„Токът пада”, „Кабинетът все пак ще обсъжда скок на ДДС”, „Правителството разплаща 720 млн. лв. с бизнеса”, „480 млн. евро достигна стойността на "Цанков камък"

„Токът пада", съобщава от първата си страница „Стандарт" и уточнява, че тарифите се свалят, ако фирмите са лъгали за инвестиции
Цената на тока може да падне от 1 юли. Това ще се случи за първи път от 11 г., ако се докаже, че Енергото е излъгало за направените инвестиции. Изненадващата новина съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Очакваното сваляне на тарифите е резултат от разпоредените от премиера Бойко Борисов проверки в енергийните дружества. Ако се установи, че ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН са вложили по-малко от обявените пари в мрежата и съоръженията, комисията ще намали цените. Досега енергийните фирми не са изпълнявали заявените инвестиции за съответната година, а са ги отлагали, научи "Стандарт". Това обаче не е вземано предвид при поредния ценови скок, разрешаван от ДКЕВР. "Надявам се фирмите да не са лъгали за инвестициите, защото, ако са го правили, може да им налагаме глоби за десетки милиони", коментира Бойко Борисов.
Още от статията на „Стандарт" и още по темата от „Стандарт"

„Кабинетът все пак ще обсъжда скок на ДДС", прогнозира от първата си страница „Сега"
Увеличението на ДДС може да не ни се размине като антикризисна мярка и вдигането на налога ще се обсъжда, заяви вицепремиерът Симеон Дянков пред БНР. Вдигането на ДДС от 20 на 22% бе една от обсъжданите антикризисни мерки, по които правителство, работодатели и синдикати пробваха да постигнат консенсус. Един от разработените варианти беше дори за 24% ДДС. Кабинетът обаче прие 60 други мерки, от които вицепремиерът се надява в хазната да влязат към 1.6 млрд. лв. и така да се избегне вдигането на налога.

В предаването "Неделя 150" Дянков се опита да обвърже евентуалното вдигане на ДДС с новоизникналите анекси по неразплатени договори за 2.1 млрд. лв. С оправданието, че досега тези анекси са били крити "в чекмеджета", в края на миналата седмица Дянков и премиерът Бойко Борисов оправдаха и отказа на България да кандидатства за чакалнята на еврозоната.

"Аз се надявам с работата на вътрешните одити на министерствата, на Държавния финансов инспекторат, на прокуратурата да успеем да анулираме всичките или поне голяма част от тези сделки. Трябва да сме готови, да сме подготвени за факта, че ако някои от тези анекси останат, ние трябва да ги разплащаме в бъдещето. И нови мерки може би ще са необходими. Ще ги обсъждаме тази седмица", каза Дянков.

За бързото изпълнение на 60-те антикризисни мерки Дянков показа завиден оптимизъм - председателят на НС Цецка Цачева му обещала в събота бързо да придвижи всички законови поправки, които са необходими. Още в сряда пък кабинетът ще реши как да направи съкращенията в администрацията, от които се очаква ефект от 450 млн. лв., така че да не се налага коригирането на Закона за бюджета. Дянков загадъчно каза, че "са намерили начина как".

Много икономисти от седмици насам предупреждават, че част от мерките няма да доведе до незабавен ефект, а друга част направо действат прокризисно.

Бившият финансов зам.-министър Георги Кадиев заяви вчера, че вдигането на ДДС изглежда напълно логично следствие, като се има предвид сривът на приходите в бюджета. Той припомни, че на Латвия й се наложи два пъти в една година да вдига ДДС. "Досега приходите от митници и данъчни са с 1.750 млрд. лв. по-малко от плана за първите месеци на годината. Това е ужасно", заяви Кадиев.
Още от статията на „Сега"

„Правителството разплаща 720 млн. лв. с бизнеса", избира за заглавие на първата си страница „Монитор" обещанието на премиера пред „Нова телевизия"
"От утре (днес ­ бел. ред.) правителството ще разплати 720 млн. лв., които дължи на бизнеса." Това каза в телевизионно интервю вчера премиерът Бойко Борисов. Той обясни, че парите ще бъдат разплатени чрез Българската банка за развитие (ББР). Борисов припомни още, че 200 млн. лв. задължения, натрупани от предишния кабинет, вече са били преведени по сметките на фирмите.На последното си заседание Министерският съвет прие как точно ще стане разплащането през банката за развитие. За целта ББР ще получи първоначално 100 млн. лв., с които ще откупи (цедира) дълговете на държавата към компаниите. Впоследствие бюджетът ще є предостави още 400 млн. лв., обясниха миналата сряда от кабинета.По отношение на работата на министрите Борисов коментира, че най-добре засега се справя министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Според премиера най-важното за държавата е "да запуши пробойните", през които досега са изтичали парите от хазната. Чак след това ще дойде ред на икономическите и финансовите реформи. На въпрос дали министрите не работят в стрес Бойко Борисов отговори: "Нека са стресирани, предишните като не са били, вижте какви безобразия са направили."Този петък страната ни трябва да получи оценката на Брюксел за конвергентната програма на България.
Още от статията на „Монитор"

„480 млн. евро достигна стойността на "Цанков камък", разкрива от първата си страница „Класа"
С 4 анекса строителството на хидровъзел „Цанков камък" поскъпна до 480 млн. евро, съобщи вчера пред Нова телевизия министър-председателят Бойко Борисов. Първоначално се предвиждаше проектът да струва 220 млн. евро.

