби на енергия. Не само това е неговото предимство - важно е, че използването на пряк ток ще даде възможност електропреносната мрежа да бъде преструктурирана така, че да направи вятърната енергия по- ефективна.

Това ще намали използването на конвенционалните източници на енергия, които замърсявят околната среда.

Вятърната енергия е изправена срещу два проблема. Не може да бъде потреблявана където и когато имаме нужда от нея. Новата единна европейска система за дистрибуция на енергия, която в момента се разработва в института за алтернативна енергия в град Касел, Германия, ще трябва да се справи и с двете посочени трудности.

Въпросът свързан с това откъде духа вятърът вече не е проблем, тъй като винаги все някъде вятър има. Ако например в Испания е ветровито, а в Ирландия не, вятърът духа в една посока. При буреносен ден на Изумрудения остров посоката се обръща.

Въпросът кога духа вятър вече е проблем. В тази връзка е интересно да споменем опита на Норвегия, която е мощен консуматор на вятърна енергия.

Страната е снабдена с хидроелектрически централи. Това е един от малкото начини  енергията от непостоянни източници като тази на вятъра да бъде съхранена в количества, които се трупат в електроинсталациите.

Тя се използва за изпомпване на вода за резервоарите, захранващи хидроелектрическите турбини. Капацитетът на Норвегия е толкова голям, че ако се разрази силен вятър в цяла Европа , което се случва от време на време, хидро- системите се задействат и могат да запълнят излишъка в резервите до 4 седмици напред.

Погледнато от тази призма, изграждането на единна електропреносна система в Европа е очевидно наложително. Причината такава да не е изградена е използването на променлив ток, загубите от който са твърде големи на дълги дистанции. Следователно подновеният интерес към правия ток е напълно закономерен.

Норвежска компания вече започна изграждането на високо волтажни предаватели на прав ток между скандинавските държави, Холандия и Германия.

Ирландската компания Airtricity, която се занимава с вятърна енергия, планира изграждането на още от тях. Тя цели създаването  на т.нар. Супермрежа. Това е система, която ще свързва вятърни ферми по бреговете отвъд Атлантика, както и Ирландия, Северните и Балтийски морета с клиенти в цяла Северна Европа.