„В името на бюджета ГЕРБ вдига здравната вноска с 2%”, „Търговете без братовчеди”, „Обратен завой на ГЕРБ за данъците и осигуровките”, „Станишев” профукал 1,2 млрд. лв. за 7 месеца”

„В името на бюджета ГЕРБ вдига здравната вноска с 2%", съобщава от първата си страница „Сега"
Покрай протестите на лекарите, липсата на пари и задълбочаващата се икономическа криза кабинетът реши да предприеме безпрецедентна мярка - да вдигне здравната осигуровка по средата на годината. Повишението ще е 2% и така вноската общо ще стане 10%. Очаква се промяната да влезе в сила след 1 април. Идеята е да се намерят пари за здравеопазване, без да се пипа резервът на здравната каса и без да се увеличава дефицитът.

На практика само работещите и самоосигуряващите се ще финансират допълнително здравната система. Държавата, която би трябвало да плаща за 4 млн. деца, пенсионери и бедни, от една година насам отказва да поеме своя дял от осигуровките. По закон тя би трябвало да внесе 941 млн. лв. Но 830 млн. лв. от сумата отиват директно в резерва на здравната каса, т.е. не се превеждат за здраве. Така реално МФ ще даде на системата едва 110 млн. лв., а работещите - 1.5 млрд. лв. Именно тази политика на държавата е причината да има огромен дефицит в здравеопазването и въпреки увеличението парите пак ще са по-малко дори от бюджета за миналата година. Затова пациентите няма да получат по-добро обслужване или по-голям брой услуги срещу парите си. Още повече, че след серия от протести управляващите от ГЕРБ се отказаха от повечето си идеи за реформиране на здравната система.

За самоосигуряващите се това ще е втори скок за годината, тъй като от януари минималният осигурителен доход скочи от 260 на 420 лв. Сега те плащат 33.60 лв. за здраве всеки месец. При осигуровка 10% ще трябва да внасят по 42 лв.

И при 10% вноска ще се запази съотношението 40:60, които се поемат съответно от работника и работодателя. При заплата от 500 лв. например сега частта на работодателя от вноската е 24 лв., а след промяната ще стане 30 лв. Работникът пък ще трябва да поеме 20 лв. при 16 лв. в момента.

От ГЕРБ планираха да вдигнат вноската с 2% чак през 2011 г. За тогава беше предвидено и пускането на частните здравни фондове на пазара, т.е. те да работят с част от задължителните вноски. Сега обаче Борисов е обещал на лекарите, че цялата 10% осигуровка ще отива в здравната каса. "Увеличението на здравната вноска не отменя намеренията на правителството за промени в здравноосигурителния модел на държавата", коментираха обаче от здравното министерство.

"Сегашната 8% осигуровка е най-ниската в Европа", посочи премиерът Бойко Борисов след поредната среща със съсловните организации на лекари и зъболекари, на която присъстваха и здравният министър Божидар Нанев и финансовият му колега Симеон Дянков.
Още от статията на „Сега"

„Търговете без братовчеди", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Номерът "Батко и братко" вече няма да минава. Нов закон забранява категорично участието на роднини до девето коляно в търговете на властта. Вратичките в Търговския закон позволяваха да се уреждат с апетитни обществени поръчки братовчеди и баджанаци. "Това наложи да затегнем процедурите. При търговете вече ще се прилага законът за конфликт на интереси", обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев. Досегашната практика на шуробаджанашки конкурси прогонваше и чуждите инвеститори. За тях също се готви по-лека процедура. Фирмите вече ще подават документи за участие на родния си език, без да се налага превод. Няма да се иска и допълнителен лиценз за България.

Всички търгове за над 1 млн. лева пък ще се следят под лупа от Брюксел, разкриха от ГЕРБ.
Още по темата на „Стандарт"

„Обратен завой на ГЕРБ за данъците и осигуровките", съобщава напървата си страница „Дневник"
Седмица след като за първи път се заговори за проблеми с приходите в бюджета, в ГЕРБ вече обмислят повишаване на данъчно-осигурителната тежест в опит да запушват дупки. В понеделник премиерът Бойко Борисов обяви, че "до месец-два" здравната вноска ще се увеличи с 2 процентни пункта и ще стане 10% от дохода.

