Свят, окъпан в хероин

При все това опиум-икономиката и размириците се подсилват взаимно; дрогата финансира Талибаните, докато тяхното насилие стимулира отглеждането на мак. Не е изненада, че и двата проблема станаха по-сериозни в последните години, и то никъде другаде, както в Хелманд.

По данни на Службата по наркотици и престъпност към Организацията на обединените нации (СНПООН), провинцията е на път да събере още една рекордна реколта тази година, произвеждайки повече опиум (и от него хероин и други нелегални наркотици), отколкото в цялата останала територия на Афганистан взета заедно. В действителност това издигане е засенчило потресаващия спад в „Златния триъгълник" - граничния регион на Тайланд, Мианмар и Лаос - за който СНПООН каза, че „почти няма опиум".

Афганистан опетни това, което СНПООН нарече обнадеждаваща глобална картина. Последният им „Доклад по наркотиците в света" публикуван на 26ти юни, съобщава, че пазарът се е стабилизирал до голяма степен за всички класове нелегални наркотични вещества - включително хероин, кокаин, амфетамини и канабис. Глобалната площ за култивация и на мак, и на кока се е намалила през десетилртието, въпреки че подобряването на добива означава, че производството на опиума е достигнало рекордни нива, докато кокаинът остава стабилен. Още повече СНПООН изчислява, че потресаващите 26% от глобалното производство на хероин и 42% от продукцията на кокаин са пресечени от правителствените органи. Междувременно отглеждането на канабис в Мароко, източник на 70% от хашиша в Европа, се е понижило. Световното производство на амфетамини и подобни стимуланти остава стабилно.

Бизнесът с наркотици е далеч най-печелившата нелегална глобална търговия, твърди СНПООН, печелейки към $320 млрд. годишно, в сравнение с $32 млрд.за трафика на хора $1 млрд. за нелегално оръжие. Неудържимо растящата афганска търговия с опиум - на стойност $60 млрд. на цени на улицата в страните-потребителки - е може би не най-големият проблем. Хероинът намира нови пътища към потребителя, например през Северна Африка към Америка и през Пакистан и Централна Азия към Китай.

Пазарът на опиума озадачава експертите. Те казват, че в момента има свръхпредлагане, но цените за земеделците (произвеждащи мак - бел. ред.) и употребяващите наркотици не са се променили много. СНПООН подозира, че опиумът се складира и, че трафикантите изстискват докрай огромните си възможности за печалба и увеличават чистотата на дозите хероин, за да запазят стабилни цени.

По време на войната в Афганистан от 2001г., Талибаните бяха обвинявани за покровителстването на широко разпространено отглеждане на мак. Въпреки това те наложиха успешна, но кратковременна забрана през 2000г. Техните подкрепени от запада наследници бяха по-неспособни да спрат неумолимото разпространение на маковото селско стопанство. В днешно време, твърди НАТО, командир на Талибаните и наркотрафикант е често едно и също понятие.

Афганистан през последната година е произвел 6 100 тона опиум, около 92% от цялото световно производство. Съществува интересно различие: в районите, контролирани от правителството продукцията е намаляваща или стабилна (или дори изобщо не се произвежда мак); където бунтовете са най-силни, тя, като цяло, се увеличава.

Въпреки това, последствията се усещат в цял Афганистан. Търговията с опиум носи към 3.1 млрд. (по-малко от четвърт от тях се печелят от земеделците), еквивалента на около една трета на цялата икономика на Афганистан. Той вдигна изкуствено курса на валутата, засмука непродоизводителен разкош и поддържа бум на строителството, в частност около Кабул. В страна бедна като Афганистан, опиумът покварява всяка институция, до която се докосне. Някои от най-големите барони престижно са членове на национални  и провинциални управителни тела, дори лица, приближени на президент Хамид Карзаи. Цялата верига на властта, която би трябвало да налага законност, от министерството на вътрешните работи до обикновения полицай са покварени. Ниско платени полицаи са подкупвани, за да подпомагат търговията. Някои плащат на началниците си, за да се сдобият с особено „доходоносни" работи, например в граничния контрол.

Отчайвайки се от провала на усилията в борбата срещу наркотиците, формално водена от Великобритания, която се е фокусира върху търсене на алтернативни начини на изкарване на прехраната за маковите стопани, Съединените щати натискат за по-агресивна кампания по унищожението с пръскане от въздуха. Експертите казват, че стимулите сами по себе си никога няма да свършат работа, ако земеделците могат да печелят осем или девет пъти повече от мак отколкото от пшеница. „Човек има нужда и от пръчка, освен от морков", казва един високопоставен американски служител. За да илюстрират, че пръскането от въздуха върши работа, американците сочат че СНПООН са изчислили 52% спад в  отглеждането на кока (но не в производството на кокаин) в Колумбия от 2000г. насам. Въпреки това някои европейски правителства и много военни лидери са твърдо против такива крайни мерки, страхувайки се, че те ще тласнат още повече афганци в ръцете на талибаните.

