Когато сутрин срещнем съсед или колега, обикновено го поздравяваме с учтивото „добро утро", за да му пожелаем успех във всички негови начинания през деня. Великият икономист Джон Кенет Галбрайт, предложи преди време, пожеланието „добро утро" да се замени с „ниски цени", тъй като според него падащите цени са добра новина.

На пръв поглед бихме се съгласили с него, само ако сме от страната на купувачите. По-ниската цена обаче, може да означава много неща. Падащата стойност на определена стока може да е следствие от по-ниските производствени разходи и разширяване на пазара. Високите технологии най-силно демонстрират тази тенденция, особено през последните няколко години, когато цената на електронните компоненти непрекъснато се срива, а печалбите на компаниите се увеличават. Това е добра новина, нали?

Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет, неколкократно споделя, че същата зависимост съществува и на капиталовите пазари. Той е изключително щастлив, когато пазарът му предоставя възможност да купи акции от предприятия, отбелязали сериозен спад, а цената е станала повече от изгодна. За съжаление, Бъфет е по-скоро изключение отколкото правило, тъй като повечето инвеститори възприемат падащите котировки, като нещо ужасно лошо.

Както обикновено, финансовият гуру от Омаха (Бъфет) има право. Ако продаваме помежду си едни и същи стоки на висока цена, това ни задържа в едно и също положение. За всяка къща на пазара има купувач. Обикновено продавачът е по-възрастен от купувача. Хората до 45-годишна възраст се изкачват по стълбичката на имотното си състояние, а по-възрастните пък са в обратна тенденция. Продажбата на имот е нищо повече от прехвърляне на ценност и богатства от едно поколение на друго. Мащабите на тези трансфери са огромни, а една добре развита икономика разполага със запас от имоти, който е три пъти повече от целия национален доход.

Това на практика означава, че 10% ръст в цената на имотите, представлява 30% преразпределение на националния доход от по-младите към по-възрастните. Пълният ефект на това съотношение би бил видим, ако съществуващите собственици на жилища реализираха печалбите си от имотите на фондовата борса. Това обаче е невъзможно. Всъщност, в реалността по-старото поколение предоставя натрупаните през годините блага на по-младото поколение, така че стойността на имотите влияе изключително силно на потреблението. В краткосрочен план, собствениците на имот дават голяма част от дохода си, за да изплащат придобивката си, а в средносрочен план те изпадат в омагьосания кръг на все по-малко средства за други покупки и евентуално натрупването на все по-големи дългове. В дългосрочен план, идва времето за приемането и предаването на наследство.  

Точно както една къщи си остава къща, без значение каква е цената й, така и една компания си остава структура от материални и нематериални активи с реална стойност. Бизнесът, уменията и възможностите на целия екип в General Electric например, почти не се променят от година на година, за разлика от цената. Същото е и с петрола, без значение от цената на суровината, физически тя си остава със същото качество и количество в земните недра.  

Така че това, което е вярно за пазара на имоти, спокойно може да се приложи и на капиталовия пазар. Това което се променя не е базовата стойност, а нашите очаквания за бъдещата такава. Ефектът от всичко това е размяната на един актив между съществуващите собственици и бъдещите му притежатели при чисто спекулативна цена.

Цената на акциите също може да се разглежда като преразпределение на богатството между поколенията. Падащият пазар е добра новина за младите, както и лоша за възрастните, които търсят максимална стойност за активите си. Въпреки че много хора са успели да задоволят жилищните си нужди до 50-тата си годишнина, те продължават да придобиват всякакви активи докато не се пенсионират. Така повечето хора, които са в активна възраст и изкарват пари, трябва да са мотивирани да купуват, когато пазарите са надолу, но всъщност практиката показва точно обратното.

Както ни е известно, капиталовите пазари са най-точния барометър на икономическото състояние на една развита държава. Тъй като в дългосрочен план, водещите световни икономики се разрастват все повече, можем да сме сигурни, че за същия период инвестициите ни на пазара, ще последват тази тенденция. Така най-лесното, което можем да направим е, ежегодно да инвестираме определен процент от капиталите си на фондовата борса, като след време ще имаме портфейл от акции, с отлична доходност. При сериозни пазарни понижения, е времето за осредняване на позиции, т.е. време е да купуваме акции на по-ниска цена, за да може в дългосрочен план общият ни портфейл да е с по-висока доходност.