Строителството на „Цанков камък" трябваше да бъде завършено преди година и половина, но заради лоши геоложки проучвания бе необходимо да се удълбае допълнително мястото, на което е изградена стената на язовира. По план ВЕЦ „Цанков камък" се очаква да бъде с мощност 85 мвт. и чрез него страната ни да спестява по около 150 хил. т въглеродни емисии годишно. Според подписания през октомври 2003 г. договор инвеститори в проекта са австрийската компания „Алпине Бау" и „Ва тех хидро". След завършването на хидровъзела България се задължава да продава квотите от спестените въглеродни емисии на Австрия в продължение на 16 години. Заради изграждането на язовира ще бъде залят старият път между Михалково-Девин. 21 км от новопостроения път пък струват 220 млн. лева.

Според Борисов поне още 50 млн. евро ще бъдат необходими, за да бъде завършен докрай пътят. Освен проблема с оскъпяването на проекта, премиерът обясни, че пред правителството стои дилемата дали да бъдат дадени тези суми, или да се спре изграждането на „Цанков камък".

Междувременно двама независими източници заявиха пред „Класа", че 151 млн. евро от кредита за АЕЦ „Белене", теглен от НЕК от френската БНП „Париба", са били отклонени за строителството на „Цанков камък". При получаването на заема от ръководството на НЕК обясниха, че той ще бъде използван единствено за подготвителни дейности за строежа на площадка „Белене". Преди месец изпълнителният директор на НЕК Красимир Първанов заяви, че част от парите, отпуснати от БНП „Париба", са били отклонени към „Цанков камък". Той не уточни каква сума от кредита е била пренасочена, нито за кои проекти. Министър-председателят Бойко Борисов обаче коментира, че хидровъзелът е пример за това как се източва една компания.
Още от статията на „Класа"

„Еврозоната ще спаси Гърция с 30 млрд. евро", съобщава от първата си страница „Дневник"
След продължили повече от два месеца преговори в неделя следобед страните от еврозоната най-после излязоха с конкретен пакет за 30 млрд. евро в подкрепа на държавния бюджет на Гърция през тази година. Още 15 млрд. евро се очаква да добави и Международният валутен фонд.

Надеждите са, че сумата е достатъчно голяма, за да впечатли финансовите пазари, които седмици наред избутват Атина към ръба на пропастта. На извънредна телеконференция финансовите министри от валутния съюз решиха как да се сглоби спасителната мрежа, с която при нужда да предотвратят първия за еврозоната държавен фалит.

В случай че Гърция поиска помощ, "разгръщането" на тази мрежа ще стане за броени часове след одобрение на Европейската централна банка и единодушно решение на 16-те страни с евро. Всяка от тях ще помага според собствените си възможности и законодателство, защото в еврозоната има и редица държави с проблемни бюджетни дефицити.

"Дадохме яснота по механизма, което беше нужно на пазарите. Те искаха да видят, че зад нашата подкрепа стои конкретна сума", заяви председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Схемата ще е под формата на двустранни кредити, но за всички участници ще важи ставката от 5% при 3-годишен заем, посочи еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен.

В петък пазарите искаха от Гърция лихви в рамките на 7.5%. МВФ ще помага съгласно своите условия, т.е. вероятно ще предложи два пъти по-ниска лихва от около 2.7%. Не е ясно дали Гърция ще може първо да вземе от парите на фонда, защото са по-евтини.

В интервю за неделния брой на в. "Вима" гръцкият премиер Георгиос Папандреу сравни спасителния план със зареден пистолет, който се поставя на масата, за да респектира спекулантите. "Ако това не стане, механизмът съществува и ние можем да се възползваме от него.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Сърбия ни става вилна зона", разкрива „Стандарт"
Български десант тръгва в Западните покрайнини. Нашенци започнаха да купуват къщи и вили в откъснатите от България територии според Ньойския договор. Софиянци и перничани се сдобиват с имоти в сръбския Димитровград, Пирот и околните села, показа проверка на "Стандарт" на място. "От миналата седмица имам българска съседка. Жена от столицата ви си купи къща до моята и вече започна да се нанася", разказа Младен Липованов от Димитровград. Новата комшийка му се хвалила, че й е близко и удобно за пътуване. От София до граничното градче в Сръбско е 60 км, пътят е хубав и разстоянието се взима за час. Къща на 2 етажа в добро състояние и приличен двор в Димитровград може да се намери за около 5000 евро. За подобен имот в Дупница например искат тройно и четворно повече.

По селата е още по-евтино, хубава виличка може да се намери и за 2000 евро, твърдят местните. Българи вече се били уредили с ранча там. Идват през уикенда, дори са си посадили салати и зарзават, обяснява Георги от Смиловци. Дворовете обаче не са големи - рядко са над 400-500 квадратни метра. Нивите също са евтини.

