Четвърт век след като болестта започна да се разпространява по света, Световната здравна организация прие, че за хетеросексуалните заплаха от СПИН епидемия вече няма. Кевин де Кок, ръководител на СЗО за HIV/Aids, направи първото официално изявление, че универсалната стратегия за превенция, предлагана от големите организации за борба срещу СПИН-а, се е оказала неправилна. Той каза още, че сред хетеросексуалните хора извън Африка всеобща епидемия от СПИН няма да има.

Де Кок е епидемолог, прекарал по-голямата част от кариерата си в борба срещу заразата, пише „Дъ Индипендънт". Де Кок е заявил, че разбирането за заплахата от вируса вече се е променило. Преди на СПИН се е гледало като риск за населението навсякъде, но сега се е разбрало, че сред хората извън Африка на юг от Сахара, болестта е ограничена във високорискови групи, включително мъже, които правят секс с мъже, наркомани на инжекции, сексуални работници и тените клиенти.

Докторът казва: „Много малко вероятно е да има епидемия сред хетеросексуалните в другите страни. Преди десет години мнозина твърдяха, че ще има епидемия в цяла Азия - Китай бе най-големият проблем заради огромното си население. Това не изглежда вероятно. Но трябва да сме внимателни. Като епидемолог  ... може да има малка активизация в някои райони".

През 2006 г. Глобалният Фонд за СПИН, малария и туберкулоза предупреди, че в Русия може би се задава катастрофа. Оценките бяха, че близо 1% от населението е заразено, главно заради използване на наркотици, същото ниво както в Южна Африка през 1991, където по-късно заразата достигна до 25% от хората. Де Кок казва: „Мисля, че не е вероятно да се разпространи екстензивно сред хетеросексуалните в Русия. Но, ясно, ще има известно разпространение."

СПИН все още убива повече възрастни хора от всички войни и конфликти, взети заедно - и е много по-голям, отколкото сегашните опити да се преодолее. Изследване на СЗО/ООН публикувано този месец показа, че почти три милиона души сега приемат анти-ретровирални лекарства, обаче от такива лекарства се нуждаят 9.7 млн. души.

През 2007 г. в света със СПИН живетя 33 милиона души, 2.5 млн. са се заразили, а 2.1 млн. са починали. Това са страшни данни, но смущаващото е - както NY Times наскоро писа - че за водоснабдяване в Африка се отделят само $30 млн. помощи, една малка част от сумите за лекарства за жертвите на СПИН, докато замърсената вода е сред главните фактори за смъртност в черния континент.

Организациите за борба срещу СПИН, включително Глобалния фонд на СЗО и ООН, са критикувани заради завишените прогнози, които са давали за броя на заразените от болестта, отклонявайки по този начин фондове от други здравни програми като например малария, и са разходвали средствата за грешни мерки като програми за въздържание, вместо за кондоми, и не са успели да образоват здравните системи.

Критиците изтъкват, че в СПИН - стратегиите огромни суми се харчат, за да се информират за тази болест хората, които не са изложени на риск, докато много по-силно въздействие можеше да се получи, ако програмите се насочеха върху високорисковите групи и се фокусираха върху интервенции, които работят - например обрязването, което намалява риска от заразяване с 60%.

Има елементи на истина в критиката, казва д-р Де Кок. „Няма да направиш много срещу СПИН от Лондон, харчейки средствата в училищата. Трябва да отидеш там, където става предаването. Вярно е, че държавите не винаги са били добри в това".

Особено откроим е пропускът при борбата с болестта сред мъжете, които правят секс с мъже. В индустриализирания свят предаването на ХИВ сред тази група не спада, а в някои области нараства. „Това е нещо, което трябва да се дискутира по-настойчиво".

Голямата въпросителна е причината за разпространението на епидемията сред хетеросексуалното население на суб-Сахарска Африка. Броят на заразените в Свазиленд достига 40% от възрастното население - но не и на други места. „Това е въпросът, който се питахме най-често - защо ситуацията в суб-Сахарска Африка е толкова лоша?"

„Това е комбинация от фактори - повече работници в секса за пари, повече сексуално разнасяни възпалителни болести, младо население и успоредно сексуално партньорство ... Сексуалното поведение очевидно е важно, но изглежда то не обяснява всички разлики между популациите".

Общият брой на сексуалните партньори на един човек в Африка не е по-голям, отколкото във Великобритания, но в Африка изглежда има по-висока честота на застпващи се сексуални партньорства. Това създава сексуални мрежи, които от епидемологична гледна точка пренасят заразата по-ефективно. В една държава разликите могат да са стъписващи: във Вашингтон, столицата на САЩ, заразените бели мъже са 100 пъти повече, отколкото в щата Северна Дакота.