„Ректори въртят 44 кръчми" е водещото заглавие на „Труд"
Столичният Студентски град е на път да задмине Лас Вегас. В академичното градче се ширят цели 191 заведения, а общежитията са 51. Активен нощен живот кипи и в 44 имота, стопанисвани от университетите в София - това показва одитът, поръчан от Министерството на образованието (МОМН). Обектите са отдадени под наем от ректорските ръководства и вместо знания в тях се налива алкохол.

Припомняме, че имотите са предоставени на вузовете от държавата, за да развиват учебно-образователна дейност в тях. Ректорите обаче са превърнали умишлено помещенията в чалготеки и барове, за да си докарат стабилни финансови приходи.
Рекордьор в развиване на търговска дейност е Университетът за национално и световно стопанство (УНСС). Икономическият вуз е дал цели 11 свои имота на собственици на нощни заведения, показва одитът. Техническият университет е предоставил 6 терена за барове и дискотеки, а Химикотехнологичният и металургичен университет и Лесотехническият университет - по 4.

Нощен живот кипи и върху три от имотите на Университета за архитектура и геодезия, Медицинския университет и Софийския университет. Националната спортна академия има договор за 2 имота. Толкова е преотдал и Минно-геоложкият университет. Театралната академия има само един терен, върху който се помещава увеселително заведение.
Експертите от звеното за вътрешен одит на МОМН са проверили всички договори за отдаване под наем, подписани от ректорите.
Още от статията на „Труд"

„ГЕРБ вкара и партиите в закона за престъпното имущество", разкрива от първата си страница „Сега"
ГЕРБ готви сериозни промени в закона за отнемане на престъпното имущество между първо и второ четене и го прави тайно от опозицията, научи "Сега". За пръв път повод за започване на процедура за отнемане на имущество ще бъдат нарушения, свързани с финансирането на партиите и на предизборните кампании. В закона се вкарват и нарушения по закона за обществените поръчки, без да е конкретизирано за кои текстове става въпрос. Това на практика означава, че всеки участник в обществена поръчка е потенциален клиент на комисията за отнемане на имущество.

Не е изключено тези текстове да се добавят под натиск на ЕС, чиито представители и институции често критикуват партиите за непрозрачно финансиране и смятат, че най-голяма е корупцията при обществените поръчки. Преди два дни премиерът Бойко Борисов се закани да подаде оставка, ако законът не бъде приет във вида, за който той се е договорил с шефа на Еврокомисията Жозе Барозу и главния секретар на ЕК Катрин Дей. Но от думите му не стана ясно кои текстове не намират подкрепа сред депутатите. Вчера той не даде разяснения. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че в ПГ на ГЕРБ има политическо съгласие за приемането на закона, което не обяснява защо Борисов е готов да подаде оставка.

Последните промени фигурират в проект, изготвен от работна група, която се състои от депутати от ГЕРБ и представители на съдебната власт. В него се предлага повод за започване на производство за конфискация да бъде и нарушение на чл. 289 от Изборния кодекс, който регламентира глобите за нарушаване на изискванията за финансиране на предизборната кампания от партии и кандидати.
Още от статията на „Сега"

„Искаме три деца, раждаме по 1,5", пише на първата си страница „Монитор"
Българските двойки имат желание да имат по 2-3 деца. Това съобщи Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека.  Въпреки това обаче младите хора у нас масово избирали да имат само едно дете.

,,За това влияят редица фактори, като на първо място е липсата на материална сигурност за отглеждането на повече от едно дете", коментира експертът. Според нея българският родител е грижовен и отговорен.

„Ще кажете, че има африкански народи, които раждат в една стая по 10. Това не е нашата народопсихология. Мисленето на българина е да се грижи за поколението си и да му създава условия", каза Антоанета Христова.

