Москва може да съхрани или узакони под една или друга форма военното си присъствие в Приднестровието, а молдавското вино може да се върне в Русия още това лято. Това ще стане, ако се осъществи активно обсъжданата от молдавските политици и от властите на Приднестровието, макар и не потвърдена официално от Москва и Кишинев  информация за подготвяне и подписване на ново съглашение за Приднестровието по време на срещата на 10 юни в Петербург.

По сведения на EU Observer, съглашението ще бъде подписано и след това Евросъюзът, който има статут на наблюдател, ще бъде поставен пред свършен факт. Източник близък на молдавското правителство е потвърдил този сценарий. Известно е също, че подготвяният документ, освен специален статус на Приднестровския регион, предвижда запазване в Молдавия на руското военно присъствие в идното десетилетие.

Ако президентът на Молдавия Владимир Воронин в хода на предстоящата си среща в Санкт Петербург с президента на Русия Владимир Путин действително реши да подпише втори план „Козак" - съглашение за регулиране на Приднестровския конфликт, което молдавският лидер отказа да подпише през 2003 в последния момент, то както е отбелязал източник от руското външно министерство, Москва може да заплати със сваляне на блокадата за вноса на молдавски алкохол в Русия. За Кишинев това е много важно, тъй като руското „винено вето" съществено разклати икономиката на тази малка република.

На фона на подкрепяните от ЕС мерки за възобновяване на преговорния процес между Кишинев и Тирасопол, своеволното решение на проблема между президентите на Молдавия и Русия може да предизвика негативна реакция в посредниците: Евросъюзът настоява за извеждане на руските войски от Приднестровието. Освен това, ЕС надали ще е доволен Молдавия, напоследък про-европейски настроена, да започне да се връща в сферата на руското влияние.

По време на срещата в Мадрид на 25ти май, на която присъстваха посредниците в Приднестровското регулиране - Русия, Украйна, САЩ, ЕС, OSCE (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа), бе отбелязана необходимостта от възобновяване на преговорите във формата 5+2 (страните и организациите на посредниците + Молдавия и Приднестровието). Но при това в ЕС изказаха безпокойството си, че може да има отделни предговори между Кишинев и Москва.

Основание за това даде и срещата през есента на миналата година в Минск между президентите Воронин и Путин. След това в Кишинев открито започна да се говори за ново съглашение за обединение на Молдавия, предвиждащо предоставянето на приднестровците на ключови постове в молдавския парламент и правителство, а освен това съхраняване в страната на руско военно присъствие. Последното присъстваше и в плана „Козак", посрещнат с рязко недоволство в Европа.

Европейците са обезпокоени от факта, че Владимир Воронин, навремето горещо призоваващ ЕС и САЩ да вземат участие в преговорите за Приднестровието, започна активно да критикува дейността на европейците в преговорния процес.

Европейски политолози отдават промяната на курса на Воронин с провала на европейската междусъседска политика, която в частност не гарантира на Молдавия членство в ЕС. А е известно, че Воронин скъса през 2003 с Москва именно под флага на Евроинтеграцията. Освен това в Кишинев са възмутени, че ЕС не откри пазара си за молдавското вино като замяна на загубения руски пазар.

Разбира се, винаги съществува вариантът молдавският политик да промени мнението си и както и преди да откаже да подпише с Русия. Още повече, че най-близкото обкръжение на Воронин се противи на нов план „Козак", които среди и са предоставили информацията за новите планове на европейската медия EU Observer, с което се цели провокиране на Русия, твърди председателят на народно-републиканската партия на Молдавия.

Така или иначе, молдавските винари с нетърпение очакват развоя на събитията. Да припомним, винено ембарго Русия въведе по отношение на Молдавия и Грузия през март 2006. Предлог бе, че в експортираните вина са открити пестициди и други вредни вещества: според протоколите, внасяните в Русия вина не отговаряли на нормите за санитарна безопасност.

А Молдавия изнасяше за Русия до 80% от продукцията на винарството си. В резултат на ембаргото износът на вино носи на Молдавия от $320 млн. през 2005 вече $173 млн. през 2006. Само преките загуби на молдавските производители през 2006 се оценяват на 45 млн. долара. Впрочем, дори и да се смъкне ембаргото, Молдавия трудно ще отвоюва загубените си позиции на руския пазар. Ако до въвеждането на ограниченията молдавските вина и винени полуфабрикати заемаха над 60% от руския пазар, сега тяхната ниша е заета от руски производители, а също и от вина от Испания, Аржентина и Франция. Възстановяването на молдавските позиции вече няма да зависи от цената, а от качеството, марката и репутацията. И отчитайки редица фактори, експерти предполагат, че молдавските вина няма да могат да завоюват отново повече от 5-15% от руския пазар.

И накрая, не е изключено Москва, която е заинтересувана да засили позициите си не само на пост-съветското пространство, но и в нелекия диалог с Евросъюза и НАТО, за да узакони военното си присъствие в Молдавия, да не подготви за Кишинев и други приятни изненади.

 --------------
* Планът Козак, наречен на името на заместник-шефа на кремълската администрация през 2003, предложи федерализация на Молдова и съхраняване на руския военен контингент с численост до 2 хиляди души на територията на Приднестровието до 2020. Освен това според плана руският трябваше да стане втори официален език заедно с румънския. Парламентът на страната трябваше да има две камари, като в Сената депутатите от Приднестровието и другата автономна област, Гагаузия, да бъдат равни по брой с останалата част от страната.