По-лесно се намират имоти по селата, които са много близко и до Димитровград, и до границата с България. Тя се минава лесно, особено в работен ден. Нашите митничари проверяват само паспортите и талона на колата, а сръбските - Зелената карта. Ако не им се сторите съмнителни, дори няма да ви накарат да излезете от возилото. Така за 10-15 минути сте в Сърбия.
Още от статията на „Стандарт"

„Хазната тепърва почва да брои дълговете си към бизнеса", съобщава „Сега"
Сумата от 2.1 млрд. лв., която според премиера Бойко Борисов се дължи на загробващи заварени договори от предното правителство без осигурено финансиране, изобщо не е окончателна. Това става ясно от съобщения на няколко ведомства, че от тази седмица Министерството на финансите започва работни срещи с тях, за да уточнят начина, по който отчитат данните за задълженията. Консултациите ще продължат до 23 април. Целта е не само да се изясни с какви пари "висят" министерства, общини, НОИ, здравната каса и т.н., но и тези задължения да бъдат предвидени при изготвянето на бюджет 2011.

Още на 1 април министърът на финансите Симеон Дянков е изпратил до всички първостепенни разпоредители с държавни средства указание как да отчитат всички задължения - платени и неплатени, защото се оказа, че около начислените борчове, които държавата е поела с договори, цари пълна мъгла. Първостепенни разпоредители са всички министерства, НС, Висшият съдебен съвет, ВУЗ-ове, БАН, НЗОК, НОИ, общини, Сметната палата, БНТ, БНР и др.

Порочната практика, установена от тройната коалиция - да се подписват договори за суми, надхвърлящи планираното в закона за годишния бюджет, в годината на кризата доведе до истинска експлозия на дефицита в хазната. Така преди дни вицепремиерът Дянков призна, че България всъщност не е приключила 2009 г. с минимален дефицит от 0.7%, а с превишение на разходите над приходите с 1.9%.

Не е ясно защо досега Дянков упорито се хвалеше, че България е отличникът на ЕС по бюджетна дисциплина. Вчера той пак заяви по БНР, че въпреки всичко България и Естония са първенци по нисък бюджетен дефицит. Още от есента кабинетът "Борисов" вдигна аларма за многото наследени необезпечени договори и се закани да ги ревизира и да разваля лошите. Още тогава се знаеше, че по въпросните договори непрекъснато излизат и ще излизат плащания, които трябва да бъдат отразени в разходната част на бюджета. Дянков обаче предпочете да "замете" проблема и да заблуждава по света и у нас, че бюджетът е стабилен.

Истината ще лъсне сега, защото Европейската комисия събира официалните данни от всички държави членки за бюджетното приключване на 2009 г. Предаването на информацията трябва да стане до края на април. София трябва да признае, че всъщност бюджетният дефицит е много по-голям, като се включат и сумите, които държавата признава, но не може да плати на бизнеса - за строителство, ремонти, доставки на апарати, консумативи и т.н.
Още от статията на „Сега"

„МВФ не финансира бюджетен дефицит", пише в „Сега" икономистът проф. Христина Вучева
Обсъждането на т.нар. антикризисни мерки и широкото участие на синдикати и работодатели предизвика голям медиен интерес. В ежедневните предавания и писания по вестниците навлязоха теми, които доскоро занимаваха тесен кръг специалисти. Това, от една страна, е полезно, но от друга - създаде се обстановка и за много странни твърдения. От такъв порядък е предложението час по-скоро да поискаме заем от Международния валутен фонд (МВФ) и с него да финансираме магистрали, нови технологии или дори бюджетния дефицит. След като всички ще се занимаваме и с подобни проблеми, добре е да се знае, че МВФ дава заеми за подкрепа на валутата на една страна, респективно на платежния баланс. Парите на фонда не могат да се ползват за финансиране на бюджетен дефицит. За магистрали и други проекти обикновено се ползват заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), от Световна банка (СБ). Бюджетният дефицит се покрива със средства, набрани чрез емисии на държавни ценни книжа, които могат да се емитират на вътрешен или на външен пазар. У нас за тази цел се използват и средства от приватизация.

Често напоследък се използват словосъчетания „външно финансиране" и „вътрешно финансиране", като при това се влага най-различен смисъл и пак се стига до недоразумения. Дори сериозни печатни медии се вълнуват и търсят отговор на въпроса - след като не искаме пари от фонда, каква е алтернативата, откъде и при какви условия държавата може да получи кредит.

Така, както е формулиран, въпросът показва, че съществува убеденост, че за да се спасим от кризата, респективно - да увеличим заетостта, ще ни трябва или заем от МВФ, или някакъв друг външен заем.