От 2005 г. насам раждаемостта в страната расте с бавен темп, като на 1000 души се падат 10 новородени, сочат данни от Института за изследване на населението и човека. Сред основните причини за ниската раждаемост у нас е, че много млади хора, на които предстои да станат родители, напускат страната. Така успоредно с изтичането на мозъци у нас се наблюдава и изтичане на родилки. Все по рядко двойките у нас минават под венчилото, което също е спирачка за създаването на многодетно семейство.
Още от статията на „Монитор"

„Руско лято", прогнозира от първата си страница „Капитал Daily"
Сезон на вълни с тенденции на приливи от някои дестнации и отливи от други. Това е предварителната нагласа на туроператори и хотелиери за идващото лято. Ето и синтезираните очаквания: повече туристи от Русия, но пък по-малко от Германия...
На фона на изключително успешната 2011 г., която донесе двуцифрен ръст на почиващите в морските курорти, през настоящото лято очакванията са за забавяне на темпото. След края на ключовите туристически борси в Берлин и Москва от сектора казват, че все още има много въпросителни около предстоящия сезон.

Добрата новина за хотелиерите по Черноморието е, че от тази година има сериозно увеличение на полетите от Русия, както и навлизане на нов германски туроператор на българския пазар. Лошата е, че се очертава "скъсяване" на сезона, тъй като първите програми тръгват от средата на май, тоест две седмици по-късно спрямо миналата година. Последните ваканции пък ще приключат по-рано - през септември, в сравнение със средата на октомври, когато беше краят на програмите през 2011 г.

Оптимизъм от Русия

Най-многобройната група туристи - руската, се очаква да нарасне значително и през тази. Причината е увеличението на полетите от Русия, като по данни на туроператори и хотелиери се очаква и ръст на туристите. Още през есента беше договорено, че по дестинациите Москва - Бургас и Москва - Варна ще има по 21 полета на седмица при 14 през предходната година. Освен това министерствата на транспорта на двете държави договориха и да няма ограничение на седалките (т.е. ще могат да кацат самолети и с повече места).

Туроператорите, работещи на руския пазар, казват, че в момента има ръст от около 10-12% на ранните записвания. Подобни са и данните на хотелиерите. "Колегите от морето съобщават, че се увеличават записванията от руснаци", коментира председателят на българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Захариев в афера с резерва", четем от първата страница на „Стандарт"
Собственикът на "ОЦК Кърджали" Валентин Захариев незаконно е продавал метали от Държавния резерв, които са били складирани в завода. Това съобщиха от Пловдивската апелативна прокуратура вчера. "Бях информиран от директора на полицията в Кърджали, че има сигнали за липсващи материали от Държавния резерв в ОЦК", обясни апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов.
Още по темата от „Стандарт"

„Продават тръбите за напояване на скрап" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Стотици километри стоманени тръби за поливане ще бъдат извадени и нарязани за скрап. В момента в цялата страна те масово се описват и бракуват. С парите ще бъде стабилизирана станалата скандално известна държавна фирма "Напоителни системи". Нейният бивш шеф на борда на директорите Георги Харизанов се оказа без висше образование, с условна присъда за изнудване и 2 висящи дела за заплаха и кражба на 50 000 долара.

Тръбите са слагани през 80-те години на миналия век, експлоатационният им срок е 20 г., повечето са ръждясали и негодни за използване, обясни Ангел Кинанов, шеф на дирекция "Управление на собствеността и държавно участие" в агроведомството.

От началото на демокрацията били обект на постоянни посегателства и кражби. Старите тръбопроводи, въпреки че реално вече не могат да се използват за напояване, се оказват и пречка за смяната им с нови. По програмата за развитие на селските райони има специална мярка, която ще субсидира напояването, но тя не можело да бъде пусната, ако има стари тръби.

В момента цели ромски фамилии се изхранвали от държавните тръби. Копаят дупка и режат парчета, които връщат за скрап, твърдят от земеделското министерство. Тръбите са с диаметър от 400 мм до 1000 мм с изолационно покритие. Преди седмица например 5-има роми били хванати с четири метални тръби, натоварени в каруци. Те били изкопани в землището на Мъглиж.

