Тази криза е добра за Китай

През миналата седмица банката ревизира във възходяща посока прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на Китай за 2009 г, до 8.3 на сто и за 2010 г., до 10.9 на сто, от предишни очаквания за растеж съответно от 6 и 9 на сто.

През тази криза стана ясно, че икономическият модел на китайския растеж в основата, на който беше масивното нарастване на износа,  до 2008 г., не е устойчив. В един етап в края на 2007 г., китайският износ за САЩ достигна до около 12 на сто от общия БВП на страната. Това означаваше, че цялата китайска икономика можеше да пострада зле в случай, че търсенето в САЩ отслабне, а не трябваше да се пренебрегва и рискът от протекционистка реакция.

Това накара много анализатори да прогнозират край на фиксираният обменен курс на реминби юана към долара и постепенното преминаване към по-гъвкав и силен обменен курс след няколко години.

И когато кризата се задълбочи след фалита на Lehman, световната търговия започна да се сива неимоверно бързо, за всички беше ясно, че китайският растеж ще пострада.

Беше ясно и че както в отговора си на Азиатската криза през 1997 г., китайските политици ще реагират бързо и ще сменят предавките, както и направиха.

Три политически инициативи изпъкват и резултатите от тях започват да носят плодове, което доведе и до по-оптимистичните прогнози на Goldman Sachs.

Първо, през ноември властите обявиха масивна фискална експанзия, ориентирана към нови инфраструктурни разходи, а в същото време банките в САЩ все още шикалкавеха, опитвайки се да прикрият истинските размери на загубите.

Тази ясна декларация от страна на китайските власти беше положително приета от инвеститорите и в основата на ръста на фондовите борси в края на миналата година.

Второ и в крайна сметка може би най-важно за развитието на световната икономика, е решението на правителството да обяви планове за разработване на пълна медицинска застраховка за все още голямата селска общност в Китай, която според плана ще се прилага изцяло за 90 на сто от селските райони до 2011 година. Това би могло да доведе до край на курса на прекалено високи спестявания и да позволи много по-силна консумация.

Трето, и критично за прогнозата за растеж, Народната банка на Китай поведе политика на значително облекчаване на финансовите условия, затегнати, за да не се допусне прегряване на икономиката, през предишните две години.

Тези три мерки, дава възможност за ускоряване на вътрешното търсене в Китай до края на 2009 г. и праз 2010 г., което е правилната рецептата за Китай и критично, за света.

Това слага началото на следващия етап от развитието на страната, който вероятно ще продължиш с години. В по краткосрочна перспектива очакванията за това развитие дадоха основание на Goldman Sachs да препоръча китайските акции клас "А", поскъпнали средно с 50 на сто от обявяването на пакета от стимули през ноември, като доказателство, че нарастващото търсене се натрупва и много инвеститори ще бъдат привлечени обратно към Китай.

Китай винаги е бил най-важната икономика в БРИК (останалите са Бразилия, Русия и Индия), като събитията от последните пет месеца продължават да подкрепят този факт и в дългосрочен план.

Според  Джим О'Нийл, актуализираните дългосрочни прогнози публикувани от американската банка през миналото лято предполагат, че Китай може да надмине по производство САЩ през 2027 г. и че БРИК заедно биха могли да станат до тогава по-големи като БВП от Г-7.

О'Нийл очаква, че в един етап в следващите месеци, след като стане ясно, че китайският растеж отново ще прехвърли границата от 8 на сто, Пекин ще позволи известно затягане на финансовите условия, вероятно водено от обменния курс.

През следващите две години, Китай вероятно ще надмине Япония и ще се превърне във втората по големина икономика в света.

Някои казват, че Китай може да остарее, преди да стане богат, но засега става все по-голям и по-богат, това е сигурно, според О'Нийл, който счита че няколко от „старите"  страни членки на Г20 може да погледнат по-отблизо китайската икономическа политика, за да видят как трябва да се правят нещата.