Американски служители бяха бесни последния април, когато английски офицери използваха местно радио, за да кажат на селяните от Хелманд, че чуждестранните и Афгански войски „не унищожават макови полета" и „не искат да спрат хората да изкарват прехраната си". На военни контролно-пропускателни пунктове британските войници уверяват преминаващите афганци, че те са там за реконструкция, не унищожение, и често си затварят очите, когато намерят опиум.

Президент Харзаи също, засега, разрешава само ограничено унищожаване на мак на ръка или с трактор. Но този внимателен подход, не безспорно, влоши нещата на места като Хелманд. Предпазливостта позволи на полицейските служители да избират кои поля да бъдат унищожени и превърна унищожаването от последния февруари в „жътва на пари" , както някои афганци го нарекоха. По-богати земеделци или такива с повече връзки подкупваха полицията да пощади насажденията им. По-бедните фермери понесоха главната тежест, докато някои от най-ужасните военни лидер и същевременно наркобарони бяха едвам докоснати.

Към 500 полицейски служители, подкрепяни от американските сили за сигурност със хеликоптери, са натрупали около $3 млн., според офицери. Те е трябвало да унищожат 12 хил. от изчислените 100 хил. хектара мак в Хелманд. Те твърдят, че са покосени 7 хил., но ООН потвърди само половината от това количество. Обикновенният полицай прибра около $1000 под масата. „Ние вършим опасна работа и получаваме по $70 месечна заплата", казва полицай. „Ако ни убият няма да има повече пари за семействата ни. Ние просто трябва да правим пари докато можем." Говори се, че един полковник от полицията се е почерпил с нов „Лексус".

Може ли Афганистан да се поучи от успехите на други страни? Тайланд се отърва от мака, чрез насърчаване на алтернативно икономическо развитие. Но през 80-те и 90-те той се радваше на голям икономически растеж, поддържан от туризъм и износ и сравнително стабилно правителство. Едно лоби, известно като съвета на Сенлис казва, че Афганистан трябва да копира примера на Турция и на Индия в легалното лицензиране на отглеждането на мак, за да произвежда лекарства като морфин и кодеин. Това би отдръпнало земеделците от наркобароните и Талибаните, осигурявайки източник на доход и би подобрило трудопроизводителността като помогне на фермерите да произвеждат таблетки в собствените си села.

Съветът на Сенлис твърди, че голяма незадоволена нужда от болкоуспокояващи би могла да бъде запълнена от Афганистан, особено ако той конкурира други производители. СНПООН е съгласна. Тя казва, че няма недостиг на такива лекарства; проблемът е в лошото доставяне и в липсата на медицински опит в използването на опиати в много държави. Във всеки случай, казват СНПООН, невъзможността да наказваш закононарушителите означава, че лицензирането може да увеличи търсенето на нелегален мак.

Ромеш Баттачарджи, комисарят по наркотиците на Индия до 2001г., подкрепя съвета на Сенлис. Позовавайки се на милионите нови случаи на рак всяка година, той твърди, че твърде много пациенти умират в ненужна агония. Но той също така изброява трудностите: в Индия правителството трябва да проучва 70 хил. стопанства, да подтиска нелегалната култивация, да разрешава безброй спорове относно разпределението и да предотвратява отклонение от производството или кражби. Това може и да е извън възможностите на несигурна държава като Афганистан.

Друга дискутирана възможност е да се стимулира легално земеделие, вероятно чрез гарантиране на цени а не-макови насаждения. Афганистан, в крайна сметка, е на огромно разстояние от доходоносните пазари на Персийския залив. Но такива мерки биха могли да стимулират контрабанда на продукция от съседни страни. Във всеки случай стимулирането на земеделски износ изисква повече от по-високи цени - има не по-малка нужда от замразяване, сигурно електричество, безопасни пътища, финанси, маркетингови възможности и достъп до пазари. Сухият опиум, в противовес, би могъл да бъде складиран почти за вечни времена и често играе ролята на семейно спестяване.

Служители на СНПООН предлагат някои частични мерки, включително удряне на лабораториите, които превръщат опиума в хероин, предприемане на действия спрямо някои от най-известните наркотрафиканти за демонстрация на сериозността на правителството, и честа ротация на полицейските служители, особено тези на позиции, податливи на корупция като граничните постове. В крайна сметка обаче спирането на афганското производство на опиум означава да се намали търсенето в Европа и в други държави, където се употребяват наркотици. Прогресът в Афганистан, ако той дойде, е вероятно да бъде многопосочен и да включва микс унищожаване, развитие, стимулиране на земеделието и легализиране на мака. Но всичко това изисква една и съща изплъзваща се съставка: стабилно правителство, което контролира собствената си територия и граници.

[1] Моркова и пръчката са известна англоезична метафора, използвана в политическия жаргон. Има се предвид съответно финансов стимул и твърд стимул (например употреба на военна сила) - бел. ред.