Вече има сключени сделки на Софийската стокова борса за продажба на скрап за 4,5 млн. лв., научи "24 часа". По-голямата част е на зелено, т.е. тръбите още не са извадени и предадени. Това трябва да стане през следващите месеци. Предадени за скрап са машинни елементи за около 2 млн. лв.

Глупаво е тръбите да се бракуват, дори да са с изтекъл експлоатационен срок, има нови технологии за ремонта им, коментира обаче проф. Христо Етрополски, зам.-шеф на Българската асоциация по мелиорации.

В Германия например вкарвали вътре в тръбите пластмасова обложка, с която те на практика ставали вечни.
Още от статията на „24 часа"

"ВВМУ "Никола Вапцаров" - на първо място сред "кръшкачите" в морската квалификация", информира от първата си страница „Класа"
Редица нарушения, граничещи с измама, на изискванията за провеждане на квалификационната морска дейност през последните няколко години изскочиха наяве след проверка на „Класа". Разследването на вестника бе на базата на получени по ЗДОИ протоколи за проверка на учебните центрове.

Установените нередности, най-големите от които във Военноморското училище, са в потвърждение на поредицата публикации на нашата медия за влошеното качество на морското образование. Това от своя страна доведе до факта някои чужди компании да не приемат българските квалификационни сертификати. Проведените проверки са и основната причина за затягането на изискванията в подготвяната от ИАМА нова наредба за компетентност на морските лица, които целят да въведат ред в хаоса на морското образование.

Най-сериозни нередности и измами има в стожера на морското образование - ВВМУ „Н.Й. Вапцаров". Освен констатираните от комисиите забележки се оказва, че част от симулаторите, използвани в морската квалификационна дейност, не отговарят на изискванията. Това означава, че ръководството на училището не е имало право да ги използва и да издава сертификати на курсистите, преди да бъдат осъвременени. Въпреки това тренажорите са били приемани от проверяващите на „юнашко доверие".

Един от комичните пропуски е свързан с тренажора Transas Navy Trainer Prof 4000. От ВВМУ са декларирали, че тренажорът е сертифициран, но не са представили сертификат. Вместо това са посочили договор за доставка от 2000 година. С малката подробност, че тогава тази серия не е съществувала, а започнала да се произвежда 4 години по-късно. За симулатора ERS 4000 пък от ВВМУ са представили сертификат, чиято валидност е изтекла година по-рано. Въпреки всичко тренажорите са били сертифицирани „по Правила III и IV от конвенцията за морско образование STCW". Проверка на „Класа" обаче показа, че тези правила от конвенцията третират съвсем други въпроси.
Още от статията на „Класа"

"Топим се необосновано за измами в ОЛАФ", съобщава „Труд"
Чиновниците в България допускат грешки при всеки втори случай на докладване на нередности по проекти пред европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Това показва одит на Сметната палата за установяването и докладването на нередности по европрограмите от началото на 2010 г. до средата на 2011 г.

В някои случаи администрацията многократно надува размера на санкциите за изпълнителите на проекти, по които са разкрити измами. До ОЛАФ са изпращани и случаи, които не се класифицират като измами. Те обаче се отразяват в докладите на службата и това влияе негативно на имиджа на България.

При докладването на нередности управляващите програмите посочват сумите, с които се намаляват бюджетите на проблемните проекти. Те се поемат от изпълнителите. Одиторите на Сметната палата обаче установили, че българските чиновници не искат навреме от изпълнителите да възстановят сумите. Така те остават за сметка на бюджета.

Сред грешките е отчитането на санкция от над 2,18 млн. евро по проект от програма "Регионално развитие". Реалната сума на глобата обаче била 109 114 евро. Такива грешки увеличават значително общия размер на сумите, засегнати от нередности, изпратени на ОЛАФ, пише в доклада на одиторите.