В общия случаи това е вярно. Във всеки учебник по макроикономика или по публични финанси ще прочетете, че когато имате спад на брутния вътрешен продукт (БВП) и нарастване на безработицата ще трябва да обмислите каква да е фискалната политика. Най-добре е да намалите данъците, да увеличите бюджетните разходи, а ако може и двете -по-добре. Да, ама не, както обичаме напоследък да формулираме трудните ситуации. Защото ви се налага да мислите за това, с какви средства ще покривате бюджетния дефицит, какви са последиците, как ще се промени размерът на държавния дълг и преди всичко как ще ви оценят на пазара. Това ще определи и цената на дълга. При подобни ситуации пазарните играчи, които понастоящем са с много възможности (нека споменем само тези, които трупат пари от застраховки на суверенния риск), се вторачват в действията на правителствата и почти винаги успяват да решат нещата в своя полза.

Тук правителствата са в трудно положение. Докато различните оценителни агенции, инвестиционни посредници, борсови брокери и всички, които са в тази много сложна игра, се съобразяват основно с пазара, т.е. с частния си интерес, те са свободни и гъвкави. Правителствата трябва да се съобразяват със закони за бюджета, с обществения интерес, с дадените им пълномощия от парламента и така да разрешат въпросите с държавния дълг.

Практиката показва, че особено при малки страни или такива, които имат недобра слава в икономически план, изброените по-горе играчи обикновено печелят това състезание. За да се ограничат вредните последици от подобни ситуации в големи държавни общности, каквато е например тази на Европейския съюз (ЕС), са приети някои ограничения - например изискването да не се превишава размерът на публичния дълг повече от 60% към БВП и на дефицита повече от 3%.
Още от статията на „Класа"

„Нови правила на ЕС ще спасят парите за магистрали", информира „Дневник"
Новите правила на ЕС за усвояване на структурните фондове ще спасят 86 млн. евро за магистрали в България. Парите трябваше да бъдат усвоени до края на тази година, но София се забави с процедурите. Това стана ясно от изказване на евродепутата Евгени Кирилов (БСП), който е докладчик по въпроса.

Проектодокладът му беше одобрен на 18 март от комисията по регионално развитие на Европейския парламент, а на 21 април институцията трябва да го приеме. Очакванията са правилата да влязат в сила в края на юни.

Промените, които важат за целия ЕС, се правят заради икономическата криза, като целта е да се опростят процедурите и да се ускорят плащанията. Предвижда се всички държави членки да могат да изразходват разсрочено средствата, предвидени за 2007 г.

По сегашния регламент, ако до 3 години не се представят необходимите документи, неусвоените пари от първата година се губят. С промените се дава възможност неизползваните средства за 2007 г. да се разделят на 6 равни части и да се добавят равномерно към следващите години от програмния период, обясни Кирилов.

По думите му по този начин страните ще могат да изпълнят проекти, които не са били одобрени или не са осъществени в първоначалните срокове, като така ще се намали рискът от загуба на средства. За 2007 г. България е посочила, че ще разплати 490 млн. евро, като към 1 април 2010 г. са платени едва 287 млн. евро.

Сред рисковите са 86 млн. евро за магистрали, които по действащия регламент трябваше да бъдат усвоени до края на годината, а към момента от тях не е изразходван нито цент. България обаче няма да може да се възползва от допълнителни авансови плащания, защото не отговаря на условието БВП да е намалял с повече от 10% през 2009 г. в сравнение с 2008 г. Допълнителни аванси в размер на 775 млн. евро общо ще получат Естония, Литва, Латвия, Унгария и Румъния, каза Кирилов.

Българското правителство също подготвя промени в правилата с цел по-бързото усвояване на европрограмите, каза за "Дневник" министърът по европейските въпроси Томислав Дончев. По думите му те ще станат факт до края на месеца. За да се ускорят плащанията, се предвижда да се фиксира срок от 2.5 месеца за верификация на разходите.
Още от статията на „Дневник"

„НАП погва хазяите за укрити доходи", съобщава „Монитор"
Сигнали срещу хазяи, които от години прибират тлъсти наеми за апартаменти, офиси и магазини, а не внасят и лев данък в хазната, валят в Националната агенция за приходите (НАП), научи "Монитор".

В действителност има стотици сигнали от наематели, потвърди пресаташето на НАП Росен Бъчваров. Той обясни, че квартиранти звънят на данъчните и им подават информация за хазяи, които им прибират по 150-300 евро наем ежемесечно, а срещу това не си плащат данъците, както е редно. Други пък директно носят копия от договорите си за наем в данъчното. Затова след 30 април, когато изтича срокът за подаване на годишните данъчни декларации, НАП започва да проверява всички подобни случаи. От приходната агенция съобщиха още, че всеки, който смята, че хазяинът му не плаща данъци за доходите си от наем, може да сигнализира на телефон 0700 18 700. Сигналът трябва да не е анонимен, но е гарантирана пълна конфиденциалност, категорични са от НАП.