Същия ден източник на "Дневник" съобщи, че икономисти на ГЕРБ обмислят и евентуално повишаване на плоския данък, отново с 2 процентни пункта. В момента доходите се облагат с 10%, а запазването на ниските ставки в условията на криза на няколко пъти се изтъкна като постижение на правителството от финансовия министър Симеон Дянков. Идеята беше коментирана еднозначно отрицателно от икономисти и представители на работодателите.

Единствената положителна новина в началото на седмицата бе, че приходната агенция ще промени указанията си, с които изискваше от собствениците на малки фирми да се осигуряват и за дейности, за които не получават доходи.

Увеличението на здравната вноска е заради липсата на достатъчно приходи от осигуровките, а поводът са започналите национални протести на лекарите. През януари в здравната каса са постъпили пет пъти по-малко средства от планираните - 30 млн. вместо 150 млн. лв. от вноски на гражданите.

От повишената ставка се очакват допълнително около 300 млн. лв. На две поредни срещи с браншовите организации на медиците премиерът Борисов обеща веднага да им осигури още 350 млн. лв. от резерва на касата. За да не се увеличи държавният дефицит обаче, тези средства впоследствие трябва да се покрият и затова се пристъпва към увеличение на здравната вноска. Очертаващият се сериозен бюджетен дефицит е причината и да се обмисля непопулярната мярка с вдигане на плоския данък. Според източник на "Дневник" това е възможно решение, което няма да засегне конкурентността на икономиката, а ще осигури около 390 млн. лв. повече приходи. Идеята още не е предложена официално на обсъждане в ръководството на ГЕРБ.

В бюджет 2010 от подоходния данък са заложени 1.965 млрд. лв. През януари от него в хазната са постъпили 149 млн. лв., или 7% от годишния разчет. Миналия понеделник мисията на Международния валутен фонд първа обяви, че вижда реална заплаха за неизпълнение на приходната част в бюджет 2010 и посочи това като основание за прогнозата си, че бюджетният дефицит ще достигне до 1.8% от БВП (1.2 млрд. лв.) при планирани 0.7 на сто. Същия ден правителството обяви, че ще стигне до този по-голям дефицит, но заради необходимостта да разплати задълженията си към частния сектор.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Станишев" профукал 1,2 млрд. лв. за 7 месеца", информира от първата си страница „Монитор"
В последните 7 месеца от мандата на правителството на Сергей Станишев с 37 отделни постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1,2 млрд. лева. От тях 400 млн. лв. са от резерва за непредвидени и неотложни разходи, който се съхранява като буфер на бюджета срещу непредвидени кризи. Разпределението на този огромен ресурс е било непрозрачно. Това се казва в съобщение на финансовото министерство. През януари 2009 г. е одобрено харченето на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи. За февруари с две постановления на кабинета на Сергей Станишев са разпределени нови 100 млн. лв. За март - още около 273 млн. лева. През април има нови девет правителствени постановления за одобряване на допълнителни средства в общ размер на около 383 млн. лева.  От цялата сума 211 млн. лв. са отишли за национални доплащания на хектар земеделска земя и за животновъдите, по 94,5 млн. лв. за железниците и за социална инфраструктура. По 100 млн. лв. са изхарчени за увеличаване на държавното участие в капитала на „Национална компания индустриални зони" ЕАД и плащания по договори по спряната по това време програма САПАРД. Други 76,7 млн. лв. са били разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства, като от тях 56 хил. лв. е взело президентството.
Още от статията на „Монитор"

„Тройната коалиция натрупала над 1,2 млрд. лв. извънбюджетни дългове", съобщава от първата си страница „Класа"
С 37 отделни постановления на Министерския съвет в периода януари-юли 2009 г. тройната коалиция е натрупала над 1,2 млрд. лв. извънбюджетни дългове, става ясно от съобщение на Министерството на финансите. Според проверката на ведомството предишните управляващи съзнателно са подвели бизнеса, че криза в България няма и няма да има, и така фирмите, които са имали шанса да се преструктурират и да намалят ефекта от рецесията, са изгубили ценно време. Още в първите три месеца на миналата година приходите в хазната са показали неизпълнение с над 6 млрд. лв., които впоследствие достигат до над 7,5 млрд. лв. „Въпреки това са се приемали нормативни актове с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани, без да се изпадне в свръхдефицит", отбелязват още от ведомството на Симеон Дянков.

