Издънка или заплаха? Русия намали доставките на нефт за Германия и германските медии потръпнаха. Най-притеснителното е, че причината за пресъхването на руския нефт остава неясна. Сигурно е едно, според автора на Spiegel: доверието към Русия като търговски партньор получава пореден удар.

В петролния бранш не оставят току-така да се гледат противниковите карти. Конкуренцията е много силна, става въпрос за много пари, конкуренцията е бдителна. Освен това и без друго е достатъчно трудно партньорите да се разделят - при преноса на петрола се разчита на общи пътища. Такъв е прочутият петролопровод „Дружба".

Така че за да се разбере как стои проблемът в действителност,  трябва да се анализират странични индикатори. През юни и през юли доставките на петрол от Русия бяха по-слаби. Алармираща бе реакцията на Сергей Григориев, вицепрезидент на „Транснефть" - собственик на преноса на петрол в Русия. В петък по обяд мениджърът даде телефонно интервю за РИА Новости и „Ехо Москвы" и се опита да обясни ситуацията.

За намаляването на доставките по „Дружба" Транснефть не били отговорни. Виновни са Сургутнефтегаз, които като най-голям доставчик през юли са доставили 1,1 млн. т. петрол, което е едва 63% от обичайните обеми. ЛУКОЙЛ са намалили доставките си с една трета. Редица по-малки фирми съвсем са преустановили доставките си за Германия. Общо доставките на петрол са намалели до критичен обем. През юли по „Дружба" са постъпили 1.7 млн. тона петрол.

Обвинените ЛУКОЙЛ пазят мълчание. Говорител на компанията е казал, че обяснението ще дойде след няколко дни.

И затова плъзват слухове какви може да са причините за руската свидливост. Според Reuters има спор за условията, по които се доставя петролът. Търговците на петрол предполагат, че ЛУКОЙЛ искат по-високи цени. Анонимен служител от компанията е казал за „Интерфакс", че свиването на доставките има „комерсиален характер".  Доставките за Германия били по-трудни от останалите направления. Положението се е влошило, след като Беларус повиши през тази година таксите за превоз.

Обаче по този начин отново се поставя под въпрос надеждността на руските доставчици, които посягат към кранчето, само щом условията на контракта започнат да не им допадат. Наскоро бяха давани поводи за подобен ход на мисли. В края на 2005 германските предприятия изпитаха за известно време недостиг, тъй като Украйна не искаше да приеме чувствително увеличение на цените от Газпром. Украйна бавеше плащането, Газпром спря доставките. Едва след две седмици на нокти спорът бе разрешен с компромисно споразумение. В началото на 2007 разногласия по отношение новите цени доведе до спиране на доставките за Беларус за три дни. След няколко месеца темата пак беше на дневен ред, тъй като режимът на Лукашенко не можеше (искаше) да плаща.

Ве пак намалението на доставките през юни и юли не се възприема от германските производители като знак за ненадеждността на руснаците в изпълнението на договорите. Говорител на рафинерията Schwedt, която зависи в голяма степен от руските доставки, е пояснил, че намалението е открито своевременно. Производството в рафинерията няма да пострада, тъй като могат да се ползват натрупаните запаси, а също и алтернативни маршрути за доставка. Такъв маршрут е петролът от Северно море с танкери за Рощок и оттам по тръбопровод до „Шведт".

Това, че намаляването на доставките няма да има решаващ ефект, е потвърдил и икономическият директор на Nord-West Oelleitung: предприятието, обслужващо тръбопровода във Вилхелмсхафен. Макар че няма пряка връзка с „Дружба", специалистът има добър поглед върху транспортната инфраструктура на Германия. Той дава пример със самолетния транспорт: задръстване в Мюнхен лесно може да доведе до закъснения в Хамбург, тъй като транспортните артерии са тясно взимосвързани. Но до съдбоносни закъснения няма да се стигне - както и в случая с руския петрол, който може да се компенсира с други доставки.

Собствениците на рафинерията в Schwedt: BP, Shell, Agip и Total също се изказват резервирано по случая. Според тях, политическите мотиви тук не играят никаква роля.

Също така, никой не е пожелал да говори по въпроса за възможния „ценови покер". „Това попада в рубриката заводска тайна", казват говорителите на Total и Shell. Но за ново раздаване на картите засега не иде реч. Всеки сключван договор е толкова многопластов, че временно съкращаване на доставките по никакъв начин не означава нарушаване на задълженията, казала е служителка, заемаща важна длъжност в западен контрагент на Русия. „Много е вероятно дължимото да бъде уравновесено в следващите месеци". Все пак дамата мениджър признава, че е нормално предварително да се дискутират промените в доставките, а не да се диктуват от едната страна.

Ако проблемът се разрастне - което е спорно, счита германският журналист, то ще засегне сравнително малки доставни обеми. Защото голямото количество е договорено дългосрочно и по стабилна цена. За останалото количество са договорени периоди, в които се прави изравняване на ценовото ниво според спот-пазарите. Условията на договорите варират за различните компании и са строго охранявана тайна.

Внмателният български читател със сигурност си е направил аналогия със строежа на новите тръбопроводи през България, които в средносрочен период ще пренасят нататък руските горива. Без съмнение опасност от международна „кранче-политика" от страна на Русия към България съществува.

Това, което прави впечатление обаче в развитието на поредния въглеводороден скандал, е логичният от чисто търговска точка респект на западните партньори към нефтения колос Русия. Проблеми с доставките наистина има: но за доброто на бизнеса е добре думите да се мерят. Така би направил добрият играч на покер. Нашите играчи, партии и бизнес лоби, обаче имат (?) съвсем друга стратегия.