Премиерът и министърът на икономиката и енергетиката на България упорито изтъкват, че повишението на заплатите в страната се извършва с бурни темпове и твърденията, че сме много бедни, са медийна инсинуация. Тук също се изказаха становища, че не може да сме чак толкова бедни, щом показното потребление у нас процъфтява, например улиците на столицата са претъпкани с луксозни автомобили.

Междувременно България е сякаш абонирана от световните информационни агенции за клишето „най-беден член на ЕС". Налага се изводът, че или чуждестранните медии ни мислят злото, щом виждат само бедност и корупция у нас, или някой има интерес да представя българските граждани като по-богати, отколкото те всъщност са.

Средният път, който Източната философия ни препоръчва да избираме, ни води до анализ и оценка на най-безпристрастните данни за „Богатството на нацията", до които имаме достъп (разбира се, отново запазвайки известни резерви, както би направило мислещото същество). Сега разполагаме с данни, които значително се доближават до изискването за безпристрастност: Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд, основана от Съвета на Европа през 1975 г., е изготвила доклад за ключовите тенденции в заплащането в Европейския съюз през 2007 г.

В доклада се посочва, че увеличаване на заплащането в Европейския съюз през 2007 г. определено има и то е средно с 7%, главно заради ръста на заплатите в новите членове. Но едновременно със заплатите растат и цените и оказва се те по-бързо от заплатите: реалното увеличение на заплатите след отчисляване на инфлацията през миналата година е било 2.3%, тоест по-ниско отколкото 2.7% през 2006 г.

Да погледнем какво пише за България. Номиналното увеличение на заплатите в страната е 18.1%. Само че това не е максимумът в Европа. Преди нас по номинално увеличение са Латвия (32.3%), Литва (21.2%), Естония (20.2%) и Румъния (18.9%). На дъното по номинално увеличение са страни като Франция, Белгия, Холандия и Германия. Ясно е, че там заплатите се вдигат с по-малък процент, тъй като и без това вече са доста високи.

Прибалтийските страни са отделна тема. Прави впечатление, че следващи в списъка на увеличаването на заплатите са Полша с 8.6% номинален растеж. Тъй като тръгват от най-ниската база, икономиките на България и Румъния се нуждаят от по-висок темп на икономически растеж, което е свързано и с по-високо заплащане на труда. Защото икономически растеж има само чрез труд (труд в широк смисъл, т.е. интелигентна употреба на сравнителни предимства за постигане на по-висок резултат).

Но да видим как стоят нещата при реалното увеличение на доходите. България - реален ръст на заплащането 6.5% през 2007 г. Я виж ти, нещата започнаха да изглеждат по-различни. Преди нас по реално увеличение на заплатите са Латвия (18.3%), Литва (13%), Румъния (12.2%), Естония (10.5%). Ако работим с реални цифри, Полша е много по-близо до нас до ръст на работната заплата (4.4%).

Ясно е, че ако получаваш 1000 лв. и шефът ти увеличи заплатата с 6.5%, ще вземаш 65 лв. в повече. Но ако вземаш 3000 лв., 4.4% увеличение са 132 лв. Всъщност да не придиряме чак толкова, защото инфлацията през 2007 г. е направила реалните доходи в твърде много развити държави в Европа, както и в цялата еврозона (минус 0.4%), отрицателни.

Само че в доклада четем, че има тенденция за ръст на реалните заплати в Европа през последните години, въпреки флуктоациите в някои страни от година на година. Някъде след 2005 г. тази тенденция е постоянна. Такива са балтийските страни, Румъния, Словакия ... България в това число я няма.

Ето идва ред и на минималните работни заплати. В България МРЗ е 92.03 евро за месец. Румъния минималната заплата е 131 евро, в Литва е 202 евро за месец. Във Великобритания е забранено да получаваш по-малко от 5.52 паунда (8 евро) на час, сами направете сметките. В Холандия минималната заплата е 1317 евро месечно, но да не се сравняваме с холандците, да видим какво става в славянските страни.

В Полша минималната месечна заплата е 247 евро. Малко, наистина, но изглежда в Полша минимумът е близо до масовата заплата в България. В Словения минималната заплата е над 538 евро. В Словакия само 240 евро. В Чехия 288 евро.

В Унгария минималната заплата е 260 евро, в Латвия 171 евро, в Гърция 657 евро ... Изглежда има различни прагове за минимално необходимото за добър живот. Но в България минималното гарантирано от закона заплащане е под всякакви граници. (Друг е въпросът доколко минималната заплата сама по себе си е необходима и полезна за националната икономика. Това не подлежи на разискване тук. Исках да покажа съотношението, в което държавата гарантира доходите на трудовото си население - което в България става все по-малко).

Това се случва при правителство, което се ръководи от партия, кичеща се с името „социалистическа", имаща за коалиционен партньор царисти, които по-рано взеха властта, като обещаваха, че ще оправят нацията за 800 дни ... Мизерно минимално заплащане, „социалистическа" партия начело във властта - и правителство, работещо с огромен дори за консервативните западни макроикономисти бюджетен излишък, разпределящо повече от 40% от националния доход.

Не казвам, че всичките българи са бедни - както не е вярно, че всички критяни са лъжци. Все един от критяните ще казва истината, когато твърди, че всички на острова са лъжци ... Сталин през 1930те реши, че украинските селяни са лъжци и „кулаци", щом не изпълняват петилетните планове за доставка на пшеница. Той изпрати на село своите емисари, за да наведат ред и изземат всичко скрито от „лъжците" - включително и онова, което е било заделено за посев. Голодомор отне живота на милиони съветски жители в Украйна и Кубан.

Българите са жилава нация и са преживели не една власт или партия. Но ще стане страшно, когато от недоимък българите започнат да посягат на онова, което традиционно те си заделят за посев. Разбирай за образование и обучение. Вече виждах в български книжарници баби, които казват на внучетата си: „Остави, не я пипай тази книжка", както и не един депресиран студент. Но може би не трябва да повишаваме покупателната способност чак на цялото население? Не е ли по-добре да сменим ценностите, така че нужда от книги повече да няма? Или да кажем, че медиите са предубедени и черногледи.