„Разпределението на този огромен ресурс е било непрозрачно и е в противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата криза през 2009 г. Одобрените от предходното правителство извънбюджетни средства оказват сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване в приходите в резултат на ефектите от кризата", пише в съобщението.

За януари е одобрено разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, който се съхранява като буфер на бюджета срещу непредвидени кризи. Средствата са били заделени за мерки в земеделието (за национални доплащания на хектар земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите - общо 211 млн. лв.), за НК „Железопътна инфраструктура" и БДЖ ЕАД - общо 94,5 млн. лв., социалната инфраструктура (строителство и основен ремонт на социални заведения, детски градини, училища и др., както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователната инфраструктура на ДВУ - общо 94,5 млн. лв.).
Още от статията на „Класа"

„Държавата може да връща 120 млн. лв. акциз за стари коли", разкрива „Дневник"
Заради дело за старо БМВ, внесено от Франция, държавата може да бъде осъдена да върне акциз за 120 млн. лв. на над 17 хил. собственици на коли, които не е трябвало да го плащат. Казусът е висящ пред съда на Европейския съюз в Люксембург.

Решението ще засегне всички, които след 1 януари 2007 г. са внесли стара кола от ЕС с мощност на двигателя над 120 kW и са платили акциз. Облагането действаше три години след присъединяването на България към ЕС, а от 1 януари 2010 г. беше отменено, като една от причините е делото в Люксембург.

Всичко започна, след като през февруари 2007 г. Петър Калинчев от Пловдив си купува от Франция осемгодишен автомобил БМВ на 160 хил. км. Двигателят е с мощност 140 kW (190 конски сили) и митницата в Пловдив задължава Калинчев да плати 4900 лв. акциз.
Причината е, че тогава Законът за акцизите и данъчните складове предвижда, че вносът на стара кола с мощност над 120 kW се облага. Мъжът оспорил сумата като дискриминационна, тъй като изчисленията показват, че ако беше внесъл нова кола със същата мощност, е щял да плати само 2500 лв.

Гражданинът се позовава на европейска директива, която гласи, че "нито една държава членка не може да налага пряко или косвено каквито и да било вътрешни данъци върху стоките от други членки на ЕС, които надвишават наложените пряко или косвено данъци върху подобните местни стоки". Пловдивският административен съд се съгласява с Калинчев и намалява акциза, но митниците обжалват и казусът стига до Върховния административен съд, който пък изпрати питане до Люксембург.

На заседанието на съда в Люксембург на 10 февруари представителите на българското правителство специално са помолили решението на магистратите да не важи със задна дата, а само занапред, за да не се наложи държавата да връща вече платен акциз. Кабинетът е представил изчисления, че акт на съда с обратна сила ще доведе до възстановяване на 119.3 млн. лв. на 17 800 граждани.
Още от статията на „Дневник"

„Защо бизнесмените сами отказват европари", анализира „Сега"
Официалната статистика показва, че в разгара на икономическата криза България успява да усвои едва 0.3% от оперативна програма "Конкурентоспособност", по която на страната ни се полагат 1.1 млрд. евро. Още по-шокиращо, макар и по-малко известно е, че през последните 2 години всяка шеста фирма с одобрен проект по "Конкурентоспособност" вече се е отказала от него.

За чиновниците от икономическото ведомство или Агенцията за малки и средни предприятия фирмите се отказват предимно заради икономическата криза, която сви кредитирането на банките, и с недомлъвки уточняват, че е възможно да има и някои грешки в самите процедури. Бизнесът обаче вижда препъникамъка не в кризата, а в неясните насоки за кандидатстване по програмата и тоталния чиновнически произвол през последните години.

Сред отчаяните от програма "Конкурентоспособност" е и предприемачът Владимир Йосифов (по настояване на предприемачите, потърсени за коментар, имената им са променени - бел. ред.), който от 7 години управлява предприятие в сферата на електротехниката. Годишно компанията му създава по 3-4 нови разработки на електромери и ги предлага на пазара. В средата на 2008 г. дружеството дръзва да реализира нов проект за такъв измерителен уред през схемата на програма "Конкурентоспособност" "Подкрепа за стартиращи и иновативни предприятия". Проектът е общо за 250 000 лв., от които половината трябва да се изплатят като субсидия.

