Според новия доклад „Жива планета" на световната екологична организация WWF, ресурсите на Земята се топят толкова бързо, че сегашния начин на живот , т.нар. лайфстайл, след още едно поколение ще изисква ресурсите на две планети.

Вече над три четвърти от населението на планетата живее в държави, където нивата на консумация надхвърлят регенерацията на природата.

Според WWF неразумната консумация на природен капитал заплашва просперитета на Света. В бъдеще ще видим това в по-високи цени на храната, енергията и водата- твърди генералният директор на WWF Джеймс Лийп.

Ако претенциите ни към планетата продължат да нарастват със същия темп както сега, към средата на 2030те човечеството ще се нуждае от еквивалента на две планети, за да запазим начина си на живот, сочат изчисленията на WWF.

Джонатан Ло от Лондонското зоологическо дружество е заявил, че драматичните екологични загуби, причинени от замърсяване, обезлесяване, прекомерен риболов и злоупотреба с почвите, вече имат сериозни последици.

В изявление, придружаващо доклада и цитирано от Reuters, Ло твърди, че последиците от глобалната екологична криза са по-сериозни от сегашната икономическа криза.

В екологично отношение поведението ни е същото, каквото имаха финансовите институции, преди да започнат да фалират, заявил е екологът. Търсим незабавно удовлетворяване на желанията си без да държим сметка за последиците.

WWF дори говори за „екологична кредитна криза". Основание за това дава изчислението, че 77% от хората живеят на „екологичен дълг".

В доклада „Жива планета" се оценява екологичния глобален „отпечатък" (footprint). В момента той надхвърля регенеративния капацитет на планетата с 30%. Човечеството живее за кредит от средата на 1980 г., но сега тенденцията се ускорява.

Най-големият отпечатък върху природата оставят страните гиганти САЩ и Китай. На глава от населението най-голям отпечатък оставят жителите на САЩ и Австралия, в компания с населението на ОАЕ, Кувейт и Дания.

В дъното са жителите на Бангладеш, Конго, Хаити, Афганистан и Малави.

В регионално отношение, страните, които живеят според своя биокапацитет, се намират единствено в Африка, Латинска Америка и Карибския регион, както и в Европа - но извън ЕС.

Според WWF световните лидери трябва да направят екологичните проблеми свой приоритет и да включват екологията в решенията, които касаят консумацията, развитието, търговията, селското стопанство и риболова.

Ако човечеството прояви желание, то ще намери начин да живее според капацитета на планетата, твърди Лийп. Но първо трябва да осъзнаем, че екологичната кредитна криза изисква дори по-решителни действия от тези, които се изработват сега за финансовата криза.

Тропици и умерени райони

За последните 35 години популацията на диви животни в света е намаляла с една трета. Това показва индексът „Жива планета", който отчита числеността на 1686 вида гръбначни животни по целия свят.

За да достигнат по-голяма популярност, еколозите сравняват Living Planet Index с борсовите индекси, които демонстрират състоянието на пазара в определен момент.

В тропичните райони загубата на биоразнообразие от 1970 г. насам е 51%, докато в районите с умерен климат има известен ръст. Но това не означава задължително, че тропичните райони понасят много по-сериозни екологични последици от умерените.

Индексът работи с данни от последните 35 години. Ако се беше включила информация за по-дълъг отрязък от време, например едно столетие, картината щеше да демонстрира и огромните поражения за биоразнообразието за умерения климат, донесени от индустриалната революция.

Така или иначе индексът показва, че има тежка загуба на биоразнообразие в тропичните райони.

Загубата на биоразнообразие общо за всички региони на сушата е 33%. В морските води е 14%, а в сладководните басейни 35%.

Екологичния отпечатък

Екологичният отпечатък измерва „търсенето на биосфера" от страна на хората посредством площта биологично продуктивна суша и море, които се изискват за осигуряване на ресурсите, които използваме, както за абсорбиране на нашите отпадъци.

През 2005 г. глобалният екологичен отпечатък е 17.5 млрд. глобални хектара или 2.7 ха. на човек от населението. (Глобален хектар е хектарът със средната за света производителност на ресурси и абсорбиране на отпадък).

От страна на предлагането, общата производителна площ, или биокапацитетът, се равнява на 13.6 млрд. гха или 2.1 глобални хектара на човек. Тоест търсенето надвишава предлагането с 30% през 2005 г.

Осем държави в света разполагат с 50% от биологичния капацитет на планетата: САЩ, Бразилия, Русия, Китай, Канада, Индия, Аржентина, Австралия.

Екологичният отпечатък е най-висок в Северна Америка (почти 10 г ха), където ресурсният капацитет е надхвърлен с 2.71 г ха. Отпечатъкът е висок и в Европа извън ЕС, но там ресурсите са и по-високи и излишъкът е 2.26 г ха. ЕС е с 2.38 г. ха на минус.

(Не)популярни факти

Повечето от нас поддържат лайфстайла си, като теглят екологичен капитал от другите части на света. През 2005 г. 61% от отпечатъка върху природата, създаван от консумацията на развитите държави, се осигурява от внос.

Миналото лято за пръв път в историята на човечеството Арктическия лед е бил ограден отвсякъде с вода. 40% от водите на Световния океан са сериозно засегнати от човешката дейност.

Обезлесяването в периода 2000 - 2005 г. е протичало с годишна скорост 3.5 млн. ха в Бразилия (над една трета от територията на България) и 1.5 млн. ха в Индонезия. В следствие животинската популация е спаднала с 62%.

20% от всичките над 5400 вида бозайници са в списъка на застрашените видове.

Не е твърде късно да обърнем тенденцията и да избегнем необратима екологична рецесия. Но е почти невероятно да се постигне целта, заложена в международната Конвенция за биоразнообразие за спиране загубата на живот по света до 2010 г.

До 2050 г. човечеството вероятно ще достигне 9 млрд. души. За същото време рибните ресурси ще се съкратят с 90%.

Човечеството вече разполага с нужните технологии, за да осигури нарастващото потребление на храни и енергия към 2050 г. по екологично отговорен начин.