"Надуване" на санкциите има и по програма "Конкурентоспособност". Грешките идват от това, че вместо корекцията се записва целият бюджет на проекта (включително и парите, осигурени от фирмите).
Още от статията на „Труд"

"Правителството се зае да оправя и ОЦК", съобщава „Капитал Daily"
Броени дни след като уреди продажбата на "ГОРУБСО - Мадан", премиерът Бойко Борисов влезе в посредническа роля за спасяването и на друго предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев. Ще се търси международен мениджър за "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК), който да стабилизира предприятието, преди то да бъде продадено на нов инвеститор. Това обяви министър-председателят при посещението си Кърджали заедно с икономическия министър Делян Добрев.

Със задачата да намерят ново управление на предприятието са били натоварени банките кредитори, но без да посочват имена. Основните заеми на ОЦК са към BNP Paribas и ПИБ, но работи и с други банки.

Това е второто частно предприятие, в което правителството се намесва, за да потушава напрежение заради неизплатени с месеци заплати от страна на мажоритарния собственик "Интертръст холдинг". В края на миналата седмица с инструкциите на премиера друго дружество от структурата на холдинга - "ГОРУБСО - Мадан", премина в ръцете на "Върба Батанци". Компанията е обединение между "Минстрой холдинг" на бившия вицепрезидент на "Мултигруп" и ползващ се с подкрепата на ДПС Николай Вълканов и групата "КЦМ 2000" на най-големия производител на олово и цинк у нас. Срещу това да получи концесии за два рудника в района на Мадан и обогатителна фабрика в Рудозем "Върба Батанци" се ангажира да покрие 30 млн. дългове на дружеството.

Лостовете са малко

За разлика от мините обаче, където правителството можеше да притисне Захариев, като го заплаши с отнемане на концесиите, положението в кърджалийския завод е по-различно. "Ситуацията в ОЦК е много тежка и държавата не разполага с много лостове за намеса, както в случая с "ГОРУБСО - Мадан", където дружеството има концесионен договор с държавата", коментира министър Добрев. Затова се е стигнало до решението да се намери чуждестранен мениджър, за да се гарантира обслужването на кредитите и изплащането на заплатите на работниците. Едва след като предприятието бъде стабилизирано, може да се очаква друг инвеститор, който да продължи модернизацията, смятат управляващите. Дали обаче ще има такъв "куражлия", както самият Захариев определи наскоро евентуален купувач, е спорно.
Кой колко е дал

Според информация на икономическото министерство ОЦК има дълг към една българска и две чуждестранни банки в размер на 160 млн. евро (почти 313 млн. лв). "Няма такива големи задължения, не знам откъде са данните", категоричен беше обаче изпълнителният директор на "Интертръст холдинг" Роберто Младенов. Той отказа да посочи точна сума, но според подадения на борсата отчет към края на 2011 г. ОЦК има общо 141 млн. лв. дългосрочни задължения и малко под 50 млн. лв. краткосрочни. Освен банкови кредити сумата включва и други задължения.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Кабинетът ще съживява Северозападна България с европари", разкрива „Сега"
Макар че към началото на март България е усвоила само една пета от предвидените 15.6 млрд. лв. по 7-те оперативни програми, кабинетът вече чертае планове за следващия програмен период 2014-2020 г. "България може да получи около 17 млрд. лв. от ЕС, а с националното съфинансиране стойността на европрограмите може да набъбне до около 20 млрд. лв.", съобщи ресорният министър Томислав Дончев.

Възможно е да се появи и изцяло нова оперативна програма, която да бъде насочена към проекти от Северозападна България. Причината е, че именно тази част на страната се справя най-зле с усвояването на европарите, а наскоро районът бе определен и като най-бедния в ЕС.

Според Дончев идеята за създаването на подобна програма е примамлива, но крие капани. По думите му от ЕК ще са скептични, ако България поиска програма "Северозападен район". Вместо това министърът предвижда да се създаде списък с проекти, които да се реализират с приоритет като част от жп линията София - Видин, както и скоростният път между Ботевград и Монтана. Кои са останалите проекти, които ще се разглеждат с предимство и какви ще бъдат критериите за това, не стана ясно. "Отделната програма крие риск от висок процент на грешките, а не е изключено и политическо изкривяване при одобрението на едни проекти за сметка на други", каза Дончев.

