Изтичането на население от България ще продължи до 2020 година, но икономическата активност на българите ще се увеличава, макар и слабо. Това стана ясно по време на пресконференция в БАН, на която изследователи от департамент „Демография" представиха през техния поглед демографските проблеми за страната ни.

Учените са очертали два варианта за бъдещото демографско развитие на работна сила у нас. Първият предвижда намаляване на работната сила в страната от 3,3 милиона души, колкото показват данните през 2005 година, до 2,9 милиона души през 2020 година. Това ще стане, ако се задържи моментното ниво на икономическа активност.

Вторият вариант е по-оптимистичен - той предвижда повишаване на работната сила с 200 хиляди души до 2020 година. Това може да стане, ако се открият нови работни места, реализират се програми, свързани с пазара на труда, които да наложат едно равновесие между търсенето и предлагането на труд и други.

Според едно от изследванията, свързано с раждаемостта в страната, двудетният семеен модел в България след 1990 година насам се запазва.

Доц. Елица Димитрова съобщи, че етническата и образователна принадлежност оказват най-голямо влияние при решението на жените за това да имат повече от едно дете.

Като цяло запазва се тенденцията раждаемостта при жените от ромски произход да е по-висока от тази на българките. „След 1990 година обаче има намаляване на раждаемостта и в тази етническа група", заяви Димитрова.

Тя си обяснява ниската раждаемост с икономическата несигурност в страната, нарастващата безработица, както и с липсата на политики, които да подпомагат работещите майки.

Божидар Давидов от своя страна коментира, че почти невъзможно е да се отговори на въпросите, свързани със здравното състояние на хората, тъй като изследванията се правят въз основа на над 20 показателя.

Той представи и данни на СЗО от 2006 година очакваната продължителност на живота у нас е 73 години. 65 години пък е очакваната продължителност на живота в здраве, според изследвания от 2003 година.

Това означава, че българите ги очакват 8 години живот е недобро здраве, в болест, заяви Димитров. Той обаче не пожела да коментира как тези данни биха се отразили на пенсионната реформа у нас и предвиденото вдигане на пенсионната възраст.

В тази връзка изследователите изразиха готовност да направят подобно изследване, с по-съвременни данни, но то трябва да им бъде възложено от социалното министерство.

Марта Сугарева от своя страна представи накратко панорамата на демографското развитие на европейските държави след Втората световна война. От думите й стана ясно, че има значими различия между Източна и Западна Европа по отношение на раждаемостта, смъртността и демографското остаряване в тях.

На пресконференцията в Академията бяха представени 9 самостоятелни или колективни монографии, издадени през настоящата година.