Адаптацията на развиващите се страни към промените в климата, както и тяхната активна посредническа роля, изглежда ще заемат най-съществения дял в международното обсъждане на промените в климата, което стартира в понеделник, 06.11, в африканската столица Найроби, предава специализираната агенция edie.net. Според публикуван по-рано доклад на ООН, Африка ще пострада най-много от промените в климата.

На конференцията присъстват делегати от 189 страни. В момента в ООН членуват 191 държави. Ще бъдат преразгледани механизмите, договорени през 1999 г. в Киото. Ще се създаде основа за ново съглашение, което да замени изтичащия през 2012 г. протокол от Киото.

Единствената държава - сериозен световен замърсител, която до този момент е подписала протокола, е Русия. Другите три големи емитента на въглероден двуокис и други парникови газове - САЩ, Китай и Индия, отказват да се присъединят към съглашението от Киото, основно по политико-икономически причини. Припомняме, че ратифицирането на Киото протокола стана с указ на президента Путин в края на 2004 г.

Предизвикателството е да се създаде такъв механизъм, в който всички ще искат да участват, каза на откриването на конференцията новият ръководител на секретариата на ООН за промените в климата Иво де Бор (Yvo de Boer).

САЩ излезе от съглашението през 2001 г. Мотивът на американската страна бе, че рестриктивните правила трябва да се прилагат и към развиващите се държави. Евентуално редуциране на емисиите щяло да коства работни места. Индия, четвъртият по значение замърсител, и Китай - съответно вторият, също засега поставят икономическото развитие на по-важно място от устойчивото развитие и предотвратяване на щетите за бъдещите поколения.

Водеща в инициативата е Великобритания. Британските политици се стараят да убедят ръководствата на САЩ, Китай и Индия да се присъединят към следващия след Киото международен механизъм.

Развиващият се свят счита, че богатите държави трябва да се ангажират в по-голяма степен с проблема, защото те са отговорни за настоящите проблеми. Но това е само част от истината, тъй като повечето страни от бившия „Трети свят" сега са по пътя на изграждане на благоденстващо общество, преодоляващо бедността, а това означава двуцифрен икономически ръст всяка година. Когато горният факт се съчетае с демографския бум, оказва се, че везните са изравнени.

Маргарет Бекет, секретар по чуждестранните дела на Обединеното Кралство, по време на посещението си в Индия в петък заяви, че тези, които страдат в най-голяма степен от промените в климата, трябва както да се адаптират, така и сами да смекчат ефектите: времето изтича и залогът може да бъде съдбата на планетата Земя. Думите й бяха ехо от доклада на видния икономист Майкъл Стърн за промените в климата и икономическите мерки, нужни за преодоляването им.

По време на конференцията в Найроби ще бъдат обсъдени и помощите за развиващите се страни, в т.ч. хранителни доставки, подобряване на инфраструктурата за водата, засаждане на дървета и въвеждане на зърнени култури, издръжливи на засушаване.

Ще бъде засегнат и проблемът за насочването на финансиранията от Адаптационния фонд към Механизъма за Чисто развитие (Clean Development Mechanism) на ООН. В момента 1/3 от средствата отиват за Индия, докато Африка получава само 2%.

Последният доклад на ООН показа, че Африка ще пострада най-силно от промените в климата. Прогнозите са за рязък спад в добивите на зърнени храни и за наводнения, свързани с повишаването нивото на световния океан, от които ще бъдат залети някои от най-големите градове на континента, включително и милионните градове Дар-Ес-Салам и Лагос. От високото ниво на океанската вода ще бъдат засегнати до 70 милиона души, установява изследването.

Конференцията за климата, която е едновременно и втора среща на подписалите протокола от Киото, ще трае от 6 до 17 ноември.