Само преди дни стана ясно, че наложените финансови санкции заради нередности по европрограмите са надхвърлили 50 млн. лв. По информация на мediapool потърпевши са най-вече общините, но има наказани и министерства, областни управи, фирми и неправителствени организации. Най-много са глобите по програма "Околна среда" - над 20 млн. лв., следвана от "Регионално развитие" с 11 млн. лева. По Програмата за развитие на селските райони наложените финансови корекции на общините са за над 5.5 млн. лв., а по програма "Човешки ресурси" - близо 15 000 лв.
Още от статията на „Сега"

„Вкарват имотните брокери в регистър", съобщава „Монитор"
Да бъде създаден специален регистър, в който да бъдат вписани всички фирми, занимаващи се с посредническа дейност при сделки с недвижими имоти. Това предвижда нов закон, който се подготвя от Национално сдружение „Недвижими имоти" (НСНИ).

В него ще бъдат вписани и всички служители, които работят с клиенти и имат договорни отношения с брокерските фирми. Целта е така да се въведе регламентация в бранша. Чрез регистъра всеки ще може да провери дали даден брокер има нужната професионална квалификация и готовност да носи отговорност за качеството на предоставяните от него услуги

В закона се предвижда да бъде създадена Камара на брокерите на недвижими имоти. Тя ще отговаря за поддържането на регистъра и ще събира такса от вписаните компании.
„Точната сума на вноската не е уточнена, но няма да е голяма", обясни Лъчезар Искров от сдружението. Освен това вписването в регистъра няма да е свързано със задължително членство в камарата. Предлага се още да се въведе образователен ценз и квалификация за брокерите. Хората с висше образование, но не по специалността, ще трябва да положат изпит пред камарата за професионална квалификация. За него също ще трябва да се заплаща. Освен това по закон брокерските компании ще трябва да имат задължителна застраховка „Професионална отговорност".

„Смисълът на тази полица е да защити потребителите от евентуални неволни грешки от страна на посредниците", каза Добромир Ганев от „Форос". Той е категоричен, че това изискване няма да натовари прекомерно брокерските компании и не се предвижда да доведе до оскъпяване на услугата.
Още от статията на „Монитор"

"20 млрд. лв. се вливат в българската икономика след 2014 г.", информира „Класа"
През следващия програмен период от 2014 до 2020 г. България ще получи 17,1 млрд. лв. от европейските фондове, като с националното съфинансиране сумата достига 20 млрд. лв., заяви министърът по усвояване на средствата от ЕС Томислав Дончев по време на дискусия за следващата седемгодишна финансова рамка на общността. По думите му с близо 2 млрд. евро ще се финансира изграждането на жп инфраструктура до Дунав мост 2. Над 4 млрд. лв. са парите за конкурентоспособност на българския бизнес. Министър Дончев припомни, че сумата по кохезионната политика за всички държави е 336 млрд. евро, но точният размер на парите за България все още подлежи на преговори.

Средствата от европейския бюджет ще се разпределят по следния начин - от цялата финансова рамка 30% са за Кохезионния фонд, което означава инвестиции в инфраструктура - пътна, железопътна, както и в сектор "Води". Около 18% са предназначени за Европейския социален фонд, откъдето се финансират наука, образование и социални дейности. Останалите пари са за Европейския фонд за регионално развитие, като половината от този ресурс е предназначен за приоритетни дейности, като подпомагане бизнеса на малки и средни предприятия. Ще се акцентира и в т. нар. зелени мерки в икономиката. Помолен за коментар, дали 30% дял на Кохезионния фонд не е намаляване на досегашните средства, Дончев заяви, че тези средства в никакъв случай не са отстъпление от наша страна.

Относно усвояването на средства от сегашния програмен период той заяви, че критична ще е средата на 2012 г., когато ще се разплащат всички миналогодишни проектни предложения.