Междувременно от данъчната агенция съобщиха, че вече са успели да хванат редица наемодатели, които са укрили 730 хил. лв. данъци. Това е станало по време на 50 ревизии, извършени от НАП на собствениците на търговски обекти на централни улици и булеварди в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Задълженията са за невнесени ДДС и данък върху доходите на физическите лица. Собствениците на магазините са глобени и задължени да внесат укритите данъци заедно с лихвите, съобщиха още от НАП.
Още от статията на „Монитор"

„Скъсваме от проверки авиоотряда на кабинета", казва в интервю за „Стандарт" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков
Г-н Цветков, трагедията с полския президентски самолет ни кара да погледнем по-сериозно към авиопарка, с който летят българските държавници, и към екипажите от отряд 28. Сигурно ли е да се лети с тях?
- Трагедията за полския народ е огромна, искрено му съчувствам. Колкото до българския правителствен авиоотряд - всички пилоти и екипажи са висококвалифицирани професионалисти. Те не биха допуснали компромис по отношение безопасността на полетите. Рисковете са сведени до възможния минимум, тъй като са осигурени условия те непрекъснато да преминават през квалификационни курсове, тренировъчни полети. Летателните машини също се проверяват и поддържат редовно.

На 14 и 15 април т.г. България е домакин на Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество. Какъв ще бъде българският принос към форума освен домакинството?
- Нашето предложение, което ще бъде обсъдено на тази среща, е да се изработи интегрирана политика в областта на корабоплаването, корабостроенето, кораборемонта и обучението на кадри на всички страни от Черноморския регион.

Практически какво означава това?
- Създаване на обща концепция за развитие на пристанищните съоръжения, строителството и ремонта на кораби, обучението на кадри за морския транспорт и бизнес. Страните ще се подпомагат, ще се допълват във възможностите си при обучението на морските кадри, във възможностите си за ремонт и за изграждане на кораби, както и за всичко свързано с морския бизнес. Инициативата бе предложена от неправителствените браншови организации в България и ще бъде обсъдена на предстоящата среща. Считам, че интегрираната политика ще подпомогне морския бизнес в района на Черно море. Надявам се, че инициативата ще бъде подкрепена от останалите държави и ще можем да подпишем споразумение за създаване на интегрирана стратегия за развитие.

Казахте, че идеята за такава стратегия е на неправителствения сектор. Министерството я развива и предлага като инициатива на България на форума - как се случи това?
- С морския бизнес имаме много добър, постоянен диалог. Съставили сме Консултативен съвет по морските въпроси и по всичко, което касае преструктурирането и действията, свързани с управлението на пристанища, корабоплаване, кораборемонт. Така че морският бизнес ни подсказа възможностите за сътрудничество със съседните страни. Ние се ангажирахме да ги предложим и дискутираме на предстоящата среща.

Наскоро министерството представи своята концесионна стратегия в областта на транспортната инфраструктура. Предлагате да се концесионират пристанища и части от пристанища.
- Стремежът е чрез концесионирането да се даде тласък в развитието на пристанищата. Да влязат частни инвестиции в тях. Концесията е форма на публично-частно партньорство и задължително условие за по-добро развитие на пристанищата и на тяхното модернизиране. Те изискват сериозни инвестиции, които държавата, особено в условията на криза, не е в състояние да направи. Стремежът ни да развием пристанищата с национално значение ни кара да използваме възможностите за привличане на частен капитал, за да инвестира в тяхното модернизиране и развитие.

Чу се, че към черноморските ни пристанища има интерес от Китай, както и от инвеститори от Близкия изток. Неслучайно на представянето на стратегията присъстваше кореспондент на агенция Синхуа, който доста активно питаше.
- След като обявихме нашите намерения и Концесионната стратегия на министерството, се забеляза чувствителен ръст на интереса към обектите на транспортната инфраструктура на България. Миналия месец представихме нашите виждания и програма в Близкия изток. Публикувахме Стратегията за концесиониране на интернет страницата на министерството, за да бъде обсъдена публично от всички заинтересувани страни. Ще продължаваме да говорим на тази тема, тъй като за нас е важно информацията да стигне до по-голям кръг потенциални инвеститори. Виждате, вече има интерес от Китай, от Дубай, от Кувейт. Стратегията не е в окончателния си вариант. Тя се развива и в голяма степен ще зависи от интереса, който ще има към предложените в нея обекти - дали той е към цели обекти или към някакви части от тях.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Таксата за пренос на ток трябва да се преразгледа", казва в интервю за „Класа" Богомил Манчев, шеф на „Риск инженеринг" и председател на Българския атомен форум
Г-н Манчев, цените, на които ТЕЦ-овете от района на „Марица-изток" продават ток, станаха известни наскоро. Може ли да се каже, че те са сходни с цената на тока, който ще се произвежда от АЕЦ „Белене"?
- Не може да се сравняват. Около 60 евро/мвтч ще бъде токът, който се продава от АЕЦ „Белене" като цена, но себестойността му ще бъде 35-38 евро/мвтч. Така че цената на тока от двете централи - ТЕЦ „Енел Марица-изток 3" и ТЕЦ „AES Гълъбово", е по-висока.

Тогава защо тези проекти се дават за пример, че са добри?
- Ами защото ние имаме двойни стандарти. Ако е западен инвеститорът, е много добър, ако обаче той е смесен с източна компания, той моментално става много лош.

