„В кризата: Мъжете пестят, жените харчат”, „Плевнелиев ударно ще строи магистрали, а после ще ги поправя”, „Дянков ще вади "Информационно обслужване" от забранителния списък”

„В кризата: Мъжете пестят, жените харчат", четем от първата страница на „Стандарт"
Няма по-голямо бедствие от жената по време на криза. Дамите не умеят да пестят и продължават да харчат за дрехи и козметика, сочат данните на Националния статистически институт за 2009 г.

Според тях българските мъже тотално са свили покупките си на ризи, костюми и техника за дома. В 100 домакинства съпрузите са си купили общо нови 53 панталона и 64 чифта обувки. Намалението е с около 20% спрямо 2007 г.

Закупените телевизори пък са паднали от 4,2 на 2,4. Затягането на коланите обаче не важи за нежните половинки.

Те са се обзавели със 118 блузи, както са правели и преди стагнацията. Статистиката сочи, че българинът не се лишава от храна. Дори ядем повече месо, плодове и зеленчуци.
Още по темата от „Стандарт"

„Плевнелиев ударно ще строи магистрали, а после ще ги поправя", информира от първата си страница „Сега"
Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев внезапно омекна за магистралите. Въпреки че доскоро се кълнеше, че порочните анекси и оскъпяването на шосетата остават в историята на тройната коалиция, в първото си интервю от началото на лятната ваканция министърът обяви, че непроменяеми договори няма. Освен това Плевнелиев даде да се разбере, че скоростта на строителството е по-важна от качеството.

"За мен важно е първо да си направим магистралите, после винаги може да ги оправяме", обяви министърът по Би Ти Ви във връзка с притесненията, че завършен само преди 2 години участък от "Тракия" е изпълнен некачествено и е започнал да пропада.

През май, когато се отваряха офертите на кандидатите да строят отсечката Нова Загора-Ямбол, Плевнелиев бе категоричен: "Договорът за "Тракия" е железен. Не може да има никакво оскъпяване или забавяне на строителството". Вчера обаче той бе много уклончив по въпроса: "Всеки договор за всеки обект на тази планета - и кокошкарник, и магистрала, може да бъде анексиран и това е нормално, винаги може да се случи нещо в хода на строителството, но държавата този път е в силна позиция и ще се бори здраво".

Трите търга за последните отсечки от "Тракия" минаха в ожесточена конкуренция, при която победителите спечелиха с "феноменално ниски" по думите на Плевнелиев цени. Вчера той не пропусна да се похвали, че е спестил много пари на държавата и че вместо за предвидените 350 млн. евро аутобанът ще се довърши за 250 милиона. Ако няма анекси, разбира се.
Още от статията на „Сега"

„Дянков ще вади "Информационно обслужване" от забранителния списък", информира от първата си страница „Дневник"
Министерство на финансите е предложило държавната компания "Информационно обслужване" АД да се извади от списъка с компании, които не може да се приватизират, но въпреки това не смята на този етап да продава своите 99.49% в капитала. Това съобщиха вчера от ведомството на Симеон Дянков, след като преди това експерти от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма обясниха, че след изваждане на компанията от списъка тя ще бъде предложена за продажба.

Според тях приватизацията щяла да стане или през Държавната консолидационна компания, която беше специално сформирана, за да не постъпват парите от продажбата на държавни компании в Сребърния фонд, или през Агенцията за приватизация. В края на работния ден от икономическото министерство признаха неофициално, че са допуснали грешка и продажба на дружеството не се предвижда.

Източници на "Дневник" от компанията, заявиха, че тя разполага с недвижими имоти с обща разгъната площ 90 хил. кв.м, а в същото време едва 4% от приходите й се формират от наеми. В голямата си част сградите са по-стари от 40 години, които с години не били ремонтирани и се делят с НСИ. Затова в момента се обсъжда оптимизация на разходите за поддръжка, но не е взимано решение нито за продажби на имотите, нито за отдаване под наем.

