Преди година на 29 април, на 97 годишна възраст от естествена смърт в британска болница  почина големият икономист Джон Кенет Гълбрайт.

Канадец по рождение, Гълбрайт през дългия си жизнен път е бил съветник на няколко американски президента, посланик на Джон Кенеди в Индия, автор е на голям брой вдъхновяващи писмени трудове.

Гълбрайт беше осмислен последовател на Джон Кейнс и защитаваше идеята, че държавата не може да стои безучастна към политикономическите въпроси и за постигане на благоденствие е необходима силна и компетентна правителствена намеса.

Институционалистът Гълбрайт потвърди, че системите на власт и влияние поддържат обществената структура и така се противопоставяше на неокласицизма, виждащ в абстрактното равновесие и математическото формализиране на отклоненията от това равновесие предметът на изследването на икономиката. Напротив, Гълбрайт твърдеше, че икономиката е наука и практика за живота, за живия живот, за живота в общество.

Известен с британския си хумор и високия си ръст, Гълбрайт до последно не се примири с налагания в сухите академични среди безличен стил на писане. Шведският му колега Гунар Мюрдал посочи, че блестящият, литературно високо издържан стил на Гълбрайт накара учената икономическа общност да се бои от идеите му, докато на места неразбираемият английски на Джон Кейнс подтиква младите учени да откриват в текста на Генералната теория моменти, които британският икономист надали е имал точно предвид.

Гълбрайт получава световната си известност с книгата си от 1958 година The affluent society(богатото общество), в която той твърди, че макар западното, про-американско общество да произвежда богати хора, тези хора рядко са истински щастливи, а потребностите на обществото като цяло са пренебрегнати.

Българският читател ще спечели, ако се запознае с превода на книгата на Гълбрайт „Пътуване през икономическото време", в която ученият в залеза на живота си сподели своето виждане за икономическите вълни през двадесети век. Всъщност за системата, която се нарича „икономика" и някои повърхностно считат, че има връзка на първо място с парите. Гълбрайт смяташе, че икономическите кризи са необходими за обновяване на технологиите и всяка завършваща фаза на цикъла води човешките умения да нови, по-високи върхове.