Възможно ли е цената на тока от тези централи да бъде намалена?
- Не, няма как да се случи това. Не могат да се развалят и дългосрочните договори с НЕК, защото неустойките там са огромни. Те са процент от непроизведените количества плюс допълнителни неустойки. Това е много тежък политически въпрос. AES е американска компания. Американската страна веднага ще застане зад своята компания. Когато някой е гледал бизнес плана на тази централа, е трябвало да го каже това нещо. Контрактът за строителството бе подписан от бившия премиер Иван Костов през последната седмица от неговото управление.

Проектът за рехабилитация на ТЕЦ „Марица-изток 3" също стартира при това управление. Тогава се направи малък консорциум между НЕК и компанията „Ентърджи". Впоследствие двете компании трябваше да направят големия джойнт венчър, като оценяват капиталови вложения - оценяваше се колко струва ТЕЦ „Марица-изток 3" и тя се апортира в това дружество като собственост на НЕК. По-късно бе оценена и инвестиционната програма на „Ентърджи", от което се получи това съотношение на дяловете - 27% за НЕК и 73% на „Ентърджи". От своя страна американският инвеститор продаде своя дял на италианската компания „Енел" и така те станаха партньори на НЕК. Условие за инвестицията бе да има и дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията заедно с ескалация на цената на тока. Ескалацията е най-нормалното нещо за оценка на актив и продукт, който се произвежда за дълъг период. Смесеното дружество много се забави с реконструкцията на ТЕЦ-а. Вместо тя да се направи за 3 г., стана за 7 г. И чак след този период консорциумът има договор за изкупуване на електроенергията.

При ТЕЦ „Марица-изток 1" е същият случай. За нея се направи търг, в който участва дори и японска компания. Имаше т. нар. Компания от „тримата неизвестни герои" - 3C. Тя спечели търга и препродаде проекта на американската компания AES. Дружеството от САЩ е подходило нормално с бизнес плана си към проекта. Но от момента, в който се е сключил договорът с AES, сигурно цената на въглищата се е утроила.

А цената на твърдото гориво се утвърждава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Цената на тока обаче се определя от ДКЕВР. Така регулаторът няма въздействие върху най-големия компонент в цената - горивния. Това е абсолютно неправилно като поведение на този пазар. И с години говорим за това.

Тези количества се купуват от НЕК. А общественият доставчик може да компенсира скъпата енергия чрез количествата, получени от АЕЦ „Козлодуй". Голямата част от тази електроенергия отива за гражданите. Затова се получава такава огромна разлика между това, което произвеждат АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица-изток 2", и продажната цена на тока на електроразпределителните предприятия. Само по себе си от получената цена на тока от АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица-изток 2" би трябвало НЕК да е на печалба. Проблемът е, че се миксира всичката останала енергия и тя се сравнява със средната цена въобще на енергията в България. Това не е правилно и трябва да се променят моделите на ценообразуване, да стане ясно къде какво се прави.

Трябва ли тогава цената на въглищата да се определя от ДКЕВР?
- Да, и да бъдат ясни разходите, които правят дружествата. Това, че ще се уволнят хора, ако е необходимо - да се направи, криза е. При ценообразуването трябва да се преразгледа много внимателно таксата за пренос на електроенергия. Тя е 8,5 евро/мвтч, но трябва да се прецени и таксата, която е за мрежите ниско напрежение, собственост на ЕРП-тата. Там тя е над 30 лв./мвтч. Затова и на 88 лв./мвтч, като се сложи и тази такса, цената за потребителя отива над 120 лв./мвтч.

Наистина трябва да се видят инвестиционните програми на компаниите, да ги карат да работят с привлечен капитал, а не със собствени средства. Защото, като работят със собствени средства, дружествата си слагат големи разходи, а по договор им е разрешено да имат 16% рентабилност. Няма контракт, по който да има 16% лихва.

При НЕК също трябва да се разгледат нещата. От тази такса от 8,5 евро/мвтч 3,5 евро отиват за поддържане на студен и горещ резерв. Останалите 5 евро се делят на поддръжка и развитие на мрежата високо напрежение. И там трябва да се обърне внимание това достатъчно ли е или не. А за таксата от 5 евро да се каже каква част от нея отива за развитие на мрежата и къде се събират тези суми.
Още от интервюто на "Класа"

„Метрото си остава основният ни приоритет", казва в интервю за „Монитор" Йорданка Фандъкова, кмет на София
Госпожо Фандъкова, предстои да назначите Иван Сотиров и Христо Ангеличин за ваши заместници. Защо сега увеличавате броя на администрацията?
- Обсъждахме идеята за нови зам.-кметове дълго време. Важно беше да се създаде ресор "Сигурност, обществен ред и реакции при кризи", тъй като предстои и създаване на общинска полиция. Екипът, които работи по този въпрос, е подготвил проект на наредба, която е изпратена на вътрешния министър Цветан Цветанов за разглеждане и утвърждаване. Тя е нормативната база за общинската полиция. Междувременно аз се занимавам с ресор "Образование и култура", за който отговарях и като заместник-кмет. Но за съжаление нямам достатъчно време, за да върша чисто оперативните неща. Та заедно с човек за сигурността потърсих и човек за образованието.