"Информационно обслужване" е компанията, която се грижи за информационните системи на приходните агенции (НАП и митниците), преброяване на изборните резултати, поддържане на системите с личните данни на българските граждани ЕСГРАОН и още редица системи.
Още от статията на „Дневник"

"Хванаха над 130 т опасни колбаси", съобщава от първата си страница „Монитор"
Над 130 тона изрезки от колбаси, предназначени за унищожаване, бяха конфискувани при съвместна акция на органите на ГДБОП и ДВСК в   месопреработвателни предприятия и складове в цялата страна, съобщиха от земеделското министерство.Акцията беше проведена под наблюдението на премиера Бойко Борисов. Тя започна към 7.00 часа вчера сутринта с кодовото название „Дупетата". Проверени са били складове и предприятия в София, Пловдив, Плевен, Пазарджик, Бургас, Първомай, Брестник и др.  Поздравявам министър Найденов и Цветанов за добрата координация. Това е поредната стотна сигурно акция, която спасява българските потребители и показва до какви далавери се е насочил деструктивният дух на някои бизнесмени, заяви министър-председателят Бойко Борисов.

Работихме по информацията, че у нас от страни от ЕС се внасят изрезки от колбаси, т.нар. краищници, които са отпадъчен продукт и са предназначени за унищожаване, но недобросъвестни търговци ги преработват и ги пускат в българската търговска мрежа. С товаизлагат на риск здравето на хората,поясни министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Той уточни, че на жаргон краищата на изрезките от колбаси се наричат „дупета" и затова акцията е кръстена така.  По предварителни данни над 100 тона са установените количества изрезки в Плевен,  над 25 тона - в Пазарджик, в Брестник - около 850 кг, в София - около 850 кг, в Първомай - около 1,5 тона. Тези количества са конфискувани и ще бъдат унищожени в екарисаж.Некоректните предприятия ще бъдат санкционирани възможно най-строго, може да се стигне и до отнемане на лицензи и затваряне на някои от фирмите, увери земеделският министър. Акцията е свързана и с кампанията за налагане на стандарта за месни продукти „Стара планина", каза още той.
Още от статията на „Монитор"

„Българските сертификати за морска квалификация "олекнаха", информира от първата си страница „Класа"
Сертификатите на българската морска администрация за придобита морска квалификация вече не се признават от част от компаниите в чужбина, оплакаха се в „Класа" потърпевши. „Когато се качих на кораба, след като видяха документите ни за завършен курс, направо ги игнорираха", обясняват Николай и Петър, които са едни от тях. Все пак те са късметлии, тъй като корабособствениците са им заплатили за двудневен ускорен курс по преиздаване и те са успели да се включат в плаването вече с нов сертификат, издаден в Испания.

В началото на годината от ИА „Морска администрация" (ИАМА) извършиха проверки и установиха много нередности в различните учебни центрове. Формално провеждане на часовете, липса на изискваната материална база, фиктивно провеждане на практическия стаж бяха сред основните проблеми. Все още не е ясно дали има ефект и наказани за нарушенията, но вече е факт ­ чуждите компании са все по-скептично настроени относно българските морски кадри и квалификационните курсове и сертификати.

Екип на „Класа" установи, че въпреки обещанията за по-строг контрол, продължава фиктивното провеждане на част от задължителните часове. Някои от обучаващите фирми са декларирали, че провеждат противопожарна подготовка на полигона в Девня. Проверката ни обаче установи, че полигонът отдавна не функционира, съоръженията му са ръждясали като пред разпадане. Самият полигон е бил предназначен за обучаване за гасене на пожари в заводски помещения, докато за моряците има изискване да се тренират при условия с корабна специфика.
Още от статията на „Сега"