"Все още съм поразен от мудността на всичките процедури, които се проточиха година и половина. В крайна сметка чрез програмата създадохме прототип, но после се оказа, че при отпускането на парите ЕС не предвижда подпомагане за внедряването на изделието в серийно производство", разказва Йосифов.

Бумащината била страшна и още на втората седмица фирмата се принудила да наеме служител, който да отговаря само за документацията по проекта. Правели се всякакви изпитания на уреда, които след това трябвало да се документират. Отделно пък програмата задължава да се води отчет колко хора колко дни са работили, какви материали са изхарчили и т.н. "Е, взехме накрая субсидията, но пазарният ефект се оказа кръгла нула.

За тая година и половина идеята ни остаря, а през това време на свои разноски създадохме 4 други разработки, които за по 6 месеца реализирахме на пазара", заключава предприемачът.

Фирмата на Йосифов обаче съществува от години и очевидно бизнесменът не смята за фатално това, че не е успял да спечели нищо от европейските пари въпреки старанието си. Но има и десетки стартиращи фирми, които за първи път се сблъскват с чиновническото безхаберие у нас покрай същата оперативна програма. През декември 2008 г. Агенцията за малки и средни предприятия благославя проекти на такива фирми, занимаващи се с иновации, и сключва договори с 25 дружества.

Правилата на играта обаче незаконно се променят 7 месеца по-късно. Чиновниците отсичат, че иновационните фирми масово не са спазили изискванията на "оперативното ръководство" за реализиране на проектите по тази схема. Абсурдността на ситуацията е в това, че въпросното "ръководство" е издадено 6 месеца след като проектите вече са били одобрени.
Още от статията на „Сега"

„Готвят 34 мерки срещу кризата", информира „Стандарт"
30-34 мерки за излизане от кризата ще набележи правителството. Те ще бъдат записани в специален Закон за подкрепа и възстановяване на българската икономика. Това е решено на тайна среща в неделя при премиера Бойко Борисов, научи "Стандарт". На нея са участвали вицепремиерът Симеон Дянков, икономически министри, зам.-министри и икономисти. Целта е да се даде рамо на бизнеса, така че страната да излезе по-бързо от кризата. Една от основните мерки е приватизацията. На фондовата борса ще се пуснат остатъчните държавни дялове в 55 предприятия. Атрактивните компании ще се продават самостоятелно, а дяловете от по-малките предприятия може да се обединят в един холдинг и да се продадат в пакет, за да се привлекат инвеститори. На борсата ще се продават и пакети от апетитни държавни компании. Предстои иприватизация и на "Булгартабак", като холдингът ще се продава изцяло, без да се разделя на фирми. За да се привлекат нови инвеститори, премиерът Борисов е предложил част от дружествата, поставени в забранителния за приватизация списък, да се освободят.
Още от статията на „Стандарт"

