Жените са по-спокойни от мъжете. Те са по-склонни към сътрудничество и презират да се самоизтъкват. Това е в гените им, пише Майкъл Скапинкер, колумнист на Financial Times.

Тези, които бяха на достатъчна възраст през 1970те, тогава и феминизмът ставаше зрял, ще намерят нещо смущаващо в това жени пишещи по мениджмънт да използват биологията, за да обяснят, че има разлика между мъжкото и женското поведение. Прогресивното мислене навремето настояваше, че мъже и жени в природата си са еднакви и социализацията (social conditioning) прави мъжете агресивни, а жените коопериращи се.

За някои писатели нещата все още стоят по този начин - например в статия в Harvard Business Review от септември се твърди, че причината, поради която жените мениджъри като цяло имат по-мек стил, надали е генетична. Дамите мениджъри се държат по мек начин, тъй като хората реагират лошо на агресивни жени; чрез кооперативния подход жените мениджъри по-лесно налагат властта си.

Една нова книга, „Защо жени значи бизнес" (Why Women Mean Business), е по-смела: биологията има значение, твърди се в книгата. Авторите Авива Витенберг - Кокс и Елисън Мейтланд (Avivah Wittenberg-Cox and Alison Maitland) като доказателство цитират ново изследване, според което мозъците на мъжа и жената се различават. Това неминуемо засяга и начина, по който те управляват.

„Защо разликите в стила на комуникация, биологичните ритми, хормоните и функционирането на мозъка (да споменем само някои) трябва да спрат точно преди лидерския стил?", пита се в книгата.

Авторите цитират Мат Ридли (учен, познат също като бивш председател на фалиралия ипотечен кредитор Northern Rock), който твърди, че „изследванията на нашите най-близки роднини, шимпанзетата" са разкрили, че мъжките са по-склонни да се конкурират и отдават по-голямо внимание на статуса отколкото женските. Тоест вътре в мъжете би трябвало да има биологично завещание, което ги кара да проявяват тенденция да се изблъскват един друг по пътя нагоре по дървото, твърди Ридли.

Авторите на „Защо жени значи бизнес" обаче изтъкват, че ако компаниите искат да успеят, те трябва да тръгнат по женския път на правене на нещата. В новата базирана на знание икономика компаниите се нуждаят от склонни към сътрудничество мениджъри, които могат да убедят хората да работят в екипи. Няма нужда жените да променят природата си.

„Защо жени значи бизнес" е иновативна и стимулираща книга, препоръчва ни я Скапинкер - може би също затова, че Елисън Мейтланд е съдействала на FT в течение на 20 години. Обаче не могат да се премълчат проблемите, които ни поставя биологията.

Първо, скенерите са установили разлики между функционирането на мъжкия и женския мозък. Новородените момиченца остават втренчени в човешките лица по-продължително, отколкото в механични подвижни играчки. При момченцата това е тъкмо обратното. Само че науката далеч не е казала тежка и окончателна дума: все още не знаем каква смес между наследственост и възпитание прави от момченцата тези мъже и от момиченцата тежи жени, които виждаме във фирмите сега.

Второ, ако се изтъкне, че съпричастният характер на жените ги прави особено подходящи за управление на предприятия основани на сътрудничество, това също така значи, че жените са по-малко пригодни за други задачи.

Лорънс Самърс, бившият президент на Харвард, може да е политически безочлив като предполага, че вътрешно присъща настройка е причината за оскъдния брой жени математици и инженери, но аргументът му отговаря на широко приеманата гледна точка, че жените са психолози, а мъжете систематици.

Трето, проблемът с даването на характеристики на големи човешки групи лежи в това, че не се отчитат големите вариации вътре в самите групи. Жените като цяло може да са по-съпричастни от мъжете, но познаваме склонни към сътрудничество мениджъри мъже и деспоти жени. По същия начин някои момчета не могат да сменят един бушон, а други жени не могат да говорят някому, без да му креснат. Така че Самърс може да гради теориите си, но човекът е устроен по безкрайно сложен начин и трудно влиза в една от две категории.

Само че има една неизбежна разлика между мъжете и жените: засега само жените раждат бебета. Почти всички изследвания на женското лидерство отчитат, че прекъсването по майчинство спира кариерата на жените. Може да се говори за някакви предимства на мъжете като бизнес лидери, но е доказан факт, че самотните бездетни жени на възраст между 40 и 64 години печелят значително повече пари, отколкото мъжете от същия сорт.

И сега изводите: някои жени, които пишат за мениджмънт, съветват майките да се замислят дали да работят на непълен работен ден докато отглеждат децата си, предупреждавайки ги, че така рискуват да създадат „женско гето".

Обаче непълната заетост е начин, по който жените майки могат да останат в играта и ако изиграят картите си добре, някъде в началото на петдесетте си години те ще могат да се върнат на пълно работно време. След като продължителността на живота се покачва, пред тези жени ще има още 20 години трудов път - и то точно във времето, в което повечето мъже искат вече да забавят скоростта, пише в „Защо жени значи бизнес".

Ако наистина е така, по-малко мъже ще пречат на жените във възхода в кариерата им. „Не знам дали биологията решава дали жена ще влезе в костюма на шефа, но демографията - определено", завършва Скапинкер.