„Винпроми искат ред в акцизите", информира „Стандарт"
Винпромите настояват да се въведе ред при плащането на акцизите, за да се избегне нелоялната конкуренция и бълването на вино и ракия със съмнително качество. Браншът подкрепя Агенция "Митници" в желанието й всички заводи и изби, които произвеждат алкохол, да бъдат задължени да слагат измервателни уреди съобщиха производители . Целта е машинките да следят какво е точното количество продукция, излязла от всеки завод. Така ще бъде прекратена нелегалната търговия с алкохол с фалшиви бандероли, смятат от гилдията. Цената за поставяне на такива уреди е около 50 000 евро. Въпреки че инвестицията е солидна, винарите са съгласни да я направят, за да се изкара на светло всичкият алкохол, който се произвежда в страната. "Черните" напитки са по-евтини, а това удря директно редовните, които внасят стриктно всички данъци, осигуровки и акцизи.

Проблемът с нелегалния алкохол беше обсъден на среща на премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков с представители на провинили се винпроми, сред които и "Търговище".
Още от статията на „Стандарт"

„Арестите на МВР наистина ще ни излязат прескъпо", прогнозира „Сега"
За първи път вътрешният министър Цветан Цветанов призна, че операциите на МВР излизат много скъпо. Разбира се, направи го, за да обвини трите съдийки от апелативния съд в София, които пуснаха арестуваните при първото издание на операция "Килърите", та се наложи МВР после да повторно да ги арестува с надеждата, че новите съдии ще проявят повече съвест и респект към МВР и няма да търсят кой знае какви доказателства, за да оставят под стража обвинените за покушения срещу бизнесмени.

Само дето не се разбра защо за МВР пак само съдът е виновен... Къде се бавиха оперативните работници, та не изпипаха операцията по задържането на убийците на Юри Галев така, че да докажат тяхната съпричастност и към убийството на бизнесмена Румен Рачев. Тогава обясняваха, че нямат данни, понеже преките извършители на убийството на шуменеца са изчезнали и вероятно ликвидирани. Сега излиза, че дори имало ДНК експертиза и свидетели, които уличават част от старите-нови арестанти в участие в убийството отпреди повече от година? Защо се бърза - за да има "Килъри-1", "Килъри-2" и така до безкрай? Да върви играта "ние ги хващаме, те ги пускат", насочена изцяло срещу съдебната система?!

А защо има случаи - вече два - на арести на хора, успели да изтеглят пари от сметки, които според МВР се захранват с престъпни печалби? Така стана в Русе дни след операцията "Всичко коз" срещу обвинени в измами с ДДС, а преди дни и в Пловдив, когато съпруга на замесен в нелегална търговия с ценни метали дръпна половин милион от банка. Нали преди да удариш някого, трябва да си наясно къде са му парите? Нали борбата с престъпността щеше да помага за напълване на бюджета?! Ясно е, че за да падне банковата тайна, трябва да има повдигнато обвинение, но става дума за забавяне не от един, а от три и повече дни.
Още от статията на „Сега"

„Два пъти повече пари влагаме в пътища", съобщава „Монитор"
2,5 пъти повече пари, или 500 млн. лева, ще бъдат вложени за второкласни и третокласни пътища до края на 2010 г. и през 2011 г., отколкото през пиковата в сектора 2007 г. Това обяви вчера строителният министър Росен Плевнелиев при направа на първата копка за кръгово кръстовище при моста в град Бяла. Освен това правителството цели да балансира изграждането на трите магистрали в Южна България с повече строежи по пътищата на северната част на страната, каза още министърът. Той посочи, че по програмата "Транзитни пътища 5" на две правителствени съвещания е фокусирано вниманието върху важните пътища в Северна България - Видин -Лом, Русе-Силистра, Силистра-Шумен, Шумен-Карнобат, Ришки и Върбишки проход и други.

Министър Плевнелиев посочи за пример, че днес в Министерството на финансите се  внасят писма за осигуряване на допълнителен финансов ресурс от 61 милиона лева за форсиране на изпълнението през 2011 година на 300-350 милиона лева за пътища в Северна България по програмата на Световната банка и "Транзитни пътища 5".

