Секторът на енергодобива от въглища в България е в процес на обновление и експанзия, запълвайки нишата оставена от затварянето на двата ядрени реактора на АЕЦ - Козлодуй, коментира Оксфорд Бизнес Груп.

Докато старите станции са ремонтирани основно, нови проекти се появяват в добиващите въглища вътрешни части на страната.

Изданието визира въглищните мини Марица-Изток и захранваните от тях три електроцентрали - най-голямата българска електроцентрала на твърдо гориво Марица-Изток 2, Марица-Изток 3 на италианските Енел и пре-построената от базираните в САЩ АЕС Марица-Изток 1.

На шести август Марица-Изток 2 въведе в експлоатация скоро обновения си блок. Подновяването му, изпълнено от японските Мицуи и Ко е част от програма за обновяване на четири от осемте блока на предприятието на стойност $312 млн.

Това обновяване идва в трудни времена за българският енергиен сектор, след като два реактора на АЕЦ Козлодуй, осигуряващи 35% от производството на електричество в страната, с мощност от по 440 MW, бяха затворени. Преди затварянето България снабдяваше 70% от недостига на съседите си от енергия, изнасяйки 7.8 млрд. Kwh през последната година, но износът бе жестоко орязан.

Крайно непопулярното в България затваряне на двата блока ще бъде компенсирано от създаване на нова атомна електроцентрала в Белeне, която обаче не се очаква да влезне в експлоатация преди началото на 2014 г.

Предлагането на електричество в България може да бъде допълнително ударено от временното затваряне на блокове в електроцентралите Марица-Изток 2 и Енел, поради факта че те усилено работят да постигнат новите емисионни стандарти на ЕС до началото на 2008г.

Марица-Изток 2 изостава с година от своя график за основен ремонт и от предприятието се надяват, че правителството ще наложи глоби, в случай че емисиите не се коригират навреме, вместо да затвори реакторите, което допълнително ще навреди на енергийния ни сектор.

Като част от проекта за модернизация на четирите блока Марица-Изток 2 търси партньор за построяването на две централи, които да намалят емисиите на вредния за околната среда серен диоксид. Контрактът ще е на стойност 110.4 млн. долара. Компании с интерес в проекта са полската РАФАКО, един клон на френската Алстом пауър и японската Хитачи пауър Юръп.

Обновяването на съоръженията на Марица-Изток 2 е показателно за българската решимост да се поддържа силен сектор на енергодобив от твърди горива в зората на затварянето на двата блока на АЕЦ Козлодуй. „Мощностите от въглища ще са ключът към поддържането на лампите включени в промеждутъка Козлодуй-Белене", коментира изданието. Те също са важни за бъдещето на страната ни като износител на енергия.

Няколко компании предявяват интерес към построяването и на нова електроцентрала по басейна на Марица. Това са Енел, АЕС, Немските RWE, Е.ОН и консорциум на ЧЕЗ с местен партньор. Новата централа ще има мощност от 600 MW.

Няколко са причините за интереса към България от страна на международните компании в сектора.

От страна на продоволствие мините и инфраструктурата за захранване на големи електроцентрали вече са налице, работната ръка е сравнително евтина и лигнитните въглища, необходими за производство на електричество са достъпни.

От страна на търсене България е обградена от гладни за енергия икономикиу и е перфектно разположена за износ не само на Балканите (в дългосрочна перспектива например за Близкия изток).

Някои големи компании също така се стремят към вертикална интеграция в региона, която би била предпоставка за печалба от икономии от мащаба и намаляване на разходите.

Държавните мини Марица-Изток са едни от най-големите в Европа. Те покриват площ от 240 кв. км. През първата половина на 2007г. те увеличиха производството си с 13% на годишна база до 10.14 млн. тона годишно. Възможно е следователно да се превишат плануваните за производство количества тази година. По план те са 21.35 млн. тона, което е със 150 хил. тона по-малко от произведеното миналата през 2006г.

Енергията от твърди горива заема централно място в бъдещето на България в средносрочен план, а мините Марица Изток заемат централно място в това производство, смятат от Оксфорд Бизнес Груп.