Въпреки че би била голяма по обем работа, мисля, че е нормален процес да се тръгне към едно кодифициране на земеделското законодателство в един нормативен акт, коментира в интервю за агенция „Фокус" председателят на Комисията по земеделие и гори в Народното събрание Десислава Танева, депутат от ГЕРБ.

„В момента поземлените отношения и всичко, което засяга българската земя с предназначение за земеделски нужди, е разпръснато в няколко закона. Част от тях, включително и този, който последно беше изменен отново, многократно е изменян заради обществените нужди през времето си.

Мисля, че е нормален процес, въпреки че би била голяма по обем работа, да се тръгне към едно кодифициране на земеделското законодателство в един нормативен акт. Има и възможности да бъдем подпомогнати от донорски програми. Това би било едно глобално решение", обясни Десислава Танева.

Във връзка с оттеглянето на предложението за спорната промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която предвиждаше собствениците да предлагат за продан земите си първо на арендаторите, и обвиненията в лобизъм Танева каза: „Текстът касаеше поземлените отношения между три основни субекта.

Първият е дребният собственик на земеделска земя, на когото му беше възстановена земята 1992 г. и получи ниви по порядъка на 10 дка, разпръснати даже в няколко села, или една нива, чийто собственик, който по принцип не е заинтересуван да се развива като земеделец и земята му се обработва с договор или без договор.

Вторият субект - това са ползвателите на земеделски земи, които работят всичките си земи за земеделски земи и със земеделско предназначение - тези, които произвеждат земеделски продукти, които ние всички като общество потребяваме и се изхранваме с това производство.

А една част от него изнасяме и получаваме приходи. И третият субект по тези правоотношения са създадените преди три години Акционерни дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), чийто обект на дейност в получаване на доходи за дружествата и техните акционери чрез покупка и последваща продажба на земеделска земя.

Практически последната група беше най-ожесточеният противник срещу приемането на този текст и това е нормално. Със закон са създадени тези дружества да печелят от търговията със земеделска земя, а не от обработката й за земеделски цели.

Безспорен факт е обаче, че точно тази трета група е финансово много по-мощна с много добър експертен потенциал и затова тяхната защита беше така масирано представена. В момента земеделските производители, всеки ден е жътва, всеки ден вали, хората са по нивите и се молят да спре да вали, за да не се увреди реколтата. Този текст щеше да касае само договори за дългосрочно ползване на земята и той наистина беше във философията земеделската земя да се ползва за земеделски цели, нищо повече".