По оперативната програма "Регионално развитие" (ОПРР), докато през тази година ще бъдат усвоени 50 милиона лева за пътища, то през 2011 година тази сума ще е 300 - 350 милиона лева.

В сутрешния блок на Би Ти Ви строителният министър увери, че няма проблеми за изграждането на автомагистрала "Тракия" и курникът, тиражиран от медии, няма да е пречка за реализация на проекта.

По отношение на този кокошарник - това няма как да е ферма. Имаше проверка и беше установено, че това е една паянтова постройка, уточни Плевнелиев. Има процедура, в това, че ние ще спорим за размера на обезщетението, няма нищо лошо, но то няма да спре магистралата. Приключихме с отчужденията по автомагистралата и това е изключение поради допусната грешка на общината, поясни той.
Още от статията на „Монитор"

„Реклама на българския туризъм за близо 12 млн. лв тръгва в чужбина", съобщава „Дневник"
Рекламни кампании на българския туризъм в чужбина за близо 12 млн. лв. предстои да стартират от есента. Средствата се осигуряват от проекти по европейската програма "Регионално развитие" и ще включват кампании в Германия и Русия, както и излъчване на клипове по четири паневропейски телевизии, съобщиха от икономическото министерство.

От есента трябва да тръгнат клипове за България по каналите Eurosport, Euronews, National Geographic Channel и  Discovery Channel. Предвижда се това да стане на два етапа - между 6 септември и 26 декември, както и в периода от 31 януари до 27 март следващата година. На телевизиите ще бъдат предоставени три спота с продължителност от 30 секунди, показващи зимни и летни курорти, културно-исторически забележителности, както и възможностите за практикуване на еко- и селски туризъм.

Кампанията, която е на стойност 7.5 млн. лв., включва над 3 хил. излъчвания на рекламните клипове на пет езика - български, английски, немски, френски и руски. От икономическото министерство съобщиха, че допълнително ще бъдат заснети репортажи за предаването Sport Trips на Eurosport, в които ще се представят възможностите за практикуване на голф, ски и водни спортове в България.

Euronews ще представи два български града в рубриката Metropolitans, a eкип на National Geographic Channеl ще посети България за репортаж, показващ културни и природни забележителности. Очаква се журналистите да пристигнат в страната през октомври или ноември.
Още от статията на „Дневник"

„Данъчните проверяват и търговците на зърно", съобщава „Класа"
При проверките на производителите на зърно, мелниците и зърнобазите ямболските ревизори са установени опити за укриване на над 2,5 млн. лв., предаде БТА. Данъчните проверки продължават, като се контролира експортът на зърно от новата реколта. Ще се проследяват количествата произведено и съхранявано зърно, наличието на документи за произхода и за експорта му, както и регистрациите на земеделските производители. Инспекторите на НАП пък от пристанищните градове засега записват данни за износа на зърно. След като бъдат обобщени и анализирани, резултатите от цялата страна ще станат достояние на обществеността, обеща за „Класа" изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов. „Ямболските колеги си вършат работата, но е по-добре да говорим за проблемите на централно ниво", заяви данъчен № 1.

След извършването на 94 ревизии от началото на годината инспекторите на НАП в Ямбол са установили укрити и невнесени данъци и осигуровки за над 7 млн. лв. В строителния сектор са установени 850 хил. лв. допълнителни задължения. Продължава да се укрива ДДС, показва анализът от приключилите ревизии в областта. Разкрити са 5,65 млн. лв. от недеклариран и неначислен ДДС. Ревизорите от Териториална дирекция-Ямбол са установили и невнесени подоходни данъци в размер на 600 хил. лв. на физически лица и над 680 хил. лв. от корпоративен данък. Установени са допълнителни задължения от недекларирани, неправилно изчислени и невнесени здравноосигурителни вноски от 150 хил. лв. През септември започват проверки на физически лица за съответствие между декларираните им доходи и тяхното имуществено състояние, предупреждават данъчните в Ямбол.
Още от статията на „Класа"

„Нека има и плаж без кебапчийници", казва в интервю за „Стандарт" министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев
Ще има ли плажове за бедни и богати?
- Плажове за бедни и богати няма и не може да има, защото конституцията ги забранява.