„Кмет съди Ковачки за далавера с имот", разкрива „Монитор"
Кметът на Пазарджик Тодор Попов ще поиска да бъде разтрогната сделката за продажбата на недостроената сграда на библиотеката, закупена от енергийния бос Христо Ковачки в началото на 2005 г. Имотът е на пъпа на града и е с площ 4458 квадрата. Вече пета година обаче от намеренията на Ковачки да открие модерен търговски център няма и помен. Освен че е поставена дограма, други подобрения не са направени и бетонният паметник събира недоволството на местните хора.Покупко-продажбата е за 1 млн. лв. без ДДС. Замразеният обект на бъдещата културна институция бе изтъргуван от предишния кметски екип в началото на 2005 г. Обещанието на Ковачки, че на това място до година и половина ще отвори врати търговски, културен и информационен център и ще бъдат открити 250 нови работни места, така и не бе спазено. Инвестициите от 4 млн. лв. също останаха мираж. Освен 3-ма души охрана друг персонал не се мярка на строежа. След като тогавашният градоначалник Иван Евстатиев поиска от съда анулиране на сделката и бе заведено дело, купувачът изпроси общинското благоволение, оправдавайки се, че проектантите се бавят. Постигнато бе взаимно съгласие и общината оттегли иска си, но днес, притиснат от общественото недоволство и некоректността на Христо Ковачки, кметът Тодор Попов е готов да го възобнови и търси юридическо основание за това. Заради неплатени над 100 000 лв. за данък сгради и такси смет местната община е дала на Агенцията за държавни вземания Ковачки. По искане на комисията "Кушлев" пък съдът е наложил запор върху апетитния имот. Оказа се, че имотът е ипотекиран по сръбска сделка и от 1 млн. цената му скочи на 9 млн. лв. 4-етажната сграда, която се намира на 500 м от общината, е включена като апортна вноска на дружеството на скандално известния бизнесмен Христо Ковачки - „Ел Ем Импекс" в „Магазини Европа" АД и е оценена на 9 млн. и 11 хил. лв. Пазарджишката библиотека е ипотекирана по заем от ПИБ в полза на Сръбската агенция по приватизация. Обезпечението е по договор за закупуване на 76% от капитала на Trayal Korporacija в Крушевац от фирма"Брикел". Тогава имотът е оценен на 5 млн. и 55 хил. лв., но последната актуална оценка е 9 млн. и 11 хил. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Дребният бизнес иска 1,1 млрд. лв. от резерва за разплащане с фирмите", информира „Класа"
Около 1,1 млрд. лв. да се вземат от Държавния резерв, за да се разплати бюджетът с фирмите. В условия на криза и при недостиг на приходи в хазната друг начин за набавяне на средства няма. Това заяви за „Класа" Йосиф Аврамов, зам.-председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. По думите му, ако държавата продължи да рекетира бизнеса, плащайки с 10% по-малко за вече свършени проекти, следващите обществени поръчки ще бъдат с до 20% по-високи оферти. Колкото до запълването на дупката в хазната, той смята, че чрез продажба на емисии по Протокола от Киото България може да реализира с помощта на ЕК около 1-1,5 млрд. лв. до края на годината. Близо 2 млрд. лв. дължи държавата на бизнеса и голяма част от тях са за микропредприятията, твърди Аврамов.

Минималните прагове за самоосигуряващите се лица са вдигнати и това отделно натоварва фирмите, защото при незаплащане на ДДС се запорират сметките на фирмите. От бизнеса предлагат за тези договори, по които държавата е длъжник, да не се изисква ДДС. Сдружение от работодателски организации ще внесе до края на седмицата предложения за антикризисни мерки към правителството, съобщи за „Класа" Петър Стоянов, председател на УС на Асоциацията на микропредприятията. Организацията ще сезира Върховния административен съд за решението на данъчните да повишат осигурителните вноски на самоосигуряващите се управители на малки фирми. Настояваме да се отмени указанието на НАП за допълнително финансово натоварване на структурите на малкия бизнес, защото освен задълженията на 420 лв. на самоосигуряващи се управителите трябва да се осигуряват и върху 780 лв. допълнително, коментира Стоянов.
Още от статията на „Класа"

„Наемите в моловете паднаха с 25-30 процента", обобщава „Монитор"
Наемите в големите търговски обекти извън столицата бяха засегнати по-осезаемо от икономическата ситуация и през миналата година те паднаха средно с 25-30 процента, съобщи  Иглика Йорданова, мениджър в Colliers. Средните наемни нива в търговските центрове и молове в София са 41 евро/кв.м/месец, докато в Пловдив са 27 евро/кв.м./месец. За Варна и Бургас средните наеми на месец са от 24 и 26 евро/кв. м. Това показват анализите на експертите от консултантската компания. Според Мая Иванова, мениджър в агенция "Явлена", малко са магазините в София, където все още наемите стигат 50-60 евро за квадрат на месец. Не са много и местата в града с добро съчетание на местоположение и качество на обекта, уточни тя. По данни на Colliers общите отдаваеми площи в страната вече надхвърлят 230 000 кв. м, като ръстът от 2009 г. се равнява на 35%, или общо 60 000 кв. м. Към момента няма официално замразени проекти, но някои от предвидените за откриване молове ще бъдат забавени във времето поради различни фактори - трудности с финансирането и осигуряване на адекватни нива на заетост, казаха още от Colliers .Прогнозата на консултантската компания е, че в по-малките градове поради заниженото търсене на магазини и липсата на достатъчно пари у търговците за разрастване на бизнеса им може да се очаква допълнителен спад в наемите. Столицата поддържа относително устойчиво ниво на наемите в търговските центрове, тъй като търсенето на търговски площи остана относително стабилно, каза за "Монитор" Иглика Йорданова. През следващите няколко месеца в София предстои да отворят врати два нови мола, като тяхното представяне ще бъде определящо за пазара. Ако те функционират успешно, не очаквам да има съществени промени в наемите в големите търговски центрове, уточни тя. Друга консултантска компания - GVA Sollers Solutions предвижда понижената активност от страна на големите търговски марки и повишеното предлагане да  доведат до значително нарастване на процента на незаетост на търговските площи. Най-потърпевши ще бъдат шопинг центровете с неатрактивно местоположение, лошо управление и липса на предварително подготвена концепция и маркетингов план. Освен в моловете процентът на незаетост ще се увеличи и за търговските обекти извън главните търговски улици и булеварди.
Още от статията на „Монитор"