Защо се спряхте точно на тези кандидатури?
- През всичките тези месеци работихме в добро партньорство с групите на СДС и ДСБ в общинския съвет. Знаете, това са и политическите сили, които ни подкрепиха преди местните избори. Затова реших, че е коректно да поканя и техни представители да работят и съвсем оперативно в екипа на администрацията. Конкретните лица бяха предложени от самите партийни групи, а решението си взех, след като обсъдихме кандидатурите им.

София е превърната в строителна площадка заради метрото. Задръстванията се увеличават. Какви мерки ще предприемете за облекчаване на трафика?
- В София наистина се строи усилено и това е добър белег за работата на екипа на Столичната община. Всички тези обекти са резултат от активна и сериозна работа в предходните години, когато Бойко Борисов беше кмет. Независимо от финансовата криза успяхме да не спираме или пък замразяваме започнатите обекти. Това е важно и помага София да си остане привлекателен град за инвестиции; град с най-ниската безработица и добър град за живеене. Най-хубавото е, че непрекъснато се откриват нови строителни площадки. Започваме работа по още няколко обекта: ремонт на моста на "Христофор Колумб", после и на този на бул. "Брюксел". Най-приоритетно обаче за нас е строителството на метрото. За да стане София равна на столиците на другите европейски държави, трябва да имаме екологичен транспорт като метрото, което след 2012 г. ще поема 38% от пътниците в градския транспорт. Това означава, че трафикът над земята ще се намали. Така че ние не можем да си позволим забавяне. Вярно е, че всичките строителни работи безспорно затрудняват трафика. Но аз мисля, че си струва в рамките на 2-3 години да се опитаме да изтърпим. Трудно е, но обсъждаме всяка възможност за алтернативни маршрути, като започваме даден ремонт. Винаги обаче ще има недоволни. Същото е с дупките. Бързо започнахме ремонт на "Княжевско шосе", където положението беше особено тежко след снега. Настояхме Пътното управление да продължи ремонта в посока Перник. Накрая същите шофьори, които недоволстваха заради дупките, бяха недоволни, че задръстванията са се увеличили заради работата.

Една от причините за недоволството бе, че едни и същи дупки се отварят всяка пролет. Защо се получава така?
- Това не е точно така. Дупките имат досиета и се картотекират. Това позволява да се предявяват претенции към фирмите изпълнители, ако прясно закърпена дупка се отвори. Непрекъснато се срещам с директорите на фирмите. Дала съм задача да се спазва технологията и да се запълват и пукнатините около дупката. Защото ако не се прави това, след няколко валежа се отваря съседна дупка и аз няма как да ви убедя, че това не е старата дупка. Задачата е да се кърпят цели участъци, а не - дупка по дупка. Там, където не е изпълнена тази задача, няма да плащаме. Проблемът е, че повечето шосета не са преасфалтирани от 20-30 години и отварянето на дупки е естествен процес. Като прибавим и тежката зима... Според последните данни около 20% от пътната мрежа в София е в добро състояние. В последните няколко години се направи цялостно преасфалтиране по "Яворов" и по "Стамболийски" и това си личи. Утопия за нас все още е на 5 години да се подновява асфалтът по шосетата. Но това е решението.
Още от интервюто на „Монитор"

„И ГЕРБ може да загуби 1 млн. гласа на следващия вот", прогнозира в интервю за „Сега" политологът Антоний Тодоров
Г-н Тодоров, кое е най-интересното наблюдение, до което стигнахте при изучаването на политическия процес у нас през последните 120 години?
- Въпреки че всяко обобщение крие риск от грешки, натрапва се впечатлението, че избирателите винаги подкрепят правителството на власт, а гражданите винаги са в опозиция. Днешна България има много партии, но намаляващо участие на избори. И книгата търси обяснение за този парадокс. През последните 20 години всички управлявали партии и коалиции са си тръгвали от властта с огромен отлив на гласове - между 800 хиляди и над 1 милион. Тази участ най-вероятно ще споходи и ГЕРБ. Партията спечели изборите с 1.6 млн. гласа. Преди това достигаше между 500 000 и 600 000 гласа - на европейски и местен вот. Така че от нея ще се отлеят 1 млн. гласоподаватели може би още на следващите избори. Ако, разбира се, няма предсрочно гласуване, но смелата ми прогноза е, че няма да се стигне дотам. Парадоксът е, че няма кой да поеме властта, колкото и да я оплеска ГЕРБ.

Изчерпана ли е политическата класа на прехода и откъде може да покълне нейната алтернатива?
- Нужно е да се върне гражданското в политиката. На този етап гражданската енергия е малка, но по различни поводи видяхме граждани, които се самоорганизират с цел да окажат натиск върху властите. Дали от тях може да се роди политическа организация, която да измести сегашните актьори, или да бъде алтернатива на сегашното управление? Това ми се струва малко вероятно. Не защото гражданството не е толкова активно. Напротив, то тепърва ще се активизира. Проблемът е, че гражданите, които се мобилизират, не обичат партиите. И поради това те ще отлагат до последно самоорганизирането си в политическа партия. Другата възможност е съществуващите партии да се върнат към гражданското начало. Но има ли партии, чиито членове и симпатизанти могат да оказват натиск върху ръководството или да поднесат изненади на конгрес или друг форум? Доскоро граждански наченки в този смисъл съществуваха само в двете най-стари партии - БСП и СДС. При тях, например, партията може да преживее политическата смърт на лидера. При всички останали това е невъзможно.