На практика и сега има такъв казус. Хотелиери казват: "Ние сме частна собственост и няма как да ви пуснем на плажа, ако не дадете 50-60 лв., защото е аll inclusive и ще консумирате бира безплатно, къпейки се.
- Понякога произвеждаме новини в България от изключенията, а не от правилото. У нас има 209 плажа. Направили сме проверки на над 100 охраняеми и 70 неохраняеми през тази година. Правим ги изненадващо, дори не уведомяваме областните управления и РДНСК. Ако има такива случаи, те са само на няколко плажа.

Дори и един да има - това е нарушение на конституцията.
- Точно така. Когато се намерят такива нарушения, се сезира прокуратурата. Предложение за категории на плажовете има, но то е едно от хилядите, които са дошли. Работна група трябва да се занимава с всички предложения. След това има още много работа. С промените в закона за черноморското крайбрежие целим да запазим дюните. Искаме да дадем ясна дефиниция какво е концесионна процедура и да ги направим по-разбираеми и по-бързи. В момента процедурата за отдаване трае 9 месеца. Проблемите се появяват там, където имаме неохраняеми плажове или плажове под наем, тоест сделки с краткосрочен хоризонт. Няма нищо лошо в това да има и неохраняеми плажове. Хайде някъде, на някои от плажовете, да няма кебапчийница.

В Лозенец на първа линия частните вили са построени така плътно една до друга, че достъпът до плажа е невъзможен. Вие на 1 август казахте, че ще има проверка. Е?
- Проверките текат. Никой не може да ограничи достъпа на хората, но никой не е казал, че достъпът до плажовете трябва да минава през частни дворове. Въпросът е как се осигурява.

Как ще стане това - надлез ли ще строи държавата, подлез ли?
- Не е необходимо държавата да прави това, защото то се решава регулационно и аз съм убеден, че там казусът е решен така. Подробният устройствен план, на база на който е направено това нещо, трябва да бъде проверен, защото в него трябва много ясно да бъде посочено как хората биха могли да имат достъп. Десетки служители на министерството и ДНСК проверяват и в края на септември обещаваме резултати.

Държавата може ли да уплаши собствениците с размера на глобите?
- Разбира се. Ситуацията тази година по плажовете е доста по-добра, отколкото миналата след наложените драматични глоби и прекратените договори.

По какъв начин достъпът на плажове, които са пред резиденции като Шабла и Евксиноград, кореспондира с конституцията?
- Тази година в Евксиноград минаха не само президенти, министър-председатели, но и шеф на Световната банка, президент на Сърбия и кой ли още не. Така че сигурно има регулация. Все пак не можем да извадим президенти и едни от най-влиятелните хора на тази планета на плажа на Слънчев бряг.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Все повече стават хората, за които четенето е неясно занимание", казва в интервю за „Сега" издателят Любен Козарев
Г-н Козарев, българските книги са сред най-евтините в Европа, но българинът все по-малко чете. Как ще обясните този парадокс?
- Няма мотивация. Проблемът не е толкова паричен. Вече се стига до ситуация, че дори да платиш на някого да чете, той ще ти откаже, защото този процес е неразбираем за него. Защо да чете, като може просто да си пие кафето, да зяпа или да прави там нещо друго, също толкова безсмислено? Лошото е, че за малцината, които все още искат да четат, в повечето случаи книгите са скъпи. Аз не мисля, че книгите у нас са евтини. Ниските тиражи са убийствени за цената. Към тях ще добавя и плащането на авторските права, които още повече вдигат цените.