„Мандатът на ГЕРБ едва ли ще стигне за връщане на доверието в МВР", казва в интервю за „Сега" шефът на вътрешната комисия в НС и депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов
Г-н Анастасов, промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), уреждащи достъпа на МВР до телефонни и интернет разпечатки, вече са факт. Те обаче нямат нищо общо с първоначалните ви намерения. Защо се отказахте от тях?
- Двете неща, от които се отказахме, са директният интерфейс, чрез който МВР можеше да получава достъп до трафичните данни на гражданите, и някои видове престъпления, за чието разкриване може да се искат разпечатки. Сега остана текстът, според който данни ще се искат само за разкриване на тежки и компютърни престъпления. Основният ни аргумент да предложим и престъпления, които се наказват под 5 г. затвор, бе, че конституцията все пак е писана 1990 г., когато ги е нямало някои съвременни престъпления. Формално погледнато обаче, КС би имал пълното право да отмени този текст. Затова решихме да не предизвикваме евентуалното му обжалване. По отношение на директния интерфейс, не че омаловажавам ролята на НПО и другите парламентарни групи, но решението той да отпадне бе взето още преди Нова година. То бе плод на дълги разговори и МВР само прие, че към този момент и в този вид, в който бе публикуван, законът им върши достатъчно работа. Просто до 10 януари т.г. бяхме в почивка и нямаше как да го заявим пред медиите.

Не ви ли накараха протестите пред НС да преосмислите решението си за интерфейса?
- Променихме позицията си не само заради обществото. Ние също преценихме, че поне на този етап не трябва да се въвежда интерфейс. Това е въпрос и на технически възможности, които и в момента съществуват в МВР и мобилните оператори. Трафичните данни от интернет доставчици са изключително малко като процент от общия брой на получените разрешения за достъп до данни. Така че основно се работи с мобилните оператори, които имат възможност да оперират. А и ние приехме текст, който позволява при възможност информацията между МВР и мобилните оператори да се обменя по електронен път. Идеята ни е МС да отпусне финансов ресурс, който да даде на МВР такава техническа база, че да разреши и директната комуникация с тези, които запазват трафичните данни. Не говорим за директен интерфейс, а за това изпращането на разрешението от съда до съответните оператори да става по електронен път.

Има и нещо друго. В момента КС в Румъния отмени подобни текстове, а в Германия се водят няколко дела. Предстои през септември преразглеждане от ЕК на евродирективата, свързана с тази материя. Колкото гласове има против нея, толкова има и желание от много страни в ЕС да има рестриктивни мерки. Така че предстои важно обсъждане и решение, което ще доведе евентуално до други промени.

Ще обясните ли какво означава прихващащият интерфейс, който се появи на края на закона? Отново ви заподозряха, че връщате директния интерфейс, но замаскирано.
- Прихващащият интерфейс касае само СРС-та, не и достъпа до трафични данни. Някои колеги продължават да говорят, че трафичните данни са много близки до СРС. Разликата обаче е огромна. Така или иначе в Закона за далекосъобщенията този прихващащ интерфейс го имаше. И когато бе създаден Законът за електронните съобщения (който замени Закона за далекосъобщенията), в него отпадна условието операторите да разполагат с прихващащ интерфейс, за да получат лицензии. А всъщност при голяма част от операторите тази възможност съществува. И тъй като това касае едно техническо съоръжение, неговото място не е в Закона за СРС, а в ЗЕС.
Още от интервюто на „Сега"