Една от най-горещо дискутираните теми относно следващия програмен период на европейското финансиране е въвеждането на данък върху финансовите транзакции, стана ясно по време на конференцията, организирана от Института за икономическа политика в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел", България. Нашата страна не поддържа идеята за въвеждането им с аргумента, че те ще имат незначителен икономически ефект. Но ако всички останали държави в ЕС приемат да има такъв налог, и България ще се присъедини към тях. Обсъжда се и вариант да се облагат не транзакциите, а финансовите дейности, например - облагане на приходи и бонуси.
Още от статията на „Класа"

"До 7% е лихвата по бизнес кредитите ни", казва в интервю за „Стандарт" главният изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин
Кредитирането на бизнеса във време на рецесия е отговорно и рисково занимание. В същото време фирмите точно в такива ситуации се нуждаят най-много от свежи и сигурни финансови ресурси. Българската банка за развитие беше създадена, за да подпомага малкия и средния бизнес и да провежда държавната политика в този важен сегмент на икономиката. В годините на криза, когато останалите кредитни институции се държат особено консервативно и ограничават парите за бизнеса, Банката за развитие оповести няколко програми, по които ще се кредитира дребният бизнес през следващите 1-2 години. Какви са условията за отпускането на кредитите и какви са дългосрочните цели за работата на трезора, попитахме главния изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин.
Господин Ягодин, има ли оживление при търсенето на кредити от  страна на бизнеса у нас?
- Все още търсенето на нови кредити остава слабо, макар че през  последния месец забелязваме известно оживление. Това е валидно за всички  сегменти на корпоративното кредитиране.

Каква е новата стратегия на ББР за развитие на кредитирането?  Банката е ориентирана към сегмента от малки и средни фирми, какво по-специално  ще предложите на тези свои клиенти?
- Секторът на малките и средните предприятия (МСП) е  приоритетен за Българската банка за развитие (ББР), поради което той е и  основният фокус на новата ни стратегия "Хоризонт 2014". Целта е да бъде  подсигурен по-лесен и благоприятен достъп на МСП до банково финансиране. В  изпълнение на тази цел ще се стремим да разработваме по две-три нови он-лендинг  програми годишно. Това са програми за предоставяне на паричен ресурс или  гаранции към други местни търговски банки, на база на които ще се кредитират  МСП. Стремежът ни ще бъде да подсигуряваме относително по-благоприятни условия  по тези кредити. От друга страна, ще продължим да кредитираме и директно.  Разбира се, това ще е по-скоро допълващ инструмент, тъй като административният  капацитет на ББР е ограничен.

Дребните предприемачи ще вземат ли по-лесно кредити чрез  системата за директно кредитиране на ББР?
- Не би следвало изискванията към крайните кредитополучатели да  са по-различни от пазарно установените. Без да влизаме в конкуренция с търговски  банки, ще се стремим да подкрепяме проекти на МСП, които по една или друга  причина не влизат в "кредитната матрица" на обслужващата ги търговска банка.

Кои очаквате да станат ваши клиенти в новата кампания за  директно финансиране?
- Както вече споменах, ще разгледаме всеки проект с потенциал  за успешна реализация, който по някаква причина е неподходящ за кредитиране от  универсална банка. Например - бизнес начинанието е перспективно, кредитът може  да бъде възстановен, но само ако той е предоставен за по-дълъг срок на изплащане  и с по-дълъг гратисен период. Не всяка банка е готова на подобен компромис или  политиката не на всяка банка към сегмента на МСП го позволява.

Кои фирми ще могат да се възползват от он-лендинг програмата  за кредитиране чрез други търговски банки и какво представлява тя? Каква е  схемата?
- Всички компании, отговарящи на критериите на Европейския съюз  за малко или средно предприятие. Всъщност това са почти всички български фирми.  Конкретно новата програма, по която са предоставени за раздаване под формата на  кредити 100 млн. лв., визира заеми за МСП с размер до 2 млн. лв., срок на  погасяване до 5 години и лихвен процент до 7% годишно. Преференциални ще са и  събираните от банките партньори такси и комисиони по тези кредити - до 0,5%  годишно. Мисля, че на фона на действащия в България пазар това са доста добри  условия.
Още от интервюто на „Стандарт"