Как се отразява кризата на четенето на книги у нас?
- В ситуация, в която човек започва да си брои стотинките, да го накараш да си купи книга, е едва ли не приключение. От друга страна, все по-малко са хората, за които четенето е истинско и смислено предизвикателство, а все повече тези, за които то е неразбираемо и неясно занимание. Те нямат мотивация да четат, не разбират защо трябва да го правят, не виждат никаква полза от него. А и книгата трябва да е такава, че да не позволи на човека, към когото е отправена, да я отмине, а да го застави да я купи. За мен по-опасна е тоталната незаинтересованост, която завладява умовете и душите на българите. Дори в Люксембург, въпреки навлизането на електронните книги, се чете масово. В тяхното метро едва ли не всички са с книги в ръце. А в нашето метро не книги, дори и вестници не се четат - хората просто се возят и гледат празно в пространството. Налице е цялостен отлив от четенето. А за него съм категоричен, че вина носят и самите издатели. Все още продължават да излизат книги с примитивни преводи, оформителски неизпипани, с печатни, че дори и с правописни грешки. Малцина от нас си дават сметка, че ако не се стараем да направим нещата максимално добре, ще губим читатели. Достатъчно е два-три пъти да разочароваш един човек със свои книги и той вече няма да посегне да купи нова от твоето издателство. За жалост това разочарование прераства в убеждението, че няма смисъл да се дават пари на вятъра.

Рисувате мрачно настояще. Как оцелявате в него?
- Повечето от нас отчаяно се опитват да разберат какво върви на пазара в чужбина и да го имитират. Не това е пътят. Кризата може да бъде преодоляна единствено при положение че това, което правим, е на високо ниво. Хубаво и лесно в нашия бранш няма и за спечелване на читателите трябва доста да се потрудим. Трябва да се откриват хубави книги, да се превеждат и редактират добре, да се изпипват до последния детайл. Най-важното е тези творби наистина да са стойностни, за да предизвикат интереса на читателя. Все още си мислим, че четенето е нещо съвсем обикновено, като люпене на семки, а това не е вярно. Винаги съм настоявал, че издателите трябва да са безукорно честни към своите читатели, да не ги лъжат само за да продадат някое заглавие. Убеден съм, че ситуацията с намалените продажби в момента е напълно заслужена.

Как се променя вкусът на българина?
- Моите наблюдения са, че идва времето на нехудожествената и най-вече на документалната литература. Четенето просто за удоволствие е изтласкано малко по малко, може би заради липсата на време. Читателят се интересува все повече от света и иска да научи нещо от книгите, да има полза за живота си от тях.
Още от интервюто на „Сега"

„Платеният търговски регистър ще заинтригува съмнителни бизнесмени", казва в интервю за „Дневник" Крис Томпсън, консултант
Американецът Крис Томпсън* е един от създателите на новия търговски регистър. От 1997 г. до 2008 г. той работи в България като директор на Програмата за реформа в търговското право на Американската агенция за международно развитие (USAID) и Bearing-Point. Екипът на Томпсън е участвал и във въвеждането на частното съдебно изпълнение и в реформата на банковата несъстоятелност. В момента експертът работи за Deloitte Consulting и живее в Рим. Потърсихме го за коментар на идеите за промени в Закона за търговския регистър, обявени от Министерството на правосъдието. Проектозаконът предвижда публично достъпните данни за компаниите да се ограничат до името на фирмата, датата на регистрацията, седалището и адреса на управление. Цялата информация ще може да бъде проверявана само след регистрация и плащане на такса. Скриват се всички лични данни, а мотивът за платения достъп е "проследяване и контрол на потребителите на информация".
Г-н Томпсън, бихте ли припомнили как се роди идеята за новия търговски регистър?
- Нашият проект в България за реформа на търговското право започна през 2003 г. Той имаше за цел да подобри прилагането на търговското право чрез облекчена регистрация на фирмите, чрез създаване на частно съдебно изпълнение и обучения за съдии, адвокати и бизнесмени и подкрепа за създаването на центрове за търговска медиация.