„Дупките по шосетата са по-страшни от трус", казва в интервю за „Стандарт" ст. н. с. Емил Ботев, началник на отдел "Сеизмология" в Геофизичния институт на БАН
Господин Ботев, има ли опасност за България след тежките земетресения, които люляха Турция и Гърция?
- Не. Основната причина за земетресението в Източна Турция тази сутрин (б. р. вчера) е натискът на Арабската плоча, която притиска в източната част на страната Анадолската тектонска плоча. Натискайки източния й край, тя я оттласква на запад. В същия момент от север имаме и натиск на Евроазиатската тектонска плоча. Реално се получава така, че три плочи осъществяват контакт на едно и също място. Това предизвика земетресението в Анадолския разлом, на около 1500 км от България. Докато това движение на земни маси стигне Истанбул, ще мине много време. Реално за страната ни опасност няма, защото ние нямаме пряк контакт с тях. Дори и ако трусът бе станал в по-западния край на Турция, той отново не би ни застрашил с нищо, тъй като по този разлом земетресенията са по-скоро със странично-плъзгащ характер. Земните пластове се избутват, не се извършва приплъзване на един блок под другия, както е характерно за Карпатите и в частност за Вранча.

А какво би трябвало да ни притеснява?
- Реално именно Вранча е огнището, което би трябвало да ни притеснява, защото там процесите протичат на 100-120 км дълбочина и ударната вълна се разпространява надалече. А в Турция и Гърция земетресенията стават на много плитко - при тях енергията не може да се разпространи на големи разстояния и затихва много бързо. При плитките земетресения страшното е в епицентъра на събитието, защото земята буквално се разкъсва. Напрежението обаче не се предава на големи разстояния - така че дори да се бе люляла западната част на Турция, до нас има поне 100 км, което примерно в Златоград би причинило въздействие от втора-трета степен. В същото време дълбочинните земетресения на стотина км под земята не са толкова опасни за епицентъра си, колкото за районите встрани от него, когато ударната вълна излезе на повърхността.

Споменахте въздействие от втора-трета степен. Това все пак е някакъв риск, нали?
- В случая обаче става дума за разминаване в терминологията - въздействието от втора-трета степен не е равно на магнитуда. То се мери по специална 12-степенна скала и преценява ефекта от земния трус. Много неспециалисти погрешно използват понятието скала и когато говорят за магнитуд по Рихтер, но двете неща нямат нищо общо. Ако трябва да направим съпоставка, нека вземем например една крушка от 100 вата. Тя не свети еднакво в средата и края на коридора, въпреки че мощността й е една и съща. По същия начин скалата на въздействието мери какви поражения е нанесъл един трус на различни разстояния от епицентъра. Въздействие от втора степен например би могло да се усети само от екстрасенсите. При втора степен го чувстват малцина - най-често просто ви прозвънват прозорците. При шеста се появяват леки, едва забележими пукнатини. Едва при седма степен може да има пропуквания по стените и да започнат да падат керемиди.

Само екстрасенсите ли чувстват въздействия от втора степен?
- Както и най-чувствителните животни. Например някои рибки. Японците дори ги използват да предсказват земните трусове, защото те първи усещат някои най-фини вибрации. Както когато чупим пръчка, преди да се разцепи, се чува леко припукване - те улавят именно този процес. Самият човек преди векове е бил подобно чувствително животно, но по-късно сме станали прекалено аналитични и ментални и сме загубили тези свои сетива.

Казахте, че трябва да се опасяваме само от Вранча. Има ли данни за засилена сеизмична активност там?
- Тектоничните процеси, които протичат във Вранча, са необясними. Те са резултат от асимилиране на отдавна потънало кораво тяло под планината, в резултат на което се е образувала Карпатската дъга. Не можем да сме категорични, но през 40-50 години обикновено там се активизира една сеизмична точка. Последният такъв трус е бил през 1977 година с магнитуд 7,2. Ние не можем да бъдем сигурни кога това ще се случи пак. В същото време се знае, че в такъв случай най-уязвими са градовете по поречието на Дунав - Свищов, Тутракан. Най-големият проблем е със сградите, строени преди 1987 година, защото те са били изграждани при по-слаби антисеизмични мерки. Едва през 1987-а биват приети много по-сериозни правила за строителство, което касае сеизмичните райони, особено Североизточна България. Старите сгради в столицата също са застрашени.

В същото време обаче сме свидетели на некачествено строителство, което едва ли би издържало земен трус.
- Така е, за съжаление държавата в много от случаите си върши работата по контрола на строителството само формално. Освен това паралелно с националния център за контрол има и частни фирми, които не се знае какво правят и как проверяват.

