Приветства ви търговията на страданието. Тази фраза, често ползвана в света на хедж фондовете, е идеална за днешния пазар. Тези, които са пострадали, независимо дали хедж фондове, инвестиционни банки или стопански ръководители, са притиснати до стената и трябва да посрещнат в очи загубите.

Пазарите винаги са се държали по този начин по време на криза. Да сравним с 1998 и провала на Long-Term Capital Management. LTCM бе най-могъщият хедж фонд някога изниквал по света, но славата не му помогна в час на нужда. Когато Уолстрийт почувства мириса на кръв, глутницата се нахвърли върху болника. Позициите на  LTCM бяха оглозгани до степен, в която възраждането изглеждаше вече невъзможно. Нито капка милост от конкурентите, и само спасителният отряд оглавяван от Федералния резерв остана да твърди, че по кокалите има още месо.

Приказката се повтаря на финансовите пазари. Отново „кеш ис кинг". Само преди месеци, инвестиционните банки бяха готови да отпуснат евтини кредити на всеки хедж фонд със смътна репутация. Сега банката иска гаранции, и то много. Хедж фондовете, стоящи в губещи позиции, са принуждавани да кристализират загубите си просто за да останат в играта. Да стоиш настрана, в надежда, че ситуацията ще се подобри, за мнозина престана да бъде опция. Ликвидацията - в смисъл на усилие за да се избегне поемане на непосилен дълг - е играта в момента.

В този климат всеки плашещ слух звучи достоверно. Вчера се говореше за затрудненията на най-голямата германска банка. Други приказваха за хаос в канадската „тръбопроводна" търговия (форма на финансиране, подкрепено с активи). Трябва да изчакаме да видим кои истории ще се материализират, но междувременно самозахранващият се характер на разпродаването изглежда много опасен.

Не трябва много, за да се пуснат спекулации за възможния банкрут на която и да е престижна компания. Merrill Lynch, част от институционалната структура на Уолстрийт, наруши табу, описвайки условията, според които най-големият ипотечен кредитор на САЩ Countrywide Financial може да се озове в ситуация да търси протекция от кредиторите си. Никой не искаше да дава пари назаем на потенциален банкрут, така че Countrywide се оказа без приятели. Компанията можеше да вика, че има неизползвана кредитна линия в размер на $11 млрд., но акциите й тръгнаха надолу. И от гордите $45 през февруари, сега ценните книги на компанията струват $17.

Как да се излезе от тази бъркотия? В ретроспекция проблемът на LTCM изглежда прост. Фед се намеси, премахна провинилия се фонд, и доверието се възвърна. Този път проблемът е по-сериозен. Знаем, че в сърцето му са калпавите американски ипотеки, но колко са те в действителност? Щадяща нервите гледна точка ги вижда около 250,000. песимистите предупреждават за милиони.

Традиционното решение е да се намалят лихвените равнища. Но философията на ФЕД се противопоставя на подобно решение и то с добри мотиви. Разпуснатото кредитиране е дало горивото на кризата и не е работа на регулатора да разчиства поразиите, сторени от глупави и нечестни. Тогава ключовият въпрос е доколко и какво регулаторът ще позволи. В Лондон често се е говорило при закрити врати, че провалът на някой високорисков хедж фонд или самозабравила се банка от втората линия ще е нещо добро, защото ще научи другите да са по-предпазливи. Сега е момент, когато ще видим дали строгите думи са били истина.

Ако са били истина, то изниква друг проблем. Почти невъзможно е да се определи точния размер на страданието. Пазарите не работят така лесно и регулаторите вероятно са толкова невежи за размера на загубите, колкото и всички останали. Бен Бернанке, ръководителят на ФЕД, оцени евентуалните загуби между $50 и $100 млрд. И това е нещо - светлина в мрака.

Още не сме видели загуби дори и в по-ниската му прогноза. Дори да се съберат всички лоши данни за HSBC, Bear Stearns, Goldman Sachs и другите, трудно ще излязат $50 млрд. Вероятно ще има още лоши новини, но все пак натискът за продаване не може да трае вечно. Добрите акции се продават зле покрай лошите, но в края най-добре подплатените започват да поскъпват.

Няма да е изненада, ако Уорън Бъфет бъде един от големите печеливши. Той никога не е бил фен на финансовата алхимия на Уолстрийт и може би е направил някакви подготовки за ден като днешния.

Последните данни за империята на Бъфет Berkshire Hathaway сочат за ресурси в налични пари в размер на $40 млрд., които вероятно ще бъдат вкарани в действие ако големият човек реши, че цените са подходящи. Но поставете се на негово място. Сега момент за удар ли е? почти със сигурност не. Не е известно как ще изглеждат след месеци балансите на институциите, които биха станали негови цели. Не знаем и как регулативните органи ще отговорят на кризата. И защо пазарът да е задължително в  капитулиращо настроение? Още са възможни ралита.

Бъфет бе един от богаташите, към когото LTCM се обърнаха за помощ през 1998. Той, както и много други милиардери, отказа помощ. Но инстинктът на мениджърите на хедж фондове е бил правилен. Наливане на кеш от солидни, дългосрочни инвеститори е най-доброто лекарство срещу финансова криза. Хубавото е, че този път в света има много налични пари.

Лошото е, че повечето са в Далечния Изток. Финансовата сила се е преместила на изток. Уолстрийт вече не е кинг, и това сега се доказва драматично.

По материал на Guardian