Де Кок е епидемолог, прекарал по-голямата част от кариерата си в борба срещу заразата, пише „Дъ Индипендънт". Де Кок е заявил, че разбирането за заплахата от вируса вече се е променило. Преди на СПИН се е гледало като риск за населението навсякъде, но сега се е разбрало, че сред хората извън Африка на юг от Сахара, болестта е ограничена във високорискови групи, включително мъже, които правят секс с мъже, наркомани на инжекции, сексуални работници и тените клиенти.
Докторът казва: „Много малко вероятно е да има епидемия сред хетеросексуалните в другите страни. Преди десет години мнозина твърдяха, че ще има епидемия в цяла Азия - Китай бе най-големият проблем заради огромното си население. Това не изглежда вероятно. Но трябва да сме внимателни. Като епидемолог ... може да има малка активизация в някои райони".
През 2006 г. Глобалният Фонд за СПИН, малария и туберкулоза предупреди, че в Русия може би се задава катастрофа. Оценките бяха, че близо 1% от населението е заразено, главно заради използване на наркотици, същото ниво както в Южна Африка през 1991, където по-късно заразата достигна до 25% от хората. Де Кок казва: „Мисля, че не е вероятно да се разпространи екстензивно сред хетеросексуалните в Русия. Но, ясно, ще има известно разпространение."
СПИН все още убива повече възрастни хора от всички войни и конфликти, взети заедно - и е много по-голям, отколкото сегашните опити да се преодолее. Изследване на СЗО/ООН публикувано този месец показа, че почти три милиона души сега приемат анти-ретровирални лекарства, обаче от такива лекарства се нуждаят 9.7 млн. души.
През 2007 г. в света със СПИН живетя 33 милиона души, 2.5 млн. са се заразили, а 2.1 млн. са починали. Това са страшни данни, но смущаващото е - както NY Times наскоро писа - че за водоснабдяване в Африка се отделят само $30 млн. помощи, една малка част от сумите за лекарства за жертвите на СПИН, докато замърсената вода е сред главните фактори за смъртност в черния континент.
Организациите за борба срещу СПИН, включително Глобалния фонд на СЗО и ООН, са критикувани заради завишените прогнози, които са давали за броя на заразените от болестта, отклонявайки по този начин фондове от други здравни програми като например малария, и са разходвали средствата за грешни мерки като програми за въздържание, вместо за кондоми, и не са успели да образоват здравните системи.
Критиците изтъкват, че в СПИН - стратегиите огромни суми се харчат, за да се информират за тази болест хората, които не са изложени на риск, докато много по-силно въздействие можеше да се получи, ако програмите се насочеха върху високорисковите групи и се фокусираха върху интервенции, които работят - например обрязването, което намалява риска от заразяване с 60%.
Има елементи на истина в критиката, казва д-р Де Кок. „Няма да направиш много срещу СПИН от Лондон, харчейки средствата в училищата. Трябва да отидеш там, където става предаването. Вярно е, че държавите не винаги са били добри в това".
Особено откроим е пропускът при борбата с болестта сред мъжете, които правят секс с мъже. В индустриализирания свят предаването на ХИВ сред тази група не спада, а в някои области нараства. „Това е нещо, което трябва да се дискутира по-настойчиво".
Голямата въпросителна е причината за разпространението на епидемията сред хетеросексуалното население на суб-Сахарска Африка. Броят на заразените в Свазиленд достига 40% от възрастното население - но не и на други места. „Това е въпросът, който се питахме най-често - защо ситуацията в суб-Сахарска Африка е толкова лоша?"
„Това е комбинация от фактори - повече работници в секса за пари, повече сексуално разнасяни възпалителни болести, младо население и успоредно сексуално партньорство ... Сексуалното поведение очевидно е важно, но изглежда то не обяснява всички разлики между популациите".
Общият брой на сексуалните партньори на един човек в Африка не е по-голям, отколкото във Великобритания, но в Африка изглежда има по-висока честота на застпващи се сексуални партньорства. Това създава сексуални мрежи, които от епидемологична гледна точка пренасят заразата по-ефективно. В една държава разликите могат да са стъписващи: във Вашингтон, столицата на САЩ, заразените бели мъже са 100 пъти повече, отколкото в щата Северна Дакота.