Нещо като частните технически прегледи на колите...
- Да. Но между другото, като говорим за коли, аз съм убеден, че последиците от един трус в столицата не биха нанесли толкова поражения, колкото дупките по улиците, в които са налети маса пари и които всекидневно уж кърпим. А що се отнася до строителството, трябва да ви кажа, че в последните 2-3 години, откакто сме влезли в ЕС, при него контролът започна да се затяга, тъй като вече трябва да отговаря и на нормативната уредба на Евросъюза. Така че можем да бъдем абсолютно спокойни за сградите, строени от 2007 г. насам, че отговарят на всички стандарти на противосеизмичното строителство.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Приоритет е затварянето на дупките", казва в интервю за „Дневник" Любомир Христов, зам.- кмет по транспорта на София
Г-н Христов, след снеговете и ниските температури през зимата по улиците на града отново се появиха доста големи дупки. Кога ще ги запълните?
- Съществуват технологични изисквания за това кога може да се ремонтират улиците - температура на основата, на въздуха и влажност. Има участъци, които наистина са в доста лошо състояние. Правим всичко възможно там да има аварийни ремонти. Вече се работи по най-проблемните участъци на бул. "Цариградско шосе", бул. "България", околовръстното шосе, надлезът "Надежда". Възложена е работа и по бул. "Ботевградско шосе". Що се отнася до планираните текущи ремонти - до средата на март районните кметове трябва да предоставят списъци с улиците, които приоритетно да бъдат възстановени в рамките на осигурените средства.

Гаранцията на текущите ремонти е 1 година. Как се гарантира, че не се появяват едни и същи дупки?
- Възложено е на общинското предприятие "Софинвест", което отговаря за качеството на работата, да направи извадков контрол на определени участъци по сигнали на граждани. От него трябва да се види и в каква степен гаранциите са спазени.
Освен това от три години се прави заснемане на всяка дупка, в което е отразен размерът, точното й местоположение, за да може при повторния контрол да се установи дали се ремонтира същата дупка, или в близост се е отворила нова.

Там, където е правено цялостно преасфалтиране, няма проблеми. А там, където дълги години не е правено преасфалтиране, всяка пукнатина е потенциална дупка.

Явно преасфалтирането е по-доброто решение. Има ли обаче достатъчно пари в бюджета за тази година за цялостен ремонт, или основно ще се кърпят дупки?
- Ще търсим резерв в рамките на парите за текущи ремонти, за да преасфалтираме изцяло някои от участъците, но сега приоритет е затварянето на появилите се дупки. Миналата седмица имаше изявление на зам.-председателя на камара "Пътища", който твърди, че в рамките на бюджета на общината за текущи ремонти - 27 млн. лв., може да се преасфалтира целият град. Ще направим среща с него, за да видим какво е имал предвид.
Едва ли ще има по-доволни хора от мен и от кмета, ако успеем с малкия бюджет, с който разполагаме, да преасфалтираме изцяло трасетата. Има обаче и друг проблем. Под улиците, които не са ремонтирани в последните 20-30 години, има канализации и водопроводи, които също не са подменяни. Може да се случи така, че да асфалтираме улицата открай докрай и след два месеца тръбата отдолу да се спука и тя отново да бъде разкопана.

Един от упреците срещу администрацията е, че в момента трите фирми "Главболгарстрой", "Холдинг Пътища" и "Пътища и съоръжения", които имат договори за текущите ремонти, работят с подизпълнители и така дейността им се оскъпява. Ще заложите ли изискване да няма подизпълнители при новите конкурси след изтичането на сегашните през лятото?
- Би могло да се заложат такива условия. Аз няма да коментирам дали това е добре или не. Намерението ни е в бъдеще градът да бъде разделен на 6 зони, като това ще позволи на дружествата да правят и инвестиции в техника, тъй като при по-малки зони това трудно ще се случи. Ако фирмите са много и малки, администрацията трудно ще ги контролира. Фирмата трябва да е достотъчно голяма, за да се справя с работата. От друга страна, голяма фирма с много голям район трудно ще се справи сама с него.

За колко години ще са новите договори за текущия ремонт?
- За максималния по Закона за обществените поръчки срок от 4 години.
Още от интервюто на „Дневник"