Моята най-голяма цел още от началото беше да се създаде нова административна система за търговска регистрация. Тогава фирмите се вписваха в 28-те окръжни съдилища в цялата страна. Тази система беше много бавна, с много хартия, с дълги съдебни ваканции. Тя не даваше ясна и точна информация кой стои зад регистрираните компании, а достъпът до пълните данни във фирмените дела беше ограничен - трябваше да се ходи на място в съда, да се подава заявление за четене на дадено дело.

Та ние имахме за цел поддържането на регистъра да се извършва от администрацията, а не да бъде в тежест на съдиите, чиято основна задача е да решават спорове. Много важен аспект от тази идея обаче беше, че трябва да се създаде единен регистър за цялата страна с данни за всички фирми в България, а не информацията да е разпокъсана на 28 места.

Ръководехме се и от изискванията на ЕС, че централният търговски регистър трябва да е електронен. Тогава разбрахме, че има проект регистърът да стане електронен. Оказа се обаче, че той не обединява 28-те регистъра, не дава достъп до информацията чрез интернет, нито възможност да се подават заявления по електронен път. Затова насочихме авторите на проекта към създаването на доста по-модерна система на търговска регистрация, която да бъде ръководена от агенция.

След много силна борба от страна на експертите и бизнеса през 2006 г. беше приет новият Закон за търговския регистър. Нашата цел беше хората, които се занимават с бизнес, да намират лесно информация за партньорите и конкурентите си. Идеята беше регистърът да споделя информация, а не да я крие.

Когато се работеше по реформата, бизнесът беше най-силният й поддръжник. Изразяваха ли тогава предприемачите и техните организации възражения срещу пълната откритост на новия регистър, защото сега именно те първи започнаха да говорят за защита на личните данни?
- От бизнеса не съм чул подобни притеснения. Всеки път, когато бизнесменът се притеснява, че ще бъде изнесена информация за него, трябва да си поставяме въпроса той защо иска да скрие нещо. Ние сме в 21 век и информацията трябва да се споделя. Не разбирам защо да се крият данните, това не е функция на търговския регистър никъде по света.

Още през 1968 г., със създаването на първата европейска директива за компаниите е регламентирано, че търговският регистър трябва да съдържа подробни данни за фирмите. Според нея държавите членки са длъжни да гарантират задължителното разкриване на минимум от документи и данни за дружествата.

В директивата са изброени учредителният акт и уставът на дружеството, както и всяко назначаване или прекратяване на мандата, както и данните за лицата, които участват в управлението, надзора или контрола на фирмата или са упълномощени да я представляват.

Освен това задължително трябва да са публични размерът на капитала, балансът и отчетът за приходите и разходите за всяка финансова година, седалището и започването на процедура по ликвидация или несъстоятелност.

Както се вижда, още от 1968 г. е ясно, че в ЕС публични трябва да са данните за всички, които носят отговорност. Сега се предлага да се плаща за пълната информация за фирмите с мотива да се разбира кой поръчва информация по електронен път, кой проверява дадена компания. Подобна идея беше лансирана още при създаването на регистъра. Тогава обаче експертите решиха, че това не е в полза на обществото, че на България е нужен пълен публичен достъп до информацията за фирмите.

Защо подобна идея се лансира сега?
- Не ми е ясно. Разбирам, че мотивите, които се изтъкват, са да спрат измамите и кражбите на фирми. Но създаването на система на плащане, чрез която да станат ясни имената на потребителите на информация от регистъра, няма да обслужи тази цел. При т.нар. кражби на фирми не е нужно да се разследва измежду хилядите потребители, търсили информация за откраднатото дружество.
Още от интервюто на „Дневник"