Смятате ли, че способността на тези партии да преживеят политическата смърт на лидерите си, е завръщане към гражданското начало, а не е просто апаратна игра?
- Дори апаратните игри, в чийто дух е възпитано едно цяло политическо поколение, са по-здравословни за една партия, отколкото все по-осезаемото влияние на различни части от бизнеса. Да, бюрократизираща се партия е нещо лошо. Но тя все още остава сравнително автономна структура, която преследва своите интереси. Когато обаче в една партия все повече властните механизми са изместени от частни групировки, които я използват или буквално са я купили, идва най-лошото. Тогава вече няма никаква политика, а нещо като пазар, на който се разпореждат съмнителни бизнеси. Окончателният край на партиите ще дойде тогава, когато цялата политическа дейност бъде иззета от такъв вид частни интереси и партиите престанат да бъдат публични организации.

Аз не се сещам в момента за нито една българска партия, която да не е затънала в този модел.
- Понякога и на мен ми се струва точно така. От друга страна в съществуващите партии, особено по-многолюдните и тези с история, все още има хора, които са готови да променят нещо в партията си. Докато има такива хора, ще е жива политиката като кауза.
Още от интервюто на „Сега"

„В криза трябва да стимулираме потреблението освен само да правим икономии", казва в интервю за „Дневник" Жан Истас, председател на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България
Като антикризисна мярка правителството реши да премахне квотите при разпределянето на ваучерите за храна на лицензираните за това дружества. Очаква се до края на 2010 г. да бъдат издадени талони на служителите за 171.6 млн. лв. През миналата година сумата беше 180 млн. лв. и беше разпределена между 300 хил. работници. Свързаните лица могат да си разпределят само една квота от определените. Квотната система предвиждаше да бъдат разделени по 13.2 млн. лв. между 11 оператора  - "Содексо пасс България", "Призма лукс", "Виабел", "Етап-Адресс", "Билла сървис", "Фидуция", "ВМ финанс груп", "Томбоу България", "Либърти фуд сървисис", "ЦБА асет мениджмънт" и "Поултрипродъктс". За проблемите и възможностите в сектора разговаряме с Жан Истас, председател на Асоциацията на операторите на ваучерите за храна и управител на "Содексо пасс България".
Г-н Истас, една от антикризисните мерки на правителството е да освободи от квоти разпределението на ваучерите за храна. Като човек, запознат с бизнеса, по какъв начин тогава ще се разпределя участието на различните компании на пазара?
- След отпадането на квотите ситуацията с ваучерите за храна ще бъде идентична с тази във всички останали страни, в които системата съществува. На първо място, това означава, че предлагането ще може да отговори на търсенето. Няма да има повече ограничения, нито дискриминация между фирмите, що се отнася до предлагането на тази придобивка на техните служители.

На второ място, ще има истинска конкуренция между операторите на ваучери за храна, които ще се конкурират по отношение на качеството на предлаганата от тях услуга, както това се случва на всеки друг нормален пазар.

В какъв срок може да стане освобождаването на квотите, при положение че има разпределени за тази година?
- Освобождаването от квоти може да стане веднага чрез промяна на наредбата, регулираща нашата дейност. Тази промяна трябва да бъде направена от Министерството на финансите.

Как конкретно ще се отрази антикризисната мярка върху вашата компания?
- Отпадането на квотите ще даде на фирмите правото свободно да избират техния доставчик на ваучери за храна. Това би трябвало да се отрази положително на операторите на ваучери, които предлагат най-качествени услуги, и аз вярвам, че моята компания ще бъде сред тях. Не зная дали фирми, които са били принудени да спрат работата си с нас и да изберат конкурентна фирма поради намаляването на квотите, ще се върнат при нас, всичко зависи от качеството на услугата.

Очаквате ли да се засили конкуренцията?
- В условията на свободен пазар конкуренция определено ще бъде по-голяма. Но днес все още е рано и трудно да се каже дали това ще привлече или не нови компании на този пазар.

Лоялна ли е конкуренцията между различните участници на пазара при издаването на ваучерите за храна?
- При квотната система конкуренцията, разбира се, не е лоялна, тъй като фирмите не могат да избират свободно доставчика си. В условията на свободен пазар конкуренцията би трябвало да стане лоялна, както във всеки друг сектор.

Как бихте оценили ситуацията на българския пазар на ваучерите за храна в момента?

- Това, което виждаме в България, е отражение на ситуацията в останалите страни в Европа, където ваучерите за храна са много разпространен инструмент. Системата е създадена преди 40 години и това, за което помага, е изсветляване на сивата икономика. От една страна, се създава стимул ваучерите за храна да се използват от компаниите, защото за тях те получават определени привилегии, а от друга - със сигурност се знае, че те се вливат в националната икономика. Това не са пари, които можете да запишете на вашата банкова сметка.
Още от интервюто на „Дневник"